Решение № 2662 от 23.05.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2662 гр. София, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20211100115345 по описа за 2021 година

Делото е образувано по искова молба на СД „И. – Д., Д. и сие“ срещу Н.С.А., действаща като ЕТ „Н.А.“ за заплащане на сумата от 27 000 лева, представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от правото да ползва реални части от свой имот, като правата на дружеството били установени със съдебно решение.

Между страните се водело производство по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 50081/2013 г. по описа на СРС, 51 състав СД „И. – Д., Д. и сие“ бил признат по отношение на ответника Н.С.А., действаща като ЕТ „Н.А.“ за собственик към датата на одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) със заповед № РД-1848 от 12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК на 25.50 км.м., представляващи реални части от УПИ Х, отреден за КОО от кв. 233, местност ж.к. „Момкова махала“, район „Надежда“, гр. София, нанесен като поземлен имот с идентификатор ***.

Ищецът придобил имота по договор за покупко-продажба от 12.08.2003 г. Върху него била изградена масивна двуетажна постройка.

В съседство с този имот се намирал парцел с идентификатор ***, с площ по документи 270 кв.м., който Н.А. придобила от Столична община по договор за покупко-продажба, ведно с изградената върху него и въведена в експлоатация двуетажна постройка.

Преди завеждане на делото, приключило с решение, установяващо правата на ищеца, били сезирани РДНСК и Столична община с цел връщане на владението върху реалните части. С писмо от 07.03.2011 г. Н.А. била 1 уведомена, че трябва да премахне частта от сградата, която навлиза в имота на ищеца, но не били предприети никакви действия. И след постановяване на решението по гр.д. № 50081/2013 г. по описа на СРС до завеждането на исковата молба ответникът владеела посочените реални части, като 7.5 кв.м. от общо 25.50 кв.м. били незастроени, но заградени с ограда от метални колове с телена мрежа, 10 кв.м. били застроени и представлявали част от масивна двуетажна сграда, а 8 кв.м. били застроени с паянтова постройка – павилион.

С ответника се водели разговори за освобождаване на реалните части, но реалното им предаване на ищеца не се осъществило. Достъп на ищеца не бил предоставен, нито постройките били премахнати и по този начин собственикът не можел да упражнява пълноценно правото си на собственост върху тях, като реализира доходи.

Ищецът посочва, че УПИ Х е бил с идентификатор ***, като разликата в идентификаторите се дължала за последваща покупка от СД „И.“ от Столична община на съседен поземлен имот с идентификатор *** с площ от 50 кв.м., който имот бил присъединен към имота с идентификатор *** и така имотът на ищеца бил нанесен с нов идентификатор – ***.

Моли Н.А. да бъде осъдена да му заплати 27 000 лева, представляваща сумата, с която ответникът се е обогатил в периода 20.10.2016 г. – 20.10.2021 г. от ползването на собствените на ищеца 25.50 кв.м. реални части от УПИ Хза КОО от кв. 233, местност ж.к. „Момкова махала“, район „Надежда“ по плана на гр. София, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът оспорва, че процесните реални части са част от УПИ Х-за КОО и че ищецът е техен собственик. Заявява свои права върху тях като част от закупения от Столична община имот с договор от 11.03.2004 г.

Не оспорва правото на собственост на ищеца върху имота, закупен от него през 2003 г., който е бил с площ от 244 кв.м., въпреки че по графични данни е 265 кв.м. Твърди, че границата между имотите на ищеца и на ответника е по южната фасада на изградената в УПИ ІХ-за КОО сграда на ЕТ „Н.А.“.

Не оспорва и че процесните реални части се владеят от ответника, тъй като той е техен собственик. Поземленият имот бил придобит ведно с построената в него сграда, построена при спазване на строителните правила и нормативи въз основа на разрешение за строеж от 1996 г. и въведена в експлоатация през 2005 г. Тази сграда не била пристроявана. За павилиона имало издадено разрешение за строеж през 2005 г. на името на ответника.

Като собственик на сградите, Ангелова имала право да ползва и дворното място, върху което те били изградени. В този смисъл ответникът ползвала реалните части на валидно правно основание.

2

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца беше да докаже обедняването си с исковата сума и нейния размер, обогатяването на ответника, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите.

Неотносими и следователно неподлежащи на изследване са въпросите относно собственическите права върху процесните реални части.

С влязло в сила решение от 15.06.2015 г. по гр.д. № 50081/2013 г. по описа на СРС, 51 състав е признато за установено по отношение на Н.С.А., действаща като ЕТ „Н.А.“, че към датата на одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри със заповед № РД-18-48 от 12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК СД „И.“ (с променено през 2018 г. наименование „И. – Д., Д. и сие“) е собственик на поземлени имоти с обща площ от 25.50 кв.м., представляващи реални части от УПИ Х-за КОО от кв.

233 по плана на гр. София, район „Надежда“, местност ж.к. „Момкова махала“, а именно: а/ реална част от УПИ Х-за КОО с площ от 5 кв.м., при граници: от две страни - УПИ IX-за КОО (поземлен имот с идентификатор ***); от две страни - останалата част от УПИ Х-за КОО (границата между поземлен имот с идентификатор *** по КККР и поземлен имот с идентификатор *** по КККР, и границата между поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** по КККР), която реална част от УПИ Х-за КОО е отразена в зелен цвят на схемата на застъпване на стр. 5 от заключението на вещото лице инж. Л. Г.; б/ реална част от УПИ Х-за КОО с площ от 2.5 кв.м., при граници: УПИ IX-за КОО и от три страни - останалата част от УПИ Х-за КОО (две граници между поземлен имот с идентификатор *** по КККР и поземлен имот с идентификатор *** по КККР, и граница със сграда с идентификатор *** в частта й навлизаща в УПИ Х-за КОО), която реална част от УПИ Х-за КОО е отразена в зелен цвят на схемата на застъпване на стр. 5 от заключението на вещото 3 лице инж. Л. Г.; в/ реална част от УПИ Х-за КОО с площ от 10 кв.м., при граници: от три страни УПИ IX-за КОО и от три страни - останалата част от УПИ Х-за КОО (границата между поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КККР, съвпадаща с контурите на сграда с идентификатор *** в частта й навлизаща в УПИ Х-за КОО и границата между сгради с идентификатори *** и

