Решение № 309 от 28.04.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. гр. Хасково, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20245640100534 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.74, ал.4, вр. ал.2 изр.1-во; чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3, вр. чл.225, ал.1 и ал.2 и чл.128, т.2 от Кодекса на труда /КТ/ от И. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул.***************, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“Васил Друмев“ № 13, ет.4, ап.5, адв. Т.В. от АК – Хасково, против Министерство на регионалното развитие и благоустройството, гр.София, ул."Св. Св. Кирил и Методий" № 17-19.

Ищецът твърди, че със Заповед № РД - 02 - 16 - 25/02.01.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на длъжността „Ръководител на Съвместен секретариат по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ - ИПП България - Турция 2014 – 2020 г., дирекция „Управление на териториалното сътрудничество" при Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, на основание чл. 325 ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 01.01.2024 г. Заповедта била връчена на ищеца на 05.01.2024 г. по месторабота на ищеца в гр. Хасково. В нея като причина за прекратяване на трудовото правоотношение била посочена – „изтичане на уговорения срок“.

Поддържа се в исковата молба, че в законния двумесечен срок по чл. 358 ал. 1 т. 2 от КТ ищецът предявява срещу ответника МРРБ - гр. София, следните искове:

1.Иск с правно основание чл. 74 ал. 4, вр. ал. 2 изр. 1 от КТ за прогласяване нищожността на клаузата по т. 1 за срок, включена в Допълнително споразумение № РД - 02 - 16 - 549/22.08.2016 г., към трудов договор № РД - 02 - 16 - 428/01.04.2010 г., предвиждаща срок на трудовия договор до приключване на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ - ИПП България - Турция 2014 – 2020 г., но не по - късно от 31.12.2023 г.

2.Искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т.т. 1 - 3 от КТ за признаване за незаконно уволнението, извършено със Заповед № РД - 02 - 16 - 25/02.01.2024г. и за отмяна на тази заповед, за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, и за 1 присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа.

3.Иск с правно основание чл. 128 ал. 2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за периода 01.01.2024 г. - 05.01.2024 г. включително.

По иска с правно основание чл. 74 ал. 4. вр. ал. 2 изр. 1 от КТ за изложени в исковата молба следните доводи:

Трудов договор № РД - 02 - 16 - 428/01.04.2010 г. бил сключен между МРРБ и ищеца на основание чл. 67 ал. 1 т. 1, вр чл. 70 ал. 1 от КТ, Постановление на Министерския съвет № 214 от 27.08.2009 г. за определяне на условията и реда за назначаване на български и чуждестранни граждани в съвместни технически секретариати и в информационните звена по програмите за трансгранично сътрудничество, в които Република България участва, за периода 2007 г. – 2013 г. и извършен подбор, съгласно утвърдена със Заповед № РД-02-142147/04.12.2009 г. Методика за подбор на персонал в Съвместните технически секретариати.

В чл. 2 от договора било посочено, че се сключва със срок за изпитване 6 месеца в полза на МРРБ. Срокът за изпитване изтекъл на 01.10.2010 г., след което трудовият договор станал безсрочен. Действието му не било обвързано със срока на програмите за трансгранично сътрудничество, в които Република България участва, за периода 2007 г. – 2013 г.

Допълнително споразумение № РД - 02 - 16 - 549/22.08.2016 г. към трудовия договор било подписано на 22.08.2016 г. на основание чл. 119, вр. чл. 68 ал. 1 т. 2 от КТ и въз основа на § 2 от ПЗР на Постановление № 247 на Министерския съвет от 14.08.2014 г. за определяне на условията и реда за назначаване на български и чуждестранни граждани в Съвместните структури за подпомагане на изпълнението и за определяне на системата за осъществяване на първо ниво на контрол по програмите за териториално сътрудничество на Европейския съюз, в които Република България участва, за периода 2014 – 2020 г. В т. 1 от допълнителното споразумение било посочено, че ищецът ще изпълнява длъжността „ръководител" на Съвместен секретариат - град Хасково по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ - ИПП България - Турция 2014 – 2020 г., за срок до приключване на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ - ИПП България - Турция 2014 – 2020 г., но не по - късно от 31.12.2023 г.

