Решение № 483 от 12.07.2023, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. Б.град, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210101422 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД /с предишно наименование "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД/, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. ****, сграда 6, представлявано от **** - законни представители против И. Б.

М., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Б.град, ул. „****.

Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника, произтичащо от следните договори, както следва: договор за мобилни услуги от 31.12.2018г. с предпочетен номер ***; Договор за лизинг от 31.12.2018г. за устройство марка XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Blue, Допълнително споразумение от 14.01.2020г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и Договор за лизинг от 14.01.2020г. за устройство марка NOKIA 1 Plus Dual Black. Поддържа, че ответникът не изпълнил задълженията си по посочените договори за мобилни услуги и договори за лизинг, като не бил заплатил в срок дължимите суми за потребените мобилни услуги, абонаментни такси и лизингови вноски. Навежда, че предвид неплащането в срок на цената на потребените мобилни услуги, абонаментни такси и лизингови вноски, начислил и неустойки по процесните договори. Навежда, че за претендираните суми по ч. гр. д. № 314/2022г. на РС – Б.град е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.

Ответникът, чрез особения си представител, оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения. В тази връзка оспорва ищецът да е осъществявал доставка на мобилни услуги и съответно ответникът да е ползвал същите. Навежда, че исковете се основавали на неравноправни и нищожни клаузи.

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искови претенции:

1) иск за сумата от 51,21 лв., представляващи неплатени лизингови вноски за отчетен период 20.02.2020г. - 19.06.2020г. по Договор за лизинг от 31.12.2018г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за устройство марка XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Blue;

2) иск за сумата от 37,57 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани 1 услуги за отчетен период 20.02.2020г. - 19.04.2020г.,

3) иск за сумата от 109,27 лв., представляващи неустойка, начислена поради неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите абонаментни такси и използвани услуги на основание раздел III, чл. 2 от споразумението;

4) иск за сумата от 74,55 лв., представляващи разликата между цената на устройството XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Blue без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг с предпочетен номер ***, които суми са дължими по Допълнително споразумение от 14.01.2020г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***;

5) иск за сумата от 145,86 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.01.2020г. - 04.04.2020г.;

6) иск за сумата от 89,71 лв., представляващи неустойка, начислена поради неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите абонаментни такси и използвани услуги на основание раздел IV, чл. 2 от споразумението;

7) иск за сумата от 80,29 лв., представляваща неплатени лизингови вноски за отчетен период 05.01.2020г. - 04.06.2020г., дължими по Договор за лизинг от 14.01.2020г. към Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за устройство марка NOKIA 1 Plus Dual Black;

8) иск за сумата от 131,44 лв., представляващи разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг с предпочетен номер *** за устройство марка NOKIA 1 Plus Dual Black, които суми са дължими по Допълнително споразумение от 14.01.2020г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***;

9) иск за сумата от 42,48 лв., представляваща неплатени лизингови вноски за отчетен период 05.01.2020г. - 04.06.2020г. по Договор за лизинг от 14.01.2020г. с предпочетен номер *** за базови аксесоари;

Съдът смята, че правната квалификация на предявените искове е следната:

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - относно следните вземания: за сумата от 37,57 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 20.02.2020г. - 19.04.2020г.; 74,55 лв., представляващи разликата между цената на устройството XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Blue без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг с предпочетен номер ***, които суми са дължими по Допълнително споразумение от 14.01.2020г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***; 145,86 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.01.2020г. - 04.04.2020г.; 131,44 лв., представляващи разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг с предпочетен номер *** за устройство марка NOKIA 1 Plus Dual Black, които суми са дължими по Допълнително споразумение от 14.01.2020г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 345, ал. 1 ТЗ - относно следните вземания: за сумата от 51,21 лв., представляващи неплатени лизингови вноски за отчетен период 20.02.2020г. 19.06.2020г. по Договор за лизинг от 31.12.2018г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за устройство марка XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Blue;

80,29 лв., представляваща неплатени лизингови вноски за отчетен период 05.01.2020г. 04.06.2020г., дължими по Договор за лизинг от 14.01.2020г. към Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за устройство марка NOKIA 1 Plus Dual Black; 42,48 лв., представляваща неплатени лизингови вноски за отчетен период 05.01.2020г. - 04.06.2020г. по Договор за лизинг от 14.01.2020г. с предпочетен номер *** за базови аксесоари.

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно следните вземания: за сумата от 109,27 лв., представляващи неустойка, начислена поради неизпълнение на задължението 2 за заплащане на дължимите абонаментни такси и използвани услуги на основание раздел III, чл. 2 от споразумението; 89,71 лв., представляващи неустойка, начислена поради неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите абонаментни такси и използвани услуги на основание раздел IV, чл. 2 от споразумението.

