Решение № 2420 от 21.07.2025, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 2420

Плевен, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - IX състав, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА и с участието на прокурора АННА ФЕДЕВА БАРАКОВА като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА НИКОЛОВА административно дело № 20257170700137 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.203 и сл. от АПК.

Образувано е въз основа на материали, изпратени по компетентност от АССГ (адм.дело № 10375/24г. по описа на АССГ), съдържащи искова молба от Т. Д. Й., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ-Вит при затвора гр.Плевен, против ГДИН. Твърди се в исковата молба, че през периода 2019г. до 21.10.2024г. (датата на подаване на исковата молба) по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в затвора Плевен не му била оказана медицинска помощ, а от лекарствата, които му били дадени получил алергия. Сочи, че били нарушени правата му да внася молби, нарушено било правото му на здравеопазване и на човешко отношение към него. Иска от съда да осъди ГДИН да заплати сумата от 40 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от действия и бездействия на затворническата администрация в затвора Плевен за периода 2019г. до датата на подаване на исковата молба – 21.10.2024г.

По делото е депозиран отговор с вх.№2877/24.04.2025г. от ГДИН, в който се взема становище за неоснователност на исковете, като излага подробни аргументи за липсата на предпоставките на чл. 284 от ЗИНЗС. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с адв. С. Й.. Страната и процесуалният й представител поддържат исковете и молят съда да ги уважи изцяло като основателни и доказани.

Ответникът – ГДИН, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П. П., която моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Безспорно е по делото, че ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Плевен.

Спори се по делото нарушен ли е чл.3 от ЗИНЗС чрез бездействие от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията, свързани с правото на лишения от свобода на кореспонденция и здравеопазване, настъпили ли са вреди и какви, налице ли е причинна връзка между твърдяното нарушение и твърдените неимуществени вреди – влошаване на здравословното състояние на ищеца.

За установяване на спорни по делото обстоятелства са приобщени писмени доказателства по делото и е назначена психиатрична експертиза.

Установява се от представената от ответника и неоспорена от ищеца справка от 05.03.2025г., издадена от Медицински център при затвора гр.Плевен, че лишеният от свобода Т. Д. Й. е пребивавал в медицинския център по повод различни оплаквания. Консултиран е от гастроентеролог, невролог, пулмолог, психиатър. Изпращан е на лечение в СБАЛЛС-Ловеч с диагноза „тревожно-депресивно разстройство“ от 05.08.2020г. до 12.10.2020г. За 2021г. е потърсил медицинска помощ 23 пъти, за 2021г.- 6 пъти, за 2023г.- 5 пъти, като на 26.05.23г. е отказал преглед. На 29.12.2023г. е прегледан и е поставена диагноза клинично здрав. На 03.01.2024г. е прегледан и поставена диагноза ринофарингит, изписани ринолекс унгвенит, геломиртол форте, аналгин. На 29.03.2024г. е прегледан с оплаквания – хрема и главоболие и е изписана терапия. На 24.07.2024г. след преглед е даден троксевазин и диалгин. На 03.09. и на 09.09.24г. преглеждан с диагноза ОВИ. На 03.12.2024г.- диагноза тонзилит и лекуван. Към датата на изготвяне на справката е клинично здрав, като лицето не страда от хронични заболявания, не провежда системна и поддържаща терапия. В тази насока са и справки от 16.04.25г., 17.01.2025, 20.11.2024, 03.09.2021, 05.03.25г., 16.04.2025г., 09.01.2019г., 16.10.2019г., издадени от Медицински център при затвора Плевен, здравен картон на лишения от свобода – л.150- 168, амбулаторни листове и резултати от изследвания.

Видно от справка от 16.04.2025г., издадена от Инспектор СДВР – II група, лишеният от свобода е постъпил в затвора Плевен на 15.07.2015г., а на 24.02.2022г. е преместен в ЗОЗТ „Вит“ със Заповед №527/24.02.2022г., като му е предоставена възможност за полагане на труд, която Й. е отказал. От постъпването му в затвора вкл. ЗОЗТ „Вит“ до датата на изготвяне на справката на Й. са наложени следните дисциплинарни наказания: 1.със заповед №116/23.02.2017г. на началника на затвора на основание чл. 101 т.1 от ЗИНЗС с „Писмено предупреждение“ за неспазване на реда и дисциплината в помещенията; 2.със заповед №523/14.05.2018г. на началника на затвора на основание чл. 101 т.1 от ЗИНЗС с „Писмено предупреждение“ за неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС; 3. със заповед №2374/22.10.2020г. на началника на затвора на основание чл. 101 т.1 от ЗИНЗС с „Писмено предупреждение“ за неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС; 4. със заповед №2669/20.11.2020г. на началника на затвора на основание чл. 101 т.2 от ЗИНЗС с „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ за неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС- заличено; 5. със заповед №1975/03.08.2021г. на началника на затвора на основание чл. 101 т.2 от ЗИНЗС с „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ за неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС; 6. със заповед №Л-531/24.02.2022г. на началника на затвора на основание чл. 101 т.2 от ЗИНЗС с „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ за неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС; 7. със заповед №Л-192/23.01.2023г. на началника на затвора на основание чл. 101 т.5 от ЗИНЗС с „лишаване от хранителна пратка за срок до три месеца“ за неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС; 8.със заповед № Л-2283/08.08.24г. на началника на затвора е наказан на основание чл.101 т.7 от ЗИНЗС с „Изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“ за влизане във физическа саморазправа, като е упражнил физическо насилие чрез нанасяне на удар с ръка в областта на лицето на лишен от свобода и 9. Със заповед № Л-2723/25.09.2024г. на началника на затвора е наказан на основание чл. 101 т.2 от ЗИНЗС с „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ за неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС. Видно от справката, за периода на престой в затвора Плевен и в ЗОЗТ „ВИТ“ лишения от свобода е награждаван три пъти, както и депозирал пет молби за условно предсрочно освобождаване, по които са образувани производства пред Окръжен съд Плевен, приключили с влязъл в сила съдебен акт. Установява се още, че от постъпването си в затвора лишеният от свобода отказва да полага труд и като причина изтъквал нежеланието си или здравословни проблеми. Подал е две декларации за отказ от работа – на 16.06.2022г. и на 03.09.2024г., като за периода от постъпването му до датата на изготвяне на справката има общо 37 работни дни от групови дейности.

