Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 170 от 30.06.2020, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 230/2020
Вид
Решение № 170
Подписан
30.06.2020
В сила
15.08.2020
Състав
МАРИЯ ГЕОРГИЕВА АДЖЕМОВА, РЕНАТА ГЕОРГИЕВА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА, ИВАН ВАЛЕРИЕВ НИКИФОРСКИ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е №170 гр. ВРАЦА, 30.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд гражданско отделение отделение в публичното заседание на 24.06.2020 г. в състав:

Председател:Рената Мишонова-Хальова

Членове:М. Аджемова

Иван

Никифорски мл. с-я в присъствието на: прокурора секретар Галина Емилова като разгледа докладваното от М. Аджемова в. гр. дело

N` 230 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 4587/09.03.20 г. на Д.Д.Д. и Д.И.Д. ***, чрез адв. Б.И., срещу решение на районен съд гр. Враца № 105/14.02.20 г. по описа на същия съд, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен и недоказан предявения от въззивниците иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне поради неизпълнение от страна на ответниците на договор за покупко-продажба на недвижим имот

/апартамент/ находящ се в гр. Враца срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с нот. акт № 186/12.11.1986 г. на нотариус С.К. с р-н на действие районен съд гр. Враца.

В жалбата подробно се мотивират оплаквания за необоснованост на атакувания съдебен акт и за постановяването му в противоречие с материалния и процесуален закон. Според въззивниците, първостепенният съд не е възприел правилно фактите и обстоятелствата по делото, не ги обсъдил в тяхната взаимна връзка и направил необосновани изводи. Районен съд не съобразил, че местоизпълнението по атакувания алеаторен договор е в село Рогозен, а също, че по делото не са събрани доказателства, че ответниците са престирали в цялост и редовно нужната на ищците издръжка, включваща храна, дрехи, отопление, грижи за здравето и хигиената в домакинството им, при съобразяване напредналата им възраст и здравословно състояние и в тази връзка изводът на съда за неоснователност на предявения иск бил неправилен и необоснован.

При наведените оплаквания, жалбоподателите молят за отмяна на обжалвания акт и решаване спора по същество от настоящата инстанция, като се развали атакувания договор за издръжка и гледане поради пълно неизпълнение от страна на ответниците.

Ответниците по жалба Е.Д.Д. и Д.Д.Д., чрез адв. М.Д., представят отговор, в който подробно мотивират становище за неоснователност на жалбата. Молят обжалваното решение на бъде потвърдено и претендират съдебни разноски. Същите нямат доказателствени искания.

Окръжен съд, след самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на страните намира следното:

Постъпилата въззивнва жалба е процесуално допустима, като подаден в срок, от надлежна страна в производството и имаща за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите.

При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 от ГПК служебна проверка, окръжен съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

При въззивният контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт, в рамките поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, от фактическа и правна страна окръжен съд намира следното:

По делото е установено, че ищците семейство Д. и Д. Д. са продали на сина си Д.Д. Д. собствения си апартамент на ходящ се в гр. Враца, бул. "***" № 28, бл. "***", състоящ се от хол, спалня, кухня, сервизни помещения, коридор, с площ от 65.30 кв. м., заедно с прилежащото избено помещение № 3 с площ от. 3.11 кв. м. и 1.72 ид. и ч. от общите части на сградата, заедно с отстъпено право на строеж, срещу задължението на купувача да гледа, храни и полага всички необходими грижи при нужда и немощ да края на живота на продавачите, като последните си запазват, заедно с купувача, правото на ползване върху жилището докато са живи. Описаната продажба е оформена с нот. акт № 186/12.11.86 г. на нотариус С.К. с р-н на действие районен съд гр. Враца.

