Решение № 140 от 07.07.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Свищов, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря БОЖИДАРА Р. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20264150100258 по описа за 2026 година за да се произнесе взема предвид:

Искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и по чл. 221 ал. 1 от КТ.

Ищецът

П. А. Я. твърди, че от 28 години работи в „Свилоза“ понастоящем „С.“ЕАД, гр. Свищов, като оператор в производството на целулозна хартия и картон, оператор на автоматични поточни линии и др. . Заявява, че последния му трудов договор с дружеството бил от **********г. на длъжност машинист СПЦ – старши оператора, на не му бил предоставен екземпляр от трудовия договор. Твърди, че в издадените му фишове за трудовите възнаграждения било отразено в м.09.2025г.. начислена сума 1067,77 лева/545,94 евро/, м. 10.2025г.. – сума 1179.90 лева/603,22 евро/, м. 11.2025г. – 583,77 лева/298,48 евро/ и м. 12.2025г. сума 2698.70 лева /1379.82 евро/. Навежда твърдение, че месец януари 2026г. начислената сума била 1508,88 лева/768,41 евро/ , като не било ясно дали в нея било включено обезщетение по чл. 221 ал. 1 КТ или не. Така общата начислена сума възлизала на 7038.92 лева/3598.94 евро/. Дружеството , в лицето на представителите си многократно обещавало че ще бъдат изплатени забавените заплати, от време на време били превеждани малки суми, били принудени да използват отпуските си не по тяхно желание. Заявява, че частично изплатените му суми били около 2000 лева/1022,58 евро/, които не можел да посочи с точност. Това била причина през м.януари 2026г. да прекрати трудовия договор с ответника, на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ, поради незаплащане на полагащото му се месечно трудово възнаграждение или частично плащане в намален размер, считано от м. септември 2025г. до 06.01.2026г. , за което била издадена Заповед № 1

**05.01.2026г. , в която било посочено, че следва да му бъде изплатено обезщетение по чл.

221 ал. 1 КТ в размер на една брутна работна заплата – 1780 лева /910,10 евро. Поискал от работодателя да му бъде издаден писмен документ относно начислените му и неизплатени средства /трудови възнаграждения и обезщетения/, но такъв не му бил издаден. Заявява, че до датата на подаване на молбата не му било изплатено трудово възнаграждение в размер на 1902,01 евро, както и дължимо обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ в размер на една брутна работна заплата – 910,10 евро. Моли да бъде постановено решение , с което ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата 1902,01 евро – назаплатено трудово възнаграждение за периода 01.09.2025г.. до 06.01.2026г. и 910,10 евро – обезщетение по чл.

221 ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на молбата до окончателно плащане. Претендира разноски.

В съдебно заседание прави изменение на предявените искове, посредством намаляване размера на иска по чл. 128 т. 2 от КТ от 1902,10 евро на 1684,92 евро и увеличаване размера на иска по чл. 221 ал. 1 от КТ от 910,10 евро на 956,70 евро.

В хода на устните състезания взема становище за основателност на предявените искове и претенцията за разноски.

Ответникът „С.“ЕАД гр. Свищов, представляван от инж. М.Г.К., в дадения от съда срок представя отговор по чл. 131 от ГПК, в който взема становище за неоснователност на иска по основание и размер. Не се оспорва съществувалото трудово правоотношение и прекратяването му на соченото основание. Твърди се неправилно претендиране на трудово възнаграждение за м. 09.2025г. , тъй като същото било изплатено е не се дължало, а за м.

10.2025г. било дължимо само трудово възнаграждение в размер на 30,12 евро. Посочва, че при изчисляване обезщетението по чл. 228 ал. 1 от КТ , за база се използва брутното трудово възнаграждение за месеца ,предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. Така сумата 1063 евро представлявала брутната сума на обезщетението, като след приспадане на задължителните осигурителни вноски и данък било в размер на 956,70 евро, в който именно размер било начислено с трудовото възнаграждение за м. 01.2026г.. В хода на устните състезания взема становище да бъде отхвърлена исковата претенция, като при определяне на разноските, същите следвало да бъдат редуцирани съобразно изменението на иска в посока намаление.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено:

Не се спори между страните, че същият е работел при ответника, като последният трудов договор между страните е приложения по делото трудов договор №

131/**********г.. , с който ответника е постъпил на работа при ответника на длъжността „Машинист транспортни съоръжения“ с място на работа – Целулозно производство – цех Суровинно подготвителен СПЦ – редовна смяна, на срочен трудов договор, при основно 2 месечно трудово възнаграждение 330 лева, считано от 17.06.2010г. до 30.06.2011г., .

Трудовият договор бил сключен във връзка с молба на ищеца , приложена по делото, за който трудов договор било изготвено и приложеното уведомление по чл. 62 ал. 4 КТ.

Впоследствие с приложената молба ищецът заявил желани да промени трудовия си договор от длъжността

Машинист транспортни съоръжения в цех Суровинно подготвителен да премине на длъжност ст.оператор в цех Суровинно подготвителен, след което с допълнително споразумение № 202/30.11.2010г. към трудов договор № 131/**********г.. ищецът считано от 01.12.2010г. постъпил от длъжност машинист транспортни съоръжения на длъжност машинист – СПЦ – старши оператор с място на работа – С. ЕАД –цех суровинно подготвителен, при основно месечно трудово възнаграждене 500 лева и клас прослужено време 7,80 %. С приложените писма , ищецът на основание чл. 118 ал. 3 КТ бил уведомен, че едностранно било увеличено месечното му трудово възнаграждение считано от 01.05.2024г. на 1490 лева и считано от 01.03.2025г. на 1780 лева.

