Решение № 7 от 08.01.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№7 гр. ХАСКОВО, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. Х. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело № 20235600900143 по описа за 2023 година

Предявени са два иска в обективно кумулативно съединение с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането за суми в размер на 60 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и в размер на 3 414.45 лева – за имуществени вреди.

ИЩЦАТА – С. А. У. твърди, че на 17.10.2022 год., около 11.00 часа в гр.Хасково на ул.“Хан Омуртаг“, Д. А. като водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.№ ******, потегляйки на заден ход от реда на паркирани коли я блъснал в момент, в който преминавала зад него.

Непосредствено след пътния инцидент, пострадалата била откарана в „МБАЛ – Хасково“ АД – гр.Хасково, където била хоспитализирана за периода от 17.10.2022 год. до 23.10.2022 год. След проведените прегледи и изследвания било установено, че вследствие на пътния инцидент, ищцата получила счупване на трохантера на дясната бедрена кост, наложило извършване на оперативна интервенция с вътрешна фиксация с поставяне на фиксиращ пирон, причинило й болки, страдания, неудобства при обслужването й, влошаване на здравословното й състояние, дало отражение и на психиката й.

Все още движенията в областта на десния й крак не били напълно възстановени. Във връзка с лечението и възстановяването й, ищцата направила разходи за лекарства и консумативи, на обща стойност 3 414.45 лева. Към момента на настъпване на ПТП е бил в сила застрахователен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен между собственика на МПС, управлявано от виновния водач и ответното дружество, от страна на което не било определено и изплатено застрахователно обезщетение, поискано с молба от 02.11.2022 год. С оглед на изложеното, 1 моли за решение, с което съдът осъди ответника да й заплати суми в размер на 60 000 лева - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на травматичното увреждане, и в размер на 3 414.45 лева – застрахователно обезщетение за имуществени вреди – разходи за лекарства и консумативи, причинени й при ПТП с автомобил, застрахован при ответника, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2022 год. до окончателното им изплащане. Претендира присъждане и на деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ

–

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД – гр.София – оспорва исковете. Изразява становище за неоснователност на иска, поради недоказаност на противоправно поведение от страна на водача на застрахования автомобил. Поддържа, че процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Заявява възражения за прекомерност на претендираните обезщетения и за съпричиняване, допуснато от ищцата, която като пешеходец не се е съобразила в приближаващите се пътни превозни средства и е удължила ненужно пътя и времето за преминаването си по пътното платно.

Съдът, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Като писмено доказателство по делото е приет констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 74 от 17.10.2022 год., от съдържанието на който се установява, че на посочената дата, около 11 ч. в гр.Хасково, ул.“Хан Омуртаг“, Д. М. А. като водач на лек автомобил, марка „***“, модел „***“, с рег.№ ******, движейки се на заден ход от реда на паркиралите автомобили, ударил ищцата, преминаващата в този момент зад автомобила, с което реализирал ПТП с пострадало лице.

Срещу водача А. е бил издаден акт за установяване на административно нарушение от 17.10.2022 год., за допуснато от него нарушение по чл.40, ал.2, пр.1-во от ЗДвП – при движение на заден ход не наблюдава непрекъснато пътя за ППС. С мотивирана резолюция от 30.01.2023 год., административно наказателното производство по цитирания акт за установяване на административно нарушение , е прекратено, поради това, че за деянието е образувано ДП.

Досъдебното производство /ДП/ № 876 / 2022 год. по описа на РУ на МВР – Хасково е било образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК, производството по което е прекратено с Постановление от 24.01.2025 год. на РП – Хасково, потвърдено с Определение № 290 от 18.06.2025 год., постановено по ВЧНД № 263 / 2025 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, поради недоказаност на деянието.

Видно от приложената по делото проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ е, че към датата на настъпване на ПТП - 17.10.2022 год., МПС с ДКН ******, с което същото е причинено има активна застраховка „Гражданска отговорност“, с начална и крайна дата на 2 покритие – 26.10.2021 год. и съответно – 25.10.2022 год.

Като писмено доказателство е приета претенция, изходяща от ищцата, изпратена до ответното застрахователно дружество, с искане за определяне и присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, получена от последния на 02.11.2022 год., видно от приложеното по делото известие за доставяне, в отговор на която застрахователят е уведомил ищцата, че отказва да й заплати исканите обезщетения, поради липса на доказателства, установяващи вина на водача на застрахования при него автомобил.

