Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 449 от 22.10.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1447/2021
Вид
Решение № 449
Подписан
22.10.2021
В сила
22.10.2021
Състав
Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Дафина Николаева Арабаджиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55, ал. 1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Пловдив, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20215300501447 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260895/19.03.2021 г. постановено по гр.д.№ 9313 по описа за 2020 г. на IX гр.с. на Районен съд Пловдив, се осъжда Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Пловдив“ към „Южноцентрално държавно предприятие“ – Смолян, БУЛСТАТ 2016195800103, с адрес гр. П., бул. „***, да заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД на „Маркони Груп Лес“ ЕООД, ЕИК 203110960, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. **** сумата от 2 129, 13 лв., представляваща неоснователно задържана от ответника гаранция за участие в таен търг с предмет „Покупко-продажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен“ относно Обект № 2008МТ, намиращ се в териториалния обхват на дейност на Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Пловдив“ към „Южноцентрално държавно предприятие“ – Смолян, ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране 1 на исковата молба в съда – 30.07.2020 г., до окончателното й изплащане, и сумата от 30, 16 лв. – обезщетение за забава за периода от 09.06.2020 г. до 29.07.2020 г., като отхвърля предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 30, 16 лв. до пълния му предявен размер от 93, 45 лв. и за периода от 24.02.2020 г. до 08.06.2020 г. и за 30.07.2020 г., както и осъжда Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Пловдив“ към „Южноцентрално държавно предприятие“ – Смолян да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Маркони Груп Лес“ ЕООД сумата от 665, 66 лв. – разноски в производството по гр.д. № 9313/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав, и осъжда „Маркони Груп Лес“ ЕООД да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК на Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Пловдив“ към „Южноцентрално държавно предприятие“ – Смолян, сумата от 2, 85 лв. – разноски в производството по гр.д. № 9313/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.

Недоволен е останал ответникът Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Пловдив“ към „Южноцентрално държавно предприятие“ – Смолян, БУЛСТАТ 2016195800103, с адрес гр. П., бул. „***, представлявано от директора К.К., който е подал въззивна жалба против решението в частта му, с която е уважена исковата претенция за главница от 2 129, 13 лв. и обезщетение за забава от 30, 16 лв.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и че е необосновано с искане за бъде отменено и да се отхвърли предявения иск. Излагат се съображения, с които се оспорва довода на ищеца, че възложителят е следвало да прекрати търга. Позовава се на обстоятелството, че ищецът е приел правилата за провеждането на търга. Поддържа се, че обжалването на заповедта за класиран участник не е забавило до степен да направи невъзможно изпълнението на договора, както и че скъсяването на срока за изпълнение, поради обжалването, не водило до отпадане на необходимостта от възлагане.

Изразява се пълно несъгласие с изводите на РС, че решението на административния съд е следвало да бъде обявено на 12.03.2020 г. Позовава се на възможност за удължаване на срока на договора до 18 месеца. Оспорва 2 се твърдението за законова недопустимост за сключване на договора, както и че неоснователно се е обогатил от задържаната гаранция. Излага доводи за законосъобразното задържане на гаранцията. Претендира разноските за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Маркони Груп Лес“ ЕООД, ЕИК 203110960, чрез пълномощника по делото адвокат П., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Взема становище по всяко от оплакванията в жалбата и такова за правилността и законосъобразността на решението. Моли да се потвърди решението, както и да се присъдят разноските по делото.

Първоинстанционното решение не се обжалва и е влязло в сила в частта, с която е отхвърлена претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за разликата над сумата от 30, 16 лв. до пълния предявен размер от 93, 45 лв. за периода от 24.02.2020 г. до 08.06.2020 г. и за 30.07.2020 г.,

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваните съдебни актове съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени от „Маркони Груп Лес“ ЕООД против Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Пловдив“ към „Южноцентрално държавно предприятие“ – Смолян, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2 129, 13 лв., представляваща неоснователно задържана от ответника гаранция за участие в таен търг с предмет „Покупкопродажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен“ относно Обект № 2008МТ, намиращ се в териториалния обхват на дейност на 3

Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Пловдив“ към „Южноцентрално държавно предприятие“ – Смолян, както и на сумата от 93, 45 лв. – обезщетение за забава за периода от 24.02.2020 г. до 30.07.2020 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.07.2020 г., до окончателното й изплащане.

Ответникът е оспорил основателността на предявените искове.

Поддържал е, че гаранцията е задържана на основание чл. 35, ал. 5 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти /Наредбата/, поради отказ на ищеца да сключи договор в процедурата по провеждането на тайния търг. Изложил е доводи, че с приемането на правилата за провеждане на търга, ищецът се е съгласил, че при обявяването му за купувач следва да сключи договор в определен за това срок, и че при неизпълнение на своето задължение ще бъде наложена санкция изразяваща се в задържане на предоставената гаранция в размер на 5 % от стойността на съответния обект от търга – на основание чл.

