Решение № 248 от 23.12.2025, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Видин, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИЯ Т. ИЛИЕВ

Членове:

ВЛАДИМИР Д. СТОЯНОВ

ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ при участието на секретаря ИЛИЯНА СТ. КАМЕНОВА в присъствието на прокурора П. Б. Ч. като разгледа докладваното от ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251300600527 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от подсъдимия М. Г. Т., чрез служебния си защитник си адв. С. С. срещу присъда № 53 постановена по НОХД № 1608/2024 г. по описа на Районен съд – Видин. С присъда № 53/15.10.2025 постановена по НОХД № 1608/2024 г. по описа на Районен съд – Видин, Съдът е признал М. Г. Т. за виновен в това, че на 13.09.2017 г. в гр.

Видин с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у А. Т. В. и Е. К. Г., двамата от гр. Видин, заблуждение, че ще им достави и продаде 6 (шест) броя Antminer S9 13.5TH/s/ Биткойн копач Ebit Elus Miner 9TH/S за сумата от 21 000 лв., за което му превели първоначална сума в размер на 9 500 лв., на посочена и ползвана от него банкова сметка с

IBAN:

BG08CECB979014E1465800 в „Централна Кооперативна банка“ АД с титуляр баща му Георги Хараламбиев Т. от гр. Петрич, обл. Благоевград, а останалата част от цената до 21 000 лв. да му бъде платена при предаване на устройствата в гр. Петрич и с това им причинил имотна вреда в размер на 9 500 лв. 1 престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

На подсъдимият е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила.

С Присъдата М. Г. Т. е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Е. К. Г., представляван от адв. Д. Д. сумата 4750 (четири хиляди седемстотин и петдесет лв.) лева, представляващи нанесени имуществени вреди на пострадалия в резултат на извършеното престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 13.09.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 2000 (две хиляди лв.), представляващи нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени тревога, стрес, безпокойство в резултат на извършеното престъпление, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 13.09.2017 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлена претенцията на гражданския ищец за нанесени неимуществени вреди от подсъдимия М. Г. Т. до пълния предявен размер от 3500,00 лева, като необоснован и недоказан.

С Присъдата М. Г. Т. е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител А. Т. В., представлявана от адв. Д. Д. сумата 4750 (четири хиляди седемстотин и петдесет лв.) лева, представляващи нанесени имуществени вреди на пострадалата в резултат на извършеното престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 13.09.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 2000 (две хиляди лв.) лева, представляващи нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени тревога, стрес, безпокойство в резултат на извършеното престъпление, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 13.09.2017 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлена претенцията на гражданския ищец за нанесени неимуществени вреди от подсъдимия М. Г. Т. до пълния предявен размер от 3500,00 лева, като необоснован и недоказан.

Подсъдимият М. Г. Т. е осъден да заплати да заплати сумата от 540.00 (петстотин и четиридесет лв.) лева в полза на бюджета по сметка на РС Видин,представляваща ДТ върху уважения размер на гр. иск.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият М. Г. Т. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Видин, сумата от 82.02 (осемдесет и два лв. и две ст.), представляваща разноски на досъдебното производство.

2

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият М. Г. Т. е осъден да заплати Е. К. Г. и А. Т. В. разноски в размер на 2000 ( две хиляди лв.) лева за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от присъдата,подсъдимият М. Г. Т. чрез защитника си адв. С., в срок е депозирал въззивна жалба, с твърдения, че присъдата е постановена при нарушение на процесуалните права и при непълнота на доказателствата. Моли да се отмени присъдата на Районен съд – Видин и да се постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан или при условията на алтернативност да му бъде намалено наказанието.

В разпоредително заседание по реда на чл. 327 от НПК след служебна проверка на материалите по делото въззивният състав е предоставил възможност на подсъдимия за представяне на нови доказателства.

В открито заседание подсъдимият редовно призован не се явява, като му е назначен служебен защитник за нуждите на съдебното производство.

Защитата поддържа подадената жалба и не сочи нови доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд, прокурорът моли да се потвърди първоинстанционната присъда, счита същата за правилна и законосъобразна, а наложеното наказание е справедливо. Прави анализ на събраните доказателства, като счита, че авторството на деянието е доказано по несъмнен начин.

В открито заседание повереникът на гражданския ищец и частен обвинител адв. Стефанов моли да се потвърди присъдата и моли да му се присъдят разноски за настоящото производство.

В открито заседание защитникът на подсъдимия, адв. С. счита, че присъдата е неправилна и незаконосъобразно, тъй като по делото не са събрани достатъчно доказателства. Посочва, че наказанието на подсъдимия се явява несъразмерно тежко и моли да бъде намалено. Твърди, че липсват доказателства, че двамата пострадали са претърпели и неимуществени вреди.

Моли да се отмени гражданския иск в частта, с която подсъдимият е осъден да заплати причинените неиумуществени вреди.

