Решение № 693 от 29.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1060/2024
- Вид
- Решение № 693
- Подписан
- 29.05.2026
- Състав
- Цвета Желязкова
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 178, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 103, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 104 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 2, т. 12 · Закон за кредитните институции
- чл. 304 · Търговски закон
- чл. 318 · Търговски закон
- чл. 327 · Търговски закон
- чл. 632 · Търговски закон
- чл. 632, ал.4 · Търговски закон
- чл. 745 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 693 гр. София, 29.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Цвета Желязкова при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20241100901060 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба на „Видона” АД срещу„Булелектрикс” ООД (н).
Ищецът твърди в исковата молба и допълнителната искова молба, че ищцовото и ответното дружество поддържали трайни търговски отношения с предмет покупко-продажба на стоки. Излага се, че в изпълнение на търговските им отношения „Видона” АД предоставили на „Булелектрикс” ООД Линокром Тропик ТКП 4,5 с червен и зелен цвят със съответните фактури:
1. Фактура № **********/07.06.2018 г. за доставка на Линокром Тропик ТКП 4,5- 3 950 кв.м., със зелен цвят, единична цена 3,9576 лв., обща стойност 15 632,52 лв. без ДДС, начислено ДДС в размер на 3 126,50 лв., обща стойност по фактура с включено ДДС в размер на 18 759,02 лв.
Фактурата била подписана от представител на ищцовото дружество, като доставчик, и от представител на ответното дружество, като получател.
Плащането по фактурата следвало да бъде извършено в срок до 05.09.2018 година.
Стоката била получена от „Булелектрикс” ООД на 07.06.2018 г., съгласно експедиционна бележка № 000000051/07.06.2018 година. Плащане към настоящият момент не било извършено.
2. Фактура № 5000002280/07.06.2018 г. за доставка на Линокром Тропик ТКП 4,5- 10 000 кв.м., с червен цвят, единична цена 4,0086 лв., обща стойност 40 086,00 лв. без ДДС, начислено ДДС в размер на 8 017,20 лв., обща стойност по фактура с включено ДДС в размер на 48 103,20 лв.
Фактурата била подписана от представител на ищцовото дружество, като 1 доставчик, и от представител на ответното дружество, като получател.
Плащането по фактурата следвало да бъде извършено в срок до 05.09.2018 година. Стоката била получена от „Булелектрикс” ООД на 07.06.2018 г., съгласно експедиционна бележка № 000000050/07.06.2018 година, но плащане не било извършено.
Ищцовото дружество сключило с трето лице - „ОББ Факторинг” ЕООД, ЕИК 200885158, седалище и адрес на управление: гр. София, общ.
Възраждане, ул. „Света София” № 5, договор за факторинг № А00141/25.01.2013г., изпълнен и допълнен с Допълнителни споразумения.
Ответното дружество с писмо от 01.11.2013 г. заявило, че ще използват факторинг услугите на третото лице, като съгласно съществуващите взаимоотношения произтичащи от договора за факторинг, всички възникнали вземания или вземания, които ще възникнат от вече подписани договори или договори, които са прехвърлени в полза на „ОББ Факторинг” ЕООД, ще бъдат погасявани от „Булелектрикс“ ООД на третото лице на посочената дата като падеж.
Излага се, че „Видона” АД прехвърлило на „ОББ Факторинг” ЕООД по реда на чл. 99 и сл. ЗЗД, вземането си по търговска фактура № 5000002280/07.06.2018 г. с отложено плащане, като срещу прехвърленото вземане получили стойността на фактурата в размер на 48 103,20 лева на 07.06.2018 година. По тази фактура „Булелектрикс” ООД извършили частично плащане към „ОББ Факторинг“ ЕООД на 21.12.2018 г. в размер на 4 257,42 лв. и на 16.01.2019 г. в размер на 4 700 лева.
С покана, изх. № 0573/19.06.2019 г. „ОББ Факторинг” ЕООД уведомили “Видона” АД, че „Булелектрикс” ООД не са погасили задълженията си по съответните фактури и следва да погасят задълженията на ответника по авансово платените фактури.
Съгласно раздел IV „Солидарна отговорност и права на регреса” от договора ищцовото дружество е солидарен длъжник и съгласно чл. 304 ТЗ и чл. 121 и сл. ЗЗД остава солидарно задължено спрямо фактора с неговите клиенти, т.е. с „Булелектрикс” ООД до пълното събиране и погасяване в полза на фактора на всички негови вземания съгласно установеното в договора за факторинг и общите условия към него.
