Решение № 38 от 25.02.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Габрово, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Габриела Б. Илиева при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно гражданско дело № 20254200500733 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 10178/30.10.2025 г. на Н. Г. Г., чрез адв. Р. Н. против Решение № 378 от 08.10.2025 г. по гр. д. № 741/2025 г. по описа на РС-Габрово, с което е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК срещу Държавен фонд „Земеделие“, за признаване на установено в отношенията между страните, че вземането на ответника срещу ищеца по изпълнителен лист от 11.06.2014 г. за следните суми: 24 446 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от 11.06.2014 г. до окончателното изплащане на вземането; 1 662, 13 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 23.07.201330.05.2014 г.; 1 233, 20 лв., представляваща разноски по делото, от които 522, 12 лв., заплатена държавна такса и 711, 08 лв. – юрисконсултско възнаграждение, не подлежи на принудително изпълнение, поради това, че правото на принудително изпълнение на вземанията е погасено по давност.

В жалбата се съдържат доводи за недопустимост на обжалваното решение, поради служебно прилагане от първоинстанционният съд на спирането на давностния срок по чл. 3, т. 2 ЗМДВИП. Твърди, че ответникът в първоинстанционното производство не е направил позоваване на посоченото правило за спиране на давностния срок, поради което произнасянето на съда по него нарушава закона и принципа на състезателност. Евентуално решението се обжалва като неправилно, поради неправилния извод на първоинстанционния съд, че давностния срок е спрял да тече в периода 13.03.2020-21.05.2020 г. Твърди, че посоченият текст се отнася само до 1 спиране течението на срокове, свързани с права на частноправни субекти.

Излага съображения досежно положението на Държавен фонд „Земеделие“ като субект на публичното право, поради което същото не се ползва от цитираната разпоредба. Твърди, че съдът неправилно служебно е приложил разпоредбата, която се отнася до срокове, чието изтичане води до прякото придобиване/изгубване на права, докато давностния срок не е такъв, поради невъзможността за служебното й приложение. Излага доводи, че договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по „Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г“ е с административен елемент, от който се пораждат административни, а не гражданскоправни правоотношения. Твърди, че давностният срок не е бил спиран през времето на извънредното положение и е изтекъл към момента на предявяване на исковата молба. Алтернативно счита, че давността е изтекла в хода на процеса, поради което на основание чл.

235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид това обстоятелство. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за липса на доказателства за претендираното възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от страна на въззивника.

При служебна проверка по чл. 267, ал. 1 ГПК съдът намира, че жалбата е редовна и допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да се приложи императивна правна норма и/или служебно следи за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС. При извършената проверка съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Гражданското съдопроизводство може да започне само след като съдът бъде сезиран с предявен иск. Той определя предмета, по който се произнася съда – спорното право, а то се индивидуализира с предмета, искането към съда и страните, т.е. пределите на силата на пресъдено нещо. Първоинстанционният съд се е произнесъл в рамките на допустимо исково производство по предмета на делото. Уредбата в специалния Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците касателно спиране течението на давностните срокове е 2 императивна и не изисква позоваване от ползващия се субект, като дали са били налице основанията за нейното приложение е въпрос досежно правилността на решението.

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал. 1 ГПК на правилността на решението, съобразно правомощията си.

Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, предявен от Н. Г. Г. срещу Държавен фонд „Земеделие“, за признаване на установено в отношенията между страните, че вземането на ответника срещу ищеца по изпълнителен лист от 11.06.2014 г. за следните суми: 24 446 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от 11.06.2014 г. до окончателното изплащане на вземането; 1 662, 13 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 23.07.201330.05.2014 г.; 1 233, 20 лв., представляваща разноски по делото, от които 522, 12 лв., заплатена държавна такса и 711, 08 лв. – юрисконсултско възнаграждение, не подлежи на принудително изпълнение, поради това, че правото на принудително изпълнение на вземанията е погасено по давност.

Пред първоинстанционния съд е изискано и приложено копие от изп. д.

№ 779/2022 г. по описа на ЧСИ З.В., с рег. № 734 и район на действие ОСГаброво.

Същото е образувано по молба с вх. № 5335/24.06.2022 г. от Национална агенция за приходите, представлявана от и. д. Б.А., чрез Л.К. – началник отдел „Частни държавни вземания“, с която е поискано изп. д. № 991/2014 г. по описа на ЧСИ И.И., образувано срещу Н. Г. Г. да бъде предадено на ЧСИ З.В..

С протокол за предаване изх. № 6617/05.07.2022 г. изп. д. № 991/2014 г. по описа на ЧСИ И.И. е предадено и е образувано изп. д. № 779/2022 г. по описа на ЧСИ З.В..

