Решение № 4309 от 07.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4309 гр. Пловдив, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330111676 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, вр. с чл. 225, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. с ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 221, ал. 2 от КТ, чл. 128, т. 2 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Т. Е. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. „************“ № ***,чрез пълномощника адв. Б. П., със съд. адрес: гр. П., ул. „*******” № *** е предявил срещу Университет по хранителни технологии – гр. Пловдив, с адм. адрес: гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 26, представлявано от ректора Г. И. обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 3 722, 30 лева (три хиляди седемстотин двадесет и два лева и тридесет стотинки) - обезщетение за това, че ищецът е останал без работа след признатото му за незаконно дисц. уволнение с влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 340/2023г. на ПРС, I-ви гр. с-в, за периода от 18.11.2022г. до 31.01.2023г. за два месеца и 8 дни, сумата от 412, 25 лева (четиристотин и дванадесет лева и двадесет и пет стотинки) – обезщетение за периода 01.02.2023г.

– 06.03.2023г., в който е работил при друг работодател на по-нископлатена длъжност, в размер на разликата във възнагражденията, сумата от 1563, 35 лева (хиляда петстотин шестдесет и три лева и тридесет и пет стотинки) – неправомерно удържано преди влизане в сила уволнението обезщетение на осн. чл. 221, ал. 2 от КТ, подлежащо на връщане с оглед отмяната на уволнението като незаконно, и сумата от 1563, 35 лева (хиляда петстотин шестдесет и три лева и тридесет и пет стотинки) – допълнително трудово възнаграждение в размер на едно БТВ, т. нар. „13-та заплата“, за 2022г., полагащо се на ищеца, но неизплатено на същия поради дисциплинарното му уволнение, ведно със законната лихва върху всички главници от завеждането на исковата молба – 04.07.2024г., 1 до окончателното плащане на дължимите суми. Представя банкова сметка. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че е работил по ТПО с ответника, като е бил дисциплинарно уволнен със заповед от 17.11.2022г. Същата била отменена с влязло в сила решение по гр. дело № 340/2023г. на ПРС, I-ви гр. с-в. Ищецът твърди, че за шестмесечния срок след уволнението, за част от периода е бил без работа, а за друга част е работил в Драматичен театър – П. на по-нископлатена длъжност, поради което за периода от 18.11.2022г. до 31.01.2023г. за два месеца и 8 дни, в който е останал без работа след уволнението, му се дължало обезщетение в размер на 3 722, 30 лева, а за периода 01.02.2023г. – 06.03.2023г., един месец и три работни дни, в който е работил при друг работодател на по-нископлатена длъжност му се дължи обезщетение в размер на 412, 25 лева.

Също така твърди още при прекратяване трудовото му правоотношение и преди да изчака влизане в сила на заповедта, работодателят неправомерно да му е удържал сумата от 1563, 35 лева (хиляда петстотин шестдесет и три лева и тридесет и пет стотинки) –обезщетение на осн. чл. 221, ал. 2 от КТ, която сума с оглед отмяната на уволнението се явява удържана без основание, респ. на отпаднало основание и подлежи на връщане. Също така се твърди поради незаконното си уволнение ищецът да не е могъл да получи сумата от 1563, 35 лева (хиляда петстотин шестдесет и три лева и тридесет и пет стотинки) – допълнително трудово възнаграждение в размер на едно БТВ, т. нар. „13-та заплата“, за 2022г., която му се е полагала и е следвало да бъде изплатена,. ако не е бил незаконно уволнен.

Ето защо се моли да се осъди ответника да му заплати посочените суми, ведно със законна лихва от завеждане на иска до окончателното плащане, като претендира разноски.

В срок за писмен отговор такъв от ответника е постъпил. Взема се становище за недопустимост на иска, без да се излагат конкретни съображения в тази връзка, и за неоснователност на предявените с исковата молба искове.

На първо място се взема становище по последния предявен иск – този за заплащане на т. нар. „13-та заплата“ – допълнително трудово възнаграждение, като се сочи, че такава не е уговорена нито в тр. договор, нито в КТД, нито във вътрешен акт на работодателя. най-близка до претенцията на ищеца била възможността по чл. 18 от ВПОРЗ на УХТ служителите да получат в края на годината ДТВ за постигнати резултати, което обаче не се дължало безусловно, а само на служители, намиращи се в ТПО към датата на изплащането на това възнаграждение, сред които обаче не бил ищецът. Такова се изплащало по списък само на работещите към м. 12.2022г., сред които не бил ищецът.

За иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 от КТ се твърди да е недопустим, като неподкрепен с доказателства, като се сочи, че БТВ – база за изплащането му, е това за м. октомври 2022г. Излагат се съображения в какъв размер работодателят счита, че следва да бъде същото, като счита базата за изчисляване да възлиза на 1563, 35 лева и сочи колко според него е размера на обезщетението в случай, че претенцията се уважи.

Досежно периода, за който се претендира обезщетение за работа на по-нископлатена длъжност, счита, че такова не се дължи, тъй като ищецът е работил при друг работодател, евентуално че същото се дължи в доста по-нисък размер, а именно сумата от 223, 93 лева за февруари и 26, 87 лева за март.

Счита, че удържаното обезщетение в размер на 1563, 35 лева не подлежи на връщане, тъй като била преклудирана възможността това да бъде поискано, както и бил преклудиран срокът ищецът да представи доказателства, че такова му е удържано. Евентуално ако искът би бил уважен, 2 счита, че сумата, която се дължи, е 1497, 06 лева, колкото било основното БТВ на ищеца.

Отделно счита, че тези искове е следвало да се предявят с иска за признаване уволнението за незаконно и отмяната му, тъй като воденето им в отделно производство натоварвало страните излишни разноски и не следвало да се толерира от съда.

С оглед на горното, счита всички искове за неоснователни и претендира за отхвърлянето им.

В съдебно заседание ищецът, лично и чрез пълномощника адв. П., поддържа исковете и моли да се уважат. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника адв. А. моли исковете да се отхвърлят. Не претендира разноски, прави искане такива да не се присъждат на ищеца.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За да бъде уважен искът по чл. 225, ал. 1 от КТ е необходимо да се установи, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено, че уволнението на ищеца е било признато за незаконно и като такова отменено, че за процесния период ищецът е останал без работа и размера на последното БТВ за пълен раб. месец, база за изчисляване на обезщетението, респ. размера на самото обезщетение.

За да се уважи искът по чл. 225, ал. 2 от КТ е необходимо да се установи, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено, че уволнението на ищеца е било признато за незаконно и като такова отменено,че в рамките на шестмесечния срок след уволнението ищецът е работил на по-ниско платена длъжност и при кой работодател, за кой период, размера на последното БТВ за пълен раб. месец при работодателя – ответник, и размера на получаваното при новия работодател по-ниско възнаграждение, както и размера на разликата между тях.

За да се уважи искът по чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. с ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 221, ал. 2 от КТ, е необходимо да се установи, че ТПО на ищеца е прекратено на основание, на което се начислява обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, че уволнението на ищеца е било признато за незаконно и като такова отменено, че ищецът е заплатил на ответника обезщетението на соченото основание, респ. че същото му е било удържано от дължими на ищеца суми при прекр. на ТПО, и размера на заплатената/удържана на това основание сума.

За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на доп. ТВ - т. нар. „13-та заплата“, следва да се установи, че на ищеца се полага процесното ДТВ – „13-та заплата“ и на какво основание, че попада в кръга лица, на които е следвало да се изплати, както и размера на същото.

