Решение № 960 от 20.09.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1707/2024
- Вид
- Решение № 960
- Подписан
- 20.09.2024
- В сила
- 20.09.2024
- Състав
- Светла Величкова Пенева, мл.с. Христо Руменов Митев, Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 428 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 960 гр. Варна, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100501707 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 9153/28.05.2024г. по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна, подадена от Г.
Г. Д. – длъжник по изпълнителното дело, чрез процесуалния му представител адв. И. И. от АК-Варна, срещу разпореждане от 07.05.2024 г. на ЧСИ Захари Димитров, постановено по изпълнително дело № 215/2024 по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна, с което е оставена без уважение молбата на Г. Г. Д. за прекратяване на изпълнителното дело, както и молбата му да бъдат намалени вменените в негова тежест разноски по изпълнението, за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, както и таксите по ТТРЗЧСИ, включително и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят счита, че постановеният отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело е неправилен. Заявява, че на 26.03.2024 г. е извършил плащане по сметката на взискателя, което плащане е направено преди образуване на изпълнителното производство, като с него е погасил задължението си към кредитора и на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 изпълнителното производство следва да бъде прекратено.
На следващо място, в условията на евентуалност, в случай, че жалбата му срещу отказа за прекратяване на изпълнителното производство бъде счетена за неоснователна, моли размерът на адвокатското възнаграждение на 1 процесуалния представител на кредитора да бъде намален от 480 лева на 200 лева, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На трето място в случай, че се намали адвокатското възнаграждение, моли да се редуцира и пропорционално начислената по т. 26 от ТТРЗЧСИ такса. Посочва, че ЧСИ без да извършва справка в БНБ, е наложил запор върху банкова сметка на длъжника в „КейСи Би Банк“, където последният няма сметка. За наложения запор е начисли такса.
Моли 1/ да се отмени отказа да се прекрати изпълнителното производство 2/ да се намали размера на адвокатското възнаграждение 3/ да се намали размера на дължимите такси по изпълнителното производство.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от „ИСУ Инвест“ ЕАД, чрез адв. С. Славчев, който е външно лице по изпълнителното дело и същото не следва да бъде вземано предвид, въпреки, че юридическото лице е представлявано то Младен Нейков Вълчев, в качеството му на изпълнителен директор, който също е и управител на взисктеля по делото – „Варна Сити парк“ АД.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
От приложените по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Изпълнително дело № 214/2024 г. е образувано на 26.03.2024 г. въз основа на писмена молба, подадена от „Варна Сити Парк“ АД, ЕИК:
201668663, чрез процесуален представител адв. С. С. от АК-Варна, въз основа на изпълнителен лист № 21, издаден на 11.01.2024 г. от РС -Несебър, на основание чл. 416, вр. чл. 410 от ГПК, въз основа на Заповед за изпълнение № 365/2022 г. по ч. гр. дело № 950/2022 г. по описа на РС -Несебър. С посочения изпълнителен лист Г. Г. Д., ЕГН: ********** е осъден да заплати на „Варна Сити Парк“ АД, ЕИК: 201668663, сумата в размер на 283,68 лева включваща 220,29 лв. такса без ДДС за управление на апартамент А.Б.41 и 16.11 лв. такса за покрито паркомясто начислена за периода 01.01.2021 г. – 31.03.2022 г. ведно със законната лихва считано от 17.08.2022 и сумата от 12,92 лв. представляваща лихва върху главницата за периода 28.02.2022 – 10.08.2022 г.
Посоченият изпълнителен лист е издаден в полза на „Варна Сити Парк“ АД.
С молбата за образуване на изпълнителното дело са представени доказателства за уговорено и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в размер на сумата от 480 лева с включено ДДС.
По молба на взискателя са наложени запори на банковите сметки на Г. Г.
Д. открити в „Юробанк България“ АД и в „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, както и са наложени възбрани върху апартамент с идентификатор № 2
************.813.4.98 по КККР на град Варна и недвижим имот – паркомясто – ППМ1-39 с площ от 13,75 кв.м. в паркинг зона 1 в подземен паркинг, с идентификатор № ************.813.4.148 по КККР на град Варна.
На 09.11.2023 г. Г. Г. Д. е превел на „Варна Сити Парк“ АД, сумата от 567.36 лв., като основание за плащането е посочено 3000003795 3000004226 На 26.03.2024 г. Г. Г. Д. е извършил преводно нареждане към „ИСУ Инвест“ ЕАД, с банкова сметка № ************, в размер на 1953 лева, като потвърждението на превода е извършено на 27.03.2024 г. В основание за превода е посочено – гр. д 1479/2022 г.
На 09.04.2024 г., на основание чл. 428 от ГПК, на длъжника е връчено съобщение с изходящ №6608/28.032024 г., за образуваното изпълнително дело, ведно с уведомление за наложените му запори и възбрани. В съобщението за образуваното изпълнително дело е посочено, че задължението на Г. Г. Д. към 11.04.2024 г. възлиза на 1085,18 лева, от които 220,29 лв. главница със законна лихва в размер на 46,19 лв. за периода 17.08.2022 г - 11.04.2024 г.; 16,11 лв. – главница със законна лихва в размер на 3,23 лв. за периода 17.08.2022 г 11.04.2024 г.; 16,11 лева – неолихваяеми вземания; 480 лева разноски по изпълнителното дело; 306,44 лева такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 11.04.2024 г. В съобщението е посочено, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ се изчислява в деня на цялостното погасяване на дълга. В съобщението не е посочено в сумата от 306,44 лева, какви такси и разноски са включени.
Посочено е, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ се изчислява в деня на цялостното погасяване на дълга.