Твърди се, че „Булелектрикс“ ООД към настоящият момент не е заплатило на „ОББ Факторинг” ЕООД, респ. “Видона” АД, остатъка по фактура № 5000002280/07.06.2018 г. в размер на 39 145,78 лв., както и сумата по фактура **********/07.06.2018 г., поради което и на основание чл. 10 от договора “Видона” АД възстановили на „ОББ Факторинг” ЕООД всички дължими и непогасени суми на основание поетата солидарна отговорност, чрез паричен банков превод, като за остатъка от вземането по тази фактура и относно сумата по фактура **********/07.06.2018 г. – вземането било обратно прехвърлено на ищеца с писмо от 17.10.2023 г. от фактора (така молба – уточнение на исковата молба от 26.01.2024 г.).
С оглед изложеното ищецът твърди, че ответникът дължи и лихви за забава по фактура № **********/07.06.2018 г. за сумата от 18 759,02 лв., за 2 период от 05.09.2018 г. /датата на падежа на фактурата/ до 04.09.2023 г., обезщетението за забава е в размер на 9 751 лв., а по Фактура № 5000002280/07.06.2018г. за сумата от 48 103,20 лв., за период от 05.09.2018 г.
/датата на падежа на фактурата/ до 04.09.2023 г. в размер на 20 647 лв.
Поддържа се, че с електронно писмо с изх. № 7/31.01.2019 г. и от 04.02.2020 г. „Булелектрикс” ООД признали дължимостта на паричните суми.
Поради това ищецът претендира следните суми: сумата от 18 759.02 лв. по фактура № **********/07.06.2018 г. с падеж 05.09.2018 г.; сумата от 39 145.80 лв. по фактура № 5000002280/07.06.2018г. с падеж 05.09.2018 г.; лихва за забава в размер на 9 751.00 лв. за периода от 05.09.2018 г. до 04.09.2023 г. по фактура № **********/07.06.2018 г. за сумата от 18 759.02 лв.; лихва за забава в размер на 20 647.00 лв. за периода от 05.09.2018 г. до 04.09.2023 г. по фактура № 5000002280/07.06.2018 г. за сумата от 48 103.20 лв., законната лихва върху дължимите суми, считано от датата на предявяване на исковата молба – 05.09.2023 г. до окончателното плащане на сумите, както и направените деловодни разноски и адвокатски хонорар.
С отговора на исковата молба (и уточнението му от 12.07.2024 г.) ответникът „Булелектрикс” ООД излага твърдения, че предявеният иск е неоснователен.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 110 ЗЗД, тъй като падежът на претендираните фактури настъпвал на 05.09.2018 г., поради което и погасителната давност за претендиране на сумите по двете фактури изтичала на 05.09.2023 година. Ответникът излага, че макар и исковата молба относно процесните фактури да е депозирана на 05.09.2023 г., ищец по искове е „Видона” АД, които към 05.09.2023 г. не са легитимирани като кредитор, а такива са „ОББ факторинг” ЕООД.
В условията на евентуалност, ако съдът не уважи възражението за настъпила пълна погасителна давност на основание чл. 110 ЗЗД, алтернативно претендират настъпила погасителна давност на претендираните мораторни лихви за период от 05.09.2018 г. до 04.09.2020 г. на основание чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Също така, в условията на евентуалност, прави възражение за прихващане на насрещни задължения до размера на по- малкото на основание чл. 103 ЗЗД, като излагат подробни съображения в отговора на исковата молба.
Излага се, че се касае за вземания на „МКМ БГ“ ЕООД от „Видона“ АД в размер на общо 519 628,44 лв. по 15 броя фактури, придобити от ответника по силата на договор за цесия от 19.03.2020 година, като се прави възражение за прихващане с вземането по фактура 540/20.11.2018 г., за сумата от 8 978,70 лв., заедно с вземането за лихва за забава в размер на 4 618,31 лв. за периода 3
21.11.2018 г. – 17.10.2023 г., по фактура 541/20.11.2018 г. за сумата от 28 227,31 лева, заедно с вземането за лихва за забава в размер на 14 519,12 лева за периода 21.11.2018 г. – 17.10.2023 г. и по фактура 542/21.11.2018 г. за сумата от 20 698,79 лв. – част от цялата сума по фактурата, както и с вземането за лихва за забава в размер на 10 640,98 лева за периода 21.11.2018 г. – 17.10.2023 година, т.е възражението за прихващане е общо за сумата от 57 904,90 лв. – главница по трите фактури и 29 778,41 лв. – лихва за забава. Излага се, че уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД се връчва като приложение към ОИМ на ответника.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа изцяло предявените искове, като по отношение на направеното възражение за недопустимост от ответника, счита това твърдение за неоснователно, тъй като титуляр на фактурите по вземането е „Видона“ АД гр. Ямбол. Относно твърдението за неоснователност на исковата претенция, счита че в депозирания отговор ответника не е изложил никакви аргументи в тази насока, поради което Съдът не следва да го уважава.
