Определение № 1135 от 07.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1135 гр. София, 07.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно наказателно дело № 20251100602190 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК.

Образувано е въз основа на въззивна частна жалба от И. П. Д. с ЕГН: **********, подадена чрез адв.П.-М.М.Б., срещу Определение № 4734 от 29.11.2024 г., постановено по НЧД № 15155 по описа за 2024 г. на СРС, НО,1-ви състав, с което е потвърдено постановление на прокурор от СРП от 01.10.2024 г., изведено в деловодството на СП на 3.10.2024г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 2015/2022 г., по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. 52150, по описа за 2022г. на СРП.

В жалбата си, Д. излага оплаквания, че първоинстанционното определение е неправилно и незакосъобразно, като моли СГС да го отмени, да отмени атакуваното прекратително постановление, като даде задължителни указания за спазването на материалния закон и процесуалните правила. Съображенията на жалбоподателя са следните:

Нито първоинстанционният съд, нито прокурорът са подходили с нужната критичност при обсъждане на свидетелските показания, изхождащи от близки хора на лицето, нанесло телесната повреда и това ги е довело до погрешен извод за наличие на неизбежна отбрана.

Първоинстанционният съд е игнорирал, че доказано се касае за лека телесна повреда и, тъй като прокурорът не е установил факти и обстоятелства, обуславящи квалифициран, то и двамата е следвало да заключат, че се касае за престъпление от частен характер.

Съобразно повелите на КРБ, компетенцията на прокуратурата се свежда до престъпленията от общ характер. От друга страна, неизбежната отбрана е обстоятелство, което изключва обществената опасност на деянието, като прокурорът е следвало, на осн. чл.

25, ал.6 от НПК, да спре наказателното производство, като укаже на частния тъжител правото му в срок от 6 месеца да подаде тъжба до компетентния първоинстанционен съд.

Тъжителя счита още, че само съд може да се произнесе с акт по същество по отношение наличието или липсата на изключващо вината обстоятелство, когато се касае за престъпление от частен характер и то след провеждане на състезателен процес.

В жалбата се твърди още и, че производството е протекло без участие на Д., като той не е разбрал и е пропуснал 6-месечния срок за подаване на тъжба пред съда и това право е 1 преклудирано, защото прокуратурата се е произнесла по изключващи вината обстоятелства, без да има такова правомощие.

Поради горната причина, Д. счита, че СГС следва да отмени атакуваното определение, като вместо него постанови ново, с което да отмени прекратителното постановление и да даде задължителни указания за изпълнението на Тълкувателно решение № 1 от 25.07.2023 г. и, алтернативно, да върне делото за доразследване.

След запознаване с доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, настоящият състав на СГС установи следното:

Наказателното производство е образувано на 06.12.2022 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК, за това, че на 06.09.2022 г., в гр. София, в района на Централни Софийски Хали, причинил на И. П. Д. средна телесна повреда - престъпление по чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

По делото не е привлечено обвиняемо лице и взета мярка за процесуална принуда.

В хода на ДП са извършени множество действия по разследването: в качеството на свидетел и пострадал е разпитан И. П. Д., запознат с правата си по чл.75 и сл. от НПК; разпитани са свидетелите А.Л.К., Я.Г.К., Т.Й.К., М.М.К., Н.В.М., А.Л.М., Л.Г.Н., назначени и изготвени са съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ и комплексна СМЕ, приложена е медицинска документация и др. относими към предмета на производството писмени доказателства.

Делото е изпратено в СРП след предявяване на разследването на пострадалия и неговия повереник по реда на чл. 227, ал. 1 и ал. 2 от НПК.

С постановление на прокурор от СРП от 01.10.2024 г., изведено в деловодството на СП на 3.10.2024г., е прекратено наказателното производство по ДП № 2015/2022 г., по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. 52150, по описа за 2022 на СРП, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.

24, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро и чл. 199 от НПК.

Това постановление е обжалвано от Д. и с Определение № 4734 от 29.11.2024 г., постановено по НЧД № 15155 по описа за 2024 г. на СРС, НО,1-ви състав, то е потвърдено.

За да потвърди прекратителното постановление, СРС е възприел фактическа обстановка, която по същество повтаря възприетата от наблюдаващия прокурор в отменителното постановление и, която се споделя и от въззивния съд, а именно:

И. П. Д. и А.Л.К. се запознали през 2007 г. в интернет , в сайт за запознанства. Двамата се срещнали неколкократно по молба на Д., тъй като по онова време К. била студентка по медицина и той искал да прегледа документите на брат му, страдащ от шизофрения. След като го направила, К. заявила на Д., че не може да помогне на брат му, а последният избухнал и ударил стената до нея, като цялото му поведение станало агресивно. От тази среща до 2018 г.,, свидетелката не била притеснявана от Д.. Именно през 2018г., Д. се свързал с К. в социалната мрежа „Фейсбук“, започнал разговор с нея, извинил се за агресивното си поведение преди години и я помолил да се видят. Свидетелката го поканила на работното си място, като по време на срещата и проведения разговор настояла за приятелски отношения между тях. Д. обаче споделил чувствата си към нея и отхвърлил възможността да са само приятели.

От 2019 г., Д. започнал да причаква св. К. пред кабинета й, да се доближава до нея, шепнейки й, да й звъни от различни телефонни номера, да й пише в приложенията на социалните мрежи от фалшиви профили, които регистрирал, като описвал действията й, начина по който е облечена и маршрута по който се движи, така че да разбере, че непрекъснато е следена от него.

2

На 06.09.2022 г., около 22.00 ч., св. А.К. била в заведение „Микас“, находящо се на ул.

