Решение № 272 от 01.09.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. гр. Червен бряг, 01.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20244440100343 по описа за 2024 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 127, ал.2 от СК

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба на Х. Н. Г., с ЕГН ********** от с. Реселец, обл. Плевен, ул. „.....“ № 1, като майка и законен представител на малолетните Д. Т. Г., с ЕГН ********** и Ю. Т. Г., с ЕГН ********** против Т. Г. Х., с ЕГН ********** от гр. Луковит, обл. Ловеч, ул. „.......“ № 15, с която на основание чл.123, ал.2, чл.143, ал.2 и чл.149 от СК се иска от съда да постанови решение и предостави упражняването на родителските права върху родените от съвместното съжителство на страните деца, с всички произтичащи от това законни последици на майката, регламентира размера на издръжката и режима на личните контакти на бащата с децата и присъди издръжка за минало време за тях – една година назад с правно основание чл. 127, ал.2 от СК. Приложени са писмени доказателства:

2 бр. у-е за раждане на дете; препис от нот. Акт за собственост на недвижим имот и декларация за семейно и имуществено състояние. В исковата молба се твърди, че страните са живели на семейни начала в периода 2011-2016 г., от което съвместно съжителство имат родени две деца – Д. Т. Г., с ЕГН ********** и Ю. Т. Г., с ЕГН **********. Твърди се още, че след раздялата децата се отглеждат от нея и само тя, подпомагана от своите близки се е грижила за тях. Твърди, че няма здравословни проблеми или какъвто и да е друг, за да отглежда децата си. Твърди, че домът й предоставя всички необходими условия. Заявява и, че има нужния родителски капацитет.

Молбата отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я намери за редовна и с разпореждане е разменил книжата по делото. В дадения от съда срок не е постъпил отговор от ответника.

1

В съдебно заседание ищцата – редовно призована се явява лично и с адв. И. А. от ПлАК, който от името на доверителката си поддържа така предявената искова молба, като намира предявените обективно съединени искове за основателни и доказани и излага подробни доводи за това. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

Ответника – редовно призован не се явява лично и не се представлява.

Заинтересована страна ДСП – редовно призовани, не се представлява. Представили са социален доклад, в който намират обективно съединени искове за основателни и изцяло в интерес на децата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводи на страните, по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените 2 бр. у-е за раждане на дете, е че страните по делото са родители на малолетните Д. Т. Г., с ЕГН ********** и Ю. Т. Г., с ЕГН **********. По делото е безспорен факта, че родителите са живеели заедно до 2016-а година, като непосредствено след раздялата децата са останали да живеят при майка си. От този момент насам непосредствени грижи по тяхното отглеждане, възпитание и издръжка се поемат от нея. Същата желае да продължи да отглежда децата си и желае да й бъдат предоставени упражняването на родителските права, с всички произтичащи от това законни последици. Последното не се оспорва от ответника. По делото е изготвен и представен социален доклад от Д „СП” гр.

Червен бряг по местоживеене на децата. От този социален доклад се установява, че за малолетните Д. Т. Г., с ЕГН ********** и Ю. Т. Г., с ЕГН **********, се полагат адекватни грижи от майката, но в техен интерес е да поддържат връзка и с двамата родители.

Установява се още, че между майката и цата има създадени отношения на доверие и привързаност и че последната е с добър родителски капацитет. Освен това децата са в такава възраст, че се нуждаят от постоянни и непосредствени грижи. Същата получава подкрепа от своите близки и роднини. Майката разполага с жилищно-битови условия гарантиращи задоволяване потребностите на децата и осигуряване на подходяща семейна среда за отглеждане и развитие. В същия момент, бащата живее в друго населено място и е изградил ново семейство, като към момента е безработен.

При така установеното съдът прави следните правни изводи: Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и въпроса за местоживеенето на малолетните Д. Т. Г., с ЕГН ********** и Ю. Т. Г., с ЕГН ********** и упражняване на родителските права не е уреден помежду им, т.е. е налице спор при кого от тях те да живеят и кой да упражнява родителските права, което прави предявените обективно и субективно съединени искове допустими. Това се потвърждава и от представения по делото социален доклад.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава по един категоричен и небудещ съмнение начин от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства.

Разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК, въз основа на която е предявен и настоящия иск, касае разногласие относно местоживеенето на децата и самите родителски права, възникнало между отделно живеещи родители. Произнасяйки се по въпроса при кого от двамата разделени родители да живеят децата, съдът следва да постанови и кой ще упражнява 2 родителските права и задължения, респективно да определи режим на лични отношения между децата и другия родител и задължение за заплащане на ежемесечна издръжка. След сравнителен анализ и преценка на родителския капацитет към настоящия момент, финансовите, материалните и хигиенно-битови условия и възможностите на всеки един от двамата родители за отглеждане и възпитание на двете непълнолетни деца, съдът счита, че в техен интерес е да продължат да живеят при майка си, както и на нея да се предостави упражняването на родителските права по следните съображения: малолетните Д. Т. Г., с ЕГН ********** и Ю. Т. Г., с ЕГН ********** са живеели заедно с родителите си до фактическата раздяла на същите и оттогава майката и нейното разширено семейство полагат грижи за тях. Решаващо значение при определяне при кой от двамата родители да живеят децата е тяхната ниска възраст, което предполага по специално отношение и грижи. По делото са налице данни, че бащата не оспорва иска в тази му част.

