Разпореждане № 6299 от 04.10.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6299 гр. Благоевград, 04.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Частно гражданско дело № 20261210102582 по описа за 2026 година

Производство по издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 22741/21.09.2026 г. по вх. рег. на РС Благоевград, подадено от заявителя "А1 България" ЕАД, ЕИК 131468980, чрез юрк. Н. А. Г. срещу длъжника В. И. Д., ЕГН **********.

Районен съд Благоевград констатира нередовности на заявлението.

Съгласно чл. 410, ал. 2, изр. 1 ГПК заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК. Разпоредбите на чл.

410 и чл. 411 ГПК препращат изрично към чл. 127 и чл. 128 ГПК (мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).

На осн. чл. 410, ал. 2, изр. 1 вр. чл. 127, ал. 1, т. 6 ГПК заявлението трябва да е подписано от лицето, което го подава. Заявление с вх. № 22741/21.09.2026 г. не е подписано. То е подадено чрез ЕПЕП, поради което то представлява електронен документ, който не е подписан със саморъчен подпис. При служебна проверка РС Благоевград констатира, че заявлението като електронен документ не е подписано с КЕП. С оглед на посоченото същото е нередовно, тъй като то не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2, изр. 1 вр. чл. 127, ал. 1, т. 6 ГПК. Същият порок е налице и спрямо останалите приложения към заявлението, които също са електронни документи. Това от своя страна обуславя и други нередовности.

Не е представено пълномощно по чл. 410, ал. 2, изр. 1 вр. чл. 128, т. 1 ГПК. Оригиналът на пълномощното е бил на хартиен носител. Той е бил сканиран и въз основа на него е бил създаден файл във формат pdf, който представлява електронен документ. По делото не е представен оригиналът, подписан със саморъчен подпис. Същевременно представеният по делото електронен документ, обективиращ пълномощно, не е подписан с валиден КЕП. С оглед на това заявлението не отговаря на изискването на чл. 410, 1 ал. 2, изр. 1 вр. чл. 128, т. 1 ГПК. Порокът е засегнал и останалите приложения.

Според чл. 183, ал. 1 ГПК, когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото. Съгласно чл. 183, ал. 2 ГПК завереният от страната препис по ал. 1 може да бъде представен и като електронен образ, заверен от страната с квалифициран електронен подпис.

В настоящия случай електронните документи, приложени към заявлението, представляват преписи по чл. 183, ал. 1 ГПК, които обаче за да може да бъдат представени по реда на чл. 183, ал. 2 ГПК като електронни образи, те трябва да са заверени от заявителя с валиден КЕП. Това обаче не е сторено, поради което е налице нередовност по чл. 183, ал. 2 ГПК . С оглед на посоченото не може да се приеме и че е спазено изискването на чл. 410, ал.

3 ГПК.

Налице е вътрешна противоречивост на заявлението в частта му относно претендираната мораторна лихва /30,67 евро за период от 04.05.2024 г. до 20.09.2026 г./, тъй като тя не кореспондира с посочената от заявителя сума за неустойка /51,13 евро/ и нейния падеж /27.10.2024 г., което е след началото на периода, за който лихвата се претендира/. Това е самостоятелна нередовност по чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК.

Налице е и нередовност по чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК , която се изразява в това, че заявителят не е надлежно изложил в заявлението с и обстоятелствата, въз основа на които претендира сумата за неустойката. Заявителят само е посочил един счетоводен документ за сумата за неустойката, но това не е изпълнява изискването по чл. 410, ал. 2 вр. чл.

127, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като то означава заявителят да изложи фактически твърдения относно настъпването на обстоятелствата, които са осъществили елементите на правопораждащия фактически състав, породил заявеното от него право - облигационно вземане за неустойка. Твърдението, че това вземане след това е било осчетоводено в определен документ, не е твърдение за обстоятелство, което е елемент от фактическия състав, пораждащ вземането, а е твърдение за обстоятелство, което е настъпило след като този състав вече се е бил осъществил. Заявителят също така не е уточнил коя точно от всички уговорени неустойки из договора или общите условия претендира, респ. на кое конкретно правно основание/клауза от тях. Не е посочил и въз основа на какви обстоятелства, според него неустойката има конкретния размер, който заявителят претендира, доколкото по своята правна природа всяка неустойка като задължение се дължи поради наличието на неизпълнение на определено задължение, а заявителят не е изложил фактически твърдения относно това за какво конкретно неизпълнение на кое задължение за връщане на какво оборудване е била уговорена неустойката, която той претендира. Размерът на част от уговорените в договора и общите условия неустойки не е фиксирана сума, а е сума, която е обусловена по размер от осъществяването на определени допълнителни обстоятелства, уговорени в договора или ОУ, а заявителят не е навеждал фактически твърдения за подобни обстоятелства.

Поради констатираните нередовности с Разпореждане № 6001 от 2

22.09.2026 г., постановено по настоящото дело, заявлението се остави без движение и се дадоха следните указания на заявителя за тяхното отстраняване: 1/ да подпише заявлението си със саморъчен подпис или с валиден квалифициран електронен подпис; 2/ да представи пълномощно по чл. 410, ал. 2, изр. 1 вр. чл. 128, т. 1 ГПК на хартиен носител, подписано със саморъчен подпис или като електронен документ, подписано с квалифициран електронен подпис, или надлежно да потвърди действието, което е било извършено без надлежна представителна власт, изразяващо се в подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 22741/21.09.2026 г. по вх. рег. на РС Благоевград; 3/ да представи приложенията към заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 22741/21.09.2026 г. по вх. рег. на РС Благоевград съобразно изискванията на чл. 183 ГПК – в оригинал, като заверени от страната преписи, като официално заверени преписи или като електронни образи, заверени от страната с квалифициран електронен подпис;

4/ отстрани вътрешното противоречие в заявлението относно претендираната мораторна лихва /30,67 евро за период от 04.05.2024 г. до 20.09.2026 г./ и неустойката, за която е начислена, с нейния падеж /27.10.2024 г./; 5/ уточни обстоятелствената част на заявлението, като: надлежно изложи обстоятелствата, въз основа на които претендира сумата за неустойката; уточни коя точно от уговорените в договора или ОУ неустойки претендира и въз основа на кои фактически обстоятелства обосновава претендирания размер на неустойката.

