Решение № 17 от 19.01.2026, Районен съд - Ихтиман

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Ихтиман, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова Арангелова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело № 20241840100926 по описа за 2024 година

Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба, подадена от Й.

Й. М., ЕГН**********, чрез адвокат Й. К., против С. И. Д., егн **********.

Ищецът Й. Й. М. сочи, че посредством нотариален акт № 18 от 24.11.2022 г., нот.д. № 696/2022 г. на помощник-нотариус Г. А. – Д. по заместване на нотариус Д. К. с рег. № 456, е придобил поземлен имот с площ от 673 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри, номер по предходен план 1243 от квартал 69, парцел XXXII и съседи: имоти с идентификатори: ***, *** и ***. Твърди се, че ответникът е собственик на съседен имот с идентификатор ***. Според активно легитимираната страна след като се е снабдила със скица за имота си е установила, че изградената от ответника ограда между двата имота не е върху границата на същите, а е изцяло разположена в имот с идентификатор ***. Също така се сочи, че ответникът, без разрешението на настоящия или предишния собственик на имот с идентификатор ***, е изградил в последния канал за ремонтиране на автомобили, а така също и че бил построил барака, която частично навлиза в имота на ищеца. Навеждат се доводи и за това, че ответникът, без разрешението на ищеца, е поставил в имот на последния и метален транспортен контейнер. Настоява се, посредством исковата молба и подадената молба-уточнение, ответникът да бъде осъден: 1) да премести за негова сметка оградата, 2 ) да премахне за негова сметка изградения канал за отремонтиране на автомобили, да премахне от имота останките от канала, да запълни дупката и да подравни терена, 3 ) да премахне за негова сметка бараката, след което да премахне от имота и останките от бараката и 4) да премахне от имота на ищеца металния контейнер.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в срок подава отговор. На първо място сочи, че не става ясно какъв е предявения иск – дали е иск по чл. 108, по чл. 109 или по чл. 109а от ЗС. На следващо място се възразява срещу основателността на исковата молба, като пасивно легитимираната страна сочи, че дори и да не е бил собственик на частта 1 от имота, който ползва, е придобила същата по давност.

В последното открито съдебно заседание се явяват ищецът и неговият процесуален представител, като адвокат Й. К. поддържа иска и представя писмени бележки. В заседанието се явяват и ответникът и неговият процесуален представител, като адвокат Е. Й. оспорва исковата претенция и също представя писмени бележки.

Депозираната искова молба е допустима – налице са процесуалните предпоставки за разглеждане на иска по същество. В тази връзка следва да се посочи и че от съдържанието на исковата молба и на молбата-уточнение /последната подадена след указания на съда/ стават ясни какви са исковите претенции на активно легитимираната страна и че със същите са претендира ответникът да премахне определени вещи, за които се твърди, че са поставени в имота на ищеца. Поради това исковете следва да бъдат разгледани по същество.

За да се произнесе по съществото на спора, съдебният състав съобрази следното:

Ищецът е предявил искове с правна квалификация чл. 109 от ЗС – претенция за премахване от страна на ответника на вещи, за които се твърди, че без разрешението на ищеца /или на неговите праводатели/ са изградени и поставени в имота на активно легитимираната страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 109 от ЗС собственик на една вещ може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето вещно право и произтичащите от него правомощия. Искът по чл. 109 от ЗС /негаторен иск/ предоставя юридическа защита срещу пряко или косвено неоснователно въздействие и посегателство върху собствеността, което, макар и да не води до отнемане на владението, пречи на собственика да си служи с вещта пълноценно. С предявяването му се цели неоснователно въздействие да бъде преустановено и/или да бъдат премахнати вредните последиците от него. Двете условия за уважаването на иска са: неоснователност на действията или бездействията на ответника по негаторния иск, които са насочени срещу вещ, която е собственост на ищеца и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Когато действията на ответника са окажат основателни, искът по чл. 109 от ЗС следва да бъде отхвърлен. Същото ще бъде и ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. От изложеното дотук се установява, че за уважаването на негаторен иск е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота, но и че върху този имот ответникът е реализирал неоснователно въздействие, което създава за активно легитимираната страна в процеса пречки да използва собствения й имот, които пречки са по-големи от обикновените. Преценката за това кои пречки са по-големи от обикновените и поради това са недопустими е конкретна по всяко отделно дело. Обстоятелството, че едно действие е незаконно, не е достатъчно основание да се приеме с категоричност, че има засегнати конкретни права. Нарушението следва да е сериозно и реално да оказва неблагоприятно влияние върху нормалното ползване на вещта.

Понякога, обаче, естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика на една вещ да упражнява правата си в пълен обем. Такъв е случаят, когато ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия съС.ия в имота, без да има валидно облигационно или вещно право за това, а така също и когато не са спазени строителните и санитарни изисквания за ползване на два съседни имота. В горния смисъл са мотивите към Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС и мотивите към Решение № 92 от 01.12.2017 г., постановено по гр.д. № 4715/2016 г. по описа на II Г.О. на ВКС.

При всички положения защитата на собствеността по реда на чл. 109 от ЗС следва да съответства на нарушението. Това означава, че тази защита трябва да се ограничава единствено до уважаване на искането за преустановяване само на онези действия или съС.ия, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля.

В настоящия случай от материалите по делото /и най-вече от преписи от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 18, том V, рег. № 5579, дело № 696 от 2022 г.

