Решение № 50 от 14.03.2023, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Тутракан, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги М. Г. при участието на секретаря Заниела Л. Василева като разгледа докладваното от Георги Манолов Георгиев Гражданско дело № 20213430100113 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.

1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД (уточнени с Молба вх. № 468/03.02.2022 г. - л. 18 и ) от страна на ищеца „Б.-88“ ЕООД, чрез адв. Д. А. от АК – гр. Силистра (л. 5), като впоследствие е упълномощен и адв. М. Д. от Адвокатска колегия - гр. Силистра (л.

140), за заплащане от ответника на:

1. цената на закупенa стока - гориво (главница), дължима на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, по издадени от ищеца Фактури № 1000000025/02.05.2020 г., № 1000000035/16.10.2020 г.,

№

1000000036/31.10.2020 г. и

№

1000000037/16.11.2020 г., възлизаща на 8 965,21 лв.;

2. мораторна лихва върху главницата по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за периода:

03.05.2020 г. - 09.03.2021 г., в размер на 335,78 лв.;

3. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от момента на завеждането на исковата молба (09.03.2021 г.) до окончателното изплащане на задължението.

4. Ищецът твърди, че продал на ответника гориво, за което са издадени:

1. фактура 1000000025/22.05.2020 г. за доставено дизелово гориво „PRO FORCE“, количество 75,8 л с единична цена на 1,558 лв. и стойност 118,13 лв. без ДДС, стойност на фактурата с включено ДДС - 141,75 лв.;

2. фактура № 1000000035/16.10.2020 г. за доставено дизелово гориво „PRO FORCE“, количество 2 420,37 л, с единична цена 1,524 лв., търговска 1 отстъпка - 83,08 лв. и стойност 3 607,98 лв. без ДДС, стойност на фактурата с включен ДДС - 4 329,57 лв.;

3. фактура № 1000000036/31.10.2020 г. за доставено дизелово гориво „PRO FORCE “, количество 1 744,85 л, с единична цена 1,524 лв., търговска отстъпка - 29,18 лв. и стойност 2 631,72 лв. без ДДС, стойност на фактурата с включен ДДС - 3 158,06 лв.;

4. фактура № 1000000037/16.11.2020 г. за доставено дизелово гориво „PRO FORCE“, количество 733,39 л, с единична цена 1,524 лв., търговска отстъпка - 5,23 лв. и стойност 1 113,19 лв. без ДДС, стойност на фактурата с включен ДДС - 1 335,83 лв.

5. От ищеца е уточнено в проведеното на 10.05.2022 г. открито съдебно заседание, ч е между страните е сключен в устна форма договор за търговска продажба с отложено плащане, като е уговорено, че ответникът ще зарежда гориво в бензиностанцията на ищеца, което гориво ще бъде фактурирано на ответника ежемесечно или на петнадесет дни (л. 83, стр. 6 от пр.). В тази връзка ищецът е депозирал молба, с която е уточнил кога са извършени продажбите по всяка една от фактурите (л. 90).

2. Ответникът „Д. 92” ЕООД е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. Р.

Г. от АК - гр. Силистра (л. 12), с който оспорва исковете като нередовни и неоснователни. Впоследствие като проц. представител е преупълномощен и адв. Т. С. от същата АК (л. 52).

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

3. По делото са изслушвани показанията на свидетеля С. Д. Е. (служител и брат на управителя на ищцовото дружество), съдът не кредитира показанията му поради следните съображения:

6. На първо място същият е заинтересован от изхода на делото, тъй като е служител на ищеца и близък родственик на управителя на ищцовото дружество.

7. Същият твърди, че ищецът е издавал фактурите, които започвали с „0” и се заплащали в брой и други, които започват с „1” и се заплащали „на кредит”.

Ответното дружество било единственото, което зареждало на кредит. По втория вид фактури боновете от отделните зареждания се събирали и на петнадесет дни се издавала фактура. Те се съхранявали в „кутията на Я.”. Имало издадена само една фактура, започваща с „1”. В тази част показанията не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал, тъй като предмет на спора са четири фактури, започващи с „1”.

4. По делото е изслушана съдебна счетоводна експертиза (ССЕ - л. 53), като е 2 изготвена и допълнителна такива (л. 124), които са установили, че:

1. Процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца. Те са включени в дневниците на продажбите по ЗДДС за съответния период, като ДДС за тези сделки е внесен от ищеца.

