Решение № 69 от 13.03.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Севлиево, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Ивона Пл. Пенкова като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20244230101007 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, срещу С. Д. Д. ЕГН **********, с която по реда на чл.422, ал.1 ГПК са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.

79, ал. 1, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД, за сумата от 6 900 лева – главница по сключен между страните Договор за банков кредит № 671/0000/Р00000000631195 от 19.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 30.01.2024 г./датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането и сумата 170,46 лева – договорна лихва за периода от 15.05.2023 г. до 30.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 129/2024 г. по описа на РС Севлиево.

Ищецът твърди, че по силата на сключен Договор за банков кредит по Програмата на Министерския съвет на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID - 19 № 671/0000/Р00000000631195 от 19.04.2021 г., „УниКредитБулбанк“ АД предоставило на С. Д. Д., с ЕГН ********** (кредитополучател), банков кредит в размер на 6 900,00 лева (шест хиляди и деветстотин лева). Неразделна част от Договора били и разписаните между страните Приложение №1-1, Приложение №1-2, формуляр за предоставяне на информация относно банков кредит по програмата на Министерски съвет за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможност да полагат труд поради пандемията от COVID - 19 и Погасителен план (доказателства № 2, № 3, № 4 и № 5 1 към настоящата молба).

Сочи се, че посоченият кредит е бил усвоен по посочената в т. 5 от Договора разплащателна сметка, а именно: BG78UNCR70001524354636, открита на името на кредитополучателя С. Д. Д..

Договорът е бил сключен със срок до 19.04.2026 г. (видно от т.7 от Договора). В т. 6 от Договора за кредит бил предвиден гратисен период за издължаването му от дата на усвояване (19.04.2021 г.) до 15.05.2023 г., видно и от двустранно подписания Погасителен план.

Излагат се съображения, че кредитополучателят изпаднал в забава на плащанията по кредита, считано от 15.05.2023 г. В периода 15.05.2023 г. -15.12.2023 г. кредитополучателят не заплатил общо 8 (осем) броя вноски, представляващи главница, в резултат на което върху неиздължената просрочена и изискуема част от кредита е била начислена лихва за просрочена главница, на основание т. 11.2 от Договора за кредит.

Предвид неизпълнението и на основание т.25. във вр. т.28.1. от Договора за кредит, Банката обявила кредита за предсрочно изискуем и пристъпила към принудително събиране на вземанията си по него, тъй като кредитополучателят е бил в забава за плащане с повече от 31 дни, считано от датата на падежа по Договора. С оглед горното и вследствие необслужване на дълга в рамките на повече от 31 дни от страна на кредитополучателя, Банката обявила на 19.12.2023 г. остатъка от кредита за изцяло изискуем, ведно с дължимите лихви и неустойки.

Към дата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем - 19.12.2023 г. размерът на предсрочно изискуемата главница е бил 5366,64 лева. Дължимата договорна лихва, в размер на 170,46 лева, по същността си представлява лихва за просрочена главница, начислена от 15.05.2023 г. до 30.01.2024 г. Начислените лихви по Договора били видни от Лихвен лист за кредит от 22.07.2024 г..

В съответствие с предвиденото в т.12.3. от Договора Банката отправила волеизявления до задълженото лице за обявяването на целия остатък от кредита, ведно с дължимите възнаградителните и обезщетителни лихви за предсрочно изискуем.

През месец септември 2023 г. Банката възложила връчването на покани за доброволно изпълнение с изявление за настъпване на предсрочна изискуемост, на Адвокатска кантора Атанасов и И. ДЗДД, чрез съответен списък, в който фигурира и отправянето на покана до С. Д. Д., за заплащането на задълженията по горепосочения Договор (който в системата на банката е с уникален номер на контракт 958LRSB211120004). В изпълнение на възложеното отправили покани за доброволно изпълнение, чрез съответния частен съдебен изпълнител изявления с искане за връчване на поканата, на основание чл.18, ал. 5 от ЗЧСИ.

За възложените адвокатски услуги по връчването на посочената по-горе покана 2 за доброволно изпълнение била издадена надлежна фактура № 0000009518/08.09.2023 г. за връчване на покани за събиране на вземания, възложени през месец септември 2023 г., ведно с Приложение № 1 - опис по фактура за м. септември 2023 г. Посочената фактура била надлежно заплатена от страна на Банката, видно от Платежно нареждане от дата 18.09.2023 г., изходящо от сметката на Адвокатска кантора Атанасов и И.