Само това обстоятелство е достатъчно да мотивира съда да уважи така предявения иск.

Упражняването на родителските права и задължения изисква не само задоволяване на основните човешки потребности от подслон, храна, облекло и обувки, но и осигуряване на образование, възпитаване на децата към адаптиране и развитие в обществото, формиране на възгледите им, за да израснат и живеят като пълноценни, самостоятелни и отговорни личности.

След като упражняването на родителските права и задължения се предоставят само на единия родител, съдът е длъжен да определи мерки относно личните отношения на децата с другия родител. Следва да се определи установения в съдебната практика режим на лични контакти на децата с бащата, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване в дома на бащата, за времето от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпада с редовния платен годишен отпуск на майката. Относно предявения иск за издръжка съдът съобрази следното: Основното задължение на родителите е визирано в чл.125, ал.1 от СК, а именно – родителите са длъжни да се грижат за физическото, умственото, нравственото и социално развитие на детето си, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. Конкретно изражение на грижата за децата е и даването на издръжка. Съгласно императивната разпоредба на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Бащата не изразява становище по въпроса. Съобразявайки в съвкупност нуждите на малолетните Д. Т. Г., с ЕГН ********** и Ю. Т. Г., с ЕГН **********, възможностите на родителите и нормативно установената граница на издръжката, съдът счита, че общият размер на издръжката възлиза на 500.00 лв. за всяко от тях, от които бащата следва да поеме половината – 250.00 лв., при минимален размер определен от законодателя от 233,25 лв., а останалата част от издръжката, както и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата остават в тежест на майката. Ето защо съда счита, че този иск освен по основание е доказан и по размер и ответника следва да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на малолетните Д. Т. Г., с ЕГН ********** и Ю. Т. Г., с ЕГН **********, в размер на по 250.00 лв, за всяко от тях, който размер е близо до минимално определения такъв от 3 законодателя към момента, считано от дата на завеждане на исковата молба 20.03.2024 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване.

По отношение на иска за издръжка за минало време по чл. 149 СК: Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година назад до завеждане на иска.

В производството по този текст доказателствената тежест пада върху ответника. Ищецът не е длъжен да доказва нуждата от издръжка за претендирания период за минало време. Ако ответникът твърди, че такава нужда не е съществувала или, че пък доброволно е доставял издръжка той следва да докаже тези обстоятелства.

Ищцата твърди, че с бащата на малолетните Д. Т. Г. и Ю. Т. Г. живеят разделени от 2016-а година и, че само тя е отглеждала децата си. Ответника не е оспорил тези твърдения. С оглед разпоредбата на чл. 149 от СК съдът намира, че правно релевантният факт за начало на фактическа раздяла между страните и съответно задължение за предоставяне на издръжка е от 01.01.2017 г. При така установените фактически обстоятелства съдът приема, че за процесният период – 20.03.2023 г. до датата на подаване на исковата молба – 20.03.2024 г. ищцата е отглеждала сама малолетните Д. Т. Г. и Ю. Т. Г., като през този период, същите са имали нужда от издръжка и от двамата родители. В хода на делото не се събраха доказателства, че в процесния период бащата да е предоставял някаква издръжка за своите ненавършили пълнолетие деца. Същия, като техен баща е дължал такава издръжка за периода от 20.03.2023 г. до 20.03.2024 г. Изводите на съда, обосновали преценката относно размера на дължимата занапред издръжка, са меродавни и при определяне на размера на издръжката за минало време – от 20.03.2023 г. до 20.03.2024 г. и определя уважаване на този иск изцяло в претендирания размер от 250.00 лв. месечно за всяко от децата и общо в размер на 3000.00 лв. за всяко от тях.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка.

По разноските: Ищцата претендира разноски в размер на 525.00 лв. адвокатско възнаграждение, които съгласно чл.78, ал.1 от ГПК следва да се поемат от ответника. С оглед изхода на делото същия следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху определения размер на издръжката за бъдеще и минало време, а именно в размер на 920.00 лв., съгласно чл. 69, т. 7 от ГПК във връзка с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по сметка на ЧРС. По изложените съображения, съдът РЕШИ:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетните Д. Т.

Г., с ЕГН ********** и Ю. Т. Г., с ЕГН ********** на майката – Х. Н. Г., с ЕГН ********** от с. Реселец, обл. Плевен, ул. „.....“ № 1.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетните Д. Т. Г., с ЕГН ********** и Ю. Т. Г., с ЕГН ********** да е при майката – Х. Н. Г., с ЕГН ********** на адреса на който живее: с.

Реселец, обл. Плевен, ул. „.....“ № 1.

4

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на малолетните Д. Т. Г., с ЕГН ********** и Ю.

Т. Г., с ЕГН ********** с бащата Т. Г. Х., с ЕГН ********** от гр. Луковит, обл. Ловеч, ул.

„.......“ № 15, с правото да ги взима при себе си както следва: от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпада с редовния платен годишен отпуск на майката.