Решение № 686 от 05.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 686 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Василена П. Мидова при участието на секретаря Донка М. Ш. в присъствието на прокурора Т. Т. като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно административно наказателно дело № 20241100602598 по описа за 2024 година намери за установено следното:

Производството по реда на чл. 378, ал. 5 от НПК вр. с Глава XXI НПК.

С Решение от 20.02.2024 година, постановено по НАХД № 7118/2022 година по описа на Софийски районен съд, НО, 8-ми състав, е признал обвиняемата К. Н. Н. за виновна в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като е била освободена от наказателна отговорност и на основание чл. 78а от НК й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1/ една/ година. С решението К. Н. Н. е осъдена да заплати разноски в размер на 1000.40 /хиляда лева и четиридесет ст./лева, направени в хода на досъдебното производство и сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляващи разноски в съдебната фаза, както и сумата от 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу решението, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от обвиняемата К. Н., чрез нейния защитник адв. Г. Т. – САК, с която се обжалва първоинстанционното решение. В жалбата и допълнението към нея се излагат съображения за необоснованост и 1 неправилност на постановения съдебен акт. Моли се първоинстанционното решение да бъде отменено, като обвиняемата бъде призната за невинна за престъплението, за което е предадена на съд. Алтернативно се моли, в случай че въззивният съд не приеме доводите от жалбата и допълнението към нея, касаещи признаването на обвиняемата за невинна, СГС да намали размера на наложеното административно наказание „Глоба“, като бъде определен законноустановения минимален размер и да не бъде налагано аксесорното наказание „Лишаване от правоуправление“, предвидено в разпоредбата на чл.

78а, ал.4 от НК.

Съдът е намерил, че за правилното, обективно и всестранно изясняване на делото не е необходимо да се провежда въззивно съдебно следствие.

В откритото съдебно заседание пред въззивния съд, представителят на СГП счита, че аргументът за негодност, като доказателствено средство на протокола за оглед на местопроизшествие, е незаконосъобразен. Сочи, че това е било първото действие по разследването и има възможност то да бъде извършено, не само от разследващ полицай, но и от обикновен полицейски служител, какъвто е лицето, изготвило протокола. Относно твърдението за негодност на скицата и фотоалбума към нея, тъй като в огледния протокол не било посочено, че участва технически помощник или вещо лице, отбелязва че веществените доказателствени средства се изготвят от органа, водещ разследването, а ако прецени, че самият той няма необходимата експертност в дадена област, разследващият, респ. лицето, извършващо оглед на местопроизшествие привлича за участие в съответното действие по разследването специалист – технически помощник. Прокурорът, намира още,че заключенията по изготвените експертизи са обосновани и правилни и са дали пълни и ясни отговори на поставените задачи. Посочва, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка и извел правилните правни изводи за ангажиране на наказателна отговорност на обвиняемата. Предлага единствено да бъдат ревизирани правните съображения на първоинстанционният съд относно наличието на допуснатото нарушение на ЗДвП – нарушената норма според прокурора е чл. 20, ал.2, изреч.1 от ЗДвП, тъй като обвиняемата е управлявала трамвайна мотриса, а съгласно практиката на ВКС наличието на нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП е специално и изключва приложението на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, какъвто правен извод е направил първоинстанционният съд.

Защитникът на обвиняемата – адв. Т. поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Счита, че процесният протокол за оглед на местопроизшествие не може да бъде годно доказателство по реда на НПК, а за експертизите посочва, че почиват на предположения. Отделно от това сочи, че е налице случайно деяние, тъй като предните колела на трамвайната мотриса са преминали и водачът на трамвая няма как да е предвидил, че стрелката може да се върне обратно между трамвая и накъде ще поемат задните му колела. Посочва, че веднага щом е установила, че точно това е произтекло, водачката е предприела аварийно спиране и е направила всичко зависещо от 2 нея да предотврати произшествието. Счита, че вменените й нарушения по ЗДвП не отговарят на фактическата обстановка по делото. На следващо място, според защитата, първоинстанционният съд неправилно е оценил смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и, въпреки наличието на превес на смекчаващи обстоятелства, е наложил наказание над определения в закона минимум. Моли за отмяната на решението и признаване на обвиняемата за невинна или алтернативно

- да не бъде налагането наказанието „Лишаване от права“.

Във въззивното производство, обв. Н. не се явява и не взима участие.

Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и обсъди доводите, посочени в нея, както и тези, изложени от страните в съдебното заседание и, след като в съответствие с чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното решение, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Делото е образувано пред Софийския районен съд по внесено от Софийска районна прокуратура постановление, с което по реда на чл. 78а от НК във връзка с чл. 375 от НПК, е направено предложение обвиняемата К. Н.

Н. да бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено административно наказание „Глоба“, за извършено от нея престъпление по чл.

