Определение № 246 от 05.04.2024, Районен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 246 гр. Шумен, 05.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана К. Георгиева като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно наказателно дело № 20233630202112 по описа за 2023 година

Производство по чл.63д ЗАНН във връзка с чл.144 от АПК във връзка с чл.248 ал.1 от ГПК.

Депозирана е жалба от процесуалния представител на жалбоподателя Г. Б. Б. за отмяна на решението в частта за определените разноски за АНО, като присъди адвокатски хонорар.

В жалбата се посочва, че е направено искане за присъждане на основание чл.38, ал.2 във вр.с чл.38, ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата на възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл.8 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая е налице препращане към реда по АПК, където в чл.143 е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят е имал такъв се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказа. Липсва уредба за това как следва да се постъпи, ако искането за отмяна на административен акт е уважено или отхвърлено частично, но по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК по този въпрос следва да намерят приложение общите правила на чл.78 ог ГПК, според които страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането.В конкретният случай са представени както сключен договор за правна защита и съдействие, така и писмени доказателства, че адвокат Е.Б.С. е регистрирана по ДДС. Моли решението да бъде отменено в частта за разноските, като присъди адвокатски хонорар и отмени присъдените на АНО, разноски.

На основание чл.248, ал.2 от ГПК на АНО е изпратен препис от жалбата, с указания за възможността да подаде отговор в едноседмичен срок. В посочения от съда и определен от закона срок е депозиран писмен отговор от упълномощен представител, в което излага доводи за неоснователност на искането.

Съдът като се запозна с молбата прие за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Молбата за изменение на решението е депозирана в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима и няма пречки за разглеждането и по същество.

АНД № 2112/2023г. по описа на ШРС е образувано въз основа на депозирана жалба от Г. Б. Б. от гр. София, чрез адв. Е.Б.С. срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 7667313 ОД МВР Шумен. С Решение № 47/09.02.2024г. съдът е изменил атакувания ЕФ, като е преквалифицирал нарушението по основния състав и е намалил размера на глобата от 100 на 50 лева. Съдът е присъдил юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер от 80 /осемдесет/ лева.

Присъждане на разноски е претендирал и процесуалния представител на жалбоподателя. Искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2, във вр. чл.38, ал.1,т.3 от ЗАдв., има своето основание, като същото следва да бъде възложено в тежест на ОД МВР Шумен, а въпрос на преценка на съда е какъв да бъде размерът на присъденото възнаграждение (вж. и Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г.).

По правило, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист /чл.38, ал.1,т.3 от ЗАдв./, като в този случай, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение /чл.38, ал.2, изр.първо от ЗАдв./, а съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 от ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати.

В същото време, Съдът на ЕС приел със споменатото решение, че чл.101, § 1 от ДФЕС вр. чл.4, § 3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; - чл.101, § 1 от ДФЕС вр. чл.4, § 3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба; при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл.101, § 1 от ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики; - чл.101, § 2 от ДФЕС вр. чл.4, § 3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските 2 възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл.101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, вкл. когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед разпоредбата на чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на осъществилият правната помощ адв. Е.Б.С. би следвало да заплати възнаграждение от 480 /четиристотин и осемдесет/ лева с ДДС, но с оглед спецификата на делото, неговата несложност откъм фактически обстоятелства и правна квалификация, неутежнено съдебно следствие (приети само писмени доказателства, с разпит на един свидетел) и доколкото реалните действия по делото са изготвяне на жалбата и неяявяване в съдебно заседание, което с оглед критериите за оценка на адвокатските действия в НМРАВ, възнаграждението за това е 100 лева /арг. чл.18, ал.1 от цитираната наредба/, то и именно разноски в размер на 120 /сто и двадесет/ лева с ДДС отговарят на посочените от съда критерии и характеристики на делото.

Като съобрази размера на уважената част на жалбата 50 лева, доколкото това е размерът на отменената санкция, т. е. намалена с ½, съдът намира, че на АНО следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лева, а на жалбоподателя да се заплатят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 60 лева с ДДС, съобразно уважената част от жалбата.

Предвид гореизложеното съдът намира молбата за частично основателна, т.е. решението следва да бъде изменено и допълнено в частта за разноските.

Водим от горното и на основание чл.248 от ГПК , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 47 от 09.02.2024г. по АНД № 2112/2023г. по описа на ШРС, в частта за разноските, които Г. Б. Б. от гр. София следва да заплати на ОД МВР Шумен като намалява размера от 80 /осемдесет/ лева на 40 /четиридесет/ лева.

ДОПЪЛВА диспозитива на Решение № 47 от 09.02.2024г. по АНД № 2112/2023г. по описа на ШРС, като вписва следното съдържание:

ОСЪЖДА ОД МВР гр. Шумен да заплати на адвокат Е.Б.С. от САК, личен номер 1000435310 сумата в размер на 60 /шестдесет/ лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

3