Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 485 от 25.11.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 570/2024
Вид
Решение № 485
Подписан
25.11.2024
В сила
11.03.2025
Състав
Диана Колева Стоянова

Цитирани разпоредби

  • чл.37 · Закон за особените залози
  • чл.37, ал.3 · Закон за особените залози
  • чл.37, ал.5 · Закон за особените залози
  • чл.25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25, ал.1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.15 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. Варна, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело № 20243100900570 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ, образувано по жалба на „Квестус Финанс Къмпани“ ЕООД, ЕИК 207925623, със седалище и адрес на управление гр.

Петрич, ул.

„България“

№20 срещу отказ

№20241009093115/10.10.2024г. на длъжностното лице към Агенцията по вписванията за вписване на следните обстоятелства: 600. „Прехвърляне на търговско предприятие“; 601. „Отчуждител“ – „Етно“ ЕООД, ЕИК 1030959364; 602 „Правоприемник“ - „Квестус Финанс Къмпани“ ЕООД, ЕИК 207925623 по партидата на „Етно“ ЕООД, ЕИК 1030959364 и по партидата на „Квестус Финанс Къмпани“ ЕООД, ЕИК 207925623.

В жалбата се излага, че отказът е незаконосъобразен, необоснован и неправителен. Сочи се, че чл.37, ал.3 от ЗОЗ е неприложим, а дори и да е приложим не влече след себе си недействителност на сключения договор за прехвърляне на търговското предприятие, а е основание за ангажиране отговорността за вреди на заложния кредитор, ако заложеното имущество е продадено на значително по - ниска цена. Отделно от това договорът е породил своите правни последици, тъй като с анекс е прието, че цената ще бъде платена до 31.10.2024г. и това е изпълнено на 08.10.2024г. по сметка на депозитаря.

По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което 1 да уважи подадената жалба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подадено е заявление А4 вх.№20241009093115/09.10.2024г. за вписване на следните обстоятелства: 600. „Прехвърляне на търговско предприятие“;

601. „Отчуждител“ – „Етно“ ЕООД, ЕИК 1030959364; 602 „Правоприемник“ „Квестус Финанс Къмпани“ ЕООД, ЕИК 207925623 по партидата на „Етно“ ЕООД, ЕИК 1030959364 и по партидата на „Квестус Финанс Къмпани“ ЕООД, ЕИК 207925623.

Към заявлението е приложено договор с нотариална заверка на подписи и съдържание за продажба на търговско предприятие от 10.09.2024г. по силата на който, „Даная Инвестмънт Къмпани“ ЕООД, чрез управителя си С. Н. Д., в качеството си на заложен кредитор на „Етно“ ЕООД по силата на договор за особен залог на търговско предприятие от 04.11.2021г. продава на „Квестус Финанс Къмпани“ ЕООД цялото търговско предприятие на длъжника „Етно“ ЕООД като съвпукност от права, задължения и фактически отношения срещу цена от 50000.00лв., за удовлетворяване на свое задължение в размер на 9000000.00лв., неустойка. В описната част са изброени материалните активи /множество поземлени имоти, сгради, парко места, апартаменти, автомобили, инвентар/.

Жалбата по оспорване на отказа е подадена от легитимирано лице, с правен интерес и в преклузивния срок по чл.25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ /7 дневен срок от връчването на отказа/, като разгледана по същество същата се явява неоснователна.

От справка в ТРРЮНЦ се установява, че е вписан залог на търговско предприятие под № 20211118155249 на „Етно“ ЕООД в полза на заложен кредитор „Квестус Финанс Къмпани“ ЕООД за задължението на „Даная Инвестмънт Къмпани“ ЕООД.

Жалбоподателят/кредитор е пристъпил към изпълнение, което обстоятелство е вписано под № 20240612135352315 за част от вземането в размер на 200000.00лв., като е насочено изпълнение върху цялото търговско предприятие като съвкупност. Избран е депозитар – М. Д. и управител на 2 търговското предприятие И. Я..