2. Данните о процесиите фактури съответстват в количествено и стойностно изражение на представените от ищеца касови бонове и дневни финансови отчети за посочените дати. Сумата по касовите бонове фигурира в дневните финансови отчети за конкретните дати като плащане на кредит.

3. В проведеното с. з. вещото лице е уточнило, че самите фактури фигурират в счетоводството на ищеца като първични счетоводни документи, като към тях не са приложение самите касови бонове. Не са налице аналитични препратки между фактурите и касовите бонове. В тази връзка вещото лице отговаря, че ако самите фактури обобщават стойността по множество продажби, от счетоводството на ищеца не може да се установи кои са тези продажби. Не е налице и друг документ, който да отразява връзката между продажбите по касовите бонове и фактурите - „тефтер”, опис или др. документ (л. 82 и 83)

4. Достъп до счетоводството на ответника не е предоставен на вещото лице.

Ответникът отговорил на вещото лице, че „няма смисъл”. (уточнено в с. з. - л. 82, стр. 4 от протокола).

5. В счетоводството на ответника е отразена само Фактура №

1000000025/02.05.2020 г., като само тя е включена в дневника на покупките на ответника по ЗДДС и за нея е ползван данъчен кредит, което се потвърждава и от полученото писма на НАП (л. 122).

6. Не са осчетоводи плащания по фактурите.

5. Съдът е изискал от ответника да представи извадки от водените от него счетоводни регистри, отразяващи извършените покупки за периода: 01.01.2020 г. 31.12.2020 г. (л. 84). Ответникът е извлечения от дневниците на покупките му, в които липсва издател на документа, период, в който са извършени продажбите, поради което тези документи не са взети предвид от съда. Съдът е задължи ответника повторно да представи документите (л. 176). Ответникът отново е представил незаверени по реда на чл. 183, ал. 1 от ГПК електронни копия от извлечения от дневниците на покупките (различни от първоначално представените), при които отново липсва издател (налице е удостоверително изявление „Вярно с оригинала”). И в тези ел. копия липсва период, за който се отнасят. Поради тази причина и тези копия не са взети под внимание.

От правна страна

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

3

1. По допустимостта

6. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.

2. Общи положения

7. Твърденията на ищеца са, че е са сключен множество договори за покупко - продажба на горива, които са получавани от бензиностанция на ищеца. Постигната била устна договореност цената закупените количества да се фактурират на определени периоди, като задължението за заплащането на цената, възниква съответно след фактурирането (т. е. задължението за заплащане на цената на стоката е отсрочено).

8. В тази връзка съдът намира, че в случая не се твърди, че е налице продажбата на изплащане по смисъла на чл. 335 от ТЗ, при която задължението на купувача за плащане на цената е разсрочено във времето, т. е. цената се плаща на вноски (Решение № 156 от 30.11.2010 г. по т. д. № 69/2010 г., II т. о на ВКС). Твърденията на ищеца сочат на обикновен договор за търговска продажба, със сборно фактуриране (вж. т.

21) и отложено плащане.

9. Събраният по делото доказателствен материал не установява постигането на такава устна договореност, между страните. Както вече бе отбелязано, показанията на свид.

Е. не могат да бъдат ценени поради заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото. От друга страна такава договореност не се установява и от издадените фактури по настоящото дело. Първата фактура № 1000000025 например е издадена на датата на зареждане на горивото - 02.05.2020 г.

10. Независимо от това съдът следва да установи факта дали не са сключени действително продажбите между страните, които ищецът твърди, че са удостоверени в приложените касови бонове, както и дали тези продажби са обобщени в посочените фактури (по преценка на ищеца), което би могло да обуслови основателността на исковете.

3. По отношение на исковете,

1000000025/02.05.2020 г. касаещи за стоката, предмет

Фактура

№

11. Съдът счита, че осчетоводяването на вземането по тази фактура от страна на ответника следва да се приеме като извънсъдебно признание на факт и да се цени съгласно чл. 175 от ГПК. Това признание кореспондира с редовно отразените данни в счетоводните книги на ищеца, които могат да се ползват като доказателство по силата на чл. 183 от ГПК.

4

12. В тази връзка следва да се приеме, че между страните действително е бил сключен договори за покупко - продажба на стоката, посочена във фактурата, въз основа на което по силата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ за купувача е възникнало задължението за заплащане на цената , посочена в издадената и осчетоводена от страните фактура 141,75 лв.

13. Съдът приема, че задължението за заплащане на цената е възникнало съгл. чл. 327, ал.