ДЗДД, изходящо от сметката на Адвокатска кантора Атанасов и И. ДЗДД, възнаграждението за изготвяне и връчване на посочената покана, която Банката е заплатила по посочения кредит на С. Д. Д., възлизало в размер на 144,00 лева. Предвид гореизложеното, вземането в размер на 144,00 лева - разноски за връчване на покана възникнало във връзка с неизпълнението по процесния Договор за кредит и е ликвидно и изискуемо.

Поканата за доброволно изпълнение, отправена по постоянен и по настоящ адрес на кредитополучателя С. Д. Д. е била връчена от ЧСИ З.В. на 25.10.2023 г., по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление, тъй като в двуседмичен срок от залепване на уведомлението (11.10.2023 г.) адресатът не се е явил в кантората на ЧСИ З.В., за да получи книжата. След залепване на уведомлението, длъжникът не е предприел, нито действия за погасяване на задълженията си, нито за уреждане на дълга по друг начин.

Искането към съда е да бъдат уважени така предявените искове. Претендират се разноските по делото.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор чрез назначения му особен представител. В отговора се оспорват предявените искове по основание и размер.

Поддържа се, че банката не е обявила надлежно предсрочната изискуемост. Искането към съда е да бъдат отхвърлени изцяло.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от представения по делото договор за банков кредит по Програмата на Министерския съвет на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19 № 671/0000/Р00000000459945 от 19.04.2021 г., ведно с Приложенията към него, ищецът се е задължил да предостави на ответника кредит в размер на 6900 лева, а ответникът да върне сумата съгласно погасителен план, неразделна част от договора, без да дължи заплащане на договорна лихва, а само на законна такава в случай на забава, с падеж на първа погасителна вноска – 19.04.2021 г., с падеж на последна погасителна вноска - 19.04.2026 г.

Видно от уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ банката е уведомила ответника, че в случай, че не изпълни доброволно просрочените си задължения в 30 – дневен срок от 3 получаване на уведомлението, кредитът ще се счита за предсрочно изискуем.

Уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е връчено от ЧСИ З.В. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК – съставен е протокол за три посещения на адреса на лицето, в който е отразено, че са направени служебни справки за адрес и за регистрирани трудови договори, като поради неоткриването му на единствения известен адрес и липса на регистрирани трудови договори, както и с оглед получената информация от майката на лицето, че последното е от година извън България и отказът и да получи съобщението със задължение да го предаде, е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на 11.10.2023 г.

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебноикономическа експертиза, съгласно заключението по която (неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и съответстващо на писмените доказателства) се установява, че на 19.04.2021 г. сумата от 6900 лева по процесния договор за кредит е била преведена по банковата сметка на ответника, като сумата е усвоена изцяло, а не е направена нито една погасителна вноска по договора. Вещото лице е изчислило, че обезщетението за забава възлиза на 192,92 лв. за периода от 16.05.2023 г. до 31.07.2024 г. Вещото лице е посочило, че посоченият ГПР в договора е определен правилно и инкорпорира всички разходи по кредита.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. При безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора. В този смисъл решение № 125 12.07.2013 г. по т. дело № 910/2012 година на ВКС, II т. о.

В случая сключването на договора и предоставянето на сумата по него чрез превод по банкова сметка на ответника се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на Ссче. Оттук следва ирелевантността на възражението на особения представител, че няма доказателства сумата да е преведена 4 по банковата сметка на ответника.

Неоснователно е и възражението на особения представител на ответника е, че кредитът не е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем.

За да настъпи предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо: да са настъпили уговорените в договора за кредит обстоятелства за упражняване на потестативното право на банката – кредитор; банката да заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление да достигне до кредитополучателя.

В случая съдът приема, че е осъществена хипотезата на фингирано връчване на уведомлението на Банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради неплащане на повече от една погасителни вноски (чл. 25 от договора за кредит).

Връчването на уведомлението е извършено от частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ), като е спазена процедурата по чл. 47 ГПК и отсъствието на адресата е надлежно удостоверено (чл. 26 от договора). Всъщност в хода на настоящото съдебно производство ответникът също не бе открит на постоянния си и настоящ адрес и предвид липсата на данни и за действащ трудов договор, съобщението до него е приложено по делото по чл. 47, ал. 5 ГПК и на основание ал. 6 от същата разпоредба й е назначен особен представител.

Освен това, съгласно решение № 10 от 25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о., ТК, за да бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.

417 ГПК, когато в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение се претендират суми въз основа на твърдяна предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо кредиторът да е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. В това решение е прието още, че т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС не разглежда хипотезата, когато предсрочната изискуемост е обявена на длъжника в хода на исковото производство – становище, което изцяло се споделя и от настоящия съдебен състав. Така че дори съдът да бе приел ненадлежно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, то това уведомление е редовно връчено на особения представител на ответницата, като приложение на исковата молба - решение 5