„Искър“ № 11, в компанията на св. Т.К., св. М.К. и св. Л.Н.. На излизане от заведението, свидетелите видели И. Д. да минава по улицата, а след като и той ги забелязал, рязко сменил посоката на движението и тръгнал по друга улица. Св. К. и К. били виждали Д., като знаели от К., че той я притеснява от години. Това обстоятелство К. била споделяла и със св. Н..

След като свидетелите продължили пътя си в посока метростанция „Сердика“ и стигнали до сградата на ЦУМ, били пресрещнати от Д., който започнал да отправя обидни реплики към св. А.К., питайки я дали баща й ще става политик, за да следи кариерата му. След това започнал да я обвинява, че няма никакви приятели и се опитал да убеди останалите свидетели колко лош човек е К.. Тъй като тя не желаела да разговаря с Д., а той бил настоятелен, св. К. и К. застанали между тях и казали на Д. да остави К. и да спре да я притеснява. Тогава Д. нанесъл удар с ръка в областта на главата на св. К., от който последния залитнал. В отговор, Т.К. избутал Д. с ръце в гърдите и му казал да се маха. Независимо от това, Д. продължил да обикаля около св. К., К., Н. и К.. Последната позвънила на съпруга си св. Я.К., помолила го да дойде да я вземе от сградата на Централни Софийски Хали и подала сигнал на ДНС 112. Разговорът й със св. Я.К. бил възприет от И. Д., който тичайки се отправил в посока към „Халите“. К., К., К. и Н. го последвали в същата посока. Пред входа на джамия „Баня Баши“, И. Д. и Я.К. се засекли. Св. К. видяла Д. да посяга с ръка към съпруга й, но последният успял да избие удара. В същия момент, К. се скрила зад гърба на съпруга си и влязла в двора на джамията. Св. Я.К. се обърнал към нея, заставайки на входа на двора на джамията, за да попречи на Д. да стигне до К.. При това Д. хванал Я.К. в областта на гърлото, започнал да го притиска към оградата на двора на джамията и да го души. В същото време, св. К. хванал ръцете на Д., за да го издърпа от К.. Действията на св.

Т.К. били възприети и от приближаващите се към джамията в същия момент св. К. и св.Н..

Последната бързала да хване влак за гр. Перник, поради което тръгнала в посока към Централна гара.

В опит да се освободи,за да не бъде задушен от Д., св. Я.К. замахнал с ръка и нанесъл удар на последния в областта на лицето, от тъжителят паднал на земята и започнал да плаче.

Св. Н.В.М. и А.Л.М. - полицейски служители, били извикани от Д., К., К., К. и К. за съдействие, непосредствено след приключване на конфликта, тъй като ги видели, че са паркирали патрулния автомобил на ул. ****. Св. М. и М. видели, че по лицето на Д. има кръв, изслушали неговата и тази на останалите свидетели версия относно инцидента и насочили всички към 05 РУ — СДВР с оглед подаване на жалби и снемане на сведения, което Д. категорично отказал.

Изложената по - горе фактическа обстановка, както прокурорът, така и СРС са приели, че е установена от следните доказателства: логичните, последователни, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се показания на свидетелите А.К., Я.К., Т.К., М.К. и Л.Н., както и частично от показанията на св. Н. М., А. М. и И. Д.. Правилно и СРС и прокурорът не са кредитирали показанията на Д. относно обстоятелствата, при които му е причинена телесната повреда в частта относно физическо нападение, предприето първо от страна на К., доколкото твърденията на Д. в този смисъл са останали изолирани и доказателствено неподкрепени.

В хода на разследването, за установяване вида, характера и механизма на получаване на травматичното увреждане от Д. е изготвена СМЕ и комплексна СМЕ. От заключението на последната се установява с категоричност, че травматичните увреждания, причинени на Д. са резултат от действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики имат и човешките крайници и могат да бъдат получени при нанасяне на директен удар/и със свити в юмруци ръце, като реализират медикобиологичните признаци „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ и „болка“.

3

При така установеното от фактическа страна, СГС намира, от правна страна, следното:

Тъй като заключението на КСМЕ е обективно, пълно и отговаря на поставените задачи с нужната медицинска компетентност, освен това е и безпристрастно, правилно е било прокурорът и СРС да го кредитират, приемайки, че именно такъв е медикобиологичният признак - „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ и „болка“, на причинените на Д. травматични увреждания. Именно затова и съвсем логично прокурорът е приел, че в случая няма извършено деяние по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

И прокурорът и СРС са приели, че по отношение извършеното от Я.Г.К., следва да намери приложение института на неизбежната отбрана.

Според чл.12, ал.1 от НК, не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

Съгласно т. 6 от Постановление № 12/29.XI.1973 г. по н.д. № 11/73 г. на Пленума на ВС, неизбежната отбрана е упражняване право на защита, при която нападнатият или други граждани могат да причинят вреди на нападателя с цел защита и отблъскване на нападението.

Законът предоставя право на отблъскване на това нападение не само на нападнатия, но и на всеки гражданин, без да е необходимо да се търси намесата на специализирани държавни и обществени органи. Съгласно същото постановление неизбежната отбрана изисква непосредствено общественоопасно и противоправно нападение от човек, което трябва да се разбира като едно или няколко действия или бездействия, които пряко и непосредствено застрашават или накърняват държавни и обществени интереси, личността или законните права на гражданите. Нападението е непосредствено не само когато е започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална опасност за увреждане на държавните и обществените интереси, личността или законните права на гражданите.

Защитата е в пределите на неизбежната отбрана не само, когато е налице съответствие между нея и нападението, но и при несъответствие, ако то не е явно.