Решение № 200 от 06.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Варна, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Ив. Денев

Членове:

Камен Г. Господинов

Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Теодора Св. И. като разгледа докладваното от Камен Г. Господинов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20263100600296 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на чл. 313 и сл. от НПК .

Образувано е по жалба на Д. Д. Д. с адрес ***, която е подадена чрез нейния защитник – адвокат Г. Г. от АК-Варна, сл. адрес ***.

С жалбата се изразява недоволство от постановената първоинстанционна присъда по НЧХД № 5403 / 2023 год. по описа на РС – Варна излагат се твърдения за това че: „присъдата е незаконосъобразна, необоснована, неправилна и решена в противоречие със събраните по делото доказателства“/цитат/, без да се оспорва законосъобразността на извършените от първоинстанционния съд съдопроизводствени действия, като единствено се претендира, че крайният извод на решаващия съд е неправилен.

С атакуваната присъда подсъдимиата Д. Д. Д. е призната за виновна в това, че НЧХД № 5403/2023 г. по описа на РС Варна е образувано по предявена частна тъжба от А. Й. И., ЕГН **********, срещу Д. Д. Д., ЕГН **********, за това, че на 05.10.2023 г., около 18.15 ч. в *** пред входната врата и пред входа, в който живее частният тъжител А. Й. И. при условията на 1 продължавано престъпление казала нещо унизително за честта и достойнството на А. Й. И., в негово присъствие, като публично го нарекла „много прост“, „ненормален“ и „психопат“, с което извършила деяние осъществяващо състава на престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК., поради което на чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, вр. чл. 54 НК е била осъден на "ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ" И ГЛОБА в размер на 1000/хиляда/ лева.

Д. Д. Д. е била осъдена да заплати на основание чл. 187 от НПК сумата от 1 112 лв. /хиляда сто и дванадесет лева/ за разноски в полза на частния тъжител А. Й. И..

В съдебно заседание защитникът на подсъдимата - Адв. Г. оспорва доказаността на престъплението. Обръща внимание, че става въпрос за две деяния. Обвинението се оборвало от логиката и от разпитана свидетелка Т., която не заявявала да е чула обиди. Не било логично подсъдимата да блъска по вратата на свидетеля И. докато го няма в дома му. На базата на това логическо заключение защитата подлага на съмнение достоверността на показанията на свидетелката Я.. Позовава се на показанията на св. Т., която в по време на деянието извършено на етажа от адреса на И. и Я., разговаряла по телефона с подсъдимата Д.. Представя протокол от заседание на Военноокръжен съд – Сливен в опит да бъдат оборени показанията на св. Х..

Застъпва тезата, че Раойонният съд не е изяснил дали деянието на подсъдимата е форма на стрес, реакция срещу стрес, реакция за защита или целенасочено обиждане и не е обсъдил възможността за наличие на реторсия.

Според защтитника престъплението било несъставомерно, като се касаело за реакция на стрес, уплах и особена форма на самозащита чрез повишаване на тон и привличане на внимание. Защитникът прави искане да бъде отменена присъдата, а делото да бъде изпратено за обединяване и гледане пред военноокръжния съд в Сливен. Прави алтернативно искане за оправдаване на подсъдимата поради несъставомерност на деянието. Прави още едно алтернативно на алтернативното искане, да бъде приложен института на реторсията. Застъпва тезата, че първоинстанционният съд е следвало да приложи чл. 78а от НК.

Процесуалният представител на частния тъжител - Адв. А. моли да присъдата по НЧХД № 5403/2023 г. на РС – Варна да бъде оставена в сила.

2

Определя за правилна преценката на Районен съд Варна за необединяване на двете дела, доколкото те са с различен предмет и са на различни етапи.

