Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2879 от 06.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3129/2023
Вид
Определение № 2879
Подписан
06.12.2023
В сила
06.12.2023
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Руска Атанасова Андреева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2879 гр. Пловдив, 06.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300503129 по описа за 2023 година Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 против Разпореждане от 31.08.2023г. по ч.гр.д.№ 15885/ 2023г. описа на ПРС-І бр.с., с което е отхвърлено частично заявлението на жалбоподателя по чл.410 ГПК против Д. П. Б. от гр.Хисаря, обл.Пловдивска за претендираната за присъждане главница за сумата над уважената от 2 355,82 лева до претендирания размер от 3175,89 - лв, а именно за сумата от 820,07 лв , които длъжникът е заплатил за услуги Фаст и Флекси; неплатено договорно възнаграждение в размер на 1 388,74 лева за периода 20.08.2020г. до 03.09.2021г.; неплатено възнаграждение за услуга „Фаст“ в размер на 862,91 лв; неплатено възнаграждение за услуга „Флекси“ в размер на 2017,02 лева; 30 лв - неплатени такси за събиране на вземането, начислени по Тарифа за извънсъдебно събиране към 04.09.2020г. По изложени оплаквания в частната жалба се иска отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на заявлението по чл.410 ГПК.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Със Заявление по чл.410 ГПК жалбоподателят е поискал издаване на ЗИ по чл.410 ГПК против длъжника Д. П. Б. от гр.Хисаря, обл.Пловдивска произтичащи от сключен между страните Договор за ПК № 30039710831 от 30.09.2019г. и ОУ към договора , по който се претендира изпълнение по 1 паричните задължения на потребителя , е бил претендирана сума по главницата – 3175.89 лева, в която част заявлението е било уважено частично в размер на 2355,82 лева ,ведно мораторна лихва за забава в размер на 309 лева за периода 21.10.2019г. до 03.09.2021г / дата на предсрочна изискуемост/, както и ведно със законната лихва върху тази част на главницата считано от 31.10.2023тг.

Заявлението не е уважено за претендираната за присъждане главница за сумата над уважената от 2 355,82 лева до претендирания за размер от 3175,89 - лв, а именно за сумата от 820,07 лв , които длъжникът е заплатил за услуги Фаст и Флекси; неплатено договорно възнаграждение в размер на 1 388,74 лева за периода 20.08.2020г. до 03.09.2021г.; неплатено възнаграждение за услуга „Фаст“ в размер на 862,91 лв; неплатено възнаграждение за услуга „Флекси“ в размер на 2017,02 лева; 30 лв - неплатени такси за събиране на вземането, начислени по Тарифа за извънсъдебно събиране на към 04.09.2020г.

С обжалваното разпореждане заповедният съд, в проверката по чл.411, ал.2, т.3 ГПК, е констатирано наличието отрицателното условие, при което не се издава заповед за изпълнение, а именно – искането да се основава неравноправна клауза на представения ДПК или обоснована вероятност за това. До този извод е достигнато относно клаузите на договора, уговарящи такси и възнаграждение за посочените услуги при предоставената заемна сума като неравноправни клаузи , при годишен лихвен процент от 41 % и отпуснат кредит от 3700 лева, които такси и „услуги“за потребителя предвиждат плащания от още около 3700 лева, при заобикаляне на правилата на ЗПК и ЗЗП. За това е прието, че потребителя следва да върне само чистата стойност на получения кредит.

Така направените констатации на заповедния съд са верни и съответстват на целта на Закона, тъй като при така определената дължимост на акцесорни вземания, без възможност за дефиниране на техния размер и условие за преценка обосновано ли са включени тези вземания в годишния процент на разходите съставлява пречка да се определи тяхното съществуване като добавки към общият размер на цялото задължение по процесния кредит към момента на издаване на заповедта. Видно от параметрите на представения Договор за ПК № 40008404663 предоставената сума по кредита е в размер на 3700 лева, със срок на кредита 36 месеца, при ГПР 49.05 %, с посочена общо 2 дължима сума по кредита 6 378.70 лева, но при допълнително дължими суми за допълнителни услуги : „Фаст“ в размер на 1110 лева и „Флекси“- 2590 лева, за които няма данни и яснота дали се явяват включени в посочения от кредитора ГПР. И поради това въззивният съд споделя мотивите на заповедния съд относно наличието на обоснована вероятност за неравноправни клаузи на процесния ДПК, тъй като акцесорните вземания се претендират при изначална липса на яснота относно начина на формиране на ГПР, независимо от изложеното oт частния жалбоподател относно характера и съдържанието на отделните акцесорни вземания по договора, доколкото при посочената констатация се прилага правната последица на чл.22 ДПК за дължимост само на чистата стойност по кредита. От чистата сума на кредита се приспадат освен извършените плащания по главницата/ако са налице такива/ , така и заплатените суми по акцесорните вземания, поради което в настоящия случай и искането за присъждане на чистата суча по кредита е частично уважено след отнасянията на извършените плащания по акцесорните вземания към главницата като явяваща се поради това частично погасена.

По отношение на претендираната сума от 30 лева за извънсъдебно събиране на вземането е принципно неоснователно, доколкото претенцията не произтича от кредитното правоотношение между страните по процесния договор за потребителски кредит като парично задължение в тежест на потребителя по насрещно договорена от другата страна престация и представлява евентуален бъдещ разход за кредитора, непроизтичащ от договорното правоотношение по сключения договор за потребителски кредит.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 във вр.с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 31.08.2023г. по ч.гр.д.№ 15885/ 2023г. описа на Пловдивски районен съд - І бр.с., с което е отхвърлено частично заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 по чл.410 ГПК против Д. П. Б. от гр.Хисаря, обл.Пловдивска за претендираната за присъждане главница за сумата над уважената от 2 355,82 лева до 3 претендирания размер от 3175,89 - лв, а именно за сумата от 820,07 лв, които длъжникът е заплатил за услуги Фаст и Флекси; неплатено договорно възнаграждение в размер на 1 388,74 лева за периода 20.08.2020г. до 03.09.2021г.; неплатено възнаграждение за услуга „Фаст“ в размер на 862,91 лв; неплатено възнаграждение за услуга „Флекси“ в размер на 2017,02 лева;

30 лв - неплатени такси за събиране на вземането, начислени по Тарифа за извънсъдебно събиране към 04.09.2020г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4