Според ищеца, клаузата за срочност на договора в т. 1 Допълнително споразумение № РД - 02 - 16 - 549/22.08.2016 г. била нищожна на основание чл. 26 ал. 1, предл. 1 и 2 от ЗЗД, поради противоречие със закона и поради заобикаляне на закона, поради това, че на първо място, в § 2 от ПЗР на Постановление № 247 на Министерския съвет от 14.08.2014г. било предвидено, че трудовите договори със служителите на съвместните технически секретариати и в информационните звена по програмите за трансгранично сътрудничество за Програмен период 2007 - 2013г. могат да бъдат продължени и за Програмен период 2014 2020г. с допълнителни споразумения, подписани от страните по тях. В цитирания параграф не се давали указания действието на трудовите договори да се обвърже с Програмен период 2014 - 2020г., поради което предвиждането на срок на трудовия договор „До приключване на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ - ИПП България - Турция 2014 2020г., но не по - късно от 31.12.2023г." в т. 1 от Допълнително споразумение № РД - 02 - 16 549/22.08.2016 г. противоречало на подзаконовия нормативен акт, въз основа на който било подписано, поради което било нищожна клауза.

На следващо място се излага в исковата молба, че в т. 1 от Допълнително споразумение № РД - 02 - 16 - 549/22.08.2016г. не било изяснено съдържанието, което се влага в понятието „До приключване на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ - ИПП България - Турция 2014 - 2020г." - дали се има предвид изтичане на програмния период през 2020 г., или финансовото изпълнение на програмата, или закрИ.ето на програмата. Не били изложени обстоятелства по каква причина е избрана датата 31.12.2023 г., като краен срок на трудовия договор. Касаело се за едновременното предвиждане на две взаимно несъвместими обстоятелства и неясно формулирани по 2 съдържание относно времетраенето на трудовия договор, което било съществено нарушение на чл. 66 т. 4 от КТ, съгласно който времетраенето на трудовия договор е негов съществен елемент. Пълната неяснота кога точно щял да изтече срокът на трудовия договор следвало да се приравни на „липса на уговорка за срок", което било съществено нарушение на чл. 68 ал.

1 т. 1 от КТ, изискващ ясното посочване на определен срок. Изложените обстоятелства обосновавали нищожност на клаузата за срочност на договора в т. 1 от Допълнително споразумение № РД - 02 - 16 - 549/22.08.2016 г., поради противоречие със закона. Ако се приемело, че ясно определеният срок на трудовия договор е бил до 31.12.2023г., тогава основание да се подпише Допълнително споразумение № РД - 02 - 16 - 549/22.08.2016 г. следвало да бъде чл. 68 ал. 1 т. 1 от КТ, а не чл. 68 ал. 1 т. 2 от КТ. Съгласно чл. 68 ал. 1 т. 1 от КТ, срокът на договора не може да бъде по - дълъг от 3 години, като такава срочност била възможна само в хипотезите на чл. 68 ал. 3 и ал. 4 от КТ. В конкретния случай в допълнителното споразумение бил предвиден срок по - дълъг от 7 години. Целта на работодателя явно била да сключи договор за определен срок по смисъла на чл. 68 ал. 1 т. 1 от КТ, но тъй като Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ - ИПП България - Турция 2014 - 2020г. не можела да приключи за 3 години, считано от 2016 г., и характерът на работата не попадал в хипотезите на чл. 68 ал. 3 и ал. 4 от КТ, в Допълнително споразумение № РД - 02 - 16 - 549/22.08.2016 г. било подписано на основание чл. 68 ал. 1 т. 2 от КТ с предвиждане на краен срок 31.12.2023 г., с което се заобикалял закона - основание за нищожност по чл. 26 ал. 1 предл. 2 от ЗЗД.

Въз основа на изложените съображения, се иска от съда да бъде прогласена нищожността на клаузата за срочност на Трудов договор № РД - 02 - 16 - 428/01.04.2010 г., предвидена в т. 1 от Допълнително споразумение № РД 02 - 16 - 549/22.08.2016 г. на основание чл. 26 ал. 1, предл. 1 и 2 от ЗЗД, поради противоречие със закона и поради заобикаляне на закона.

