Решение № 52 от 06.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Пловдив, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Т. Кюртова при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20245300900262 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ.

Ищецът “СЕВИ ОЙЛ”ЕООД, ЕИК 203970390, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Васил Левски“ №170, представлявано от Й. Г. С. и М. П. Р., чрез пълномощник адв.А. Н., твърди, че между страните съществуват търговски отношения по писмен договор за продажба на горива, по който ищецът е продавач, а ответникът – купувач.

Твърди се, че е доставяно гориво по заявка на ответника и са издавани от ищеца фактури, подробно описани по номер, дата и предмет в исковата молба и в уточняваща молба към нея.

По някои от фактурите са извършени частични плащания, други са изцяло неплатени на падежа – 7 дни след издаване на фактура. Ищецът е получил плащане и от трето лице – застраховател, след което е останал неплатен остатък по три от издадените от него фактури с получател ответното дружество, съответно фактура №1100007775/31.12.2022 г. с неплатен остатък 8 307,05 лв., ф-ра №1100007898/15.01.2023 г. на стойност 22 193,39 лв., изцяло незаплатена, и ф-ра №1100008076/31.01.2023 г. на стойност 1 761,49 лв., изцяло незаплатена. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 32 261,93 лв., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, представляваща неплатена цена по договора за продажба на горива от 07.10.2022 г., по който са извършени доставки на гориво и са издадени фактури №№1100007775/31.12.2022 г., 1100007898/15.01.2023 г. и 1100008076/31.01.2023 г. Претендират се разноски, в т.ч. сторените в производство по обезпечаване на бъдещ иск.

Ответникът “БАУ ИНВЕСТ”ЕООД, ЕИК 205199686, седалище и адрес на управление 1 гр.София, ул.“Софроний Врачански“ №62, представлявано от Ц. Г. И., е подал отговор на исковата молба, с който взима становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция, без да излага конкретни съображения в тази насока.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че на 07.10.2022 г. между страните е сключен договор, с който е уговорена продажба на стоки (горива) при отложено плащане чрез използване на нарочни карти, предоставени на купувача, с определен кредитен лимит. Продавач по договора е ищцовото дружество, а ответникът е купувач. С договора е уговорено, че за направените през календарния месец покупки продавачът издава фактура два пъти месечно, а купувачът, наречен основен картодържател, заплаща закупеното количество горива в рамките на 7-дневен срок от датата на данъчното събитие. Договорът е сключен за срок от една година, като в него е предвидено автоматично удължаване на действието му в случай, че никоя от страните не поиска прекратяването му в 1-месечен срок преди изтичане на договорения срок.

Установява се, че ищецът е издател на следните фактури с получател ответника и предмет продажба на горива: ф-ра №1100007775/31.12.2022 г. на стойност 19 652,63 лв. и срок за плащане 07.01.2023 г., ф-ра №1100007898/15.01.2023 г. на стойност 22 193,39 лв. и срок за плащане 22.01.2023 г., и ф-ра №1100008076/31.01.2023 г. на стойност 1 761,49 лв. и срок за плащане 07.02.2023 г. От приложения на л.44 счетоводен документ се установява, че по първата от цитираните фактури е заплатена сумата 11 345,58 лв.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че горните фактури са осчетоводени от двете страни, като счетоводните записвания относно суми, падежи и предмет на сделката (гориво) съвпадат. Сумата 11 345,58 лв. по фактурата от 31.12.2022 г. е погасена от получено застрахователно плащане, а останалите две фактури не са платени. В счетоводствата на двете страни салдото по тях е в общ размер 32 261,93 лв., от които 8 307,05 лв. – неплатен остатък по ф-ра №1100007775/31.12.2022 г., 22 193,39 лв. – по ф-ра №1100007898/15.01.2023 г., и 1 761,49 лв.

– по ф-ра №1100008076/31.01.2023 г. Ответникът е включил фактурите в справка-декларация по ЗДДС за съответните периоди и е ползвал данъчен кредит по тях.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