С молба от 05.01.2026г. ищецът заявил на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ- поради забавено изплащане на дължимите и начислени трудови възнаграждения / за м. септември , октомври и ноември 2025г. / прекратяване едностранно на трудовото правоотношениe, считано от датата на получаване на изявлението или считано от 6.01.2026г.. , като му бъдат изплатени дължимите възнаграждения и обезщетения, включително на основание чл. 221 ал.

1 от КТ и чл. 224 от КТ.

С приложената Заповед № **5.01.2026 г. на изпълнителния директор на ответното дружество на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, считано от 6.01.2026 г. – по желание на работника, поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение. Разпоредено е на работника да се изплати обезщетение по чл.

221 ал. 1 от КТ – 1 работна заплата, като не му се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2025г.. Заповедта е връчена на 6.01.2026 г.

Приложени са и фишове за начисляване трудови възнаграждения на ищеца за периода м. 09.2025г. – м. 01.2026г. – 5 броя, издадени от ответника, съответно общо начислени 1066,77 лева за м. 09.25г.., 1179,80 лева за м. 10.2025г.., 591,77 лева за м.

11.2025г.., 2698,70 лева за м. 12.2025г.. и 1502,00 евро за м. 01.2026г. , в който фиш за месец януари освен възнаграждение е начислено и обезщетение при напускане 1063,00 евро.

Неизплащането на обезщетението се установява и от представената справка от НАП.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение, е основателен. Съгласно нормата на чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за положения труд. В случая между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, което е прекратено със Заповед № 19 /05.01.2026 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. По силата на сключения между страните трудов договор за работника е възникнало задължението да престира труд срещу 3 насрещното задължение на работодателя-ответник да заплаща уговореното възнаграждение, което задължение е и законово регламентирано с разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ. След като положеният труд е възмезден и ищецът е полагал труд по трудово правоотношение, то насрещната страна му дължи престиране на уговореното трудово възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 242 от КТ, гласяща че положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. По така предявения иск в тежест на ищеца беше да докаже, че през процесния период е престирал работна сила по трудовото правоотношение с ответника, както и размера на дължимото трудово възнаграждение. В тежест на ответника бе при доказване на горните факти, да докаже положителния факт на плащане на дължимото трудово възнаграждение.

Установи се, че за процесния период на ищеца е начислено трудово възнаграждение, но същото не му е изплатено в претендираните размери, след направено изменение на иска, посредством намаляване размера на иска, което не се спори от ответника. Така според представените от ответника фишове за заплата, за месец септември 2025 г. начисленото нетно възнаграждение за получаване е 431,72 евро, която се признава от ищеца, че му е заплатена, поради което и е направено изменение на размера на предявения иск след приспадане на тази претенция, за м. октомври 2026г. начисленото нетно трудово възнаграждение е в размер на 474,94 евро, от които не се спори от ответника, напротив се признава, че остава дължима сумата 40,12 евро, за месец 11.2026г. не се спори от ответника, че е начислено и дължимо нетно трудово възнаграждение в размер на 242,75 евро, за месец декември не се спори, че е начислено и дължимо от ответника нетно трудово възнаграждение в размер на 1070,72 евро и за месец януари начислено и дължимо нетно трудово възнаграждение в размер на 341,33 евро, общо начислено и дължимо нетно трудово възнаграждение на ищеца за периода от м. 10.25г. до м.01.2026г.. – 1684,92 евро.

Изплащането на трудовото възнаграждение на работника е основно задължение на работодателя. По делото ответника не е ангажирал доказателства, въз основа на които да бъде обоснован извод, че последният е изпълнил задълженията си, произтичащи от сключения между страните договор, поради и което съдът намира, че исковата претенция следва да бъде уважена до размера до който е заявена, след допуснатото изменение на иска.

Предвид на гореизложеното, съдът приема, че искът по чл. 128, т. 2 от КТ е доказан в претендирания размер 1684,92 евро - общ размер на нетно възнаграждение за периода 01.10.2025г. до 06.01.2026г.. , от които 30,12 евро – остатък от нетно възнаграждение за месец октомври 2025г.., 242,75 евро – нетно възнаграждение за месец ноември 2025г.., 1070,72 евро – нетно възнаграждение за м. декември 2025г. , 341,33 евро – нетно възнаграждение за м. януари 2026 г.. Следва да се присъди законна лихва върху главницата – неизплатено трудово възнаграждение от датата на завеждане на делото 02.04.2026 г. до изплащане на сумата.

Относно иска по чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, работодателя 4 дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. От Заповед № 19/05.01.2026 г. се установява, че трудовото правоотношение е прекратено именно на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение. В самата заповед е предвидено изплащане на обезщетение по чл.

221, ал. 1 КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Ответникът „С.“ ЕАД не доказва плащане, напротив с отговора на исковата молба изготвя справка за начислено и дължимо обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ в размер на 956,70евро. Претендираният размер на обезщетението е 956,70 евро /след допуснатото изменение на иска/ не се оспорва, че не е заплатено от ответника, както и не се оспорва размера на брутното трудово възнаграждение като база за изчисляването му. Поради това искът по чл. 221, ал. 1 КТ следва да бъде уважен в размер 956,70 евро / лева/ , ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на делото - 02.04.2026г. до окончателното плащане.