Определение № 186 от 20.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 186 гр. П., 20.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20255200500145 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.278 ал.1 ал.4 във връзка с чл.274 ал.1 т.1 с чл.249 и с чл.279 и с чл.234 от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се определение на Пещерски районен съд №530 от 30.09.2024г. постановено по гр.д.№20235240101319 по описа на същия съд за 2023г., с което е оставена без уважение молба №3923 от 10.07.2024г. по гр.д.

№1319/2023г. от адв.К. и вх.№3924 от 10.07.2024г. от адв. П. Х..

В частната си жалба с вх.№5789 от 31.10.2024г. подадена от Й. Г. У. и П.

Т. У., двамата от гр.П., ул.“П." №** , чрез пълномощника си адв.П. Х. от АК-П. се поддържа, че с обжалваното определение съдът е оставил без уважение подадените преди влизане в сила на решението по делото молби на ищците и ответника, с които на основание чл.249 от ГПК те са заявили, че между всички съделители е постигната извънсъдебна спогодба, с която уреждат пълния обем от спорни отношения в съдебната делба, поради което единодушно желаят обезсилване на невлязлото към онзи момент решение в сила и прекратяване на производството по делото. Счита, че обжалваният съдебен акт противоречи на материалния и процесуалния закон и е необоснован. Не се споделят мотивите на делбения съд, че не са налице предпоставките за обезсилване на постановеното по делото съдебно решение от 05.07.2024г., защото страните били поискали не прекратяване, а насрочване на делото с оглед одобряване на 1 извънсъдебната им спогодба по реда на чл.2З4 от ГПК. Мотивът на съда се определя като неверен, защото, от съдържанието на молбите на страните, ставало ясно, че и ищците, и ответникът своевременно са поискали прекратяване на делото. Допълва, че насрочването на открито съдебно заседание за одобряване на извънсъдебната спогодба е процесуално действие, за което те са настоявали само с цел да се възползват от силата на пресъдено нещо, която законът придава на одобрена от съда спогодба и че искането им делото да се прекрати е изрично и своевременно заявено от всички. Според жалбоподателите в случая, съдът е можел да избира между две процесуални възможности: или да обезсили постановеното съдебно решение и да насрочи открито съдебно заседание, в което да прецени дали са налице предпоставките по чл.234, ал. 1 от ГПК за одобряване на съдебна спогодба, и ако тези предпоставки са налице, да одобри спогодбата и след това да прекрати делото, а пък ако предпоставките за одобряване на, спогодба не са налице, да откаже нейното одобряване и да прекрати производството по делото;— или в закрито заседание да уважи молбата на страните по чл.249 от ГПК (доколкото съдът сам признава в мотивите си, че са налице предпоставките за уважаване на такава молба подадена своевременно преди влизане в сила на съдебното решение, изхожда от всички съделители и всички са заявили, че са постигнали извънсъдебно споразумение), като обезсили постановеното решение и прекрати производството по делото без да уважи молбата в частта й за одобряване на съдебна спогодба. Посочва се още, че константната практика на ВКС се обединява около тълкуването, че разпоредбата на чл.249 от ГГТК не задължава страните да представят пред съда текст на постигнатото от тях извънсъдебно споразумение, за да се счете, че молбата им е основателна.

Твърди се още, че молба по чл.249 от ГПК следва да се приеме за основателна, ако са налице три условия:-молбата е своевременна, подадена е преди влизане в сила на съдебното решение, чието обезсилване се иска; молбата изхожда от всички надлежни страни в процеса; и страните да са заявили единодушно, че са се спогодили и желаят прекратяване на делото.

Поддържа се, че в случая са налице всичките предпоставки, предвидени в чл.249 от ГПК, и като е отказал да уважи основаното на тази законова разпоредба искане на страните, макар да са изпълнени всички предвидени в нея предпоставки, съдът е постановил незаконосъобразно определение, което подлежи на отмяна. Молят частните жалбоподатели да се отмени обжалваното определение № 530 от 30.09.2024 г. , постановено по гр.дело № 20235240101319 по описа на Районен съд П., вместо което да се върне делото на първостепенния съд със задължителни указания по прилагането на процесуалния закон, като съдът да обезсили постановеното решение и да 2 насрочи открито съдебно заседание, в което да одобри или да не одобри представена от страните спогодба, в зависимост от това дали са налице предпоставките по чл.234, ал.1 от ГПК, след което да прекрати производството по делото. Поддържа се алтернативно искане, че ако съдът прецени, че отменяйки обжалваното определение, съдът, сезиран с частната жалба, следва на основание чл.278, ал.2 от ГПК сам да реши въпроса по жалбата, моли да се обезсили решение №381 от 05.07.2024 г. по гр.дело №20235240101319 по описа на Районен съд-П. и да прекрати производството по делото.