Намира че и направените възражения за изтекла погасителна давност с посочено правно основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД, са неоснователни, тъй като предявения иск е подкрепен с писмени доказателства, както и липсват данни, които да опровергават наличието на парично задължение на ответника към ищеца.
Оспорва и възражението на ответника за прихващане на насрещни задължения до размера на по- малкото на основание чл. 103 ЗЗД, както и представените писмени доказателства – договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 19.03.2020 г. и невръчено уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, без дата, като неистински, като ги счита за нищожни.
Излага подробни аргументи, че договорът за цесия и уведомителното писмо са антидатирани, съставени за целите на настоящия процес, че са подписани от лице, без представителна власт по отношение на цесионера към момента на съставянето им – М.М., тъй като е бил упълномощен от лице, което не е било управител на третото дружество – цедент към този момент – Б.Ц..
Излага се, че към момента на сключване на т.нар договор за цесия от 19.03.2020 г. ответникът е знаел, че е длъжник не на ищеца „Видона“ АД, а на „ОББ факторинг“ ЕООД, поради което и е следвало да насочи уведомлението за цесия към третото дружество – „ОББ факторинг“ ЕООД, ако е било сключено на посочената дата, като към това дружество е следвало да се насочи и изявлението за прихващане. Излагат се аргументи, че липсва реално сключен договор за цесия, че липсва размяна на престации, липсва счетоводно отразяване на договора за цесия в счетоводствата и на двете дружества „МКМ БГ“ ЕООД и „Булелектрикс“ ООД.
В отговор на ДИМ ответникът поддържа възраженията си. Оспорва се довода, че със споразумението от 18.03.2020 г. е прекъсната давността за вземането на ищеца, тъй като е между други страни – фактора „ОББ факторинг“ ЕООД и длъжника „Видона“ АД, а не между ищеца и ответника 4 по делото.
Поддържа се направеното възражение за прихващане, като се оспорва твърдението, че договорът за прехвърляне на вземане и уведомлението по чл.
99 от ЗЗД са подписани от лице без представителна власт, тъй като се твърди, че лицето, подписало ги от името на дружеството е имало надлежно пълномощно от името управителя на дружеството, като промяна на законния представляващ не прекратява представителната власт на дружеството.
Поддържа се, че дори и договорът да е подписан от лице без представителна власт, липсва противопоставяне от дружеството след узнаване на новия управител. Поддържа се, че уведомлението по чл. 99 от ЗЗД е следвало да бъде насочено към длъжника „Видона“ АД, а не към „ОББ факторинг“ ЕООД. Поддържа се, че при нито едно от прехвърлянето на вземанията не е налице съгласие на длъжника, поради което и няма ограничение прихващането да се направи с вземания срещу предишния кредитор.
Оспорват се доводите, че договорът за прехвърляне на вземане няма предмет, като поддържа съществуването на прехвърлените вземания. Оспорва се автентичността на представеното писмо от 01.03.2021 г. от „МКБ БГ“ ЕООД, като се сочи, че не е подписано нито от главния счетоводител на дружеството, нито от съставителя на ГФО, нито от управителя на дружеството.
Поддържа се довода, че прихващане може да се извърши и с погасено по давност вземане с оглед обратното действие на прихващането.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.01.2013 г. между ищеца Видона АД (като доставчик) и „ОББ факторинг“ ЕООД (като фактор) и още три юридически лица – съдлъжници, е подписан договор за факторинг № А00141, с приложими към него общи условия (договор за факторинг стр. 22, общи условия – стр. 32, дело ОС – Ямбол).
Разпечатката съдържа 44 от 165 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/56aed238-b4b0-464a-9406-b98382cda1dd