Решение № 123 от 25.06.2021, Административен съд - Кърджали
- Съд
- Административен съд - Кърджали
- Дело
- Административно дело 70/2021
- Вид
- Решение № 123
- Подписан
- 25.06.2021
- В сила
- 25.06.2021
- Състав
- ВИКТОР ДИНЕВ АТАНАСОВ
Цитирани разпоредби
- чл.145 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.147, ал.1, предл.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2, предл.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.173, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.165, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.2а, б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.186 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.1 и ал.12 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.1 и ал.12 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.33, т.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
Р Е Ш Е Н И Е
№ …
… … град Кърджали, 25.06.2021 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Кърджалийският административен съд, ……….……... в публично заседание ……………... на осми юни ………………….…..………..………..……………...………..…………………..…..……...………... през
2021/две хиляди двадесет и първа/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ при секретаря
………………………………………………………
Мелиха Халил, ...................................... като разгледа докладваното от ....................................... съдията Виктор Атанасов .................... административно дело №70 …..... по описа за .............. 2021 година ......................................... и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на
Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба от
М.А.М., с постоянен и настоящ адрес: ***, с ЕГН **********, против Заповед №21-6110-000006 от 11.03.2021 год. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от *** в РУ - Джебел към ОДМВР - Кърджали, с която, на основание чл.171, т.2а, б.„б” от ЗДвП, е прекратена регистрацията на ППС/без посочена марка, модел и регистрационен номер на същото/, за срок от 180/сто и осемдесет/ дни и са отнети: СРМПС №*** и два броя регистрационни табели с номер ***.
Жалбодателят заявява в жалбата, че счита посочената заповед за незаконосъобразна, тъй като е в издадена в противоречие е материалноправни и процесуални разпоредби, поради което я оспорва в срок. Излага съображения, като твърди най-напред, че не е управлявал МПС след употреба на алкохол и не му е известно какво е показал „Дрегера” при проверката, но полицаят не му дал възможност да даде кръвна проба за анализ. Сочи, че двете действия по административната процедура - съставянето на АУАН №ГА 348052 и издаването на оспорваната Заповед №21-6110-000006 от 11.03.2021 год. били извършени от едно и също длъжностно лице - М. Р. М. - *** към ОДМВР - Кърджали, РУ - Джебел, което било недопустимо. Излага и довод, че в диспозитивната част на заповедта не се сочело, на кое ППС се прекратява регистрацията за срок от 180 дни. Поради изложеното и на основание чл.145 от АПК, във вр. с 146, т.3 и т.4 от АПК, във вр. с чл.147, ал.1, предл.1 от АПК, във вр. с чл.172, ал.2, предл.2 от АПК и във вр. с чл.173, ал.1 от АПК, моли съда да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-6110-000006 от 11.03.2021 год., издадена на основание чл.171, т.2а, б.„б” от ЗДвП, за прекратяване регистрацията на ППС за срок от 180 дни, издадена от М.
Р. М. - *** в РУ – Джебел към към ОДМВР - Кърджали, като незаконосъобразна.
Призован редовно за съдебно заседание, жалбодателят М.А.М. от ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв.Л.Б. от АК-***, който заявява, че поддържа подадената жалба по изложените в нея доводи и съображения. Твърди, че диспозитивната част на оспорената заповед е незаконосъобразна, поради следните две причини:
Първо, в т.1 от оспорената заповед, където било описано нарушението, не било посочено конкретно, какво е съдържанието на алкохол в кръвта на жалбоподателя, а било посочено, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда, като всъщност според него би следвало да се посочи точно параметърът на алкохола, който е констатиран при жалбоподателя, а именно 0.96 промила. На второ място, в т.2, където било посочено, че се прекратява регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 180 дни, не било посочено и не било индивидуализирано, точно на кое МПС се прекратява регистрацията. Счита, че тези два недостатъка правят заповедта незаконосъобразна и моли съда да я отмени, като присъди на жалбоподателя направените деловодни разноски по делото.
