Определение № 430 от 25.06.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 430 гр. Варна, 25.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20253000500294 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл.ГПК, образувано по частна жалба на М. Б. Р., чрез процесуален представител адв.Б., против определение № 986/21.02.2025г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1034/2023г. и с което съдът е прекратил изцяло производството по посоченото дело, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

В жалбата са изложени доводи, че жалбоподателката има процесуалното качество на главно встъпило лице по образуваното гр.д. № 1034/2023г., което е предявило иск и против двете страни по спора – Община Варна /ищец/ и ответниците Р. Д. Д. и П. Д. П., конституирани като наследници на починалата в хода на процеса първоначална ответница М.Н.С.. С оглед така предявените от нея искове счита, че неправилно първоинстанционният съд е постановил прекратяване на производството и по тях. Сочи, че указания за внасяне на депозит за назначаване на особен представител на ответницата П. Д., на основание чл.47, ал.6 ГПК не са й давани, а неизпълнението на същите до задължения първоначален ищец /Община Варна/ следва да обуслови прекратяване на производството само по неговия иск. Излагат се подробни доводи, че прекратяването на производството по основния иск не води автоматично и до прекратяване на предявените от главно встъпилото лице искове, тъй като същите имат самостоятелен предмет на защита, независимо, че са предявени за разглеждане във вече висящ процес. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на така постановеното определение само в частта, в която е постановено прекратяване на предявения от жалбоподателката против Р. Д. Д. и П. Д. П. иск и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия за неговото разглеждане по същество.

1

В срока по чл.275 ГПК е постъпил писмен отговор само от П. Д. П., с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на обжалваното определение.

За да се произнесе съставът на АпС – Варна съобрази следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен от Община Варна против М.Н.С. иск с правно основание чл.42, б.“б“ ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на А.Н. Р., поч. на 14.03.2022г., поради това, че същото не е подписано от лицето-завещател.

Исковата претенция е основана на твърдения, че Общината е била уведомена за водено в ОД на МВР – Варна досъдебно производство срещу ответницата, в което е била назначена СГЕ, установила, че подписът в процесното завещание не е на лицето А. Р.. В същото време Р. няма наследници по закон, поради което и на основание чл.11 ЗН и предвид нищожността на завещателното разпореждане недвижимият имот, предмет на същото е наследен от Общината. До прогласяване обаче на тази нищожност не би могло да се предприемат действия по приемане на наследството по опис, поради което е предявен иска по чл.42, б.“б“ ЗН.

В срока по чл.131 ГПК искът е бил оспорен от ответницата М.С., претендираща да е наследник на починалия на основание извършено валидно завещателно разпореждане. Същата е починала в хода на процеса и на основание чл.227 ГПК като ответници са били конституирани правоприемниците й Р. Д. Д. и П. Д. П..

Междувременно настоящата жалбоподателка е депозирала молба по чл.225 ГПК за главно встъпване в процеса, претендирайки самостоятелни права на собственост върху недвижимия имот, предмет на оспореното от Община Варна завещание. Твърдяла е, че е наследник по закон на завещателя А. Р., негова първа братовчедка, затова не са налице предпоставките на чл.11 ЗН, както и че процесното завещание в полза на М.С. е неавтентично. С оглед на това е предявила исковете си против двете главни страни по спора - Община Варна и наследниците на починалата М.С. /Р. Д. и П. П./ за признаване, че е собственик на недвижимия имот и за ревандикация на същия.

Видно от извършените от първоинстанционния съд съдопроизводствени действия /отстраняване нередовности на исковата молба, указания за вписване на същата и връчване на препис на ответниците по нея/ е, че искането по чл.225 ГПК е уважено като съдът е приел за разглеждане предявените от главно встъпилото лице М. Р. искове. Ирелевантно в случая е констатираната от настоящата инстанция нередовност за липса на наведени твърдения от главно встъпилото лице относно това кой владее имота /в случая няма как такова да се осъществява едновременно от двете страни по главното производство/.

В хода на насрочване на делото и връчване на препис от исковата молба на главно встъпилото лице, първоинстанционният съд е приел, че по отношение на новоконституираната ответница Р. Д. са налице предпоставките по чл.47, 2 ал.6 ГПК, поради което с нарочно разпореждане е задължил само Община Варна да внесе депозит за назначаване на особен представител на този ответник. Приемайки, че това разпореждане не е изпълнено в срок е постановено и определението за прекратяване на производството по делото, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

Така установеното от фактическа страна сочи, че частната жалба изхожда от страна по делото, конституирана по реда на чл.225 ГПК, с правен интерес от предприетото обжалване, тъй като постановеното прекратително определение има преграждащ характер и за предявените от нея искове срещу страните по главния иск. Ето защо частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество и в контекстна на очертания предметен обхват /обжалване на прекратителното определение само досежно прекратяването на производството по предявения от жалбоподателката ревандикационен иск срещу Р. Д. и П. П./, съдът намира същата и за основателна.

Безспорно е, че в хипотезата на главно встъпване е налице последващо обективно съединяване на искове, при които едно трето за висящия спор лице, претендира самостоятелни права върху обекта на спорното право, поради което и защитава същите чрез предявяване на иск/искове срещу страните по първоначалния иск /в т.см. и мотиви по т.9б от ТР № 1/2013г. на ОСГК на ВКС/. Несъвместимостта, а не обусловеността на тези права с правото, предмет на търсената защита от първоначалния ищец и възможността за безпротиворечиво разрешаване на спора му във вече образуваното производство, определят само правния интерес от предявяването им за общо разглеждане в това производство. Но с предявяването им /допускайки конституирането му като главно встъпило лице/ то става страна по самостоятелни процесуални правоотношения с ответниците по тях, бранеща свои права. Именно поради това тези правоотношения не са обусловени от настъпили впоследствие изменения в първоначално предявения иск, в т.ч. и при прекратяване на производството по него поради отказ, оттегляне или поради неговата недопустимост. Съдът дължи разглеждане на предявените от главно встъпилото лице искове, независимо от прекратяване на производството по предявения от първоначалния ищец иск, при условие, същите са допустими. Това следва и от разпоредбата на чл.2 ГПК.

Следователно като е прекратил производството и по предявените от жалбоподателката като главно встъпило в процеса лице искове, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който с оглед диспозитивното начало и очертания предмет на частната жалба, следва да бъде отменен само досежно предявените от нея против Р. Д. и П. П. искове. В тази връзка, настоящият състав приема, че след прекратяване на производството по иска на Община Варна, няма процесуални пречки предявения против нея от М. Р. иск да бъде оттеглен /каквато хипотеза на практика е налице с необжалването на определението от 21.02.2025г. и в тази му част/.

3

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 986/21.02.2025г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1034/2023г. в частта, в която е прекратено производството по предявения по реда на чл.225 ГПК от М. Б. Р. против Р. Д. Д. и П. Д. П. иск с правно основание чл.108 ЗС и ВРЪЩА делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В останалата част определение № 986/21.02.2025г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1034/2023г. не е обжалвано.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4