Определение № 51 от 22.01.2020, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№

22.01.2020 г. гр. София,

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ въззивно частно гражданско дело № 35 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, вр. чл. 414а, ал. 4, изр.

2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М.В.Н. чрез адв. Р.Б. против определение №

6214 от 18.11.2019 г. по гр.д. № 1598 по описа за 2019 г. на Районен съд – Ботевград, с което е обезсилена заповед № 5075 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК от 30.09.2019 г., издадена по посоченото дело и производството по делото е прекратено.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение на първоинстанционния съд е неправилно в частта, с която съдът е обезсилил заповедта за изпълнение за сторените от заявителя разноски. Счита се, че длъжникът е дал повод за подаване на заявлението и поради това дължи заплащане на разноските. Твърди, че длъжникът е бил поканен да изпълни своето задължение, но не го е сторил в срок.

Поради това заявителят е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесната сума. Излагат се аргументи, че разноските в заповедното производство следва да бъдат възложени в тежест на длъжника.

Уведомен за частната жалба на 08.01.2020 г., длъжникът в заповедното производство М. в.б.у. – гр. Б. се е възползвал от възможността да подаде писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, с който оспорва жалбата. Счита, че първоинстанционният съд правилно е обезсилил заповедта за изпълнение и в частта за разноските.

Посочва, че в случая заявителят по делото няма право на разноски, тъй като длъжникът е изпълнил задължението си и не е дал повод за завеждане на делото.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на определението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по жалбата.

Първоинстанционното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с вх. № 6522/26.09.2019 г. на М.В.Н. против М. в.

Б. У. – гр. Б. за сумата от 910 лева, представляваща платена от заявителя такса за обучение. Съдът е уважил заявлението и на 30.09.2019 г. е издал заповед № 5075 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесната сума, както и за разноски в размер на 325 лева.

Длъжникът М. в.

Б. У. – гр. Б., е подал възражение по чл. 414а, ал. 1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение с твърдения, че задължението е заплатено от него изцяло на 27.09.2019 г., за което е представил платежно нареждане от същата дата. За постъпилото възражение заявителят е бил уведомен на посочен от него електронен адрес. Заявителят е подал становище, че доколкото длъжникът е бил поканен да изпълни задължението си, но не го сторил, то с това е дал повод за завеждане на делото и дължи сторените от заявителя разноски.

В обжалваното определение съдът е приел, че плащането на задължението по заповедта за изпълнение е направено след подаване на заявлението, но преди издаване на заповедта за изпълнение и получаването ѝ от длъжника. Съдът е счел, че длъжникът не е бил изпаднал в забава и не е дал повод за завеждане на делото, поради което и не дължи разноските сторени от заявителя. Настоящият съдебен състав намира извода на първоинстанционния съд за правилен.

Съгласно чл. 81, ал. 1 от ГПК във всеки акт, с който приключва производството в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Правилото е, че разноските се понасят от страната, която неоснователно е предизвикала правния спор. Така, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, когато искът е уважен, ответникът дължи на ищеца заплатените от последния такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв. При отхвърляне на иска, при прекратяване на делото, както и когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца - чл. 78, ал. 2, 3 и 4 от ГПК. В заповедното производство ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството – чл. 414а от ГПК.

Съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора /арг. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД/. Доводите на жалбоподателя, че на 14.08.2019 г. е поканил длъжника да изпълни своето задължение са неоснователни. Представените по делото препис от молба от 14.08.2019 г. и разпечатка от електронна поща не са заверени от страната, което е в противоречие с разпоредбите на чл. 183, ал. 1 от ГПК и чл. 184, ал. 1 от ГПК. Ето защо по делото не се установява заявителят да е поканил длъжника да заплати задължението си и с това да го е поставил в забава.

Следователно длъжникът своевременно е изпълнил своето задължение и не е дал повод за завеждане на делото.

Съобразно тези аргументи и с оглед съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, оспореното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбата да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.

Водим от горното, съдът

О

П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение

№ 6214 от 18.11.2019 г. по гр.д. № 1598 по описа за 2019 г. на Районен съд – Ботевград.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.