Установява се от справка вх.№ 3403/25г.- л. 92 от делото и справка рег.№ В 3749/25г. – л.104 от делото, че в периода от постъпването си в затвора Плевен до настоящия момент лишеният от свобода не е подавал жалби или сигнали по отношение на неговата кореспонденция вкл. до други институции. Й. е подавал молби/заявления до началника на затвора Плевен за предоставяне на регистрационен номер, ведно със запечатани пликове с писма, които са изпращани до съответните институции. В периода от 2019г. до 31.12.2024г. е подал общо 230 броя молби/заявления, като голяма част от тях са за регистрационен номер ведно с предоставен затворен плик писмо до различни институции. Видно от справка рег.№ В 3749/25г. при изпращането на кореспонденцията са спазени вътрешните правила и процедури, касаещи деловодната дейност съобразно Правилата за вътрешния оборот на електронни документ и документи на хартиен носител на ГДИН и териториалните й служби, утвърдени със заповед № Л-3606/09.08.2019г. на директора на ГДИН.

По делото е назначена съдебна психиатрична експертиза. Видно от заключението на вещото лице по нея, преди постъпването си в затвора Плевен лишения от свобода е имал през 2000 година черепно-мозъчна травма – полифрагментна фрактура на черепа, като последиците от нея не са били лекувани системно 10 месеца след получаването й, което довело до тяхната дълготрайност, за което принос имат и психологически фактори. Поведението и реакциите при освидетелствания валидират диагноза F07.2 постконтузионен синдром, който е често усложнение след мозъчна травма. Видно от приложените в делото амбулаторни листове с регистрирани прегледи от общопрактикуващия лекар - д-р Ц. Д. и специалисти, към които е бил насочван-гастроентеролог, съдов хирург, хирург, невролог, пулмолог, като са отразени следните основни диагнози- хемангиом на черен дроб; стеатозна трансформация на черен дроб;синдром на раздразнено черво; варици; ХОББ; хронична анална фисура; увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. Много често при постконтузионен синдром се развива хипохондрия. Видно от заключението е имало терапевтично поведение, когато това се е налагало, както и са очертани хипохондрични нагласи с впускане и търсене на диагнози, като в ролята на „болен” лишеният от свобода е изискващ от околните, което е манипулативен подход , за да получи отново свободата си. Хипохондрията се характеризира с необоснована загриженост за собственото здраве и нереалистичното убеждение, че физическите белези и симптоми сочат сериозно соматично заболяване, въпреки рационалните уверения, че не съществува подобна болест, най-вече притеснения за наличието на сериозно заболяване. Често се наблюдава, дори когато лекар е прегледал страдащия от хипохондрия и го е уверил, че опасенията му са неоснователни или неадекватно пресилени. Становището на вещото лице са, че медикаментите за тревожността, която също е късен симптом при тежки черепно мозъчни травми са били адекватни, но прекъсването на лечението е било преждевременно поради отказ от страна на освидетелствания. Самият освидетелстван излага убеждения, че няма нужда от психотропни средства, а от мед. помощ за други страдания, но именно чрез соматизацията на тревожността се е опитвал да търси внимание и да постигне цел- предсрочно освобождаване от Затвора. Относно съмненията му за сериозни здравословни други проблеми предвид заключения при прегледа и актуалната му физическа кондиция е по-вероятно да се касае за защитен механизъм на соматизация - средство за разрешаване на конфликтни ситуации, като се избягва поемането на отговорност.

Видно от становището на вещото лице, изслушано в съдебното заседание на 25.0625г., късните последици от черепно мозъчните травми, а именно главоболие, световъртеж, нарушение на концентрацията и тревожност, най-вероятно се дължат както на мозъчна увреда в резултат на преживяната черепно-мозъчна травма, така и на психологични фактори. Не може да се прецени относителният дял на единия и на другия фактор относно травми и явления. При това състояние много често във връзка с тази повишена тревожност, една такава тежка черепно мозъчна травма води до една значима промяна в живота на един човек и той не се чувства така пълноценен, както се е чувствал преди да получи самото увреждане. При това състояние много характерно във връзка с тревожността е хипохондрията, т.е. впускане в търсена на диагнози и погрешно утвърждение за съществуването на здравословен проблем, независимо от професионалното уверение на специалистите, проведени в медицински изследвания и прегледи.

Вещото лице отбелязва, че на лицето е назначавана терапия и е констатирано при преглед, че е клинично здрав т.е. липсват хронични здравословни проблеми, които да са обострени и това не изисква някакво лечение. Установява се от заключението на вещото лице още, че предписаното лечение след престоя в СББАЛ – Ловеч е било спряно самоволно от лишения от свобода, както и липсват данни по делото от изписани медикаменти да е предизвикана алергична реакция.

Разпечатката съдържа 23 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/56aed591-08ec-48bb-b4d6-011c94e53623