Решение № 361 от 02.08.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Пазарджик, 02.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200501032 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Велинградски районен съд №290 от 24.09.2025г. постановено по гр.д.№20255210100126 по описа на същия съд за 2025г . Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 36, ал. 3 от ЗА, че ответникът Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр.

Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, дължи на адв. Г. Х. Б. -АК Пловдив, ЕГН:

********** с адрес гр. ****, сумата в размер 2555,65лв. /две хиляди петстотин петдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки/-дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д. № 46/2013г. по описа на Районен съд Велинград, определено с Решение № 537/13.12.2024 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив по Протокол № 29/13.12.2024 год., ведно със законната лихва за периода от 18.12.2024год., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 855/20.12.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 1558/2024г. по описа на Районен съд- Велинград. Със същото решение е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника Община 1

Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр.

Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК Пловдив, ЕГН: **********с адрес гр. ****, разноски за държавна такса в размер на 51,11 /петдесет и един лева и единадесет стотинки/ по гр. д. №126/2025 г. на РС Велинград; ОСЪДЕН Е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА, ответника Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати адв. С. С.-АК Пловдив с личен номер 1800087740 с адрес на кантората гр. *****, адвокатско възнаграждение за защита по гр. д. №126/2025 г. на РС Велинград, в размер на 666,68 лв. с ДДС /шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/; ОСЪДЕН Е на основание чл. 78, ал.

1 от ГПК, ответника Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК Пловдив ЕГН: ********** с адрес гр. **** разноски за държавна такса в размер на 51,11лв. /петдесет и един лева и единадесет стотинки/ по гр. ч. гр. д. 1558/2024г. на РС Велинград; ОСЪДЕН Е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА, ответника Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр.

Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати адв. С. С.-АК Пловдив с личен номер 1800087740 с адрес на кантората гр. *****, адвокатско възнаграждение за защита по ч. гр. д. 1558/ 2024г. на РС Велинград, в размер на 513,34 лв. с ДДС /петстотин и тринадесет лева и тридесет и четири стотинки/.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба с вх.№6977 от 15.10.2025г. подадена от ответника в производството пред първата инстанция Община Велинград чрез адв.П. Г. от АК-Пазарджик с доводи за порочност на решението като неправилно, издадено в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства и е необосновано. Твърди се, че Районният съд е изградил неправилно фактическо положение, което е довело и до неправилен краен извод, че ищеца е доказал безспорно исковата си претенция. На първо място исковата претенция била недоказана както по основание, така и по размер, в цялост не се сочели конкретните обстоятелства, на които се основава иска. Признава се , че адвокат Б. е изготвял книжа и е извършвал правни действия по посоченото по ч.гр.д. №46/2013 г. по описа на Районен съд — Велинград. Счита, че въпреки високия материален интерес, следва да се съобрази видът и количеството на извършените процесуални действия, както и обстоятелството, че въпреки, че производството се е развило само с размяна на книжа процесуалната активност е била сравнително ниска.

И че няма пречка съдът служебно да намали размера на исканото възнаграждение. като определи такъв под минимума. предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. Позовава се на Решение №4125 от 04.04.2024 г. по адм.д.

2

№9209/2023 Г., I отд. на ВАС; Определение №4941 от 18.04.2024 г. по адм. дело №2438/ 2024 г. на ВАС, Определение №350/15.02.2024г. на ВКС по ч.т.д.

№75/2024 г., 2 ТО, ТК, Определение №50015/ 16.02.2024 г. на ВКС по т.д.

№1908/2022 Г., 1 ТО, ТК И др./. Акцентира, че за да се определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение трябва да се вземат под внимание: фактическата и правна сложност на делото, като се имат предвид видът на претенцията, материалният интерес, броят на страните по делото, обемът на доказателствения материал, приложимите към спора национални и международни правни норми; Броят на заседанията, в които процесуалният представител е участвал или по хода на делото, на които е депозирал писмено становище; Извършени процесуални действия в открито съдебно заседание;