2 от 24.11.2022 г., Нотариален акт за продажба на недвижим имот 1, том III, ДЕЛО № 777/1992 г. от 23.11.1992 г. и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 43, том 1, дело № 112/1990 г. от 01.03.1990 г./, а и от заявеното от страните, може да се направи извод, че ищецът се легитимира като собственик на имот с идентификатор ***, а ответникът се легитимира като собственик на имот с идентификатор ***.

По делото като свидетели са разпитани лицата: Г. Х. Х., Н. Р. Ч. и Х. Й. М..

Свидетелят Г. Х. заявява, че през 84-та година С. Д. /когото свидетелят нарича и С., като уточнява, че това е С. Д./ е придобил място, върху което си направил къща. Сочи, че целият имот на ответника бил ограден веднага след като си направил къща. След това допълва, че не знае коя година е придобито мястото, но къщата е била изградена през 1984 г.

Допълва, че има изградена барака, канал и поставен метален контейнер, като С. Д. е изградил канала. Заявява, че имотът е ограден от всички страни. По отношение на канала сочи, че той е извън оградата, както и че контейнерът и бараката също са извън оградата. За бараката и контейнера заявява, че „са от С.“, а така също, че бараката, каналът и контейнерът се ползват от С. Твърди, че извън оградата или около оградата не е виждал други хора да правят нещо.

Свидетелят Н. Ч. заявява, че С. Д. е изградил ограда през 1984-та – 1985-та година.

Споделя, че не знае до момента за мястото да са водени дела и че е смятал, че мястото е общинско. Твърди, че мястото от 40 години се полза от С. Д. и че последният е придобил мястото си през 83-та, 84-та или 85-та година. Заявява, че каналът е правен от С. пред 90-те години, а така също и че има контейнер, който е до къщата на С.. Сочи, че каналът е на около 3-4 метра от оградата извън имота на ответника и че мястото, където е разположен, е било свободно, като последните 1-2 години е оградено и за същото място свидетелят заявява, че си е мислил, че е общинско. Свидетелят посочва, че е имало и барака до фургона, извън границите на имота на С., която според него е разградена от последния, защото е разбрал, че има претенции от друг човек. За фургона сочи, че е в границите на имота, до къщата и че от там минава оградата, както и че контейнерът все едно е част от оградата. По отношение на съседният на ответника имот свидетелят твърди, че не знае кой го е оградил, но знае от С., че има човек, който изявява претенции, че е собственик.

Свидетелят Х. М. /брат на ищеца/ сочи, че имотът е бил собственост на баба му, а след това на леля му и баща му. Твърди, че познава имота от години и че когато с баща си са идвали да го гледат С. се е представял. Посочва, че имотът е дворно място – ливада и описва местонахождението му, като споменава, че от едната му страна е къщата на ответника.

Споделя, че през 2022 г. са решили с брат му да си построят вила, във връзка с което ангажирали техен познат, който се занимава с недвижимо имущество, за оцени недвижимата вещ. Заявява, че тогава ответникът бил разположил върху имота МПС-та, имало барака, направен бил канал за автомобили, поради което го помолил да опразни имота. Според свидетеля ответникът е проявил интерес да закупи имота, във връзка с което му била съобщена цена от 25000 лева, а последният заявил, че повече от 8500 не може да даде.

Свидетелят пояснява, че той се е отказала да се занимава с този имот, след което брат му откупил имота от баща им и леля им. Уточнява, че брат му е поставил ограда на имота и че когато за последно свидетелят посетил мястото, само каналът бил останал. По отношение на оградата откъм страна на ответника свидетелят заявява, че няма представа кой я е изградил.

Според този свидетел бараката била премахната, като допълва, че според него метален контейнер в имота няма.

По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза. В заключението на същата е посочено, че ПИ *** по КККР на гр. Долна баня, представлява парцел XXXII- 1243 от квартал 69, съгласно извадка от Регулационен план на гр. Долна баня, одобрен със Заповед АБ-134/1985г., както и че ПИ *** по КККР на гр. Долна баня, представлява част от парцел IV-1243,1248 от квартал 69, съгласно предоставената от 3

Община Долна баня извадка от Регулационен план на гр. Долна баня, одобрен със Заповед АБ-134/1985г. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че имотът, завършващ на 1243, представлява урегулиран поземлен имот, а този, завършващ на 3520, е част от урегулиран поземлен имот. В експертното заключение е посочено още, че в Приложение № 1 и Приложение № 2 към експертизата теренът, означен с точки АБВГД, е заградената и приобщена към ПИ с идентификатор *** по КККР и не включва канала за ремонт на автомобили, както и че площта на фигурата АБВГД е 77 кв.м, а лицето към улицата е 2,25 м, във връзка с което е прието от експерта, че в конкретния случай площта и лицето към улицата не отговарят на изискването на ЗУТ за самостоятелен парцел. В експертното заключение е записан още, че имотната граница между ПИ *** и *** е обозначена на Приложение №1 с букви АБ и съвпада с кадастралната граница по КККР, а така също и че Разположението на изградената на място ограда (телена мрежа) е показано на Приложение №1 и Приложение №2 с букви ВГД. В края на заключението е отбелязано, че на комбинирани скици Приложение №1 и Приложение №2 са отразени границата между имоти *** и *** съгласно КККР и фактическото разположение на: оградата, бараката (склад), контейнера и канала за отремонтиране на автомобили.