Решение № 284 от 18.08.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Несебър, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20242150101053 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.3, вр. ал.3 от ГПК, във връзка с чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

Ищецът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: град София, булевард Панчо Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин – 6“, етаж 2, Форум Холидей, твърди в исковата молба, че по силата и в изпълнение на Договор за паричен заем № 568603, сключен на 24.06.2022г., „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, в качеството му на заемодател, е предоставил на ответника Д. Н. Д. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: село Г., улица Л. № 12, община Несебър, в качеството му на заемател, уговорената заемна сума в размер на 400 лева, който от своя страна се е задължил да върне кредита ведно с договорната лихва в размер на 40,83 лева, или общо сумата в размер на 440,83 лева, на 5 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 88,17 лева през периода от 23.07.2022г. до 23.11.2022г. Ответникът не е извършвал никакви плащания за погасяване на задълженията си по договора за паричен заем. Твърди също, че на 12.01.2024г. между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, от една страна в качеството му на цедент, и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ООД, от друга страна в качеството му на цесионер, е сключен Договор за цесия, с който „КРЕДИ ЙЕС“ ООД е прехвърлил на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за паричен заем, като в Приложение № 1, представляващо неразделна част от цесионния договор, е включено и вземането, произтичащо от Договора за паричен 1 заем № 568603, сключен между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и Д. Н. Д.. Освен сумата в размер на 440,83 лева, включващо главницата и договорната лихва, Договорът за цесия има за предмет и неустойка в размер на 249,17 лева, също като задължение по посочения договор за паричен заем. Длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия с уведомително писмо, изпратено от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в качеството му на пълномощник на кредитора „КРЕДИ ЙЕС“ ООД. При условията на евентуалност следва да се приеме, че исковата молба с приложеното към нея уведомление за извършеното прехвърляне на вземания, има характер на уведомяване на ответника – длъжника, по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия. За вземането си за горепосочените суми ищецът, в качеството му на заявител, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 760/2024г. по описа на Несебърския районен съд, като съдът в заповедното производство с влязло в законна сила Разпореждане № 2045/30.07.2024г. е отхвърлил заявлението. Ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 400 лева представляваща дължимата главница по Договора за заем № 568603 от 24.06.2022г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, сумата в размер на 40,83 лева, представляваща дължима договорна лихва, и сумата в размер на 249,17 лева, представляваща дължима неустойка.

Претендират се разноски в настоящото исково производство, както и разноските, направени в заповедното производство.

Ответникът не е подал отговора на исковата молба.

Ищецът не се представлява в съдебно заседание нито от законен, нито от процесуален представител. С писмено становище, подадено от юристконсулт, заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен като основателен и доказан.

В съдебно заседание ответникът за явява лично, заявява, че е извършил плащания по Договора за заем, с които е погасил част от сумите, претендирани от ищеца, изразява съгласие да продължи да плаща до пълното погасяване на кредита, както и че забавата му се дължи на финансови затруднения. Моли съда да постанови решение съобразно доказателствата и закона.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 24.06.2022г. между „Креси Йес“ ООД, от една страна в качеството му на заемодател, и Д. Н. Д., от друга страна в качеството му на заемател, е сключен Договор за паричен заем № 568603, с който заемодателят се е задължил да предостави ва заемателя заем в размер на 400 лева, а заемателят се е съгласил да върне заема, ведно със договорна лихва в размер на 40,83 лева, или общо сумата в размер на 440,83 лева, чрез заплащане на 5 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 88,17 лева, и през периода от 23.07.2022г. до 23.11.2022г. Уговореният лихвен месечен лихвен процент е 3,330% и е фиксиран за целия срок на договора, а годишният процент на разходите (ГПР) е посочен 48,179%. В чл.6 от договора страните са постигнали съгласие договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и и на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към 2 договора за заем, и с още едно изброените обезпечения по избор на заемателя, а именно: ипотека върху недвижим имот, съгласно чл.10, ал.2, т.3 от ОУ; особен залог върху движимо имущество, съгласно чл.10, ал.2, т.2 от ОУ; банкова гаранция, съгласно чл.10, ал.2, т.4 от ОУ; ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Според чл.8 от договора за заем заемателят се е задължил да предостави обезпечението по уговорения в чл.6 от договора начин в 3-дневен срок, и е предвидено, че ако заемателят не предостави в този срок обезпечението или то не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ, той дължи на заемодателя неустойка в размер на 209,17 лева. Тази неустойка той дължи да заплати разсрочено, чрез заплащане на 5 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 41,83 лева, падежите на които вноски съвпадат с тези на вноските по главницата и лихвата по кредита, по който начин всяка от месечните погасителни вноски по кредита заедно с неустойката е предвидено да бъдат в размер на по 130 лева. Гарантите, според чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за кредит, следва да бъдат две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1 000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател по договора за заем, сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения.