Ответникът по жалбата – ***
М. Р. М. от РУ - Джебел при ОД на МВР – Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, се явява лично, като заявява, че считам жалбата за неоснователна.
Сочи, че на 11.03.2021 год. бил дежурен по КАТ, но не той е спрял за проверка жалбоподателя М.А.М. и че същия ден му се обадил дежурният, че колегите му от РУ – Джебел имат нужда от съдействие по установено нарушение, след което отишъл на място и извършил проверка на жалбоподателя М.А.М. с техническо средство „Дрегер”, което отчело положителен резултат за наличие на алкохол, а именно – 0.96 промила на хиляда. Сочи също, че жалбоподателят приел показанията на техническото средство и не пожелал да даде кръвна проба. В колата бил сам и подписал съставения акт без възражение, след което направил признание, че е употребил алкохол. Моли съда да отхвърли подадена жалба и да остави в сила издадената заповед, като правилна и законосъобразна.
По делото, заедно с изпратената в съда административна преписка, е депозирано и писмено становище от началника на РУ - Джебел към ОДМВР – Кърджали, в което са изложени доводи за неоснователност на жалбата и в което се предлага оспорената заповед да не бъде отменяна.
Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Екземпляр от оспорената заповед, видно от оформената към нея разписка за връчване, на представения в оригинал екземпляр от същата/л.7, стр2/ и на представеното заверено копие/л.21, стр.2/ е връчен лично на жалбоподателя М.А.М., на датата 11.03.2021 год., за което е положен подпис на получателя и е вписана датата на връчване. Срещу същата, в срок – на 22.03.2021 год., е била подадена жалба, чрез органа, издал заповедта, до Административен съд – Кърджали, регистрирана в деловодството на РУ – Джебел към ОДМВР – Кърджали с Вх.№611000-364 от 22.03.2021 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.5/. От изложеното следва, че жалбата е подадена от жалбоподателя М.А.М. на 11-ия/единадесетия/ ден от връчването и получаването от него на екземпляр от оспорената заповед, като същевременно, разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП предвижда, че заповедите по ал.1 на същия текст/заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 от ЗДвП/ се обжалват по реда на АПК. От това следва, че същите подлежат на обжалване в рамките на общия 14/четиринадесет/-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, от което пък следва, че жалбата против заповедта за прилагане на ПАМ е подадена в законоустановения срок. Същата, освен това, е подадена от лице – М.А.М. - неин адресат, спрямо което е приложена тази ПАМ и за което, в този смисъл, тя е неблагоприятна, т.к. засяга негови права и законни интереси. Жалбата, освен това, е подадена в предвидената писмена форма и с изискуемото съдържание и по установения ред, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Административен съд -
Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед №21-6110-000006 от 11.03.2021 год./л.7, л.21/, *** при РУ – Джебел към ОДМВР - Кърджали е наложил на жалбоподателя М.А.М. от ***, с ЕГН **********, принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а, б.„б” от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС, за срок от 6 месеца до 1 година, а именно – за 180 дни и е отнел СРМПС №*** и 2/два/ броя регистрационни табели с №***, като е посочено, че тази ПАМ се налага на основание чл.22 от ЗАНН. От фактическа страна същата е мотивирана с обстоятелството, че М. Р. М., на длъжност *** към ОДМВР - Кърджали, РУ - Джебел, упълномощен със Заповед №2923-263/08.02.2021 год., е съставил АУАН №GА 348052 от 11.03.2021 год., против М.А.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, притежаващ СУМПС №***, водещ се на отчет в ОДМВР – Кърджали, за това, че на 11.03.2021 год., около 20:10 часа, в ***, на ул.„***”, като водач на МПС с peг.№***, до ***, в посока към ул.„***”, управлява личния си товарен автомобил „Форд Транзит”, с рег.номер ***, след употреба на алкохол, установено с техническо средство „Дрегер
7410”, с фабричен номер ***, тариран до месец 03.2021 год., който отчел положителен резултат – 0.96 промила на хиляда, като му е бил издаден талон за медицинско изследване номер *** и 7 бр. стикери с номинал ***, с което виновно нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително.