343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за това че: на 12.11.2019г., около 12:22ч., в гр. София, при управление на трамвайна мотриса марка „Трамвай“, модел „Т6А2“, с инв.№ TR 2030 по ул. „Алабин“ с посока на движение от ул. „Х. Белчев“ към бул.“Х. Ботев“, в района на кръстовището с бул. „Витоша“, като нарушила правилата за движение по пътищата, а именно:

Чл.20 ал.1 ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“

Чл.20 ал.2 ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват със състоянието на пътя, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препядствие“ /не съобразила наличието на пясък между езика на трамвая и трамвайната релса и получилото се в следствие на това непълно долепване на езика към съответната трамвайна релса/,

Вследствие, на което мотрисата дерайлирала и със задния си край ударила намиращата се на тротоара пешеходка М.С.К., като вследствие на настъпилото пътно-транспортно произшествие, причинила на М.С.К. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.2 НК, изразяваща се в счупване на долен край на дясна бедрена кост, което е реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение движенията на десен долен крайник“ в срок за повече от 30 дни – престъпление по чл. 343 ал.1 б. „б“ пр. 2, вр. чл. 342 ал.1 3 пр.3 НК.

В постановлението на Софийската районна прокуратура е изложена фактическа обстановка, в която са посочени времето и мястото на извършване на деянието, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушените разпоредба от Закона за движение по пътищата, изискващи водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и да се съобразяват, при избиране на скоростта на движението, със състоянието на пътя, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В постановлението са описани и медико-биологичните характеристики на полученото вследствие на пътнотранспортното произшествие телесно увреждане на М.С.К..

Производството пред първата инстанция се е развило по реда на глава 28 НПК и е приключило с решение, с което съдът е признал обвиняемата К.

Николоева Н. за виновна в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.

Б, пр. 2, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като същата е била освободена от наказателна отговорност и на основание чл. 78а от НК й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 500 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година.

Първоинстанционният съд не е установил нови фактически положения, различни от изложените в постановлението на прокурора.

Обвиняемата К. Н. Н. е родена на ****г., в гр. Враца, българка, български гражданин, неосъждане, със средно образование, разведена.

За да постанови атакуваният съдебен акт, СРС е провел съдебно следствие по реда на глава 28 от НПК, като е съобразил събраните пред него и на досъдебното производство относими доказателствени източници, а именно: показанията на свидетелите – К., М., Е., Ш., В., П., С., Л.А., К. А., С.; протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със скица и фотоалбум към него; медицински документи, свидетелство за съдимост, както и заключенията на изготвените и приложени по делото експертизи – СМЕ, КВАТЕ и СТЕ.

Пред въззивната съдебна инстанция не са представени и събрани нови доказателствени материали. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция и на досъдебното производство.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени източници, като споделя доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели, приложените писмени доказателства и доказателствени средства и използваните способи на доказване – приетите експертни заключения.

С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови релевантни факти и обстоятелства, а от друга, същата е 4 правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал. Въззивната инстанция намира необходимост да възпроизведе същата накратко, тъй като и страните не спорят относно изложените фактически положения и изразяват съгласие с всички изводи на районният съд:

На 12.11.2019г., около 12:22ч., св. К. се намирала на десния тротоар на ул. „Алабин“ и изчаквала зелен разрешителен сигнал на светофара, за да пресече в посока пешеходната част на бул. „Витоша“. По средата на пътното платно на ул. „Алабин“, в частта с кръстовището на бул. „Витоша“, имало трамвайно трасе, което било широко 3,80м. От лявата му страна, в посока бул.

„Х. Ботев“ имало лента за движението на пътни превозни средства с широчина 1,30м., а от дясната страна в същата посока имало лента за движение на пътни превозни средства с широчина 4,00м.

Обвиняемата Н. управлявала трамвайна мотриса Т6А2, инв. № TR2030, по маршрут на линия № 10. Тя се движела по трамвайното шосе на ул.

„Алабин“, с посока на движение от ул. „Хр. Белчев“ към бул. „Х. Ботев“.

Обвиняемата не съобразила наличието на пясък между езика на трамвая и трамвайната релса. Вследствие на това, се получило неплътно долепване на езика към съответната трамвайна релса, мотрисата дерайлирала и със задния си край ударила намиращата се на тротоара пешеходка К., която останала под задната част на трамвая. На място пристигнали екипи на ПАБЗН-01 и ЦСМПСофия. След като била извадена, К. била откарана в УМБАЛСМ „Пирогов“.

В хода на образуваното досъдебно производство, била назначена СМЕ, от чието заключение се установило, че на К. й е причинено травматично увреждане, изразяващо се в счупване на десен долен край на дясна бедрена кост, реализирало медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение на движенията на десен долен крайник“ за срок повече от 30 дни.

Разпечатката съдържа 42 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/56ac7afa-dde1-461b-84bc-ba211f15f0b5