Решение № 351 от 18.11.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Севлиево, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Станислава М. Цонева като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20234230101072 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и е образувано по подадена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, искова молба /заедно с направено уточнение с молба от 11.07.2024 г./ срещу Т. Д. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции, с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите както следва: сумата от 3268,39 лева - главница за незаплатена ел. енергия по фактура, както и сумата от 213,58 лева - мораторна лихва за периода от 31.12.2022 г. до 21.07.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 31.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 793/2023 г., по описа на Районен съд Севлиево.

Ищецът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД твърди, че ответницата, в качеството на титуляр на партидата, завела отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 5318,53 лева по фактура № 0106565824/24.03.2021 г. С решение по въззивно гражданско дело 193/2022 г.

1 по описа на Окръжен съд - Габрово, съдът е отхвърлил частично предявения от ищеца иск за недължимост на процесната сума, като е приел, че ищецът дължи 3268,39 лева.

След влизане в сила на решението по в. гр. д. № 193/2022 г. Окръжен съд - Габрово процесната фактура била сторнирана и била издадена нова 0108609064/ 13.12.2022 г. на стойност 3268,39 лв., която не била заплатена, поради което на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Т. Д. К., в резултат на което било образувано ч.г.д. № 793/2023 г.

Към момента на подаване на исковата молба Т. Д. К. имала неизплатени задължения в общ размер на 3481,97 лева за обект на потребление, заведен с абонатен номер № 0404504213, гр. Севлиево, ул.

„Ненко Илиев” 2. В посочената сума били включени неплатените фактури за ел. енергия в размер на 3268,39 лева, представляваща главница за ел. енергия по фактура, както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 213,58 лева.

Ищецът твърди, че след настъпване на изискуемостта на задължението до момента на подаване на исковата молба фактурата не била заплатена.

Посочената фактура била издадена в изпълнение на съдебното решение по гражданско дело № 193/2022 г. по описа на Окръжен съд Габрово, заведено от Т. Д. К. срещу ищцовото дружество с правно основание чл. 124 от ГПК, с което решение съдът е отхвърлил частично отрицателния установителния иск. Твърди се, че с влязлото в сила решение е прието, че процесната фактура, в размер на 3268,39 лева, била издадена на основание проведена корекционна процедура в съответствие с установените в ПИКЕЕ правила, гарантиращи правата и на двете страни.

Твърди се, че видно от влязлото в сила Решение корекционната процедура е проведена съгласно правилата на ПИКЕЕ, доказани са кумулативните предпоставки, който са основание за начисляване на количеството ел. енергия и издаване на процесната фактура, която към момента на подаване на исковата молба не била заплатена. С оглед на това обстоятелство ищецът смята, че тази фактура е безспорно дължима и следвало да бъде заплатена от ответната страна, тъй като съдът се е произнесъл със 2 сила на пресъдено нещо.

Иска се от съда да постанови решение, с което да установи, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите както следва: сумата от 3268,39 лева - главница за незаплатена ел. енергия по фактура, както и сумата от 213,58 лева - мораторна лихва за периода от 31.12.2022 г. до 21.07.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 31.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от процесуалния представител на ответницата. Излагат се доводи, че подаденият иск е недопустим, евентуално неоснователен и недоказан. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

Така подаденият иск е допустим /Определение № 1933 от 30.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 622/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 1017 от 6.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3468/2023 г., III г. о., ГК/.

Между страните не е спорно, а и видно от приложените гр. дела, между тях има влязло в сила решение по въззивно гражданско дело 193/2022 г. по описа на Окръжен съд - Габрово, с което съдът е отхвърлил предявения от Т. Д. К. отрицателен установителен иск срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, с правно основание чл. 124 ГПК в частта за установяване недължимостта на сумата над 1720,40 лв. до размер на 4990 лв. – за разликата от 3269,60 лв. по фактура №0106565824 от 24.03.2021 г., начислена за подпериода от 16.02.2018 г. до 15.02.2021 г., като неоснователен и недоказан.

Това влязло в сила съдебно решение е задължително за настоящия съд на основание чл. 297 ГПК.

Налице е съдебна практика, с която се приема, че решението по иск за установяване недължимост на суми, се ползва със сила на пресъдено нещо и въз основа на него в зависимост от резултата би могъл да се направи извод, че вземането на кредитора не съществува, или съществува / Решение № 133 от 26.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 133/2011 г., II т. о., ТК/.

Ето защо съдът приема за доказано по делото, че именно ответницата 3 е титуляр на партидата и задължено лице като клиент за процесния обект на потребление на ел. енергия, както и че дължимата се от нея сума за консумирана електроенергия, начислена за подпериода от 16.02.2018 г. до 15.02.2021 г. за обект с абонатен номер № 0404504213, гр. Севлиево, ул.

„Ненко Илиев” 2, възлиза на търсения от ищеца размер от 3268,39 лева, за което е издадена нова фактура 0108609064/ 13.12.2022 г., с падеж – 30.12.2022 г.

Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на вземането на ищеца по давност. Съдът намира, че в случая не се касае за вземане на енергийното дружество за периодично плащане по смисъла на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.

ОСГТК, за да се прилага кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111 б. „в” от ЗЗД. Съгласно цитираното Тълкувателно решение на ВКС, ОСГТК понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Съобразявайки така описаните отличителни белези на периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД и характера на вземането в конкретния случай, съдът намира, че процесното задължение по коригираната сметка за ел. енергия, начислена за подпериода от 16.02.2018г. до 15.02.2021 г. не притежава тези отличителни белези и не може да се определи като периодично по смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД. В разглеждания случай следва да се съобрази, че влязлото между страните в сила решение по предявен отрицателен установителен иск от длъжника Т. Д. К., с което искът е отхвърлен, е тъждествено на уважаване на положителен установителен иск от кредитора-ищец в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл.

117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е пет години, поради което и считано от датата на влизане в сила на решение по въззивно гражданско дело 193/2022 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, а именно – 17.10.2022 г., е започнала да тече нова давност, която към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.07.2023 г. /пощенско клеймо 28.07.2023 г./ не е изтекла.

4

Ето защо се налага изводът, че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи, ведно с обезщетение за забавеното плащане в размер на законната лихва, за периода на забавата 31.12.2022 г. до 21.07.2023 г., като същото се изчисли от съда с помощта на електронен калкулатор и следва да се присъди в пълен размер. Ще се присъди и законната лихва върху главницата за периода от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 31.07.2023 г. до окончателното изплащане.

По разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ищеца в общ размер от 330,74 лева, от които: 111,10 лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в общ размер на 119,64 лева, от които 69,64 лева – за държавна такса и 50 – лева – юрисконсултско възнаграждение, тъй като на основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че о т в е т н и ц а т а Т.

Д.

К., с

ЕГН

**********, дължи на

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, с ЕИК 104518621, по предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, следните суми: сумата от 3268,39 лева - главница за незаплатена ел. енергия по фактура 0108609064/ 13.12.2022 г., както и сумата от 213,58 лева - мораторна лихва за периода от 31.12.2022 г. до 21.07.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 31.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 793/2023 г., по описа на Районен съд - Севлиево.

ОСЪЖДА Т. Д. К., с ЕГН **********, да заплати на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, с ЕИК 104518621, сумата от общо 330,74 лева, представляващи съдебно-деловодни 5 разноски, от които: сумата от 211,10 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция и сумата от 119,64 лева, представляваща разноски в заповедното производство, сторени по ч. гр. д. № 793/2023 г. по описа на Районен съд - Севлиево.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 6