Решение № 260802 от 07.03.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№……………../07.03.2022 г., гр. София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти февруари през 2022 година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА

ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА мл.съдия СТОЙЧО ПОПОВ секретар Алина

Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело номер 12692 по описа за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение от 02.04.2020 г. по гр.д.№ 2913/2019 г. на СРС, 170 състав, е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 422 ЕПК, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, че „Ч.Е.Б.“ АД дължи на С.К.И., сумата от 1435,91 лева, представляваща недължимо платена сума по фактура № **********/31.047.2018 г. и приложение към нея за коригирана цена за потребена електроенергия за периода от 29.04.2018 г.

- 27.07.2018 г., за имот в гр. София, ул. „*****, ведно със законната лихва от датата на датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 01.11.2018 г. до окончателното плащане. С решението се е произнесъл съдът и относно разноските, като е осъдил ответника да плати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 57,44 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса в исковото и заповедното производство, и съответно е осъдил ответника на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адв. К.И.Б. сума в размер на 360,00 лева за осъществено процесуално представителство в исковото производство, и на адв. В.В.Т.от САК, сума в размер на 300,00 лева за осъществено процесуално представителство в заповедното производство по гр.д. № 70293/2018 г. по описа на СРС.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника - „Ч.Р.Б.“ АД.

С определение от 09.09.2020 г. постановено по чл.248 от ГПК по същото дело, е оставена без уважение молбата на „Ч.Е.Б.“ АД за изменение на решението в частта за разноските.

Решението по същество е обжалвано от ответника „Ч.Е.Б.“ АД чрез упълномощен юрисконсулт, като неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Оспорва извода на решаващия съд, че ответникът не е имал право да извърши корекция на задължението на ищцата поради липсата на предвиден ред в Общите условия на дружеството за уведомяване на абоната съгласно изискването на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ. В тази връзка излага съображения, че разпоредбите на чл.18, чл.18 и чл.49, ал.2 от ПИКЕЕ били достатъчни да обосноват нормативната възможност за това, в който смисъл имало редица постановени решения на съдилища, като твърди, че поради необсъждане на чл.49 от ОУ решението е с липса на мотиви. Наред с това твърди, че изпращане на писмото до абоната за корекцията е достатъчно, след като абонатът сам се отказал да получи пощенската пратка.Моли решението да се отмени и да се отхвърли иска изцяло. Претендират се и разноските за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна – ищец в производството С.К.И. оспорва жалбата с писмен отговор чрез пълномощник, с доводите, че решението не страда от сочените в жалбата пороци. Възразява ищецът да е определил в общите си условия, след отмяната на ч.47 от ПИКЕЕ, станало преди датата на въпросната проверка, ред за уведомяване на потребителите на ел. енергия за правото едностранно да коригира сметка съгласно изискването на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ. Оспорва клиентът да е бил уведомен за проверката, както и за корекцията. Оспорва и ищецът да е в облигационно отношение с ответното дружество. Наред с това твърди незаконосъобразност на разпоредбите на ПИКЕЕ за т.нар. корекционна процедура при неизмерена, неточно/неправилно измерена ел. енергия, поради липса на законова делегация в полза на КЕВР да ги одобри. Моли решението да се потвърди, претендира разноски.

От страна на ответника „Ч.Е.Б.“ АД чрез пълномощник е подадена и частна жалба срещу определението по чл.248 от ГПК. Намира определението с което молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските не е уважена, за неправилно, по мотиви на злоупотреба от страна на упълномощените адвокати, липсата на основание за оказаната безплатна защита на ищеца по чл.38, т.2 от ЗАдв. Моли определението да се отмени , като в полза на адвокатите не се присъжда адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. Претендира разноски по частната жалба.

Противната страна по частната жалба-ищецът С.К.И. оспорва жалбата с писмен отговор чрез пълномощник, моли жалбата относно определението по чл.248 от ГПК да се остави без уважение.

Страните не са направили искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция. В случая в обжалваното решение изложените мотиви са ясни, от тях се извлича волята на съда, същите са и съответни на постановения диспозитив, при което не се констатира липса на мотиви. Необсъждане на всички доводи и възражения на страните може да доведе до необоснованост на решението, но не и до неговата нищожност поради липса на мотиви.

При произнасянето си по правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т.