Обръща внимание, че Д. не е военно лице и не е правилно да бъде съдена от военен съд. Правилно първоинстанционният съд не бил приложил разпоредбата на ал.7 на чл.78а от НК, т.к. съдебното минало на подсъдимата поставя казуса в хипотезата на ал.1, б.“б“ на същия член. Д. била освобождавана от наказателна отговорност по същия ред за същото по вид престъпление, извършено към друго лице. Според Адв. А., твърдението за физически увреждания спрямо подсъдимата не се подкрепя от доказателствата по делото. Моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде оставена в сила и да бъдат присъдени разноските, направени пред въззивната инстанция.

В лична защита подсъдимата прави искане за отмяна на наказанието и обяснява поведението си със ситуацията, в която била попаднала. Тогава тя се била почувствала обидена и унижена. Изпитала страх и безсилие. Реакцията й била продиктувана от това, което се било случило във въпросния ден и час.

След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Д. Д. Д. живеела в жилищна сграда в ***. На 05.10.2023г. около 18.00 часа в дворно пространство на адрес *** частния тъжител А. Й. И. разхождал своето домашно куче. По същото време там била подсъдимата Д.

Д., която видяла на земята кучешки екскремент и предположила, че е от кучето на частния тъжител И.. Подсъдимата се обадила по телефона на свид.

Ф. Д. Т., като комуникацията им продължила по време на конфликта. По този повод подсъдимата казала на висок тон на И. да събира изпражненията на кучето си. Той отхвърлил призива й, тъй като това не били екскременти от неговото куче. Тогава подсъдимата събрала изпражненията в найлонов плик и се прибрала в сградата на жилищния комплекс, а тъжителят я последвал. Във входа асансьорът бил на четвъртия етаж, където вече била подсъдимата и блъскала по вратата на апартамента му. По това време там били съпругата на И. - свид. К. Ю. Я. и детето му. Поведението на подсъдимата ги изплашило и разстроило. И. се качил по стълбите до своя апартамент /№54/ и заварил подсъдимата Д. Д. там. Тя държала найлонов плик с изпражнения от куче и му казала, че сега ще ги остави в домът му, след което пуснала го пуснала на земята пред входната врата. И. поискал да си влезе в апартамента. Докато влизал в жилището си, подсъдимата на висок тон го нарекла пред съпругата и детето му го „много прост“, „ненормален“ и „психопат“. И. излязъл обратно в коридора, взел от земята найлоновата торбичка с изпражненията и тръгнал към стълбите, за да я изхвърли. Подсъдимата Д. Д. го последвала, като 3 продължавала да крещи след него. На двора пред входа, имало групичка съседи, между които свидетелите Б. Х.а и П. Т. Х.. И. им заобяснявал какво се е случило, като по време на разговора им пристигнала подсъдимата. Пред съседите тя отново нарекла пострадалия И. отново „много прост“, „ненормален“ и „психопат“. Във връзка със сигнал на тел.112 подаден по същото време от подсъдимата Д. Д., на място пристигнали служители на Пето РУ-Варна. Те извършили проверка по случая и установили, че частният тъжител е военнослужещ старшина II степен. Поради това случаят бил поет от Военноокръжна прокуратура- Сливен. Приемайки горната фактическа обстановка, настоящата инстанция напълно се солидаризира с мотивите към присъда по НЧХД № 5403/2023г на Районен съд Варна - трети състав, в тази им част.

Това, че на 05.10.2023г. около 18.00 часа в дворно пространство на адрес *** бил частния тъжител А. Й. и подсъдимата Д. Д. се установява от обясненията на подсъдимата и от показанията на И.. Не съществува спор, че между тях възникнал скандал по повод намиращи се на терена екскременти.