За да се отговори на въпроса дали представения договор за продажба на търговско предприятие, удостоверява формално от външна страна прехвърляне на предприятието на „Етно“ ЕООД на жалбоподателя по реда на Закона за особените залози, което обстоятелство да се отрази по партидите на двете дружества, съдът намира, че следва да извърши анализ на правната уредба на института на особения залог.

Съгласно първоначалните редакции от Закона за особените залози в сила от 01.04.1997г. за заложния кредитор е предвидено да се удовлетвори от цената на заложеното имущество или от полученото от него обезщетение/чл.10, ал.1, т.1/, полученото срещу отчуждаване на заложеното имущество или /чл.10, ал., т.2/ или равностойността на имуществото по т.1 и 2, в случай, че това имущество не може да бъде отделено от имуществото на залогодателя/чл.10, ал., т.3/. Той е имал право да продаде сам заложеното имущество при полагане на грижата на добрия стопанин, като при извършването на проданта продажната цена е следвало да бъде заплатена на депозитаря/чл.37/. Грижата на добрия търговец при сключване на договор за продажба на заложеното имущество се изразява в това, че заложният кредитор е следвало да предприеме всички необходими действия, за да се постигне максимална продажна цена на заложеното имущество.

По отношение на залог върху търговско предприятие заложният кредитор е имал избор да се удовлетвори от търговското предприятие като съвкупност или от негови отдени елементи. В първия случай /чл.46, ал.2/ той имал възможност да назначи управител на предприятието. На основание чл.48 от Закона особенните залози управителят на предприятие е имал право извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговското предприятие, като не е можел да отчуждава и обременява с тежести предприятието като цяло или включените в него недвижими имоти, да поема менителнични задължения, да взема заеми, да води процеси. От своя страна търговецът е могъл да упражнява само действия извън тези, попадащи в компетентността на управителя, и то със съгласието на заложния кредитор, както и самостоятелно да предявява искове и да отговаря по тях. Управителят на търговското предприятие е бил длъжен да управлява същото и да представлява търговеца, като се грижи за интересите му – чл.49 от Закона за 3 особените залози.

Т.е в първоначалните редакции на закона на заложният кредитор е дадената пълната власт сам да извърши продажбата на търговското предприятие като сключи договора за това /действа като субституент на залогодателя/ и само по негов избор, когато е насочил изпълнение върху цялото търговско предприятие да реши дали да назначи управител на дружеството. Според тези редакции управителят на предприятието е лице с компетенции, сходни с тези на прокурист, което упражнява правомощията си в интерес на заложния кредитор и с оглед неговото удовлетворяване.

С изменението на Закона за особените залози в сила от 30.12.2016г. е въведена генерална промяна по отношение на горната уредба.

В чл.10, ал.1 е създадена нова т.4, според, която заложният кредитор може да се удовлетвори и от доходите от заложеното имущество. Създадената нова ал.2 с изменението от 2003г. е придобила различна редакция, според която, заложният кредитор може да се удовлетвори като сам да продаде заложеното имущество или по реда на ГПК.

В чл.37 вече е предвидено, че когато заложният кредитор продава сам заложното имущество, а не по реда на ГПК чрез съдебен изпълнител, той следва да направи обявление за продажбата, която се обявява в регистъра на особените залози и се публикува в специалния бюлетин на Министерство на икономиката със съдържанието по чл.37, ал.4 от закона. В ал.6 на чл.37 вече е предвидена минимална начална продажна цена /данъчна и застрахователна оценка/.

Съответно новата редакция на чл.46 предвижда, когато заложният кредитор избере да се удовлетвори от отделни елементи от търговското предприятие, в това число и от недвижими имоти той извършва продажбата по реда на чл.37 или чрез съдебен изпълнител по реда на ГПК.