За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 294 от 04.03.2023г. по ч. гр. д. № 314/2022г. на Районен съд – гр. Б.град. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:

Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

2. Относно основателността на предявените установителни искове:

2.1. Относно установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Уважаването на разглежданите искови претенции е предпоставено от кумулативното наличие на следните изисквания: 1/ наличието на валидни облигационни правоотношения, породени от процесните договори за далекосъобщителни услуги и допълнителни споразумения към тях, по силата на който ищецът има качеството на доставчик на мобилни услуги, а ответникът – на потребител на мобилни услуги; 2/ реалното предоставяне от ищеца на ответника на мобилни услуги за посочения период; 3/ настъпване на падежа на задължението на потребителя на мобилни услуги, касаещо заплащане на цената за ползване на мобилните услуги; 4/ размера на цената на мобилните услуги и 5/ неизпълнение на корелативното задължението на потребителя за заплащане стойността на доставените мобилни услуги.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите четири от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение.

Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

С цел да докаже извършване на процесната доставка и съответно да установи размера на цената на мобилните услуги, ищцовото дружество

От представените по делото писмени доказателства се установява наличието на валидно облигационно отношение, породено от процесните договори за далекосъобщителни услуги, по силата на който ищецът има качеството на доставчик на мобилни услуги, а ответникът на потребител.

Същинският спор в настоящото производство е концентриран относно това дали е имало реално предоставяне от ищеца на ответника на мобилни услуги за процесния период. В тази връзка е необходимо да се съобрази следното:

С цел да докаже извършване на процесната доставка и съответно да установи размера на цената на мобилните услуги, ищцовото дружество е представило следните фактури: № **********/20.03.2020г.; копие на фактура № 7303409117/20.04.2020г.; копие на фактура с № 7300113074/05.02.2020г.; копие на фактура с № 7301418488/05.03.2020г.; копие на фактура с № 7302719535/05.04.2020г.; копие на фактура с № 7303409114 за отчетен период от 20.03.2020г.- 19.04.2020г.; копие на фактура с № 7302719535 за отчетен период от 05.03.2020г.-04.04.2020г.; Детайлизирана справка за потреблението на предпочетени номера *** и 359895863206.

От съдържанието на всичките фактури става ясно, че за техен издател фигурира ищецът, а за получател на услугите – ответникът, като фактурите не са подписани за получател.

3

Настоящият съдебен състав намира, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на разглежданите искове.

Аргументите за този извод са следните:

От съдържанието на общите условия /ОУ/ на ищеца за взаимоотношенията му с потребителите на мобилни телефонни услуги /чл. 23, б. "б"/ претендираните от ищеца като незаплатени и падежирали преди прекъсването на изходящите обаждания на ответника месечни абонаменти се дължат авансово, т. е. същите следва да се предплащат ежемесечно от потребителя, за да му се осигури през следващия месец от страна на ищцовото дружество достъп до услугите, за които е бил сключен индивидуалният договор за мобилни услуги. В тази месечно дължима абонаментна такса се включват разходите на ищеца за поддръжка на мрежата. Няма доказателства същата да е била предплатена, както и да е заплатена в 18дневен срок, според чл. 27 от ОУ, приложими към договора. За точно изпълнение на последния е необходимо първоначално изпълнение от страна именно на ответника и едва като последица от това се поражда корелативното задължение на ищеца за изпълнение чрез предоставяне на достъп и услуги в мрежата на мобилния оператор. Доколкото се установи към процесния период съществуваща и валидна облигационна връзка по силата на сключените между страните договори и, отделно от това, не се доказа валидно изпълнение на първичното авансово парично задължение от страна на ответника съобразно доказателствената тежест за установяване на този факт, която е негова, се налага да се направи извод за дължимостта на въпросните такси поради неизпълнение на това парично задължение в посочените в исковата молба размери.

За пълнота на изложението по отношение на тази искове следва да се изтъкне, че доводите на особения представител, че исковете се основавали на неравноправни и нищожни клаузи, са неоснователни. В тази връзка е необходимо да се посочи, че разпоредбите на Закона на потребителския кредит не се прилагат по отношение процесните договори за мобилни услуги, тъй като нормите на този специален закон имат действие единствено за договорите за потребителски кредити. В този смисъл няма изискване размерът на шрифта на договорите за мобилни услуги да е не по-малък от 12. Отделно от това представените копия от процесните договори за мобилни услуги са с шрифт, който е четлив.