Определение № 2061 от 14.06.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2061 гр. Варна , 10.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100501351 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК. Образувано е по въззивна жалба с вх. № 285085/26.04.2021г., подадена от ИВ. ХР. ХР. с ЕГН **********, срещу Решение № 261063/25.02.2021г. постановено по гр. дело № 2515/2020г. по описа на ВРС, 12 съдебен състав, с което предявените от ищеца искове с правно основание чл. 181, ал.1 във вр. чл. 142, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, срещу ОД на МВР- гр.д Варна, са отхвърлени.

Счита решението за неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства.

Намира за неправилен извода на съда, че само защото в §69, ал. 6 от ПЗРЗИДЗМВР е изрично предвидено от законодателя, че „при назначаване на служителите по ал. 1 се определя индивидуална заплата, не по ниска от определената към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл.181, ал.1 от ЗМВР, то в основното възнаграждение на ищеца е била включена сумата за храна. Сочи, че в съдебното производство не са събрани никакви доказателства, от които по безспорен начин да е видно, че действително на ищеца е заплащана определената сума за храна, съгласно чл.

181, ал.1 от ЗМВР, като не са представени и доказателства как е определено индивидуалното месечно възнаграждение на ищеца и действително какво е включено в него.

Предвид това и доколкото по делото не са представени доказателства за това как е формирано основното месечно възнаграждение на ищеца, както и предвид че ответникът е твърдял, че не е заплащал левовата равностойност за храна, то е недопустимо съдът да приеме, че левовата равностойност за храна е включена в индивидуалната заплата.

Въззивникът намира, че съгласно чл. 181 ал. 1 от ЗМВР на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност - т. е. на всички 1 служители на МВР. ЗМВР се прилага и по отношение на специалните права и задължения на служителите по чл. 142, ал. 1 т. 2 от ЗМВР, какъвто несъмнено е и той, следователно по отношение и на него трябва да се прилага и специалната разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Сочи, че в този смисъл са и разпоредбите и на специалната Наредба № 8121 з-773 от 01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи. В чл. 1 от същата е посочено, че с нея се определят условията и редът за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗМВР и по § 86 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ЗМВР.

Поради горното твърди, че тъй като има качеството на служител на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, то има правото да получи от работодателя си храна или левовата й равностойност, предвидени в специалните разпоредби, уреждащи правния статут на лицата, работещи в системата на МВР. Намира, че решение на съда в противния случай би довело до поставяне на служителите на МВР в неравностойно положение и до дискриминирате им.

В заключение моли обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, а вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по жалбата ОД на МВР-Варна, не е депозирал писмен отговор в предоставения му срок.

Съдът, като взе предвид, че жалбата е подадена в срок, срещу акт, който подлежи на обжалване, изхожда от легитимна страна или надлежно упълномощен неин процесуален представител и отговаря на изискванията чл.

260, ал. 1, т. 1, т. 2, 4 и 7 и 261 ГПК, и като съобрази, че не съдържа доказателствени искания, намира, че производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Воден от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 285085/26.04.2021г., подадена от ИВ. ХР. ХР. с ЕГН ********** , срещу Решение № 261063/25.02.2021г. постановено по гр. дело № 2515/2020г. по описа на ВРС, 12 съдебен състав.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1351/2021 г. на ОС-Варна за 14.07.2021 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3