1 от ТР №

1/09.12.2013 г. по т.д. №

1/2013 г. на ОСГТК на

ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на страните оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, въз основа на които е приел, че иска е изцяло основателен, по съображения, че събраните по делото доказателства, макар и да сочат ищцата да е потребител на електроенергия на адреса адрес гр. София, кв.„Драгалевци“, ул. „*****партида клиентски № 30039425150, че въз основа та проверка удостоверена с констативен протокол № 1020724 от 27.07.2018 г. за проверка на неточно измерване и /или неотчитане на електрическа енергия, за установена липса на пломбата на щита на таблото и промяна в схемата на свързване на ел.измервателната система, което според заключението на приетата по делото СТЕ води до неотчитане на потребената ел.енергия през присъединението.на ел.енергия, издаване от ответника на фактура № **********/31.07.2018 г. за начислена и дължима от ищеца на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ сума в размер на 1435,91 лева за периода от 29.04.2018 г. - 27.07.2018 г., за горепосочения имот и установеното плащане на сумата от ищцата видно от разписка № 02000774972773/12.08.2018 г. за сумата от 1435,91 лева., ответникът не е доказал пълно и главно, че са били налице установените в общите условия и ПИКЕЕ предпоставки, обуславящи възникването на субективното преобразуващо право за извършване на едностранна корекция на сметката на потребителя-ищец от страна на ответника. По правните изводи е приел, че ответникът като крайният снабдител има законово основание да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал.

1, т. 6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на сметките за предоставената електрическа енергия. Счел е, че тези предпоставки на ЗЕ не са били налице поради липсата на второто изискване, доколкото снабдителят не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ или да измени действащите до този момент така, че съдържанието им да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба. Счетено е още, че с разпоредбите на чл. 17, ал. 2 и 18 от тези ОУ е установено само задължение на продавача за уведомяване на потребителя за корекцията на сметки при неизмерване или при неправилно/неточно измерване на електрическа енергия, но не е регламентиран редът за това, и по тези съображение е счетено, че за ищеца не е възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител цената на неизмерената електрическа енергия, определена след извършена корекция на сметката за минал период, което прави предявеният положителен установителен иск по чл. 422 ЕПК, вр. Чл. 55, ал.

1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1435,91 лева изцяло основателен.

Предвид оплакванията с жалбата и отговора по нея, въззивният съд намира, че спорни и пред въззивния съд са тези факти, които се отнасят до наличието/липсата на облита-ционно отношение между страните, до наличието/липсата на основание за едностранно извършване на корекция на потребената ел.енергия за исковия период, посочена в процесната фактура, също и правилността на направената корекция, и въззивният съд следва да се произнесе по направените от страните доводи и възражения, дори и с обжалваното решение това да не е сторено, ако тези доводи и възражения са били заявени с исковата молба и отговора по нея, респ. се поддържат и с въззивната жалба и отговора по нея.

Първо, по делото не са събрани доказателства, от които по категоричен начин да се установи, че ищецът е собственик/вещен ползвател на описания в издадената от ответника фактура, имот. Още с исковата молба ищецът е оспорил качеството си на потребител на ел. енергия за периода, за който е начислена от ответника корекцията. Не е било спорно между страните, че ищецът е краен клиент на ел.енергия като собственик на имот, за който има открита партида при ответника. Издаваните фактури от ответника на името на ищеца не представляват такова доказателство. Ето защо не се установява ищецът да има качеството потребител на ел.енергия по смисъла на ЗЕ, респ. да е обвързан и по арг. от чл. 283 ТЗ от клаузите на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ - 059/07.11.2007 г. по арг. от чл. 298 ТЗ.

Второ, с чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество: 1/ да създаде правила за измерване на количеството електрическа енергия със съответно на новата законова уредба, въведена със ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ съдържание /в случая такива са създадени - цитираните по-горе ПИКЕЕ, и 2/ да създаде общи условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция/. Следователно правото за извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа енергия при кумулативното наличие на посочените две предпоставки. В този смисъл е формирана и съдебна практика /напр. решение № 111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г„ ВКС, I ТО, решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г„ ВКС, II ТО и решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г., I ТО/ . В разглеждания случай обаче, ответното дружество, чиято е доказателствената тежест за установяване елементите на фактическия състав на претендираното потестативно право да извърши едностранно корекция на сметката на ищеца като битов клиент на електрическа енергия, не ангажира доказателства в посочения по-горе смисъл. Такива са били оплакванията на ищеца както с исковата молба, така и с отговора на въззивната жалба, при което въззивният съд следва да прецени дали такъв ред има предвиден. Ответната страна нито е релевирала твърдения, нито е ангажирала доказателства за изменението на действащите общи условия или за влизането в сила на нови общи условия, които да предвиждат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки /като в тази връзка следва да бъдат съобразени и мерките за защита на потребителите, предвидени в Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия, изцяло транспонирана със ЗЕ/, следователно и при прилагане неблагоприятните последици от непровеждане на дължимото в процеса доказване следва извод, че фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия не е изпълнен, тъй като снабдителят не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия или да измени действащите до този момент така, че съдържанието им да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, тъй като в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Представените по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г., изм. С Решение №