Решение № 328 от 28.03.2023, Административен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

328 гр.

Бургас, 28.03.2023 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател:

М. Николова при секретаря Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдията Николова административно дело № 192 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/.

Образувано е по жалба на В.В.В., ЛНЧ **********, с адрес: ***, *** против Решение № 1/03.01.2023 год. на зам. председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет/МС/, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 и 4 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Жалбоподателят счита оспорения акт за незаконосъобразен. Сочи, че полученото от него обаждане по телефона от военното командване, за да сключи договор за служба в руската армия, на което той отказал, според него по-вероятно е имало за цел да разбере политическото му мнение по отношение на войната, а не да го призове като част от частична военна мобилизация, тъй като последната е била обявена от президента на Руската Федерация по-късно, като решението на ДАБ не оценява обстоятелствата, изложени от него във връзка с искането му за предоставяне на международна закрила, въз основа на политическо мнение по отношение на войната, за което в Р. е налице наказателно преследване. Отделно от това сочи, че частичната мобилизация не е приключила, тъй като мъжете продължават да получават призовки, издадени именно въз основа на указа за частична мобилизация, което предполага, че опасенията му, че след завръщането си в Р. може да бъде принудително мобилизиран и изпратен на фронта, не могат да бъдат безпочвени, необосновани и недоказани. Твърди и че молбата му не може да се счита за неоснователна, поради факта, че е напуснал Р. преди издаването на указа за частична мобилизация, като сочи че е напуснал Р. на 14.09.2022 год., а частичната мобилизация е от 21.09.2022 год. Според жалбоподателя същият е подходящ според критериите за частична мобилизация, тъй като има военна специалност като преминал обучение във военната катедра към университета. Моли за отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган за постановяване на решение, с което да се предостави закрила по реда на ЗУБ.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа сезиращата съда жалба. Сочи, че е на 38 години – възраст, която подлежи на мобилизация, в случай на военни действия и се опасява, че може да получи призовка за служба в армията, независимо, че официално позицията на Кремъл е, че няма да се наложи допълнителна мобилизация.

Заявява, че има жена и дете, които са в Р.. Не ангажира допълнителни доказателства, въпреки изрично указаната му от съда доказателствена тежест, относно доказване на неговите твърдения относно хипотетичната възможност за мобилизацията му, в случай на завръщане на територията на Руската федерация. Сочи, че не би искал да участва в тези военни действия, против тази агресия е, а ако откажа да участва, го очаква наказателната отговорност, която е затвор за около 10 години.

Ответникът - заместник председател на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерския съвет/МС/, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Представя административната преписка по издаване на оспорения административен акт, справка относно Руска Федерация и писмени бележки, в които моли жалбата да бъде отхвърлена.

Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира за установено следното от фактическа страна:

На 05.10.2022 г. жалбоподателят В. подал молба вх.№ 428/05.10.2022 г. в Регистрационно - приемателен център /РПЦ/ Бяла, ДАБ, за предоставяне на международна закрила, където е регистриран като В. /фамилно/ В. /собствено/ В. /бащино/, от мъжки пол, роден на *** год. в Киев, Украйна, гражданин на Руска федерация, етническа принадлежност - руснак, вероизповедание: православен християнин, семейно положение - женен, ЛНЧ **********. Личните му данни били установени въз основа на представен национален паспорт с № *********.

По повод молбата за закрила директорът на РПЦ

Баня, ДАБ, на основание чл.58, ал.10 ЗУБ е поискал становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ /л.40 от делото/.

В писмо, рег. № М-24252/30.11.2022 год. е отразено, че ДАНС не възразява да се предостави закрила в Република България на В.В.В. в случай, че отговаря на условията на ЗУБ /л.30 от делото/.

На 02.11.2022 г. с жалбоподателя е проведено интервю в присъствие на преводач, за което е съставен протокол рег.№УП 3197/02.11.2022 г. /л.32-34 от делото/. По време на интервюто В. е заявил, че на 14 септември 2022 година e напуснал Руска Федерация от град М., намиращ се до Санкт Петербург с автомобил за Грузия. На 15.09.2022 год. бил в Грузия, след което в Турция и на 17.09.2022 год. в Република България. Напуснал е легално, с българска виза, валидна за 3 години, до 2025 година. Бил със съпругата си, която си тръгнала, а той останал. В. е посочил, че не е подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в друга държава и че бил тръгнал със своята съпруга на почивка в Р.България, но когато чрез интернет разбрал, че в Руската федерация е започнала мобилизация, решил, че това е престъпление и подал молба за закрила. Прекратили почивката си и неговата съпруга се върнала обратно в страната им. В молбата си, чуждият гражданин пояснил, че с въвеждането на мобилизацията са били „обявени закони”, които предвиждали дълги присъди, в случай на отказ от мобилизация. Посочил, че не поддържа това незаконно нападение над друга страна и има много роднини в Украйна. Съобщил и че в интернет прочел, че има организация „Вагнер“, която взима хора от затвора и ги изпраща на фронта. Посочил, че не е получавал повиквателна за мобилизация, защото когато започнала мобилизацията вече е бил извън Р., но в началото на войната с Украйна получил обаждане по телефона от военното командване, за да сключи договор за служба в руската армия, на което той отказал. След това спрял да вдига на непознати номера и не знаел дали са го търсили повторно. Към момента никой не го бил търсил и никой не е ходил в дома му, където е неговата съпруга. Кандидатът споделил, че нямал никакво доверие на властите в неговата страна, страхувал се, че можело да бъде преследван и да го вземат да воюва в Украйна. Властите можело да му връчат повиквателна за мобилизацията и за неявяване било възможно да заведат дело срещу него за престъпление и да го пратят в затвора. Заявил също така, че до този момент властите в Руската федерация не са го търсили и не са му пращали призовка за мобилизацията, освен по телефона, когато са му предлагали да сключи договор за служба в руската армия. В страната си нямал никакви проблеми, работил като технически директор в частна фирма и в момента подал молба за напускане, защото останал в Р.България и отпуската му свършила. Посочил, че се чувало за спиране на мобилизацията, но неофициално държавата набирала хора.

