Решение № 4166 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4166 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110145861 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са от ищеца **********************, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД за осъждане на ответника М. Б. С. ЕГН**********, в качеството й на собственик по наследствено правоприемство на топлоснабден имот, находяш се в ********************************, присъединен абонатен № ******, да заплати сумата от 789,56 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. , ведно със законна лихва за периода от 10.09.2025 г. до изплащане на вземането, сума от 266,98 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 02.09.2025 г., сума от 22,60 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от м.07.2022 г. до м.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 10.09.2025 г. до изплащане на вземането, и сума от 7,61 лв., мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 02.09.2025 г.

В исковата молба ищецът **********************, ЕИК *********, поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находяш се в ********************************, присъединен абонатен № ******, по наследствено правоприемство от Б. Г. по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия / ТЕ/ за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от ********************** на потребители за 1 битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сградаетажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от ***************** съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Б. С., редовно уведомен при условията на чл. 44, ал. 1, посл. изр. ГПК, не подава отговор на исковата молба, не прави доказателствени искания.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

Установява се, че ответникът е единствения законен наследник на Б. М.

Г. , ЕГН **********, починал на 30.05.2016 г. съгласно удостоверение за наследници, издадено от ******************. Между страните не се спори, че страните са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия за процесния топлоснабден имот, находящ се в ********************************, както и че е доставено количеството топлинна енергия на стойност, претендирана с исковата молба. Не се спори между страните, че ответникът дължи процесната сума за дялово разпределение за исковия период, както и че услугата за дялово разпределение е извършвана от *****************.

От представени по делото фискален бон от 26.01.2026 г. за сумата от 602,20 евро се установява, че ответникът е платил процесните задължения, което обстоятелство не се оспорва от ищеца предвид изрична молба от 05.02.2026 г., с която заявява, че процесните задължения са изплатени в 2 цялост.

Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, следва да бъде съобразен като такъв факт настъпилото след завеждане на делото плащане от ответника на исковите суми, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като погасени поради плащане в хода на процеса, осъществено след завеждане на исковата молба в съда.

С оглед влизане в сила на Закона за въвеждане на еврото в Република България , считано от 01.01.2026 г., сумите следва да бъдат превалутирани от лева в евро.

По разноските:

Предвид изхода на спора и като съобрази, че искът е отхвърлен поради извършено от ответника плащане в хода на процеса, намира, че разноските следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Предвид изявлението на ищеца, че претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съдът намира, че следва да бъде присъдено в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро, определено на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК за исково производство.

При горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца **********************, ЕИК ********* осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде осъдена М. Б. С., ЕГН ********** да заплати сумата от 403,70 евро (789,56 лв.), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия топлоснабден имот, находящ се в ********************************, присъединен абонатен № ****** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. , ведно със законна лихва за периода от 10.09.2025 г. до изплащане на вземането, сума от 136,50 евро (266,98 лв.), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 02.09.2025 г., сума от 11,55 евро (22,60 лв.), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от м.07.2022 г. до м.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 10.09.2025 г. до изплащане на вземането, и сума от 3,89 евро (7,61 лв. ), мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 02.09.2025 г., поради постъпило плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА М. Б. С., ЕГН ********** да заплати на

**********************, ЕИК ********* сумата от 50 евро (петдесет евро), представляваща юрисконсултско възнаграждение за исковото производство пред СРС.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца ****************, ЕИК *********.

3

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4