Определение № 92 от 20.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 92 гр. Пазарджик, 20.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20245200500077 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл.248 от ГПК. С определение № 3163/11.12.2023 г., постановено по гр.д. № 20235220101430 Пазарджишкият районен съд е допълнил Определение №2706/20.10.2023г., постановено по гр. дело №1430/2023г. по описа на Пазарджишкия районен съд, като е осъдил „У.Б.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.С., пл.“С.Н.“ №7, представлявано от Т.П. и Д.В., да заплати на пълномощника на ответника Д. Г. П., с ЕГН ********** - адв. О. А. Д. от АК - П., с ЕГН **********, личен номер № ***********, с адрес на кантората: гр. П., бул. “6-ти септември“ № 152, „Легис център“, ет.4, офис4-4Б на основание чл.38 ал.2 от ЗА, във връзка с чл.38 ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.

Против така постановеното определение в законния срок е постъпила частна жалба от „У.Б.“ АД, ЕИК **********, с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че обжалваният съдебен акт не е мотивиран, което било достатъчно основание да бъде отменен като неправилен. Районният съд неправилно не бил уважил направеното от молителя възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, тъй като делото било елементарно от права и фактическа страна, то било прекратено по молба на ищеца преди да бъде депозиран отговор на исковата молба от ответника, по делото не били провеждани никакви открити съдебни заседания, не били събирани доказателства и съответно след десезирането на съда ответникът бил освободен от необходимост за процесуална защита. Районният съд не бил взел предвид и Решение от 23.11.2-17 г. на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16, 1 според което поради предимството на първичното общностно право пред националното, разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК в частта, предвиждаща минимален размер, под който намаляването на прекомерното адвокатско възнаграждение не може да бъде извършено, не следва да бъде прилагана.

Развити са пространни съображения за задължителността на решенията на СЕС за националните съдилища. Твърди се, че определеният от ПРС минимален размер на адвокатското възнаграждение от 480 лв. не осигурявал легитимната цел на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения да осигури минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение съобразно вида на делата, техния предмет и /или защитавания материален интерес. Това било така, защото в случая дори и да се приемело, че е осъществено процесуално представителство, то било минимално и се изчерпвало с представянето на писмен отговор на ИМ, състоящ се от три абзаца. При това положение частният жалбоподател преценява, че удачен размер на адвокатското възнаграждение би бил размерът от 100 лв.

Искането е обжалваното определение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адв. О. Д. от АК-П. на основание чл.38, ал.2 от ЗА да бъде намалено на 100 лв. При условията на евентуалност, в случай, че частната жалба бъде отхвърлена, по аналогия от нормата на чл.127, ал.4 от ГПК моли адв. Д. да бъде задължен да посочи банкова сметка или друг начин на плащане на присъденото в негова полза възнаграждение.

В законния срок е постъпил писмен отговор на частната жалба , в който са изложени доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Искането е то да бъде потвърдено и в полза на адв. О. Д. от АКП. да бъдат присъдени разноски за това производство на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 400 лв. Представя доказателства за договорено, но незаплатено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1 от ЗА.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, намира обжалваното определение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Установява се от доказателствата по делото, че исковата молба е предявена от ищеца „У.Б.“ АД, ЕИК **********, против ответника Д. Г. П., с ЕГН ********** и е депозирана пред ПРС на 19.04.2023 г., а на 20.04.2023 г. е образувано гр.д. № 20235220101430 по описа на Пазарджишкия районен съд.

2

ПРС е разпоредил препис от ИМ е изпратен на ответника , като му е дал едномесечен срок от получаване на съобщението да подаде писмен отговор.

Преписът от ИМ е получен от ответника на 02.05.2023 г. и на 29.05.2023 г. същият, представляван от адв.О. Д. от АК-П. е депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковете и е поискал присъждането на разноски.

С разпореждане № 2003/29.07.2023 г. ПРС е насрочил делото в о.с.з. на 14.11.2023 г. от 10.00 ч., която дата и час е съобщена на страните, като ответникът е уведомен на 07.09.2023 г. чрез адв.Ю. и на 08.09.2023 г. чрез адв.Д..

На 18.10.2023 г. ищецът „У.Б.“ АД, ЕИК **********, чрез адв.А. А. от САК е оттеглил на основание чл.232 от ГПК предявения иск поради извършено от ответника плащане.

С определение № 2706/20.10.2023 г. ПРС е прекратил производството по делото поради оттегляне на иска, но не се е произнесъл по направеното с отговора на ИМ искане за разноски. Това определение е съобщено на ответника чрез връчване на препис на 30.10.2023 г. чрез адв.Ю. и на 02.11.2023 г. чрез адв.Д.. Междувременно преди получаване на съобщението за прекратяване на делото, на 24.10.2023 г. адв.Д. е депозирал пред ПРС молба, с която е взел становище по хода на делото, насрочено за 14.11.2023 г., представели е списък с разноски и договор за правна помощ и съдействие и е взе становище по съществото на спора.

