Решение № 1898 от 15.10.2019, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ................. гр.

Варна, ...........................г.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ТАНЯ ДИМИТРОВА при секретаря Виржиния Миланова, като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова адм. дело № 1953/2019 г. по описа на АдмС - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на “ЛУНА

89“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес гр. Варна, подадена чрез представляващия Д.Б.Д., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 237-ФК/05.07.2019 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – кафе-аператив, находящ се в гр. Варна, ул. „Г. Бенковски“ № 44, стопанисван от оспорващото дружество, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, необоснована е и е издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност.

Сочи се, че не е установена разлика между фактическата и касовата наличност на паричните средства в проверявания търговски обект, като не е направено преброяване на паричните средства в касата на обекта, а и не е издадено наказателно постановление. Поддържа се, че не са налице данни за допуснато административно нарушение и не е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ, във вр. с чл. 118 и чл. 186, ал. 1, б. „а“ от ЗДДС, както и че не съществува и яснота в какво точно е обвинено дружеството.

Твърди се, че липсват конкретни мотиви относно необходимостта от административната принуда и специфичната нейна цел в случая. Поддържа се, че не е ясно кое от констатираните обстоятелства е мотивирало административния орган да достигне до извода, че дружеството укрива значителна част от своите продажби или че е въвело организация, нямаща за цел спазването на данъчното законодателство, съответно тези твърдения не са доказани.

На следващо място се сочи, че изложените мотиви относно продължителността на срока не представляват същински мотиви, а общи формални изявления относно значимостта на охраняваното обществено отношение, тежестта на извършеното нарушение (която не е ясно каква е според административния орган), последиците от нарушението (които също не са посочени) и необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Процесните мотиви, според оспорващия, могат да се отнасят за всеки търговец и всяка дейност, независимо от конкретните констатации, а и същите не съдържат конкретни доводи за определяне на конкретния срок на запечатване на обекта. Не е ясно и какво е значението на разположението на обекта и работното му време, съпоставени със сумата на неотчетената продажба – 6,50 лева. Мотивите относно съразмерността, според оспорващия, също са формални, като не става ясно по какъв начин твърдението, че „административният орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо“ обосновава извод, че ПАМ не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се налага, каквото е изискването на чл. 6, ал. 2 от АПК.

Настоява се, че въобще обжалвана заповед е в нарушение на принципа на съразмерност, а и постановяването й преди издаване на наказателно постановление предотвратява прилагането на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, но преди всичко предотвратява извършването на търговска дейност в обекта и реализирането на приходи, като води и до пропуснати приходи за държавата от данъчни и осигурителни плащания. Изтъква се, че налагането на процесната ПАМ е недопустимо доколкото нарушителят няма качеството на административно наказано лице, а и ПАМ не отговаря и на специфичните цели на ЗДДС – да принуди нарушителя доброволно и възможно най-скоро да плати санкцията и по този начин да понесе веднага отговорността за нарушението и с това да се постигне своевременно предупредително-възпитателния ефект на санкцията.

Искането е да се отмени оспорваният акт.

Ответникът – Началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – гл. юриск. И.А., с писмени бележки (л. 25 от делото) поддържа неоснователност на оспорването. Искането е да се остави без уважение жалбата, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че оспорваната заповед е правилна, законосъобразна и обоснована, а извършването на нарушението, обосновало издаването на процесната ПАМ безспорно (по несъмнен и категоричен начин) се установява. Според ответника възражението на оспорващия, във връзка с липсата на изброяване на фактическата наличност, респ. за недоказаност на нарушението, е неоснователно, доколкото разликата между фактическата и касовата наличност на паричните средства в обекта представлява нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. Изтъква се, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Според ответника определеният срок на ПАМ в случая – 14 дни е към средно предвидения от законодателя и се явява съразмерен на извършеното нарушение, като са взети предвид тежестта на извършеното нарушение, местоположението на обекта, размерът на оборота до часа на проверката, броят на местата (общо 50 места), както и извършеното предходно нарушение, за което има влязло в сила Наказателно постановление № 197449-F208677/14.06.2016 г., както и последиците от извършването му и необходимостта от защита на обществения интерес. Към писмените бележки ответникът прилага посоченото наказателно постановление, както и издаденото такова за процесното нарушение. Изтъква се, че функциите на процесната ПАМ са превантивни и преустановителни.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 04.07.2019 г. в 18:30 ч., при проверка от органите по приходите при ТД на НАП Варна на търговски обект – Кафе-аператив, находящ се в гр. Варна, ул. „Г. Бенковски“ № 44, стопанисван от „ЛУНА 89“ ЕООД, е установено, че в 19:04 ч., при извършена контролна покупка на 2 бр. фреш и 2 бр. кафе, на обща стойност 6,50 лв., която е заплатена в брой на С.А от инспектор по приходите С.Г с една банкнота от 5 лв. и с две монети от 1 лв., не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ, индивидуализирано в оспорената заповед, а плащането е извършено по нефискална бележка. Органите по приходите са обосновали тази констатация с направените такива в съставения Протокол за извършена проверка сер. АА № 0350156/04.07.2019 г. и приложените към него доказателства – нефискална касова бележка, КЛЕН за 04.07.2019 г. от 17:55 ч. до 20:14 ч., дневен финансов отчет, като в протокола е посочено, че часът на ФУ е с около 45 минути напред.

Въз основа на съставения протокол за извършена проверка е издадена оспорваната заповед, с която е прието, че стопанисващото обекта дружество не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, в нарушение на чл. 118, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС, във вр. с чл. 3 и чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, което представлява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане на ПАМ на основание чл. 186 от ЗДДС – запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

По отношение на продължителността на срока в заповедта е посочено следното: Определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение; Взети са предвид тежестта на извършеното нарушение, последиците от същото, местонахождението на търговския обект – гр. Варна, свързано със значителен поток от хора, размера на оборота до часа на проверката, броя на местата в обекта, наличието на предходно нарушение на данъчното законодателство с издадено и влязло в сила на 10.08.2016 г.

Наказателно постановление № 197449-F208677/14.06.2016 г. на зам. директора на ТД на НАП Варна, а и това, че следва да се осигури защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения; Деянието показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство; Целта на процесната ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигуряват бюджетните приходи, като и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти; Ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни или трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози; За извършване на тази промяна в организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен срок;

Съобразен е принципът за съразмерност, а и срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца; Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилното отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният – недопускане вреда на фиска.

За констатираното нарушение – неиздаване на фискален касов бон за процесната контролна покупка на 04.07.2019 г. е съставен Акт за установяването на административно нарушение № F498981/10.07.2019 г. и е издадено Наказателно постановление № 454704-F498981/31.07.2019 г.

Съдът намира жалбата за допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата е подадена в законоустановения 14–дневен срок (видно от разписка на л. 13 от делото, оспорваната заповед е съобщена на дружеството на 10.07.2019 г., като жалбата е подадена в АдмС-Варна на същата дата)

По отношение компетентността на издателя на акта:

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от т. 1 от Заповед № ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 20 от делото), началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Предвид изложеното обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на неговата функционална и материална компетентност и не страда от пороци в този аспект, които да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

В заповедта е посочено правното основание за издаването й - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ и чл. 187 от ЗДДС. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени констатациите на органите, обективирани и в Протокол сер. АА № 0350156/04.07.2019 г., ведно със събраните доказателства, както и обстоятелствата във връзка с извършването на констатираното нарушение на нормата на чл. 25, ал.

1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал.