Решение № 105 от 02.03.2026, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Враца, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. П. като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20251420101147 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от С. Л. Л., ЕГН **********, чрез адв. Г. З., против М. Е. Л., ЕГН **********, за допускане на развод по реда на чл. 49 СК поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на сключения между страните брак, за предоставяне ползването на семейното жилище и за фамилното име.

Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 05.08.1984 г.

Сочи, че родените от брака деца са навършили пълнолетие. Заявява, че двамата с ответника никога не са били нормално семейство, а последният през цялото им съжителство я тормозел психически и физически, а от години злоупотребява с алкохол и е много агресивен. Твърди, че въпреки че обитават общо жилище, от дълги години не поддържат никакви семейни отношения и дори не общуват помежду си, всеки има свой живот.

Счита, че с оглед изложеното, бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде прекратен сключеният между страните брак, като на ищцата се предостави ползването на семейното жилище, което е собственост на нейната майка и се постанови след брака да носи предбрачното си име – Г..

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

1

От Удостоверение за сключен граждански брак от 25.03.2025 г., издадено от Община Враца въз основа на акт за граждански брак № 354/05.08.1984 г., се установява, че на същата дата М. Е. Л. и С. Л. Г. са сключили граждански брак в гр.

Враца, като след брака съпругата е приела да носи фамилното име Л..

Видно от представените копия от удостоверения за раждане, родените от брака деца на страните са пълнолетни.

Представен е Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 85, том VIII, рег.

№ 5540, дело № 601/2010 г. на нотариус Венцислав Василев, видно от който на 02.08.2010 г. ищцата С. Л. Л. е дарила на своята майка собствената й ¼ ид .част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент № 61, на адрес: *******.

За установяване на релевантните по делото факти и обстоятелства са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля В. И. Т., която заявява, че познава ищцата от около една година, като двете посещават една и съща църква и се сприятелили. Сочи, че ищцата й споделила, че назад във времето съпругът й упражнявал физическо и психическо насилие над нея, че тя се страхува от него и двамата не живеят заедно и се разделили много отдавна. Ищцата се страхувала да не се върне и отново да я бие. Към днешна дата двамата не поддържат никакви контакти.

Други относими доказателства по делото не са ангажирани.

С оглед така възприетото от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване иск по чл.

49, ал. 1 СК за прекратяване на брака между съпрузите с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство без произнасяне по въпроса за вината, както и иск по чл. 56 СК за ползването на семейното жилище, находящо се в *******, ап. 61, както и иск по чл. 53 СК за фамилното име след развода, като ищцата желае да носи предбрачното си фамилно име – Г..

Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обективно състояние на брачната връзка, което я характеризира с пълно отсъствие на нормални духовни, физически, социални и т. н. контакти между съпрузите, което състояние е непреодолимо и необратимо.

С оглед установените в процеса факти, съдът намира, че между съпрузите действително е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което е несъвместимо с продължаване на неговото съществуване. От доказателствата по делото се установи, че страните са се разделили отдавна, ищцата не знае къде живее съпругът й, двамата са преустановили всякакъв контакт помежду си, не поддържат никаква връзка помежду си и не комуникират един с друг. Установи се, че ищцата се 2 страхува от своя съпруг, който е осъществявал насилие спрямо нея.

Ето защо с оглед продължителната фактическа раздяла между съпрузите, живеенето им в различни градове и липсата на всякакъв контакт, съдът намира, че брачната връзка на страните е изпразнена от всякакво съдържание. Това налага нейното прекратяване. След като двамата съпрузи не само не изпитват един към друг обич, привързаност и взаимно уважение, а не поддържат помежду си никакъв контакт, то продължаване на брачната връзка е безпредметно. Двамата са продължили живота си независимо един от друг и са се отчуждили един от друг до степен непознати.

Такава връзка е безполезна за страните и е лишена от социалната си функция. С оглед на това, съдът намира, че брачната връзка на страните е изпразнена от предписаното й от закона и добрите нрави съдържание и е останала да съществува само формално.

Това фактическо състояние в отношенията между съпрузите е несъвместимо с целите и функциите на брака, визирани в СК. Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага неговото прекратяване.

Искане за произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брачната връзка не е направено, поради което съдът не следва да разглежда този въпрос.

Според чл. 322, ал. 2, изр. второ ГПК, с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

Страните нямат непълнолетни деца и не претендират издръжка един от друг.

По иска по чл. 53 СК:

На основание чл. 322, ал. 2 ГПК с решението по иск за развод съдът задължително се произнася и по небрачния иск за фамилното име на съпрузите.

Ищцата е заявила желание след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Г.. От представеното удостоверение за сключен граждански брак се установи, че именно това е предбрачното й фамилно име, като искането за неговото възстановяване следва да бъде уважено на основание чл. 326 ГПК вр. чл. 53 СК.

По иска по чл. 56 СК:

Ищцата е заявила искане за предоставяне ползването на жилището, което е придобито от страните по време на брака.

Ищцата обаче не доказа указаните й с Определение № 1531/02.09.2025 г. факти, а именно, че посоченото жилище е семейно по смисъла на §1, т. 1 ДР към СК, както и чия собственост е, каква е неговата площ с оглед възможността да се ползва съвместно от двамата съпрузи, както и че ищцата има жилищна нужда. Не се установява, че жилището е изцяло собственост на нейната майка, представени са 3 доказателства за ¼ ид. част. Ищцата не доказа да има жилищна нужда, т.е. да няма друго жилище.

С оглед изложеното, искът по чл. 56 СК за ползването на семейното жилище, находящо се в *******, ап. 61, следва да бъде отхвърлен като недоказан.

По разноските:

Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК, при липса на установена по делото вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.

На основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса в размер на 25,56 евро за решаване на делото, като страните следва да бъдат осъдени да заплатят по 12,78 евро по сметка на Районен съд – Враца.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл. 49, ал. 1 СК развод между С. Л. Л., ЕГН **********, и М. Е. Л., ЕГН **********, сключили граждански брак на 05.08.1984 г. в гр. Враца, за което е съставен акт за граждански брак № 0354/05.08.1984 г. на Община Враца, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата С. Л. Л., ЕГН **********, да носи предбрачното си фамилно име – Г..

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С. Л. Л., ЕГН **********, иск по чл. 56 СК за предоставяне на ползването на семейното жилище, находящо се в *******, ап. 61.

ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал. 1 ГПК С. Л. Л., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.

Враца сума в размер на 12,78 евро, представляваща държавна такса при решаване на делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал. 1 ГПК М. Е. Л., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.

Враца сума в размер на 12,78 евро, представляваща държавна такса при решаване на делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – гр. Враца.

4

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

5