С допълнителна молба подадена от частните жалбоподатели , след изпращане на частната жалба и делото-гр.д.№1319/2023г. на РС-П., във въззивната инстанция и образуване на в.ч.гр.д.№145/20205г. по описа на ОСП., /на 20.02.2025г./, с вх.№2381 от 28.02.2025г., е поискано на основание чл.235, ал.3 от ГПК да се приеме приложен към молбата заверен препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 114, T.II, рег.№ 3035, н.д. №312/2024 г. по описа на нотариус рег.№585 в регистъра на Нотариалната камара С. Т. С уточнението, че с този документ се удостоверява, че на 19.12.2024г. страните по гр.дело №20235240101319 по описа на Районен съд-П. са уредили извънсъдебно делбения си спор в пълен обем, като Б. В. е продал на съсобственичката си Й. У. своите 10/24 идеални части от допуснатия до делба недвижим имот, находящ се в с.И., обл. П., при което от този момент правото на собственост върху целия имот е притежание на съпрузите П. и Й. У.и. Пояснява се още, че доказателството е нововъзникнало след подаване на частната жалба, поради което е налице процесуално основание по смисъла на чл.278, ал.4 във връзка с чл.266, ал.2 от ГПК да бъде прието и ценено при решаване на въпроса, повдигнат с нея. По този начин частните жалбоподатели обосновават твърдението си, че след извънсъдебното ликвидиране на съсобствеността между съделителите е отпаднал техният интерес да искат от съда да ги призове в открито съдебно заседание и да одобри съдебна спогодба помежду им преди да прекрати производството по делбеното дело. Петитумът на частната въззивна жалба е коригиран в смисъл, да се отмени обжалваното определение №530 от 30.09.2024 г., постановено по гр.дело № 20235240101319 по описа на Районен съд-П., вместо което да се върне делото на първостепенния съд със задължителни указания по прилагането на процесуалния закон, а именно съдът да обезсили постановеното решение и да прекрати производството по делото, а при условията на алтернативност, ако въззивният съд прецени, че трябва да реши въпроса сам по жалбата, да бъде обезсилено решение № 381 от 05.07.2024г. по гр.дело№ 20235240101319 по описа на Районен съд-П. и да бъде прекратено производството по делото.

Няма постъпил отговор на частната въззивна жалба от насрещната по спора страна.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

С решение на Пещерски районен съд №381 от 05.07.2024г. по гр.д.

№20235240101319 по описа на същия съд за 2023г. постановено във фазата по извършване на делбата на основание чл.348 от ГПК е ПОСТАНОВЕНО ДА БЪДАТ ИЗНЕСЕНИ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти: УПИ IX-457 в квартал 44 по действащия устройствен план на село И., общ. Б., обл.П., одобрен със Заповед № 303/07.12.1995 г., с площ 1058 3 квадратни метра, с административен адрес: село И., общ.Б., обл.П., ул."Т. и т." №*, при граници и съседи на имота: УПИ I -456, УПИ II-464, УПИ III-463, УПИ VIII-458 и улица, ЗАЕДНО с построените в този имот едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 54 квадратни метра и едноетажна стопанска сграда със застроена площ от 35 квадратни метра, с пазарна стойност от 31 740,00 лева, КАТО след извършване на проданта получената сума следва да се разпредели между съделителите съобразно правата им определени с решението по допускане на делбата, а именно- За Й.

Г. У. - 10/24 идеални части ; За Й. Г. У. и П. Т. У. – общо 4/24 идеална част ; за Б. С. В. - 10/24 идеали части. С решението са присъдени разноски и държавни такси, дължими от съделителите съобразно дяловете си.

