Решение № 2038 от 08.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2038 гр. Варна, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20213110110466 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе придвид следното:

Ищцата М.Д. е предявила срещу ответника Община ***** отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответната страна не е собственик недвижим имот представляващ поземлен имот с пл.№*** по действащия кадастрален и регулационен план на местност "*****“, землище с.*****, изработен през 1990г., целият с площ 690кв.м., при граници: имот пл.

№133; пл.№129; път; пл.№158. Ищцата обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск твърдейки, че процесният недвижим имот е негова собственост, като го е придобила въз основа на изтекла придобивна давност в периода от 2005г. до предявяване на исковата молба-16.06.2021г. Възможността да удостовери това нейно право по реда на чл.587 ГПК, е като отрича правото на Общ.*****, която е съставила акт за ЧОС №*****г., на основание чл.2, ал.1, т.7 ЗОС по време на започната процедура за снабдяване с документи за констативен нотариален акт. Сочи, че актът за ЧОС няма правопораждащо, но се ползва с удостоверително действие, съгл. чл.5 ЗОС. Твърди, че за процесният имот пл.

№***, м."*****, землище с.*****, Общ.***** няма влязъл в сила план за новообразувани имоти, реституционното производство не е приключило с постановяването на Решенията на ПК /ОСЗ/*****, имота попада в зона по пар.4ПЗР от ЗСПЗЗ и решенията не са породили конститутивното си действие, съгл. разясненията в TP №1/1997г. на ВКС ОСГК, т.е. земеделската реституция не е приключила към момента, поради което Общ.***** няма законово основание да актува имота за ОС, както и не е собственик на имота.

1

Оспорва се, като незаконосъобразно и порочно основанието чл.2, ал.1, т.7 във вр. с чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, въз основа на което процесния имот е актуван за ЧОС. В приложното поле на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ се включват само земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове, не се касае за реституционни производства, които не са приключили. Удостовереното в АЧОС от Общ.***** право на собственост по чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС във вр. с чл.25 ЗСПЗЗ обосновава извод за неприложимост на установените с чл.7, ал.1 ЗОС и пар.1 ЗД ЗС забрани за придобиване правото на собственост в хипотезата на чл.79, ал.1 от ЗС.

Разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ не представлява самостоятелно придобивно основание и е неприложима спрямо процесния имот, както и в нейна полза не е осъществен фактическия състав на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Основанието е в чл.19 ЗСПЗЗ. Твърди, че Общ.***** не се легитимира, като собственик на процесния имот. Тя не установява конкретен предвиден в закона способ по който е съставен АЧОС. Нормата на чл.25, ал.1 има декларативен характер и не съставлява конкретен придобивен способ със свой самостоятелен фактически състав. Д. твърди, че до настоящия момент владее непрекъснато, необезпокоявана, явно ползва имота, като никой не и е пречил да упражнява владението си.

Ответникът Обк.*****, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който сочи, че счита иска за неоснователен. Излага, че се легитимира като собственик на процесния имот с надлежно вписан в Службата по вписванията - гр.Варна Акт за общинска собственост №*****г., съставен на основание чл.2, ал.1, т.7, чл.58 от ЗОС и чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. По делото не е спорно, че процесният имот попада в територия на земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Същият е предоставен за ползване на ***** с УдостовеР.е № 1644/30.10.1989г., издадено от Председателя на ОНС-с.*****, обл.Варненска.

Последният не е трансформирал предоставеното му право на ползване в право на собственост и правото му на ползване се е погасило по силата на §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Понастоящем за тази територия е налице висяща административна процедура по изработване и одобряване на ПНИ на етап разгледани възражения с протокол №179/09.04.2021г. на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Видно от скица № 1023-47/19.01.2021г., издадена от дирекция УТ при Общ.*****, процесният имот попада в НИ № ***** и НИ № ***** по проекта на ПНИ на част от СО „*****" (местност „*****"), землище с.*****, Общ.*****. Съобразно предвижданията на проекта на ПНИ на част от СО „*****" (местност „*****"), землище с.*****, Общ.*****, приети с протокол №170 от 30.06.2020г. по чл.28б, ал.6 от ППЗСПЗЗ на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, в регистъра за собственик на НИ № *****, целият с площ 891кв.м., са записани ***** за 373кв.м. ид.ч., ***** за 118кв.м. ид.ч. и Общ.***** за 400кв.м. ид.ч., а като собственик на НИ №*****, целият с площ 816кв.м., е записан *****. Сочи, че ищцата не спада към кръга на собствениците с възстановено право на собственост, нито към ползвателите с трансформирано право на ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