По административната преписка е представен и е приет като доказателство Акт за установяване на административното нарушение серия GA №348052 от 11.03.2021 год., съставен от М.
Р. М., на длъжност „***” в РУ – Джебел към ОДМВР – Кърджали, в присъствието на свидетелите Р. С. Д. от *** и И. Д. К. от ***, присъствали при установяване на нарушението и съставяне на акта, против против М.А.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***/л.8/, в който е описано, че същият, на 11.03.2021 год., около 20:10 часа, в ***, на ул.„***”, като водач на МПС с peг.№***, до ***, в посока към ул.„***”, управлява личния си товарен автомобил „Форд Транзит”, с рег.номер ***, след употреба на алкохол, установено с техническо средство „Дрегер 7410”, с фабричен номер ***, тариран до месец 03.2021 год., който отчел положителен резултат – 0.96 промила на хиляда, като му е бил издаден талон за медицинско изследване номер *** и 7 бр. стикери с номинал ***. Така установеното деяние е квалифицирано в акта като нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП, като съставеният АУАН е бил предявен на място на соченото за нарушител лице за подпис, който го е подписал без възражения и се е подписал на разписката за получаване на екземпляр от акта, като в същата е вписана дата на получаване – 11.03.2021 год. В акта е посочено, че като доказателство е иззет Контролен талон №***.
По административната преписка е представен и приет като доказателство и издадения на жалбоподателя талон за изследване с бл.№***/л.9/, издаден от актосъставителя М. Р. М., в който също е отразено, че при извършената предварителна качествена проба за употреба на алкохол с алкотест „Дрегер 7410”, с фабричен №***, на 11.03.2021 год., в 21:12 часа, на лицето М.А.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, техническото средство е показало положителен резултат - 0.96 на хиляда. В този талон за изследване с бл.№***, провереното лице - М.А.М., е вписал собственоръчно „приемам” и се е подписал.
С Разпореждане №144 от
31.03.2021 год. на съда/л.14-л.15/ е изискано и от ответника по жалбата е представено и прието като доказателство и заверено копие от отнетото с оспорената заповед Свидетелството за регистрация на МПС №*** - част ІІ, издадено от МВР – Кърджали/л.31/, за регистрацията на описаното в оспорената заповед и в съставения преди това АУАН МПС – товарен автомобил, марка „Форд Транзит”/„Ford Transit”/, с регистрационен номер ***, с № на рама *** и дата на първа регистрация – *** год. От това СРМПС е видно, че в графи С.2.1. и С.2.2. на същото, като собственик на това МПС, е вписан жалбоподателят М.А.М., с ЕГН **********, с посочен адрес на същия в графа С.2.3. – ***.
При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената срещу заповедта за налагане на принудителна административна марка жалба се явява неоснователна и недоказана.
Така, разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, в приложимата й редакция, повелява, че принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи, с оглед разпоредбата на чл.165, ал.1 от Закона за движение по пътищата, което и е направено със Заповед Рег.№8121з-1524 от 09.12.2016 год. на министъра на вътрешните работи/л.27/, с която са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните работи, като в т.1.3. от заповедта изрично са посочени областните дирекции на Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/. По делото е изискана и е представена и Заповед Рег.№8121з-825 от 19.07.2019 год. на министъра на вътрешните работи/л.28/, с която, на основание чл.186 и чл.189, ал.1 и ал.12 от Закона за движението по пътищата, чл.37, ал.1, б.„б” и чл.47, ал.2, във връзка с ал.1, б.„а” от Закона за административните нарушения и наказания, чл.45, ал.2, т.5 от Правилника за устройството и дейността на