Съдебният изпълнител издал: фактура 000006391/01.04.2024 г. на стойност 138,00 лв. с ДДС /115 без ДДС, в която е отбелязано – т. 5, бр. 1 - 20 лв.; т. 1 бр. 1 – 20 лева; т. 9, бр. 2 30 лв.; т. 4, бр. 2 - 10 лв.; т. 10, бр. 1 - 15 лв., т. 4, бр. 1 - 10 лв.; сметка 000103676/01.04.2024 г. на стойност 138,00 с ДДС лв., в която са посочени същите суми описани по горе във фактурата; сметка 000103683/01.04.2024 г. на стойност 55,00 лв. за т. 31; сметка 000105180/27.05.2024 г. на стойност 183,69 лв. с ДДС/153,00 без ДДС, в нея е отбелязано е, че за т. 4 се дължат 80 лв., за т. 10 се дължат 20 лв., за т. 26 се дължат 78,30 лв. сметка 000105179/27.05.2024 г. на стойност 38,00 лв. за т. 31;
По всичките по – горе описани документи като задължено лице е посочен „ Варна сити парк“ АД
На 19.04.2024 г. длъжникът е подал възражение, регистрирано с входящ № 7483/22.04.2024 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров, в което е посочено - в случай, че делото не бъде прекратено, моли да се намали размера на адвокатския хонорар и таксата т. 26 от ТТРЗЧСИ. Със съобщение с вх. № 7494/22.04.2024 г. е възразил да му се начислява разноски за налагане на запор 3 върху банковите сметки в „КейСи Би Банк“, предвид че няма сметки в тази банка.
С обжалваното разпореждане от 07.05.2024 г. ЧСИ е оставил без уважение исканията на длъжника.
Към настоящото дело е приложено решение № 306/11.07.2023г. постановено по гр. дело № 1479/2022г. по описа на РС-Несебър, развило се след заповедно производство по ч. гр. дело 950/20222 г. по описа на РСНесебър, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 365/08.09.2022 г.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна-длъжник по изпълнителното дело, в двуседмичния срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 от ГПК /обжалваното разпореждане е съобщено на процесуалния представител на длъжника – адв. И. И. на 27.05.2024 г., а жалбата срещу него е подадена на 28.05.2024 г./, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ГПК – отказ за прекратяване на изпълнителното дело и разноските по изпълнителното дело
По отношение на жалбата в частта й срещу отказа за прекратяване на изпълнителното дело:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска.
Дългът на Г. Г. Д. към „Варна Сити Парк“ АД по гр. дело № 1483/2022г. по описа на РС-Несебър, развило се след заповедно производство по ч. гр. дело 950/2022 г. по описа на РС-Несебър, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 365/08.09.2022 г. е в размер на 1296 лева, включващи 283,68 лева главница, ведно със законната лихва; 12,92 лева мораторна лихва за минал период /14.07.2022 г. до 10.08.2022г./; 675 лева – разноски за исковото производство и 325 лева – разноски за заповедното производство.
На 26.03.2024 г. Г. Г. Д. е извършил преводно нареждане към „ИСУ Инвест“ ЕАД, с банкова сметка № ************, в размер на 1953 лева, като потвърждението на превода е извършено на 03.04.2024 г. В основание за превода е посочено: „Гр. д. 1479/2022 г. Посоченото плащане първо не е извършено на взискателя по изпълнителното дело – „Варна Сити Парк“ АД, второ същото е потвърдено на 27.06.2024 г. /след образуване на изпълнителното дело/., трето – плащането е извършено по друга банкова сметка, не по тази на взискателя по изпълнителното дело – „Варна Сити Парк“ 4
АД, следователно на взискателя на са му заплатени сумите по процесния изпълнителен лист преди образуването на делото. Поради това, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, производството по изпълнително дело № 215/2024 по описа на ЧСИ Захари Димитров, не следва да бъде прекратявано.
Жалбата в тази й част е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Горното обуславя и разглеждането на жалбата на длъжника в частта й относно искане за намаление на размера адв. възнаграждение и намаление на размера на дължимите такси и по изпълнителното производство.
Разгледана по същество жалба в частта й относно отказа за намаление на размера адв. възнаграждение, се явява неоснователна.
По настоящото дело няма приложени доказателства, че към момента има постъпили суми за погасяване на задължението по процесния изпълнителен лист нито директно към взискателя, нито по сметка на ЧСИ.
Съобразно чл.10 т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лева.
Съгласно т.2 чл.10 на цитирана по - горе наредба за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания възнаграждението е ½ от съответните възнаграждения, посочени в чл.7 ал.2.
Последната разпоредба предвижда, че при интерес до 1000 лв., какъвто е настоящия случай възнаграждението възлиза на 400 лв., респективно по чл.10 т.2 - на 200 лв.
В жалбата не се оспорва размера на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнителното дело от 200 лв. по чл.10 т.1 от Наредба №1.
Оспорва се дължимостта на възнаграждението за водене на изпълнителното дело по т.2 чл.10 от Наредба № 1/09.07.2004 в размер на 200 лв. без ДДС. Възнаграждението за воденe на делото се дължи за цялото изпълнително производство, преценка за неговата дължимост и размера му, следва да се направи при приключвана на делото. Към момента няма данни задължението по изпълнителния лист да е погасено, поради което процесуалният представител на длъжника, следва да иска извършване на изпълнителни действия от ЧСИ. Възнаграждение за водене на ИД не би се дължало, ако процесуалният представител на взискателя е подал молбата за образуване на изпълнително дело, и не е искал извършване на изпълнителни действия в хода на производството, и задълженията по него са погасени.
Разпечатката съдържа 47 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/56b02019-a1aa-40f2-9900-0c83a640fc05