2

Придобиването на имот, правото на собственост, върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по давност е изключено до приключването на административната процедура по възстановяването на собствеността. До приключването на административната процедура, индивидуализацията на имота не е в състояние да се осъществи, което, съпоставено с елементите на владението, като част от фактическия състав на придобиването на имот по давност, прави невъзможно прилагането на института на придобивната давност. НамеР.ето да се свои вещта /animus/, както и осъществяването на фактическата власт по отношение на вещта /korpus/ от насрещната страна, при липсата на индивидуализация на недвижимия имот, до приключването на административната процедура, води до липса на предпоставките за текла придобивна давност. Не може да се приеме, че от страна на ищцата е осъществявано владение /без значение добросъвестно или не/, тъй като по отношение на нея вещта не е индивидуализирана (в този смисъл Решение №496 от 21.05.2009г., постановено по гр.д.№905/2008г. по описа на ВКС). Съобразно проекта на ПНИ процесният имот попада в два новообразувани имота № ***** и НИ № *****, поради което безспорно не би могъл да продължи да се владее и ползва като едно цяло. Предвид това, не би могло да се възприеме твърдението на ищцата, че е установила фактическа власт върху процесния имот при трайно установени граници по изработения през 1990г. КП на местността, който не е одобрен. Процесният имот още към 1989г. безусловно е представлявал държавна собственост. Към този момент е нямало разделение на държавна и общинска собственост. Общинската собственост появила се едва след 1991г., след приемане на новата Конституция. По силата на чл.2, ал.2, т.5 от ЗОС /в първоначалната му редакция ДВ, бр.44/1996г./ общинска собственост стават "недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен". Предвид това, след като ползвателят не е трансформирал правото си на ползване в право на собственост и няма данни процесният имот да е принадлежал на друг собственик, различен от държавата или общината, то съвсем основателно Общ.***** е съставила Акт за общинска собственост №*****г., на основание чл.2, ал.1, т.7, чл.58 от ЗОС и чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост, поради което Общ.***** е придобила ех lege правото на собственост върху процесния имот по силата на сочената правна норма. Тъй като общината не може да докаже отрицателния факт, че даден имот не е имал друг собственик към момента на актуването, в тежест на този, който оспорва констатациите в акта за общинска собственост е да установи, че към момента на актуването, имота е имал собственик (в този смисъл Решение №321/14.10.2011г. по гр.д.№1167/2010г. на ВКС, I г.о., докладчик съдията Бонка Дечева). По делото обаче такива доказателства не се сочат. Според чл.5, ал.2 от ЗОС актът за общинска собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона.

3

С него се констатира правото на общинска собственост. Като официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съобразно разпоредбата на чл.179, ал.1 ГПК актът се ползва с доказателствена сила до доказване на противното относно извършените от длъжностното лице действия. Това означава, че съдът е длъжен да приеме за установени посочените в акта факти относно съставянето му на съответните дата и място от определено длъжностно лице, както и относно вида и състоянието на имота. Той има легитимиращ ефект за принадлежността на правото на собственост. Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Актът, удостоверяващ правото на общинска собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има собствени противопоставими права и съответно правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че общината - титуляр на правото на собственост не е собственик (в този смисъл Решение №149/12.06.2013г. на ВКС по гр.д.№647/2012г., IVг.о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов).

По делото не са ангажирани надлежни писмени доказателства, които да опровергаят или най-малкото да внесат съмнение, че Община ***** не е придобила правото на собственост върху процесния имот. Липсват и каквито и да било доказателства, че ищцата е противопоставила на общината или държавата владение, което да я направи негов собственик. Самият факт на съставяне на Акт за частна общинска собственост, удостоверяващ титул за собственост, сам по себе си „смущава" осъществяваното от ищцата владение.

Ето защо, дори и да се приеме, че ищцата е владяла имота, доколкото актът за общинска собственост не е оборен, тази фактическа власт е упражнявана по време, когато той е бил общинска вещ, за която е изключено придобиване по давност от граждани. Предвид това, това владение е било неправомерно и не би могло да служи като годно основание да направи ищцата собственик. В допълнение на горното, следва да се отбележи, че пред Варненски Районен съд, са образувани граждански дела с №№ ***** и ***** по описа на съда за 2021г., които са с идентичен на настоящото дело предмет и касаят съответно имоти с №№133 и 135 по 5 кадастралния план на местност „*****", СО „*****", землище с.*****, които са съседни имоти на процесния в настоящото производство. Моли да се отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.124, ал.1 от ГПК.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и събраните по делото доказателства и при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема следното:

По делото е представено копие от Акт №***** за частна общинска собственост издаден на 12.02.2021г. съгласно който имот пл.№***, по КРП на с.о.“*****“ в землището на с.***** изработен през 1990г., целият с площ от 4

690кв.м. е частна общинска собственост на осн. чл.2, ал.1, т.7, чл.58, ал.1, от ЗОС и чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, но без да се сочи фактическото придобивно основание. АЧОС се ползва с доказателствена сила, но при оспорване, каквото имаме и в настоящото производство тя може да бъде опровергана защото самият той не създава права за Общината. Представеното копие от удостовеР.е №1644/30.10.1989г. с което ОбщНС с.***** предоставя за ползване 700кв.м. земя на ***** в местност *****, кв.ІІІ, парцел №*** е индиция, че общината респективно държавата са били придобили имота найвероятно в рамките на провеждана масова принудителна колективизация, но не е достатъчно да се приеме, че доказва наличието на фактичиско придобивно основание.

Ищцата от своя страна е ангажирала свидетелски показания на двама души, които са единодушни в твърденията си пред съда, че тя е завладяла земята от 2005г., стопанисвала я е във времето от тази датата до настоящия момент, като е демонстрирала своенето и като своя и липсват доказателства тези и действия да са били обект на възпрепятстване от трети лица заявяващи свои претенции за имота. Двамата ищцови свидетели сочат, че по молба на ищцата са помагали на съпруга и за първоначалното разчистване на имота през 2005г. и ограждането му, а освен това имат впечатления за продължилото в последствие владение негово владение, като сочат съвпадащи граници и площ.