Подал молба за закрила защото искал да запази живота си и хората, които биха пострадали от неговите действия на фронта. Не искал да попадне в затвора, а след поправката в националния кодекс на Руската федерация за отказ от мобилизация най-малката присъда била 15 години. Не искал да се върне в държавата си по произход, тъй като в страната имало беззаконие и мислил, че ако се върне ще го мобилизират, а ако откаже, ще го пратят в затвора, от където могат да го изпратят на фронта.

След проведеното интервю е изразено становище от мл.експерт в РПЦ Баня, за отказ за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут по молбата на В.В.В. /л.18 от делото/.

На 03.01.2023 г. заместник председателят на

Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ към Министерския съвет/МС/ е издал решение № 1, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 и 4 ЗУБ е отказал да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на В.В.В..

Административният орган е приел, че по отношение на кандидата не са налице предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по чл.8 от ЗУБ. Посочил е, че от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ - по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии поради тези причини от страна на държавата или субект, към който държавата има отношение. От изложеното от него не може да се направи извод, че ще бъде подложен на бъдещо такова. От проведеното с чужденеца интервю е станало ясно, че официалната власт няма негативно отношение към него. Административния орган се е спрял на факта, че В. е напуснал страната си легално с автомобил, като повода да напусне Руската федерация била семейна почивка в Република България, когато чрез интернет разбрал, че е започнала мобилизация в Руската федерация. Посочил е, че е обявен край на мобилизацията в Руската федерация, като е направен извод, че за молителя няма опасност да бъде изпратен да воюва, ако се завърне в страната си на произход. Прието е, че спрямо В. не е осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.2 - 5 от ЗУБ и няма риск от бъдещо такова, поради което е обоснован извод, че молбата на кандидата е неоснователна в частта й за предоставяне на статут на бежанец. В решението са обсъдени и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗУБ, като в тази връзка е отбелязано, че установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че В. е бил принуден да напусне Руската федерация поради „реална опасност от смъртно наказание или екзекуция" по чл.9, ал.1, т. 1 от ЗУБ.

Прието е, че кандидатът не прави релевантни твърдения по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и е разгледана възможността за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Обсъдени са представените по делото доказателства като е достигнато до извод, че на територията на Руската федерация не е на лице широко мащабен въоръжен конфликт, като дори и да се завърне в държавата си по произход, В. би могъл да води нормален начин на живот. Посочено е, че молителят не е заявил член на семейството му да има предоставен статут в Р.България, както и че руският гражданин не обосновава в молбата си други причини от хуманитарен характер, нито посочва някоя от причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

Решение №1 от 03.01.2023 г. на заместник председателя на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ към Министерския съвет/МС/ е съобщено на жалбоподателя на 23.01.2023 г., като той е бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него.

Жалбата срещу Решението е подадена чрез административния орган на 01.02.2023 год.

По делото е представена Справка вх. № МД-652/14.10.2022 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, относно общото положение в Руската федерация; спазване на човешките права; рискови групи; задължителна ли е военна служба в Р.; подлежат ли на наказание тези, които отказват военна служба и какви наказания им се налагат по техния Наказателен кодекс; ще бъдат ли взети за военна служба лица, завръщащи се от чужбина (л.19 – 26).

В хода на проведеното съдебно производство е представена Справка вх. № ЦУ-33/23.02.2023 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, относно общото положение в страната /Руската федерация/; характер и особености на военната служба в Р.; подлежат ли на наказание лицата, които се отклонят/отказват от военна служба и какви наказания се предвиждат и в каква степен те биват изпълнявани на практика; каква руска армия участва във военните действия в Украйна; обявено ли е военно положение или обща мобилизация на територията на Руска федерация.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.84, ал.3 ЗУБ, от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разпечатката съдържа 36 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/56af6e0a-371f-4f5e-8229-98fe1e26d2f0