Видно от молба с вх. № 7722/15.10.2014 г. от Национална агенция за приходите е образувано изп. д. № 991/2014 г. по описа на ЧСИ И.И. срещу Н.

Г. Г., като със същата молба е поискано налагането на запор върху сметките на длъжника в „Банка ДСК“ АД и налагането на запор върху подробно описаното в молбата МПС, собственост на същата.

Със запорно съобщение изх. № 11900/16.10.2014 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в „Банка ДСК“ АД.

Със запорно съобщение изх. № 11899/16.10.2014 г. е наложен запор върху собственото МПС на длъжника, представляващо лек автомобил „**“ с рег. № **

С молба вх. № 11452/12.11.2015 г. от Национална агенция за приходите е поискано извършване на опис, оценка и продажба на движими вещи, вкл.

МПС, собственост на длъжника. Видно от протокол за опис и оценка на движими вещи от 17.12.2015 г. поисканият опис е извършен.

Видно от протокол по изп. д. № 991/2014 г. от 19.02.2016 г. насрочената публична продан на лек автомобил „**“ с рег. № **е обявена за нестанала, поради неявяване на купувачи.

3

С молба с вх. № 2119/02.03.2016 г. от Национална агенция за приходите е поискано насрочването на нова публична продан на описаното и непродаденото имущество, представляващо лек автомобил „**“ с рег. № ** Видно от протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и на купувач от 13.05.2016 г. е обявен купувач на посочения лек автомобил.

Видно от постановление за възлагане на движима вещ от 25.05.2016 г. върху обявения купувач от публичната продан е възложен лек автомобил „**“ с рег. № **

С молба с вх. № 2117/21.02.2018 г. от Национална агенция за приходите е поискано извършването на справка за наличие на активни банкови сметки на длъжника и налагането на запор върху тях.

Със запорно съобщение изх. № 14588/24.10.2018 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Н. Г. Г., получавано от ЕТ „К.И.

– Пекстън“.

Със запорно съобщение изх. № 2260/25.02.2020 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Н. Г. Г., получавано от „МН – Дио транс“ ЕООД.

С молба вх. № 6501/22.11.2021 г. от Национална агенция за приходите е поискано извършването на опис на движимото имущество на Н. Г. Г., находящо се в дома й, както и справка относно активни банкови сметки и налагането на запор върху последната разкрита сметка.

Видно от призовка за принудително изпълнение до длъжника описът е насрочен за 16.05.2022 г.

С молба с вх. № 5335/24.06.2022 г. от Национална агенция за приходите е поискано предаване на изп. д. № 991/2014 г. по описа на ЧСИ И.И. на ЧСИ З.В., под чийто опис е образувано изп. д. № 779/2022 г. на 11.07.2022 г.

С молба с вх. № 4320/15.03.2023 г. от Национална агенция за приходите е поискано извършването на опис и продажба на запорираното МПС, вкл. движимото имущество, намиращо се в дома на длъжника.

Видно от постановление на ЧСИ описът на движимите вещи е насрочен за 30.05.2023 г. Не са налице данни по делото дали е извършен.

С молба с вх. № 8239/26.04.2024 г. на Национална агенция за приходите е поискано извършването на опис и продажба на запорираното МПС, вкл. движимото имущество, намиращо се в дома на длъжника.

Видно от постановление на ЧСИ описът е насрочен за 17.05.2024 г.

Видно от протокол за опис на движими вещи от 17.05.2024 г. описът е отложен поради неявяване на длъжника.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.

439 ГПК за признаване на установено, че вземания, за които е допуснато 4 принудително изпълнение, са погасени по давност. Този иск се уважава, ако съдът установи, че изпълнителен титул съществува и от последното изпълнително действие по делото е изминал съответният давностен срок според вида на вземането.

По делото е установено, а и между страните не се спори, че по отношение на въззивника въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК е издаден изпълнителен лист за следните суми: 24 446 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от 11.06.2014 г. до окончателното изплащане на вземането; 1 662, 13 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 23.07.2013-30.05.2014 г.; 1 233, 20 лв., представляваща разноски по делото.

Вземането се ползва с 5-годишния срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД – влязлата в сила заповед поражда сходни последици с влязлото в сила осъдително решение.

Съгласно чл. 116, буква "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана многократно. Давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да се приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от този способ, като: насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис, оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването на публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени лица. Тези изпълнителни действия водят само до прекъсване на давността, но не и до спирането й. В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно и от всяко прекъсване започва да тече нова погасителна давност.