Решение № 191 от 10.08.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Сливница, 10.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело № 20221890100812 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Д. П. Д., Р. П. Ю., Е. Б.

С. и С. Б. П., с която срещу А. Б. Л. и Я. И. Н. са предявени обективно евентуално съединени осъдителни искове – искове по чл. 30, ал. 3 от ЗС, респ. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 от Закон за арендата в земеделието и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на всеки от ищците поотделно следните суми:

- сумата от 264, 00 лева, представляваща дължимо арендно плащане по договор за аренда от 14.07.2016 г. за стопанската 2018 г. и сумата от 111,69 лева обезщетение за забава на плащането на главницата за периода 30.09.2018 г. - 30.11.2022 г.;

- сумата от 264, 00 лева, представляваща дължимо арендно плащане по договор за аренда от 14.07.2016 г. за стопанската 2019 г. и сумата от 84,92 лева, обезщетение за забава на плащането на главницата за периода 30.09.2019г. - 30.11.2022 г.;

- сумата от 264, 00 лева, представляваща дължимо арендно плащане по договор за аренда от 14.07.2016 г. за стопанската 2020 г. и сумата от 58,08 лева, обезщетение за забава на плащането на главницата за периода 30.09.2020г. - 30.11,2022 г.;

- сумата от 264, 00 лева, представляваща дължимо арендно плащане по договор за аренда от 14.07.2016 г. за стопанската 2021 г. и сумата от 31,31 лева, обезщетение за забава на плащането на главницата за периода 30.09.2021 г. - 30.11.2022 г.;

- сумата от 355, 00 лева, представляваща дължимо арендно плащане по договор за аренда от 14.07.2016 г. за стопанската 2022 г. и сумата от 6,11 лева обезщетение за забава на плащането на главницата за периода 30.09.2022г. 1 30.11.2022 г.;.

Ищците заявяват в исковата молба, че са наследници на Р.С.К., починал на 23.04.1975 г. и им оставил в наследство тринадесет броя земеделски имоти.

Твърдят, че ответницата А. Л. и ответницата Я. Н. са сключили помежду си договор за аренда на земеделска земя от 14.07.2016 г., като първата ответница е отдала всички съсобствени наследствени имоти. Посочват, че не им е предавала полагащата се част от възнаграждението за отдадените под аренда земи. Ответницата Я. И. Н., като арендатор, също не е заплащала аренда на останалите собственици на имотите. Посочват, че договорът за аренда е сключен за срок от 5 години, считано от 14.07.2016 г., а прекратяването му не е отразено в АВп, което потвърждава неговото продължаване за още пет години, т.е. до 14.07.2026 г. Твърдят, че уговореното в договора арендно плащане е в размер на 50 килограма средно от добива на обработени площи за декар или левовата равностойност, платимо до 30.09.2016 г. или на текущата година.

С решение по гр. дело № 238/2019 г. по Районен съд - Костинброд ответницата Л. била осъдена да заплати на ищците дължимата в периода от 30.09.2016 г. до 20.04.2018 г. аренда, но въпреки това и след 20.04.2018 г. тя не заплащала дължимата аренда. Поради това ищците молят съда да осъди ответницата да им заплати арендното възнаграждение и обезщетение за забава. Претендират разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК от получаване на исковата молба ответникът А. Л. не е депозирала писмен отговор.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК от получаване на исковата молба ответникът Я. Н. е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че дори и да се дължи заплащане, то следва да бъде за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., но не и за 2021/2022 г.

Оспорва размерът на дължимите суми и обезщетенията за забава относно посочените периоди, тъй като сумата за дължимата рента и исканата сума за забава са изчислени неточно и не отговарят на цената на зърното в посочения размер. Ответницата заявява, че дори да е имало неплатени ренти, посоченият в исковата молба период е некоректен, като не е съобразен с договора за аренда и правилата за стопанските години. Поддържа, че за стопанската 2017/2018 г. се претендира повторно плащане на рента, тъй като за този период има влязло в сила съдебно решение. На следващо място изтъква, че договорът за аренда е прекратен с неподновяването му през 2021 г., като оспорва твърдението на ищците, че той следва да се счита за подновен автоматично след изтичането на срока, тъй като между страните няма подписан анекс в този смисъл.

Посочва, че за стопанската 2021/2022 г. има нов договор за аренда на процесните имоти с арендатор М. И., сключен от А. Л. и Н.П., като съсобственици. Ответницата твърди, че всеки арендатор, който я е потърсил е получил дължимата от нея сума по сключения договор за аренда. Заявява, че съсобствениците са извършили делба и са сключили нов аренден договор. Не оспорва факта, че дължи сумата, претендирана от ищците, но същата би я 2 заплатила след изслушване на експертно заключение относно точния размер на дължимите суми. Изразява съгласие за заплащане на аренда от по 50 кг. зърно след прибиране на реколтата от стопанската година 2022/2023 г., в срок до 30.09.2023 г., като оспорва искането за заплащане на обезщетение забава, тъй като счита, че забавата е по вина на ищците.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС:

Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Следователно предпоставките за уважаване на предявените искове са: 1. в периода 2018 г.2022г. страните да са съсобственици на процесните имоти; 2. ответницата като съсобственик на имотите е сключила договор за аренда на имотите, вследствие на което за периода 2018 г.-2022г. е получила доход от отдаването под аренда на имотите, а частта на ищците възлиза на претендираните суми.

По делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че страните са съсобственици на процесните тринадесет броя земеделски имоти. Следователно е налице първата предпоставка за уважаване на иска.

Докато съществува правното състояние на съсобственост, всеки от съсобствениците има право на част от добитите доходи от вещта, съответствуваща на неговия дял от съсобствеността. Този от съсобствениците, който е събирал доходите, дължи да заплати на останалите съсобственици обезщетение за ползите, от които те са лишени. Затова е необходимо да се установи дали ответницата Л. е получила доход от имотите.

По делото не се спори, а и това се установява от представения по делото договор за аренда, че на 14.07.2016 г. между ответника Я. И. Н. в качеството й на арендатор и ответника А. Б. Л. в качеството й на арендодател е сключен договор за аренда на процесните земеделски земи с обща площ 81,217 дка.

Съгласно чл. 8 договорът бил сключен за срок от 5 години, а според чл. 3 арендното плащане било уговорено на 50 кг. земеделска продукция на декар като същото могло да се изплати и в пари. Според чл. 9 договорът се прекратява с писмено съгласие на страните, с писмено предизвестие със срок от един месец, което ако не бъде направено договорът се продължава за още 5 години. Стопанската година обхваща времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година /пар. 1, т. 3 от ДР на ЗАЗ/.

От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че за процесния период от пет стопански години 2018-2023 г. с оглед площта на земеделските земи, е дължима аренда в общ размер на 8530 лева, а за всяка от стопанските години арендата е в размер на 1706 лева. От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че ответницата А. Б. е получила рента за 2022/2023 г. под формата на зърно. Вещото лице е отбелязало, че от ЗП „Я. Н.“ са обяснили, че не съхраняват други документи. На вещото лице не са били представени банкови извлечения за направени плащания по договора за аренда.

3

Следователно по делото се установява, че ответницата А. Л. е получила доход от съсобствените имоти единствено за стопанската 2022/2023 г. и съответно дължи на останалите съсобственици частта, съответна на квотите им в съсобствеността. Както стана ясно от заключението на вещото лице по СТЕ арендата за всяка стопанска година е в размер на 1706 лева. Всеки от ищците следва да получи по 1/8 част от тази сума съответна на квотите им в съсобствеността – по сумата от 213,25 лева. За останалите стопански години по делото не се установи ответницата А. Б. да е получавала доход от съсобствените имоти и затова исковете следва да бъдат отхвърлени.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ:

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗАЗ с договора за аренда арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно ползване обекта на договора, а арендаторът - да извърши определено арендно плащане.

Арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове (чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ). Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. За основателността на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ следва да се установи – 1. наличие на валиден договор за аренда, по който ищците са арендодатели, а ответникът арендатор; 2. арендодателят е предоставил на арендатора ползването на вещите, предмет на договора; 3. размерът на уговореното арендно плащане.

Както стана ясно по делото се установява, че на 14.07.2016 г. между ответника Я. И. Н. в качеството й на арендатор и ответника А. Б. Л. в качеството й на арендодател е сключен договор за аренда на процесните земеделски земи с обща площ 81,217 дка.

Съгласно чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието /в действащата за случая редакция до изменението, обн. в ДВ, бр. 13/2017г./, е било предвидено, че договорът за аренда в земеделието може да се сключи от един съсобственик, без съгласието на останалите съсобственици, предвиждайки отношенията помежду им да се уреждат по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС.

Впоследствие след изменението разпоредбата предвижда, че договор за аренда, както и споразумение за неговото изменение или прекратяване може да се сключи със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или с лице, упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. В практиката, застъпена в решение № 73 от 8.12.2020 г. по гр. д. № 2929/2019 г. на ВКС, ІІ г. о., е прието, че договор за аренда, сключен до изменението на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ / ДВ бр. 13/2017 г. / като договор за управление може да бъде сключен от всеки съсобственик за цялата вещ. Ако обаче той не притежава повече от половината от вещта, договорът е непротивопоставим на всеки един от останалите съсобственици - заедно и поотделно, освен ако не са го приели. В решение № 12 от 1.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2017 г., II г. о., ГК е 4 възприето същото становище – договор, сключен от съсобственик, който не притежава повече от 50 % от общия земеделски имот, е непротивопоставим на останалите съсобственици, освен ако същите са го приели изрично или мълчаливо. Договорът обвързва само страните, които са го сключили, а може да обвърже и друг съсобственик, само ако изрично или с конклудентни действия той го е приел /така решение № 77 от 06.02.2024 г. на ВКС по гр.д. № 2015/2023 г., IV г.о./. В случая ответницата А. Б. Л. не притежава повече от половината от имотите, но от своя страна ищците са приели договора и затова същият ги обвързва и няма пречка те да искат от ответницата арендните плащания.

По делото не се спори, че ответникът е ползвал процесните имоти с обща площ от 81,217 дка. Следователно за него е възникнало насрещното задължение да заплаща цената за ползването на земите. Както стана ясно съгласно чл. 3 арендното плащане било уговорено на 50 кг. земеделска продукция на декар като същото могло да се изплати и в пари. Арендното плащане се дължи за всяка стопанска година и се плаща до 30.09. /арг. чл. 3 от договора/.