В случая не се спори между страните, и се установява от приложеното към настоящото дело гр. дело № 340/2023г. на ПРС, I- гр. с-в, че между страните е съществувало трудово правоотношение, че Т. К. е заемал длъжността „организатор – ръководител сектор“, сектор „МТС и автотранспорт“ при ответника, като със заповед № ********** г. на ректора на УХТ – Пловдив ТПО на ищеца е наложено дисц. наказание „***********“, а със заповед № ************ г. ТПО е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 18.11.2022г.

С влязло в сила на 27.06.2024г. Решение № 2481/31.05.23г. по гр. д. № 340/23г. на ПРС, Iви гр. с-в, уволнението на Т. Е. К., извършено с горепосочените две заповеди, е признато за незаконно и като такова отменено, а г-н К. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.

3

От представените по делото писмени доказателства – тр. договор от 01.02.23г. с Драматичен театър П., справка данни за осигуряването и извършена справка за ТПО на ищеца се установява, че в периода 01.02.2023г. – 07.03.2023г. ищецът е работил в Драматичен театър гр. П., като след това следващото ТПО с друг работодател му е от 28.12.2023г., т. е извън шестмесечния период след уволнението. За периода 18.11.2022г. – 31.01.2023г. ищецът е бил без работа, в периода 01.02.2023г. – 07.03.23г. е работил при друг работодател, като в периода след 07.03.2023г. до края на шестмесечния период – 18.05.23г., ищецът отново е бил без работа, като за този период обезщетение не се претендира.

Работодателят представя КТД от 27.01.21г. и споразумение от 09.12.2022г. между ръководството на УХТ Пловдив и синдикалните организации, видно от които за м. 12.2022г. са изплатени по 200 лева от фонд СБКО на работещите към 30.11.2022г., на база действително отработеното време за периода 01.01-30.11.2022г., като е посочено на кои лица не се изплащат. В чл.

25, ал. 1-7 от КТД са предвидени различни видове доп. ТВ, които се изплащат. В КТД в чл. 27, ал. 1 е предвидено при наличие на финансова възможност – икономии от фонд „Работна заплата“ изплащането на една брутна месечна заплата или част от нея в края на годината като допълнително тр. възнаграждение за всички работещи на основен трудов договор в УХТ.

Представен е фишът за заплата на ищеца за октомври 22г. от УХТ Пловдив, от който е видно, че на ищеца е начислено ОМВ – 1204, 76 лева, ТСПО – 228, 90, отпуск – 74, 45, индексиран отпуск – 11, 05, доп. пост. нач. – 55, 24, че работодателят му удържа сумата от 1574, 40 лева и за изплащане – 0 лева, като в графа „удръжки“ има перо „ЕДК“ – 1129, 05 лева. Представен е и фиш за м. ноември 2022г. там е посочено – основна заплата – 662, 62, ТСПО – 125, 90, 1 ден отпуск – 74, 45, доп. пост. нач. – 30, 38, и чл. 224 – 2307, 65 лева, всичко начисления – 3201 лева. В графа удръжки има посочена „сума по чл. 221, ал. 2 от КТ“ – 1563, 35 лева, накрая всичко удръжки – 3201, за изплащане – 0. От справката за осигуряване е видно, че за октомври БТВ на ищеца е било 1563, 35, а за ноември облагаемият доход – 3201 лева, което съответства на данните от фишовете. От Драматичен театър П. за м. 02.23г. осигурителен и облагаем доход възлизат на 1300 лева, за м.

03.23г. – осигурителен 177, 27, облагаем – 372, 27 лева. От справката от НАП, за изплатени доходи за 2023г. - размер на доход по ТПО от Драматичен театър Пловдив – 1672, 27 лева, удържани осиг. вноски 203, 57 лева, авансов данък по ЗДДФЛ– 146, 87 лева.

Работодателят представя фиш за м. 02.2022г. с твърдения това да е месецът, БТВ от който следва да се взема за база за изчисляване на обезщетенията, с БТВ 1367 лева.

Разпечатката съдържа 34 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/56b51be4-5054-4375-8f48-bc2c0950fd49