Между страните не се спори, че заемодателят е изпълнил задължението си и към датата на сключване на Договора за заем, уговорената заемна сума в размер на 400 лева е била предоставена от заемодателя на заемателя, както са декларирали съгласно чл.4 от договора.

На 12.01.2024г., т.е след изтичане срока на договора за заем, по който ответникътзаемател не е извършвал никакви плащания за погасяване на задължението му, е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата и в изпълнение на който цесионерът „Креди Йес“ ООД е прехвърлил на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД вземания по просрочени кредити в лева, отпуснати на физически лица, индивидуализирани в Приложение № 1 към този договор, ведно с привилегиите, обезпечения и другите им принадлежности. В Приложение № 1 към договора за цесия измежду прехвърлените вземания е посочено и вземането към Д. Н. Д. по сключеният от него с „Креди Йес“ ООД Договор за заем № 568603 от 24.06.2022г., включващо главница в размер на 400 лева, договорна лихва в размер на 195,50 лева и неустойка в размер на 249,17 лева. Цедентът „Креди Йес“ ООД е потвърдил извършената цесия на всички вземания, прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.

На 12.01.2024г.“Креди Йес“ ООД е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с правомощия да уведоми от името на „Креди Йес“ ООД всички длъжници по всички вземания на дружеството, които „Креди Йес“ ООД е цедирало (прехвърлило), съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 12.01.2024г. между „Креди Йес“ ООД като цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД като цесионер, съдържащи се в Приложение № 1 от 12.01.2024г.

3

„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, като пълномощник на „Креди Йес“ ООД, е изготвил уведомление до Д. Н. Д., с което да бъде известен на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.01.2024г., с който на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е прехвърлено вземането спрямо Д.

Николов Д., възникнало въз основа на Договор за заем № 568603, сключен на 24.06.2022г., размерът на което вземане е 690 лева, и че кредитор е „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в полза на когото длъжникът следва да извършва плащанията по посочената в уведомлението банкова сметка. Уведомлението е изпратено от новия кредитор и е получено лично от длъжника на 22.02.2024г.

На 02.07.2024г. „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 760/2024г. по описа на Несебърския районен съд. Поискал е да бъде издаден заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ – запис на заповед от 24.06.2022г., с който издателят Д. Н. Д. се е задължил да заплати на „Креди Йес“ ООД сумата в размер на 650 лева. С влязло в законна сила Разпореждане № 2045 от 30.07.2024г., постановено по това дело, съдът е отхвърлил заявлението на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед, издаден в полза на „Креди Йес“ ООД против Д. Н. Д. за плащане на сумата от 690 лева – главница и неустойка по Договор за паричен заем № 568603/24.06.2022г., сключен между длъжника и „Креди Йес“, вземанията по който били цедирани на заявителя; сумата от 40,83 лева – договорна лихва за периода от 24.06.2022г. до 23.11.2022г.; законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски в заповедното производство в размер на 225 лева. Съдът в заповедното производство е указал на заявителя „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, че в едномесечен срок от влизане в сила на разпореждането може да предяви иск за вземането си срещу Д. Н. Д.. Разпореждането на съда е влязло в законна сила на 14.08.2024г., а искът, въз основа на който е образувано настоящото исково производство, е предявен на 09.09.2024г.

След образуване на настоящото исково производство и след връчване на ответника на определениетос изготвения проект за доклад, същият, в качеството му на заемател по договора за заем, е извършил в полза на ищеца „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД плащания общо на сумата в размер на 70 лева, като на 29.01.2025г. му е заплатил сумата в размер на 20 лева, а на 21.02.2025г. му е заплатил сумата в размер на 50 лева.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Ответникът, като физическо лице, при сключването на процесния договор за заем е действал извън рамките на своята професионална компетентност, а „Креди Йес“ ООД като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ е предоставил заема в рамките на своята търговска дейност, т.е. страни по договора за заем имат качеството съответно на 4 потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и на кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

Сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон – ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравностойното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – Глава VI на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл.21, ал.1 от ЗПК.