Съобразно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК срокът за изпълнението на указанията за отстраняване на нередовност в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е тридневен от съобщението. Това беше изрично указано на заявителя в съдържанието на Разпореждане № 6001 от 22.09.2026 г. В неговите мотиви бяха подробно изложени и всички констатирани нередовности и изискванията за редовност на заявлението, които не са били изпълнени. На заявителя беше изрично указано и че при неизпълнение на указанията в срок заявлението му ще подлежи на отхвърляне на осн. чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.

Препис от Разпореждане № 6001 от 22.09.2026 г., обективиращо дадените указания, е бил връчен на заявителя на 24.09.2026 г. Срокът е изтекъл на 28.09.2026 г. (първи следващ присъствен ден по чл. 60, ал. 6 ГПК). В изпълнение на указанията заявителят е представил молба с вх. № 22969/24.09.2026 г. ведно с приложения към нея.

Районен съд Благоевград констатира, че указанията не са били надлежно изпълнени.

Заявителят не е подписал заявлението си със саморъчен подпис или с валиден квалифициран електронен подпис. С оглед на това към настоящия момент заповедното производство се явява образувано по заявление, което не е подписано от никого.

Заявителят не е представил пълномощно по чл. 410, ал. 2, изр. 1 вр. чл.

128, т. 1 ГПК на хартиен носител, подписано със саморъчен подпис или като електронен документ, подписано с квалифициран електронен подпис.

Същевременно той не е и потвърдил действието, извършено без надлежна представителна власт, изразяващо се в подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 22741/21.09.2026 г. С оглед на това към настоящия момент настоящото заповедно производство се явява образувано въз основа на процесуално дейстие, което е било извършено без 3 представителна власт.

Заявителят не е представил приложенията към заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 22741/21.09.2026 г. по вх. рег. на РС Благоевград съобразно изискванията на чл. 183 ГПК – в оригинал, като заверени от страната преписи, като официално заверени преписи или като електронни образи, заверени от страната с квалифициран електронен подпис.

С оглед на това самото представяне на приложенията към заявлението като процесуално действие се явява нередовно и на осн. чл. 101, ал. 3 ГПК следва да се счита за неизвършено, тъй като заявителят не отстрани тази нередовност в указания срок. Това обуславя и извод, че към заявлението не са надлежно представени приложенията и измененията към потребителския договор, както и приложимите към него общи условия.

Посочените нередовности засягат в цялост заявлението. С Разпореждане № 6001 от 22.09.2026 г. РС Благоевград изрично посочи тези нередовности и даде пълни, ясни и конкретни указания за отстраняването им, поради което в случая не са налице основания за даването на повторни указания на заявителя за тяхното отстраняване. Указването, че при неизпълнение на дадените указания в срок ще настъпят определени неблагоприятни за страната процесуални последици, се отнася за отстраняването на всички констатирани нередовности на процесуалното действие на страната, а не само на част от тях, поради което не съществува законово задължение на съдебния състав за повторното даване на нови указания (в този смисъл определение № 623 от 02.03.2026 г. по к. ч. т. д. № 339/2026 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС). С оглед на това по настоящото дело се констатира наличието на основанието по чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК за отхвърляне на подаденото заявление, тъй като същото не отговаряше на изискванията на чл. 410 ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че според чл. 102ж, ал. 2 ГПК електронните изявления до съда се подписват с квалифициран електронен подпис, когато законът предвижда писмена форма за извършването им и наличие на подпис. Процесуалните действия на страните извън съдебно заседание се извършват в писмена форма (чл. 100, изр. 2 ГПК) и на общо основание трябва да са подписани (чл. 102, ал. 1, т. 4 ГПК).

Процесуалните действия в заповедното производство се извършват в електронна форма (чл. 409а, ал. 1 ГПК). В случая подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение е процесуално действие на заявителя, което е било извършено от него извън съдебно заседание и в електронна форма.

Законът предвижда писмена форма за извършването му и наличието на подпис (чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 6 ГПК, чл. 100, изр. 2 ГПК и чл. 102, ал. 1, т. 4 ГПК). Затова на общо основание като всяко такова действие съобразно чл. 102ж, ал. 2 ГПК това заявление трябва да бъде надлежно подписано с валиден КЕП.

Извършването на процесуално действие в електронна форма чрез ССЕВ или по ЕПЕП не премахва изискването документът, който обективира това процесуално действие, да бъде надлежно подписан с КЕП съобразно правилата на чл.102ж, ал. 2, ГПК.

Депозирането чрез ССЕВ само по себе си не удовлетворявала изискването 4 за подписване и не обуславя извод, че извършеното в електронна форма процесуално действие представлявала електронно изявление до съда, подписано с валиден КЕП (в този смисъл определение № 105 от 13.02.2023 г. по ч. т. д. № 2572/2022 г., Т. К., І т. о. на ВКС, определение № 1255 от 23.05.2024 г. по в. ч. гр. д. № 583/2024 г. на Апелативен съд – София и др.).