*** по КККР, в частите им навлизащи в УПИ Х-за КОО), която реална част от УПИ Х-за КОО е отразена в оранжев цвят на схемата на застъпване на стр. 5 от заключението на вещото лице инж. Л. Г.; г/ реална част от УПИ Х-за КОО с площ от 8 кв.м., при граници: УПИ IX-за КОО, от две страни - останалата част от УПИ Х-за КОО (границата между сгради с идентификатори *** и *** по КККР, в частите им навлизащи в УПИ Х-за КОО и границата между поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КККР, съвпадаща с контура на сграда с идентификатор *** в частта й навлизаща в УПИ Х-за КОО) и ул. „Търговска“ (уличната регулация), която реална част от УПИ Х-за КОО е отразена в оранжев цвят на схемата на застъпване на стр. 5 от заключението на вещото лице инж. Л. Г., които реални части от УПИ Х-за КОО са отразени неправилно в кадастралната карта на град София, район „Надежда“, одобрена със заповед № РД-18-48 от 12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК като части от поземлен имот с идентификатор *** по действащата кадастрална карта, като е допусната грешка в действащите кадастрална карта и кадастрални регистри, изразяваща се в неправилното заснемане на горепосочените реални части (площи) от собствения на ищеца УПИ Х-за КОО от кв.233 по регулационния план на гр. София, район „Надежда“, местност ж.к. „Момкова махала“ като части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, записан на името на ответника. Схемата на застъпване на стр. 5 от заключението на вещото лице инж. Л. Г. е неразделна част от решението по гр.д. № 50081/2013 г. по описа на СРС, 51 състав.

Съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила на 27.02.2017 г. решение от 15.06.2015 г. по гр.д. № 50081/2013 г. по описа на СРС, 51 състав е задължително за съдилищата.

Н.А. е обвързана от обективните предели на решението по уважения иск по чл. 53, ал. 2 (сега чл. 54, ал. 2) от ЗКИР, с който се цели да се установи 4 какъв е пространственият обхват на правото на собственост, за да бъде правилно отразено на кадастралната карта. С решението от 15.06.2015 г. по гр.д. № 50081/2013 г. по описа на СРС е установено, че е налице грешка в кадастралната карта на гр. София, район „Надежда“, одобрена със заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, като процесните реални части от части от 10 кв.м., 8 кв.м., 5 кв.м. и 2.5 кв.м. са неправилно заснети като части от собствени на ответника поземлен имот с идентификатор *** вместо от имота на ищеца – УПИ Х-за КОО.

„Разпростирането“ на част от собствените на ответника сгради №№ 1 и 2 в имота на ищеца е безспорно установено. Дружеството не може да бъде лишено от обезщетение, след като собственическото му право е засегнато чрез неоснователно ползване от друго лице.

Не отговаря на данните по делото и на установеното с влязлото в сила решение по гр.д. № 50081/2013 г. на СРС, част от което е схемата на застъпване в заключението на вещото лице по това дело възражението на ответната страна, че сградите, собственост на ЕТ „Н.А.“ не навлизат в имота на ищеца. При това законността на сградите нямат отношение към накърненото пълно и абсолютно вещно право на СД „И. – Д., Д. и сие“.

Ответникът е възразила срещу основателността на предявения иск и поради правото й да използва част от УПИ Х-за КОО, необходима за използване на постройката според нейното предназначение. ЗУТ дефинира понятията поземлен имот, свободна и застроена площ в § 5, т. 2, т. 15 и т. 16 от ДР на ЗУТ. Застроена е площта, ограничена от външните очертания на ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж, включително площта на проветрителните шахти и проходите в тези очертания, а свободната от застрояване площ е разликата между площта на урегулирания поземлен имот и застроената площ. В производството по адм.д.

№ 14321/2019 г. по описа на АССГ, образувано по жалба против заповед на началника на СГКК – София за изменение и отказ за изменение на границите между имота на ответника в настоящото производство и съседни имоти е установено, че част от сграда № 1, построена в УПИ IX-за КОО е следвало да бъде построена с 0.90 м в северна посока според строителните книжа, за да остане изцяло в границите на този поземлен имот. Протоколът за определяне на строителна линия и ниво от 1996 г. не е бил спазен. В резултат на това 5 отклонение от определената строителна линия и ниво сграда № 1 е навлязла частично в граничния от юг имот УПИ Х-за КОО, собственост на ищеца СД „И. – Д., Д. и сие“. От неправомерното фактическо изпълнение на строителството на тази сграда собственикът й Н.А. не може да черпи права, позовавайки се на правото си да ползва по силата на чл. 64 от ЗС площ от собствен на ищеца имот.

Решението от 19.07.2022 г. по адм.д. № 14321/2019 г. е потвърдено с окончателно решение на ВАС № 3050/22.03.2023 г. по адм.д. № 10900/2022 г., II отд.

С определение от 09.06.2022 г. между страните е отделено като безспорно обстоятелството, че ответникът ползва процесните реални части, за които с влязло в сила решение е признато за установено, че са част от поземлен имот, чийто собственик е ищецът.