Относно незаконността на уволнението се излага в исковата молба, че прогласяване на нищожността на клаузата за срочност на Трудов договор № РД - 02 - 16 - 428/01.04.2010 г., предвидена в т. 1 от Допълнително споразумение № РД - 02 - 16 - 549/22.08.2016г., имала за последица валидност на предвидената с Трудов договор № РД - 02 - 16 - 428/01.04.2010 г. безсрочност на договора. Прекратяването на този договор със Заповед № РД - 02 - 16 25/02.01.2024 г. на основание чл. 325 ал 1 т. 3 от КТ - поради изтичане на уговорения срок, обосновавала незаконност на уволнението на самостоятелно основание.

Ако се приеме, че с клаузата на т. 1 от Допълнително споразумение № РД 02 - 16 549/22.08.2016 г. е бил предвиден краен срок до 31.12.2023 г., и основанието за подписването му бил чл. 68 ал. 1 т. 1 от КТ, а не чл. 68 ал. т. 2 от КТ, трудовият договор на ищеца следвало да се счита сключен за неопределено време, съгласно чл. 68 ал. 5 от КТ, поради допуснато нарушение на чл. 68 ал. 1 т. 1, вр. ал. 3 и ал. 4 от КТ. Изложените обстоятелства обосновавали незаконност на уволнението на основанието, на което е извършено - чл. 325 ал. 1 т. 3 от КТ.

Ако се приеме, че с клаузата на т. 1 от Допълнително споразумение № РД 02 - 16 549/22.08.2016г. е бил предвиден краен срок до приключване на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ - ИПП България - Турция 2014 - 2020г., прекратяването на договора със Заповед № РД - 02 - 16 - 25/02.01.2024г. било и незаконосъобразно на две основания:

1.Изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ - ИПП България - Турция 2014 - 2020г. не било приключило на 31.12.2023 г. Към момента течало финансовото изпълнение на програмата, съгласно указание на управляващия орган, публикувано на сайта на самата програма и било достъпно на следната връзка: https://ipabgtr.mrrb.bg/bg/node/113. Следвало да се приеме, че договорът бил прекратен преди изтичане на уговорения срок.

3

2.Основанието, на което било подписано Допълнително споразумение № РД - 02 -16 549/22.08.2016 г. - чл. 68 ал. 1 т. 2 от КТ, не кореспондирало на основанието, на което е бил прекратен договора - чл. 325 ал. 1 т. 3 от КТ, тъй като в КТ било предвидено конкретно основание за прекратяване на такива договори - чл. 325 ал. 1 т. 4 от КТ.

Ищецът се позовава изрично и на допуснато от работодателя нарушение на изискването на чл. 8 ал. 1 от КТ трудовите права и задължения да се осъществяват добросъвестно, като оспорва презумпцията на чл. 8 ал. 2 от КТ. Заявява се твърдение, че прекратяването на ТПО на ищеца не е извършено в интерес на работата и с оглед нуждите й, а е било израз на субективно отрицателно отношение към него, което именно представлявало недобросъвестно упражняване на работодателски права и обосновавало незаконност на уволнението на самостоятелно основание. Това твърдение се обосновава с допуснатите съществените закононарушения и от обстоятелството, че извършеното уволнение на ищеца било второ по ред. Със Заповед № РД - 02 - 16 - 660/26.04.2022 г. било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328 ал. 1, т. 5 от КТ, признато за незаконно с Решение № 228/24.04.2023 г. по гр.д. № 1588/2022 г. на Районен съд - Хасково.

Със Заповед № РД-02-16-1429/15.12.2023 г. ищецът бил възстановен на работа и отново уволнен 15 дни по - късно на друго основание.

Въз основа на всички изложени съображения, се иска от съда да уважи исковете по чл. 344 ал. 1 т.т. 1 - 3 от КТ като бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № РД - 02 - 16 - 25/02.01.2024г., и тази заповед бъде отменена като незаконосъобразна; да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител на Съвместен секретариат Хасково по Програмата за трансгранично сътрудничество на Европейския съюз Интеррег - ИПП България - Турция 2014 - 2020г. към дирекция „Управление на териториалното сътрудничество" с код по НКПД 1219501 при Министерството на регионалното развитие и благоустройството; да бъде присъдено обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за времето, през което ищецът е останал без работа, за период от 6 месеца, считано от 06.01.2024 г. до 06.07.2024 г., в размер на 17491,14 лв., изчислено на база БТВ в размер на 2915,19 лв., формирано от основно трудово възнаграждение в размер на 2350,96 лв., допълнително възнаграждение за продължителна работа 24 г. стаж в размер на 24 % или 564,23 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 29.02.2024 г.