Не съществува също така спор, че подсъдимата е отнесла тези екскременти пред дома на И.. Това, че там пред съпругата и детето му тя го нарекла „много прост“, „ненормален“ и „психопат“ се установява от показанията именно на св. Я., както и от показанията на И.. Това обстоятелство не се опровергава от показанията на свидетелката Т.. Същата разказва, че е чувала по телефона разправията между подсъдимата и пострадалия И., но показанията й не могат да бъдат приети като пълно доказателство, защото е напълно възможно да са били манипулирани от подсъдимата, която по време изричането на обидните слова е била способна да заглушава говорителя на телефона си. В този смисъл правилно първоинстанционният съд приема показанията й за косвени. Същата не е пряк свидетел на поведението на подсъдимата, а единствено е съдила за него от това което е чувала по телефона, без за съда да е възможно да приеме, че до нея е достигнала пълната информация по случая. От нейните показания, разгледани отделно от останалите доказателства по делото, няма как да бъде установено дали тя не е чула обидни слова, които реално са били изречени или пък такива не са достигнали до нея защото изобщо не са били изричани.

Разгледани в съвкупност с останалия доказателствен материал та са допълват освен от показанията на свидетелката Я. и на пострадалия И., така и от показанията на свидетелите Б. Х.а и П. Х. – косвени свидетели които са възприели събитията непосредствено преди и след случилото се на етажа, когато подсъдимата Д. е влязла във входа на блока, караниците във входа и 4 момента когато тя и частния тъжител И. са излезли от входа в продължение на конфликта. Това че пред блока Д. нарекла частния тъжител ненормален, много прост и психопат се установява както от неговите показания, така и от показанията на свидетелите Б. Х.а и П. Х.. В този момент те вече са преки свидетели на изречените обиди. Били са пред входа, когато подсъдимата и частният тъжител са излезли от него и тя в тяхно присъствие му нанесла обсъжданата обида. От показанията на свидетелите Х. и Х.а се установява и това, че обидата е била нанесена на публично място – предблоковото пространство и пред повече от едно лице, т.е. нанесена е публично по смисъла на чл. 148 ал.1 т.1 от НК.

Действително се касае за две деяния в продължавано престъпление.

Двата му акта осъществяват по отделно един и същ състав на престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което второто от обективна и от субективна страна се явява продължение на предходното. От обективна страна е налице една и съща обстановка, защото деянията са извършени в блока и пред блока на частния тъжител/на практика на едно място/, по общ повод един обединяващ ги конфликт. От субективна страна се касае за еднородна вина – пряк умисъл и при двете деяния.

Подсъдимата е била вменяема към момента на деянията - годен субект на престъпление, което се установява вкл. от извършената по делото съдебно психиатрична експертиза с вещо лице – доц. Т..

Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство следва да се приеме фактът че подсъдимата е била раздразнена от поведението на частния тъжител. Това се потвърждава основно от допуснатата и извършена пред въззивната инстанция съдебно психиатрична експертиза.

Настоящата съдебна инстанция не се ангажира в решението си с доказателствата събрани от ВОС – Сливен тъй като същите касаят обвинение за друго престъпление, при което фокусът при извършването на съдопроизводствените действия е бил в друга насока и по различно обвинение.

Искането за обединяване на гражданското дело към воденото наказателно такова пред ВОС –Сливен е недопустимо. Актуалната съдебна практика/ЕСПЧ и ВКС/ е категорична, че когато не се касае за престъпления 5 във връзка с военната служба е недопустимо граждански лица да бъдат съдени от военен съд.

Искането за прилагане на чл. 78а от НК не следва да бъде уважено.

Позоваването на изключението в последния абзац на алинея 7, е некоректно. В чл. 78а ал.1 от НК се съдържа общото правило на освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В б. Б на ал.1 се съдържа общо изключение от това общо правило, че лица вече освобождавани по този ред не подлежат на повторно освобождаване на същото основание. Ал. 7 е специално изключение, в последния абзац на което попадат под регулация деянията срещу орган на власт при и по повод изпълнение на службата му с изключение на обида и клевета. Касае се за засилена наказателно правна защита на държавните органи когато изпълняват служебните си задължения, забраняваща в тези случаи приложението на чл.

Разпечатката съдържа 36 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/56b9353f-9bd8-49a1-8d81-a2c78794aabb