Когато изборът е за удовлетворяване от цялото търговско предприятие, съгласно чл.46, ал.4 заложният кредитор назначава управител, който дава съгласие за това. С вписването му в търговския регистър се прекратяват правомощията на органите на залогодателя – юридическо лице, последният се лишава от правото да управлява и да се разпорежда със заложеното имущество, а дейността му се управлява от управителя – чл.46, ал.6. За него вече е предвидена и отговоност за вреди причинени на залогодателя, заложния 4 кредитор и присъединените кредитори – 46, ал.7.

Според новата редакция на чл.48, ал.1 назначеният управител на предприятието управлява и представлява залогодателя и извършва всички действия на лицата, чиито правомощия са прекратени, с изключение на това да обременява с тежести недвижими имоти в състава на предприятието, да взема заеми и да поема менителнични задължения. Със съгласието на заложният кредитор, той може да извършва разпоредителни действия по реда на чл.52 от закона. Управителят участва в процеси във връзка с дейността на предприятието, освен ако исковете касаят обезпеченото вземане и учредяването на залога – чл.48, ал.2.

Създаден е нов чл.52, съгласно който при вписано пристъпване към изпълнение върху предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения заложният кредитор се удовлетворява от:1. приходите от дейността на предприятието или 2. цената, получена при продажбата на търговското предприятие по реда на чл.15 от Търговския закон или на обособена част от търговското предприятие по смисъла на §1 от ДР на Търговския закон.

Обобщено анализът на цитираните разпоредби налагат извод, че когато заложният кредитор е избрал да изпълнява върху цялото търговско предприятие той е длъжен да назначи управител на търговското предприятие, а не както при първоначалната редакция на Закона за особените залози само по негов избор. Разширените правомощия на управителя на търговското предприятие и предвидената му отговорност дават основание да се приеме, че той действа като синдика в несъстоятелността при реализацията на особения залог.

В случай, че заложният кредитор избере да се удовлетвори от приходите на предприятието управителят на предприятието ще продължава дейността му с грижата на добър търговец за получаването на тези приходи.

Във втората хипотеза обаче, ако изборът е удовлетворяване от цената тогава продажбата се извършва от самия управител на търговското предприятие /както действа синдика в несъстоятелността/ при спазване на формата на договора за продажба по чл.15 от ТЗ и реда предписан в него. При извършване на продажбата управителят следва да обяви обявлението на основание чл.37, ал.5 от Закона за особените залози, да спази чл. 37, ал.6 за 5 минимална продажна цена, като при сключването на договора следва да е налице и задължителното условие на чл.37,ал.2 от закона, а именно да е извършено вече плащане на цената на депозитаря.

Нелогично е да се приеме, че чл.37 е изключен от приложение когато се реализира продажбата на търговското предприятие като съвкупност, макар и законодателят да не е прецизен при изменението на закона. Както съдът посочи по – горе в мотиви си в чл.10, новата редакция са предвидени вече два начина за изпълнение: сам заложният кредитор или съдебен изпълнител по реда на ГПК.

Когато реализацията е по реда на ГПК е ясно, че ще се проведе тръжна процедура, която ще включва оценка на заложното имущество, продажбата ще бъде разгласена за да участват максимален брой лица.

За да се осигури именно тази публичност, прозрачност и да се избегнат злоупотреби при продажбата на цяло предприятие, когато тя се реализира от заложния кредитор /чрез управителя на търговското предприятие, определен от него/, законодателят е извършил съществени промени в чл.37 от Закона за особените залози, разширил е правомощията на управителя, предвидил е да носи отговорност и не на последно място е приел нов текст, този на чл.52.

Такива са и мотивите към законопроекта, който е внесен от Министерски съвет с решение № 305 на МС от 26.04.2016 г. за одобряване на законопроект.

В конкретиката на настоящия казус преценен от формална страна договорът за продажбата на търговското предприятие не удостоверява извършена процедура и продажба по Закона за особените залози, което да обуслови отразяване на това обстоятелство в ТРРЮЛНЦ. Не е извършена оценка на имуществото, продажбата не е разгласена, не е осъществена от управителя на търговското предприятие, той не е подписал договора за продажба, цената не е платена към тази датата.