Купувачът по договора Д. Д. починал на 27.04.2002 г., след което задълженията му договора преминават върху наследниците - Е.Д. и Д.Д. негови деца и съпругата му С.Д. Д.. Във вр. с нот. покана изпратена от ищците сем. Д. до наследниците на покойния им син Д. Д., в която те твърдят, че поетото от покойния им син задължение не се изпълнява от наследниците, на 30.09.2002 г. между тях се провела среща, за която е съставен протокол от нотариус С.К. представен на стр. 55 от делото. В протокола е отразено, че страните се съглА.ват да осигурят на продавачите по договора сем. Д. несмущавано ползване на описания апартамент в гр. Враца, както и да им предоставят най-късно до 01.10.2002 г. ключ от същия и при влошено здравословно състояние на Д. или Д. Д. да полагат необходимите грижи за тях. След това споразумение, на 14.11.2006 г. починала съпругата на приобретателя по договора за издръжка и гледане, С.Д. Д..

При изложените обстоятелства, ищците по делото сем. Д. и Д. Д., като активно легимирани кредитори по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД по договора за издръжка и гледане, имат право, при пълно неизпълнение на същия, каквото твърдят в исковата молба, да искат развалянето му. При предявяване на иска на 10.10.19 г. надлежни ответници са наследниците на приобретателя по договора за издръжка и гледане Д. Д. - децата му Е. и Д. Д., които съгласно чл. 60 от ЗН отговарят пред прехвърлителите до размера дяловете си в наследството.

По предявения иск за разваляне на договор за издръжка и гледане поради неизпълнение срещу наследниците на приобретателя, негови син и дъщеря - Е.Д. и Д.Д., в доказателствена тежест на последните е да установят при пълно и главно доказване, че изпълнението покрива задълженията им по договора за издръжка и гледане по вид, обем и качество, адекватни на нуждите и на двамата прехвърлители с оглед тяхното здравословно състояние, възраст, начин на живот и бит.

Характерът на този вид договори е такъв, че не допуска периодично изпълнение на задължението - същото следва да е ежедневно, непрекъснато и точно по вид и обем. Недопустимо е задълженията по този вид договори да се дели на периоди, както и изпълнение на задълженията и не търпи забава. Задължението е поето като неделимо, при което изпълнението следва да се престира по отношение и на двамата прехвърлители в договорения вид и обем.

По делото са представени писмени медицински документи, а и не се оспорва от ответниците, че ищците семейство Д. имат влошено здравословно състояние - Видно от представените с исковата молба писмени доказателства (стр.9-19 от делото) Д.Д. е претърпял операция на ингвинална херния във Военно-медицинска академия гр.

София през 2005 г., както и операция на аденом на простата през 2007 г. и втора операция от ингвинална херния през 2018 г. в същото лечебно заведение, а Д.Д. е боледувала през месеците юни и юли 2019 г. от бронхопневмония, за което е лежала в Тубдиспансер гр. Враца от 17.07.2019 г. до 26.07.2019 г., както и от пиелонефрит. По делото няма спор също, че постоянното местоживеене ***, която е собственост на техния покоен син Д. Д.. Ищците са в напреднала възраст, Д. Д. е на 85 години, а съпругата му на 81 години.

По делото са представени множество квитанции за заплащане от страна на ответниците на битовите сметки за електричество и вода за процесния апартамент в гр. Враца за периода от 12.07.2019 г. до 10.08.2019 г., както и за заплатени от тях данъци за апартамента и за къщата в с. Рогозен, в която живеят ищците (стр. 56-74).

С оглед заявеното от страните пред окръжен съд в с. з. на 24.06.20 г., между тях няма спор, че консумативите за къщата в село Рогозен се заплащат от ищците сем. Д..

По делото също така не се спори, че ответникът Е.Д. живее и работи в чужбина, като твърденията на ответницата Д.Д., негова сестра са, че тя е осигурявала изцяло нужните грижи за ищците по процесения договор за издръжка и гледане, с което е изпълнила задължението и на своя брат.

Показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели са разнопосочни относно полагането от ответницата Д.Д. на ежедневни необходими грижи и помощ за ищците сем. Д. в обем и качество съобразно нуждите им. В този смисъл въззивният съд приема, че гласните доказателства налагат извода, че наследниците на приобретателя са установили полагани от тях частични, непълни и непостоянни грижи, които не са от характер да осигурят спокойно и нормално съществуване на ищците. Характерът на сключения договор, възрастта на прехвърлителите, здравословното им състояние /през 2005 г., 2007 г. и 20018 г. ищецът Д.Д. е претърпял няколко тежки операции, а през 2019 г. ищцата Д.Д. се е лекувала от тежко белодробно и бъбречно заболяване/, несъмнено налагат извод, че те /претхвърлителите/ имат нужда от грижи, които следва да се полагат ежедневно и непрекъснато. Показанията на свидетелите посочени от ответниците - К.Т. и Р.Б. не са източник на данни за полагани пълноценни и постоянни грижи от ответницата Д.Д. - лични или чрез сина й Роберто, които са от характер да осигурят спокойно и нормално съществуване и на двамата ищци.

Това е така, тъй като свидетелките твърдят факти и обстоятелства, които са възприели твърде общо и епизодично и не могат да бъдат кредитирани от съда в подкрепа на твърденията на ответниците, че са изпълнявали ежедневно и непрекъснато насрещните си задължения, съобразно нуждите на ищците. И двете свидетелки твърдят, че живеят в гр. Враца и са в близки отношения с ответницата Д.Д., като познават и ответниците. Те не оспорват, че ищците живеят в село Рогозен, тоест местоизпълнение на задължението на ответниците е различно от постоянното им местоживеене. Свидетелките заявяват общо, че Д. посещавала дядо си и баба си в село Рогозен, пазарувала, помагала в домакинството, но не посочват кога и колко често се е случвало това. Те нямат лични впечатления от посещенията на ответницата Д.Д. *** споделят пред съда информация получена от нея. Свидетелките имат лични впечатления само за това, че през лятото на 2019 г. ищцата Д.Д. боледувала, което наложило пребиваването й в гр. Враца, в процесния апартамент на бул. "***", като ответницата Д.Д. я придружавала при на изследвания и прегледи в болнични заведения в града. Те свидетелстват, че и двамата ищци били в апартамента на ответницата Д.Д. *** и тя се грижела за тях за около 4 месеца, до септември 2019 г. Но от показанията на свидетеля Тодор С., съсед на ищците в село Рогозен, се установят различни обстоятелства. През лятото на 2019 г. ищцата Д.Д. действително била болна и се лекувала в гр. Враца, но ищецът Д.Д. ***, той често я посещавал, като свидетелят заявява, че Д.Д. го викал да го закара до града. Свидетелките К.Т. и Р.Б. депозират показания и за това, кой е плащал сметките за апартамента в гр.

Враца и дали ответниците са допускали ищците да ползват апартамента, които обстоятелства са без значение за спора, тъй като ответницата Д.Д. е собственик по наследство и живее в процесния апартамент в гр. Враца, при което е нормално да заплаща, както данъците за имота, така и сметките за потребените електричество и вода. Тя е задължена също така да допуска ищците до жилището в гр. Враца, доколкото докато са живи те са собственици на вещното право на ползване. А като се посочи по-горе, за къщата в село Рогозен, в която ищците сем. Д. живеят постоянно, те са заплащали консумативите. По делото не са събрани други доказателства, че ответниците са полагали ежедневни и непрекъснати грижи в периода 2005 г. до 2019 г. за своите дядо и баба, от които те несъмнено са имали нужда с оглед напредналата им възраст, като обективен критерий и здравословно им състояние, за което е реч по-горе. Напротив, по делото са събрани доказателства за обратното. Свидетелят Тодор С., който живее в село Рогозен и е съсед на ищците, твърди, че ответниците посещавали своите дядо и баба преди 17-18 г., за период около една/две години след, което свидетелят не ги е виждал в селото. На ищците помагали, в домакинството и в сметките, тяхната дъщеря Т. и внучката им А., които често ги посещавали, макар и да не живеели в селото. Свидетелят С., също помагал на ищците, когато се наложи. Свидетелят Е. А. също твърди, че ищците живеят в повечето случаи сами в село Рогозен, като често ги посещавала дъщеря им Т., която не живеела в селото. По делото не са събрани доказателства за полагани грижи към ищците от страна на ответника и техен внук Е.Д., тъй като той живее в чужбина. Обстоятелство, което не се оспорва от страните.