Първоинстанционното решение е подлежало на въззивно обжалване по реда на чл.259 ал.1 от ГПК /двуседмичен срок/ от връчването му на страните, като същото е връчено на съделителя Б. С. В., представляван от пълномощника си адв.Р. К. на 10.07.2024г. , като срокът е изтекъл на 24.07.2024г. /сряда присъствен ден/.Решението е връчено на съделителите Й. и П. У.и чрез пълномощника им адв.П. Х., на 17.07.2024г., като срокът за въззивно обжалване е изтекъл на 31.07.2024г. сряда присъствен ден.

В срока за въззивно обжалване последователно са постъпили писмени молби от всички съделители в делбеното производство адресирани до делбения съд.

С молба вх.№3923 от 10.07.2024г. подадена от съделителя Б. С. К., ЕГН-********** чрез пълномощника си адв.Р. К., в която дословно е записано “ ….В рамките на законния двуседмичен срок за обжалване на цитираното решение пред Пазарджишкия окръжен съд, от името на доверителя ми и на основание чл.249 от ГПК правя следното искане:

Моля, да бъде обезсилено постановеното решение, тъй като страните по него са се спогодили. Спогодбата е в следния смисъл: процесният имот да се постави в дял на ищците Й. Г. У. и П. Т. У., които се задължават да изплатят на ответника по делото Б. С. В. цената на неговия дял-10/24 от процесния имот. Моля, да насрочите делото за формулиране на спогодбата.“….

С молба вх.№3924 от 10.07.2024г. подадена от другите, двама съделители Й. Г. У. и П. Т. У. чрез пълномощника си адв.П. Х. от АК-П. отправена към делбения съд дословно е записано: „…Няколко дни след съдебното заседание по гр.дело № 1319/2023 г., проведено на 03 юли 2024 г., страните са се спогодили за доброволно уреждане на делбения спор, затова моля на основание чл.249 от ГПК да обезсилите постановеното решение от 05.07.2024г. и да насрочите открито съдебно заседание, по възможност след края на съдебната ваканция, в което споразумението между всички съделители да бъде представено пред Вас за одобряване като съдебна спогодба и делото да бъде прекратено. „

Делбеният съд след като е приел, че е налице неяснота относно исканията на съделителите направени с процесните две молби в хипотезата на чл.249 от ГПК, ги е оставил без движение и е указал на двете групи молители-съдебители със съдебно разпореждане №1049 от 12.07.2024г. , в едноседмичен срок от съобщаването да заявят изрично по делото- искат ли 4 прекратяване на производството по делото, поради постигната извънсъдебна спогодба между страните по отношение на допуснатото до делба имущество и по отношение на облигационните претенции /исканията по сметки -чл.346 от ГПК-присъдени с решението 247.08лв в полза на Й. У. дължими от съделителя Б. В./ .

С молба вх.№4155 от 23.07.2024г. подадена от съделителя Б. С. К., ЕГН-********** чрез пълномощника си адв.Р. К., в която дословно е записано“ Във връзка с Ваше Разпореждане № 1079 от 12.07.2024г. по горното дело, като представител на ответника Б. С. В., заявявам следното: ответната страна е съгласна да се обезсили Решение №381 от 05.07.2024г. по гр.д.

№1319/2023г. на основание чл.249 от ГПК и да се прекрати производството по делото, но преди това да се изслуша постигнатата спогодба и нейното одобрение, което да стане в открито съдебно заседание, насрочено от Вас.

Моля, да уважите молбата.“

С молба вх.№4304 от 02.08.2024г. подадена в срока за отстраняване на нередовностите по съдебно разпореждане №1079 от 12.07.2024г. съделителите Й. Г. У. и П. Т. У., двамата представлявани от адв.П. Х. от АКП., е заявено следното до делбения съд: от името на доверителите ми уточнявам, че между страните е постигната извънсъдебна спогодба, с която те уреждат всички свои спорни отношения с ответника, поради което и те, и ответникът желаят прекратяване на производството по делото, но молят производството да бъде прекратено, след като текстът на спогодбата бъде представен пред Вас и бъде одобрен от съда по реда на чл.234 от ГПК. Затова общата молба на всички съделители е на основание чл.249 от ГПК да обезсилите постановеното решение от 05.07.2024г. и да насрочите открито съдебно заседание, по възможност след края на съдебната ваканция, в което споразумението между всички съделители да бъде представено пред Вас за одобряване като съдебна спогодба и делото да бъде прекратено.