9 а, ал. 2 от Наредбата. С твърдяното неизпълнение от ищеца на задължението му да сключи договора се обосновава основателното задържане на гаранцията. Ответникът е изложил и доводи, че обжалването на заповедта, с която ищецът е обявен за спечелил търга участник, не правило невъзможно изпълнението на поръчка в срока на договора. Поддържал е, че е била налице обективна възможност за изпълнението на работа. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

От фактическа страна по делото се установява от представените писмени доказателства, че със Заповед № I-392/08.11.2019 г. на Директора на ТП „ДГС – Пловдив“ е обявен търг с тайно наддаване по реда на Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, с предмет „Покупко-продажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен“ относно Обект № 2008МТ, намиращ се в териториалния обхват на дейност на Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Пловдив“ към „Южноцентрално държавно предприятие“ – Смолян. Заповедта се отнася за провеждането на търга и за други обекти, 4 които не са предмет на производството.

Със заявление от 25.11.2019 г. ищецът „Маркони Груп Лес“ ЕООД е заявил искането си за участие в търга с тайно наддаване за обект № 2008МТ с отдели и подотдели „551а“ и „512е“, намиращи се в териториални обхват на дейност на ТП „ДГС-Пловдив“.

Със Заповед № I-429/02.12.2019 г. на Директора на ТП „ДГСПловдив“ е утвърдено класирането на участниците за обект № 2008МТ, като на първо място е класирано ищцовото дружество „Маркони Груп Лес“ ЕООД.

Установява се, че тази заповед е обжалвана от друг участник в търга, като жалбата е оставена без уважение с Решение № 771/15.04.2020 г. по адм.д. № 3886/2019 г. на Административен съд – Пловдив, влязло в сила на 08.06.2020 г.

Последвало е писмо изх. № 2209/09.06.2020 г. от ответника до ищеца, с което последният е уведомен за продължаване на административното производство и е поканен в 5-дневен срок от получаване на писмото да представи необходимите документи за сключване на договора. Ищецът е отказал на тази покана със заявление, получено от ответника с вх.

№2210/09.06.2020 г. С писмо изх.№ 2694/14.07.2020 г. ответникът е уведомил ищеца, че задържа гаранцията от 2 129, 13 лв. на основание раздел III, т.2.2 и т.2.3 от Заповед № I-392/08.11.2019 г. на Директора на ТП „ДГС – Пловдив“ и на осн.чл. 32, т. 3 и т. 4 от Наредбата.

С постановеното решение районният съд се е позовал на разпоредбите на приложимата в казуса Наредба при провеждане на процедури за възлагане изпълнението на дейности или за продажба на дървесина и на недървесни горски продукти /Наредба/. Според първостепенния съд, ответникът, като възложител в процедурата по търга, е имал право да задържи предоставената от ищеца гаранция за участие до изтичането на срока на валидност на офертата на ищеца като класиран на първо място участник, за което се е позовал на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Наредбата, според която участниците са обвързани с условията на предоставените от тях оферти. По аргумент от последното и след като е приел, че ищецът е бил обвързан от оферта си за срок от 90 дни, считано от изтичането на крайния срок за подаване на офертите на участниците в търга - 25.11.2020 г., съгласно 5 указаното в заявлението му за участие, тоест до

25.02.2020 г., първостепенният съд е достигнал до извода, че след посочената дата за ищеца не е съществувало задължение да сключи договор с ответника. Според районния съд, санкцията, изразяваща се в задържана на внесената гаранция за участие би могла да бъде наложена на спечелилият участник конкурса, единствено в случаите, в които последният откаже да сключи договор с възложителя по реда на чл. 35 от Наредбата до изтичане на срока на валидност на офертата му, но не и в случая. Районният съд е изложил и довода, че ответникът не е възползвал от правото си, уредено в чл. 20, ал. 2 от Наредбата, да изиска от класираните на първо и второ място участници да удължат срока на валидност на офертите си. По изложените съображения, решаващите изводи на районния съд са, че с изтичането на срока на офертата на ищеца – на 25.02.2020 г., е отпаднало основанието за задържането й и същата подлежи на връщане от ответника. С оглед основателността на иска за главницата, районният съд е уважил и иска за присъждането на акцесорното вземане по чл.86 ЗЗД за период от 09.06.2020 г. до 29.07.2020 г., която претенция частично е отхвърлена като в тази част решението не се обжалва.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи, както и при служебна проверка за допуснати при постановяването му нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.