Значимост на извършеното процесуално действие за защита на интересите на страната. Изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложени твърдения и възражения на насрещната страна; Икономическите условия и стандартът на живот в страната. Акцентира се, че адвокатското възнаграждение е прекомерно високо за действията, които са извършени и трябва да бъде редуцирано от съда. Оспорва се като прекомерен размера на адвокатското възнаграждение. Счита, че начина и методиката на определяне на адвокатското възнаграждение е незаконосъобразен поради факта, че решението по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024г. , гласи, че при определянето и присъждането на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На следващо място се поддържа, че съдът е бил длъжен да извърши съдебен контрол и проверка за законосъобразност или евентуална нищожност на Решение № 289/12.06.2024 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив по Протокол № 15/12.06.2024 год., предвид на факта, че органа се е произнесъл съгласно действащата нормативна уредба без да се съобрази със забраната по чл. 101, '2 от ДФЕС в смисъла. Съгласно тази разпоредба всички споразумения или решения, които са забранени в съответствие с чл.101 от ДФЕС, са нищожни. Договора за функциониране на европейския съюз е задължителен за всички държави членки включително и националните им съдилища и че Правото на ЕС има директен ефект и предимство над националната правна уредба. Поддържа, че в случая са налице всички основания за прилагане на прието в наднационална съдебна практика-решение на СЕС по дело С-4З8/22 от 25.01.2024г., постановено по повод преюдициално запитване по приложението на Наредбата, и приетото в смисъл, че националният съд може да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително, когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Жалбоподателят се позовава и на чл. 267 от ДФЕС, като акцентира, че СЕС е компетентен да се произнася преюдициално по въпроси относно тълкуването 3 на Договорите, както и по отношение на валидността и тълкуването на актовете на институции, органи, служби и агенции на ЕС; че в чл. 267, пар. 2 от ДФЕС е регламентирано правото на национална юрисдикция да отправи преюдициален въпрос към СЕС, когато „счита, че по този въпрос е необходимо решение , за да бъде постановено нейното решение.” Смята, че от тази формулировка може да се заключи, че единствено юрисдикциите на държавите членки са овластени да ангажират тълкувателната компетентност на СЕС и да определят обхвата на произнасянето му чрез обхвата на своето запитване, което означавало, че запитващата юрисдикция е свободна в преценката си дали да отправи запитване, доколкото (i) въпросът е свързан с валидност или тълкуване на разпоредба от правото на ЕС и (ii) е релевантен за делото, висящо пред юрисдикцията, т.е. отговорът му, независимо какъв е той, би могъл да повлияе върху решаването на спора. Позовава се на регламентацията на института на преюдициалното запитване, съдържаща в чл. 628-633 ГПК, а според чл.633 от ГПК Решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, но Районен съд - Велинград не го е приложил, с което е нарушил чл.

633 от ГПК. Изтъква, че разпоредбата на чл. 36,ал.2,изр.2 от ЗА предвижда, че размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа -Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и че съдът не е длъжен да се съобразява с размерите. посочени в Наредбата, тъй като съобразно решението по дело С438/22 на СЕС - Наредба 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е обявена за нищожен акт и че съдът не е обвързан от размерите в Наредбата, тъй като такава обвързаност нарушава забраната по чл.101,§1 от ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС; Че според съда Наредбата е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101; §1 о ДФЕС, и представлява ограничение на конкуренцията и не преследва „легитимни цели”, което като резултат води до нищожност на Наредбата, и същата няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, при задължителност на нищожността за съда и засяга всички минали или бъдещи последици; Счита, че следва да се прецени какъв размер на адвокатско възнаграждение в случая е справедлив и обоснован но без да се взимат предвид като задължителни посочените в Наредбата минимални размери на възнаграждения, а те следва да се ползват само като инструктивни, ориентировъчни. Смята за несъмнено че адвокат Б. не е бил инцидентно ангажиран за изготвяне на частна жалба и на отговори на частни жалби. И е бил ангажиран, както ясно е посочено в пълномощното му, да осъществява именно процесуално представителство, защита и съдействие 4 по делото, поради което няма основание при определяне на възнаграждението му да се взимат предвид нормите на чл. 9 и на чл.11 от същата Наредба.

Жалбоподателят предявява възражение и към акта, от който, черпи правата си адв. Г. Б.. Смята, че Решението на Адвокатски съвет гр. Пловдив не е редовно съобщено на засегнатото лице, че същото не е влязло в законна сила, не е породило правни последици, поради което исканата с исковата молба претенция не е изискуема.Счита, че представените доказателства не доказват размера на претенцията. Моли, да се отмени постановеното Решение № 290 от 24.09.2025г., постановено по гр. дело № 126/2025г. -по описа на Районен съд- Велинград, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло предявените от ищеца искове или да го измените като постановите справедлив размер. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Ищеца Г. Х. Б. чрез адв.С. с вх.№8457 от 15.12.2025г. в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Коментират се процесуалните действия извършени от ищеца от името и за сметка на община Велинград по цитираните дела за които претендира адвокатско възнаграждение определено му от АС-Пловдив. Счита, че по делото е доказано от представените по делото писмени документи, че процесуалните действия в изпълнение на поръчката са реално извършени. Поддържа неоснователност на възражението на ответника в депозираната от него въззивна жалба, че предприетите от ищеца правни действия не са в интерес на доверителя, поради което възнаграждение не се дължи, поради това, че в резултат на пълномощното, както е посочено подробно и в исковата молба, адв. Г. Б. е осъществил процесуално представителство на ответника по посоченото дело. Съгласно същото и приложените доказателства по него адв.