След получаване на препис от определение № 2706/20.10.2023 г. на ПРС, с което производството по делото е прекратено, адв.Д. е поискал то да бъде допълнено с произнасяне на съда относно разноските, като въз основа на представените доказателства е претендирал да му бъде заплатено на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в минимален размер.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на молбата от насрещната страна - ищцовото дружество, чрез процесуалния му представител. Взето е становище, че депозираната от страна на ищеца молба с правно основание чл.232 от ГПК за оттегляне на предявения отрицателен установителен иск е депозирана не само преди първото съдебно заседание по делото, което изключва необходимостта от съгласие на ответника, но и преди реалното осъществяване на размяна на съдебните книжа и преди евентуалното подаване на отговор на исковата молба от страна на ответника, какъвто се твърди да е подаден в обстоятелствената част на молбата по чл.248 от ГПК. Твърди, че такъв отговор и до настоящия момент не е връчван на ищцовото дружество, поради което счита, че в процесния случай липсват аргументи за осъществяване на реално процесуално представителство и в този смисъл не се следват на ответника разноски. Моли да бъде отхвърлена 3 молбата на ответника за изменение в частта на разноските на постановеното Определение № 2706/20.10.2023 г. за прекратяване на делото.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът прецени, че е налице реално осъществено процесуално представителство, то счита претендираното адвокатско възнаграждение за прекомерно, с оглед незначителната фактическа и правна сложност на делото и в този смисъл моли същото да бъде намалено от съда, като се съобрази със спецификата на делото. Сочи решение на СЕС.

Твърди, че в конкретния случай материалният интерес по делото е нисък, а самото установително исково производство не се отличава с особена правна и фактическа сложност, като не са провеждани съдебни заседания и не са събрани доказателства. Ищецът е оттеглил исковата си претенция преди да бъде депозиран отговор на исковата молба от ответната страна, с което е десезирал съда и е освободил ответника от необходимост за процесуална защита. Дори да се приеме, че такъв отговор на исковата молба действително е подаден от адв.Д., както се твърди в молбата по чл.248 от ГПК, то същият се явява процесуално ирелевантен, доколкото не е връчен на ищеца, а делото е било прекратено. В случай, че съдът прецени за правомерно присъждането на възнаграждение за процесуално представителство на ответника, то намира за адекватно и съответно на сложността на делото възнаграждение в размер на 100 лева.

При уважаване на молбата и изменение на определението в частта за разноските, моли да бъде задължен адв. Д. да посочи банкова сметка или друг начин за плащане на присъденото в негова полза възнаграждение, които да бъде изрично упоменат в съдебния акт, присъждащ възнаграждението.

При тези данни въззивният съд намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

На първо място абсолютно невярно е твърдението, изложено в частната жалба, че до прекратяване на производството с определение № 2706/20.10.2023 г. процесуалният пълномощник на ответника не е извършил никакви процесуални действия, свързани с неговата защита. Частният жалбоподател удобно пропуска факта, че в срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба и това е станало много преди ищецът да подаде молба за прекратяване на производството по делото на основание чл.232 от ГПК. Преди да получи препис от прекратителното определение, процесуалният пълномощник на ответника е депозирал и становище по съществото на спора.

Във връзка с тенденциозното отбелязване в частната жалба, че писменият отговор на ИМ се е състоял от три абзаца, въззивният съд намира 4 за необходимо да припомни, че ефективната адвокатска защита не се измерва с количеството изписани страници, а с качеството на действията на осъществената процесуална защита, поради което без правно значение за определяне на адвокатското възнаграждение е дали писменият отговор се състои от три или от тридесет и три абзаца.

Решението на СЕС, на което частният жалбоподател пространно се спира в подадената частна жалба, не задължава националния съд винаги и при всякакви обстоятелства в случай на направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, да го намалява, слизайки под минималния размер по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а само указва, че националният съд не е обвързан от ограничението, предвидено в чл.78, ал.5 от ГПК във връзка с чл.36 от ЗА.

Съдът обаче не е и не може да бъде лишен от правото да извърши собствена преценка както на фактическата и правна сложност на делото, така и на действията, свързани с процесуалната защита на страните, за да определени размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Преценявайки от една страна, че с оглед неговото прекратяване, делото не е сложно от правна и фактическа страна, а от друга страна, че до прекратяването му упълномощеният от ответника адвокат е извършил пълноценни и ефективни действия на процесуална защита, изразяващи се в своевременно подаване на писмен отговор на исковата молба и депозиране на становище по съществото на спора за съдебното заседание, за което делото е било насрочено, въззивният съд приема, че като е определил адвокатско възнаграждение в минимален размер, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Неоснователно е искането на частния жалбоподател за задължаване на ответника по частната жалба да представи банкова сметка, по която да му бъде доброволно преведена присъдената сума за адвокатско възнаграждение.

В създадената по този въпрос съдебна практика ВКС приема, че не съществува законова уредба, съобразно която съдът да може да уважи това искане, поради което то се явява неоснователно. Разпоредбата на чл. 236, ал.

1, т. 7 ГПК, според която решението следва да съдържа банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми, следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК , според която по осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин на плащане.