От приложените доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, се установява по несъмнен начин, че между страните е възникнало правоотношение по договор за търговска продажба. Между страните е постигнато писмено съглашение, имащо характер на рамково такова, с което са уредени общо правата и задълженията им по договора и е предвидено за отделните доставки да се издават обобщени фактури два пъти в съответния месец, за който се отнасят доставките. Законът не изисква определена форма за действителност на договора по чл.318 ТЗ, като съгласно чл.321 ТЗ по искане на купувача продавачът е длъжен да издаде 2 фактура, а по съгласие на страните – и други документи. В случая са били издадени фактури, които са редовни от външна страна, съдържат изискуемите реквизити, така че да бъде изведено постигнатото съгласие между ищеца и ответника относно основните елементи на търговската продажба, а именно – продажна вещ и цена. В редица решения на ВКС по въпроса е прието, че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, ако в нея фигурира описание на стоката по вид, стойност и начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. (в т.ч. Решение №114/26.07.2013г. по т.д.№255/2012г., І т.о., Решение 252/03.01.2013г. по т.д.№1067/2011г., ІІ т.о. и мн.др.) Съгласно чл.327, ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В конкретния случай се установява, че стоките, предмет на договора за продажба, са били предадени на ответника. Доказателствена стойност по отношение изпълнението на договора с предаване на стоките от продавача на купувача има извънпроцесуалното поведение на ответника, свързано с извършеното от него счетоводно отразяване на фактурите като задължение към ищеца, с отразяването им в дневниците за покупки по ЗДДС, което според трайно установената съдебна практика по въпроса съставлява признание относно неизгодните за страната факти на извършена продажба с предаване на продажбените стоки. Последните действия се третират и като потвърждаване на сделките и уговореното с тях по смисъла на чл.301 ТЗ, когато фактурите не са подписани за получател или пък ако са подписани от лице без представителна власт по отношение на същия. В тази връзка съдът изцяло кредитира приетата по делото счетоводна експертиза, която е обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните.

С предаване на стоките, предмет на договора за продажба, е възникнало насрещното задължение на ответника да плати уговорената цена. При уговорен срок за плащане между страните, падежът на това задължение настъпва с изтичане на срока. В конкретния случай в издадените от ищеца и потвърдени по реда на чл.301 ТЗ данъчни фактури е отбелязан срок за плащане. В аспекта на горното относно съдържанието на фактурите и способността им да установят постигането на продажбено правоотношение с всички елементи, в т.ч. срок за плащане, съдът намира, че между главните страни по спора е уговорен срок за плащане, съответно: 07.01.2023 г. – по ф-ра №1100007775/31.12.2022 г., 22.01.2023 г. – по ф-ра №1100007898/15.01.2023 г., и 07.02.2023 г. – по ф-ра №1100008076/31.01.2023 г. Този срок е изтекъл, следователно вземането на продавача за цената е падежирало. В срока за плащане не е постъпило такова от страна на ответника-купувач, а част от вземането по първата от процесните фактури е погасено чрез получено застрахователно обезщетение (плащане от трето за спора лице). Дължимият остатък по тази фактура, заедно с пълната неплатена цена по останалите в общ размер 32 261,93 лв. трябва да бъде заплатен от ответника, което прави иска доказан по основание и размер, за това последният следва да бъде уважен изцяло, като се присъди и законна лихва от датата на исковата молба – 30.04.2024 г., до окончателното плащане.

При този изход на спора и с оглед направеното от ищеца искане, на същия следва да 3 се присъдят деловодни такси и разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е заплатил държавна такса в размер 1 290,48 лв., направил е разноски за възнаграждение на вещо лице в размер 300 лв. и е заплатил (изцяло по банков път) адвокатско възнаграждение в размер 3 877,14 лв. На ищеца следва да бъдат присъдени и сторените от него разноски в хода на обезпечителното производство по ч.т.д.№198/2024 г. на ОС Пловдив, както следва: 45 лв. – държавни такси, и 1 938,58 лв. – адвокатско възнаграждение (платено изцяло по банков път).

Общият размер на разноските, равняващи се на 7 451,20 лв., следва да се присъди изцяло в тежест на ответната страна.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА “БАУ ИНВЕСТ”ЕООД, ЕИК 205199686, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Софроний Врачански“ №62, представлявано от Ц. Г. И., да заплати на “СЕВИ ОЙЛ”ЕООД, ЕИК 203970390, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Васил Левски“ №170, представлявано от Й. Г. С. и М. П. Р., сумата 32 261,93 лв. (тридесет и две хиляди двеста шестдесет и един лева и 93 ст.), ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 30.04.2024 г., до окончателното плащане, представляваща неплатена цена за доставени горива по договор от 07.10.2022 г., за което са издадени ф-ра №1100007775/31.12.2022 г. на стойност 19 652,63 лв. и неплатен остатък 8 307,05 лв., ф-ра №1100007898/15.01.2023 г. на стойност 22 193,39 лв. и ф-ра №1100008076/31.01.2023 г. на стойност 1 761,49 лв.; както и да му заплати сумата 7 451,20 лв. (седем хиляди четиристотин петдесет и един лева и 20 ст.) – деловодни такси и разноски в производството по т.д.№262/2024 г. и по ч.т.д.№198/2024 г. на ОС Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

4