След надлежна служебна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна, постановена при изяснена фактическа обстановка.

3

Настоящият съдебен състав не е съгласен с извода на първоинстанционния съд за присъждането на неимуществени вреди на пострадалите.

Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние, авторството и виновността. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

В началото на месец септември 2017г., пострадалите Е. К. Г. и А. Т. В. и двамата от гр. Видин видели обява в сайта „ОЛХ“ публикувана от лице, представящо се с името „М.“ от гр. Петрич.

Според съдържанието на обявата, същият имал възможност за доставка на антмайнъри - биткойн копачи марка „Аntminer“ S9. След като се заинтригували от обявата, пострадалите се свързали с продавача през приложението скайп, като в него видели, че лицето е регистрирано в сайта „ОЛХ“ от 2013г. През скайп пострадалите се договорили с продавача „М.“/подс. Т./ да закупят от него 6 бр. Антмайнъри „модел 89“ за сума в общ размер на 21 000 лв., като уговорката била да платят на продавача първоначално сумата от 9 500 лв„ а остатъка да платят при получаването на стоката, като било уговорено това да стане в гр. Петрич.

При получаване на биткойн-копачите, пострадалите следвало да доплатят остатъка от сумата до 21 000 лв.Пострадалите лица се съгласили да преведат по банков път първата вноска , а именно сумата от 9500 лв., като решили да се доверят на подсъдимия и да не пътуват до гр.Петрич.

Плащането на първата вноска било извършено от пострадалата А. В. на 13.09.2017 г. с онлайн превод от сметката й във банка „Първа инвестиционна банка“ към сметка № BG08CECB979014E1465800 в „Централна кооперативна банка“. Титуляр на сметката, по която била преведена паричната сума бил бащата на подс. - свид. Г. Х.

Т. от гр. Петрич, която сметка се ползвала от страна на подс. Т. при плащания на по-големи суми.

След извършване на превода на първата вноска, в края на месец септември 2017 г. пострадалият Г. си писал по „Скайп“ с „М.“ с цел да провери кога ще 4 пристигнат „биткойн-копачите“ от Китай, от където продавачът ги внасял. В отговора си по чат по „Скайп“ подс. Т. отговорил, че пратката била пусната на 26.09.2017 г. и до 6-7 дни щяла да пристигне при него.

Г. писал отново на подс. Т. на 01.10.2017г,, като посочил, че биха могли да се забавят с В. един ден във Банско, където били на почивка с идеята да минат при него в гр. Петрич. Подсъдимият отговорил на Г., че евентуално „копачите“ ще пристигнат от Китай на следващия ден. След проведения чат с продавача пострадалите повече не могли да се свържат с него, а телефонът, който им бил оставен за връзка - *** бил изключен.

На 07.10.2017 г. пострадалите подали жалба в полицията, като видно от предоставените чатове и заявеното от пострадалите, същите са контактували с подс. Т. само от приложението „скайп“, където бил регистриран Г., който бил с регистрация „emovd“, докато „скайпа“ на подс. Терзив бил с регистрация „momkostl“. Страните не са контактували с имейли по електронна поща.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им. Правилно районния съд е извел изводите си, въз основа на всички доказателства.

Окръжен съд – Видин първоинстанционния съд. се съгласява с достигнатия извод на

Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с проведения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).

Окръжен съд - Видин намира, че при правилно установена фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен материал, 5 първостепенният съд е направил и правилни правни изводи досежно съставомерността на поведението на подсъдимия както от обективна, така и от субективна страна за престъплението престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.

Правилни са изводите на контролирания съд относно обективната и субективната страна на престъплението.

От обективна страна подсъдимият, чрез действията си – даване на обещание да достави уговорените устройства, като изначално не е имал намерение да изпълни поетите ангажименти, водят към постигането на правно - релевантна цел - да се облагодетелства по престъпен начин за сметка на пострадалите.

Именно с тези свои намерения скрити намерия, подсъдимият М. Г. въвел пострадалите Г. и В., която в последствие поддържал. Следствие на инкриминарите действия пострадалите извършили акт на имуществено разпореждане с процесната сума от 9500 лв.

По отношение на субективната страна на деянието, Районен съд – Видин правилно е възприел, че деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.

Подсъдимият е заблудил пострадалите Г. и В., че ще достави уговорената стока, като действията му са били пряко насочени към получаване на парите без правно основание.

Въззивната инстанция изразява съгласие с първата инстанция и относно установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, отчетени при индивидуализацията на наказанието. Първоинстанционният съд правилно е преценил всички обстоятелства, относими към определяне на наказанието и е наложил същото при превес на смекчаващите такива.

Районен съд – Видин правилно при определяне на наказанието е взел предвид, че за постигане на целите на чл. 36 от НК, същото следва да бъде в предвидения от съда размер от 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“, което да бъде отложено за срок от 3 години по реда на чл. 66 от НК.