В заключението, представено по допуснатата съдебно автотехническа експертиза, като най-вероятен механизъм на настъпване на произшествието, експертът приема следното: На 17.10.2022 год. около 11.00 часа в гр.Хасково, по ул.“Хан Омуртаг“, в посока от ул.“Узунджово“ към бул.“Съединение“ се е движела пешеходката С. А. У.. Движението се е извършвало при добра видимост, сухо време, по прав хоризонтален асфалтов участък от платното за движение, като в ляво и дясно на пътното платно са се намирали разграфени върху асфалта, обособени паркоместа с паркирани върху тях автомобили. В този момент в обособените паркоместа, в дясната част на асфалтовото платно се е намирал лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.№ ******, управляван от Д. М. А., който предприел потегляне на заден ход. При така създалата се ситуация след подаден устен сигнал от неизвестно лице от женски пол, водачът предприел спиране. Поради разнопосочните данни в материалите по делото и тези по ДП, вещото лице посочва, че не може да даде конкретен отговор на въпроса дали е бил налице контакт между ищцата и автомобила, управляван от свидетеля А.. В момента на тръгване от изходна позиция, водачът на лекия автомобил е имал възможност да види в десните странични задни стъкла, приближаващия се от дясно пешеходец, който от своя страна не е бил в зоната му на видимост на дясното огледало за задно виждане – видимостта била частично ограничена от паркирания в дясно лек автомобил. Пешеходецът не е бил и в зоната му на видимост от вътрешното огледало за задно виждане. В момента, в който пешеходецът попада в зоната на видимост на дясно странично огледало за задно виждане, автомобилът би могъл да спре преди мястото на евентуалния удар, но спирането нямало да е на безопасно разстояние и съществувала вероятност за контакт между автомобила и пешеходеца. От техническа гледна точка като причини за настъпване на ПТП, експертът е приел следните: 1. Предприемане на маневра „движение на заден ход“ без преди това водачът да се убеди на 100 %, че същата е безопасна и, че не са налице други участници в движението, които изпълнението на маневрата би застрашило и 2. Движение на пешеходеца на нерагламентирано за това място – пътно платно, зад движещия се на заден ход лек автомобил, при условие, че са били налице ляв и десен тротоар. В случай, че е имало контакт между пешеходеца и автомобила, то той би настъпил със задна дясна част на автомобила и дясна част на пешеходеца.

Пешеходецът У. е имала възможност да следи спрелия лек автомобил и при потеглянето му назад е имала техническа възможност да предотврати произшествието, като изчака автомобила.

3

От заключението, представено по допуснатата съдебно

– медицинска експертиза се установява, че в резултат на станалото ПТП, ищцата е получила счупване на трохантера на дясната бедрена кост.

Проведено било оперативно лечение – открито наместване и вътрешна фиксация на бедрената кост и стабилизация с метален имплант. Причинено било затруднение в движението на десния крак за срок по-голям от 30 дни.

Оздравителният процес продължил около шест месеца, включващ операцията и периода на раздвижване с рехабилитация. Възстановителният период не бил приключил напълно. Металните импланти не били отстранени. Налице били белези на дясното бедро. Около три месеца ищцата ползвала патерици. В момента походката била възстановена. Счупването на дясната бедрена кост било в пряка причинна връзка с процесното ПТП. В устния си доклад вещото лице пояснява, че счупването на трохантера на дясна бедрена кост може да се получи единствено от падане от собствен ръст на дясната си страна, като падането може да е самостоятелно или от контакт с автомобил. Експертът е категоричен, че видът на увреждането няма връзка с това с коя част на автомобила пострадалата е влязла в контакт с него. Съществувала възможност и при липса на контакт да се стигне до дестабилизация на тялото, загуба на равновесие и падане, в случаите, когато автомобилът мине достатъчно близо до пешеходеца.

От заключението, представено по допуснатата съдебно

– психиатрична експертиза се установява, че към момента ищцата е с тежък дементен синдром, с дезорганизирани реч и поведение. Липсвала обективна медицинска информация за психичното й състояние към датата на пътния инцидент. Към датата на подаване на исковата молба – 21.12.2023 год., ищцата не е разбирала свойството и значението на своите действия и не е могла да ги ръководи. За това свиделствала психиатричната оценка на състоянието й към 26.04.2023 год., когато след преглед е установено наличието на тежък дементен синдром. Нямало данни за пряка връзка или зависимост между процесния инцидент и евентуалния преживян стрес след травмата и последващото развитие на когнитивен упадък и дементен синдром.

Въз основа на данните, установени от заключението, представено по допуснатата съдебно психиатрична експертиза, съдът постанови спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.3 от ГПК – до учредяване на настойничество на ищцата, сторено с протоколно решение от 09.09.2025 год. на органа по настойничество и попечителство при Община – Хасково, в изпълнение на Решение № 221 от 16.07.2025 год., постановено по гр.д. № 123 / 2025 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, влязло в законна сила на 04.08.2025 год., с което ищцата С. А. У. е поставена под пълно запрещение.

По искане на страните, по делото се събраха гласни доказателства, чрез разпита на посочените от тях свидетели. От показанията на свидетелката С. – дъщеря на ищцата се установя, че към момента на настъпване на пътния инцидент, майка й живеела със сина си - брат на свидетелката, която по това време била в Холандия. Споделя, че майка й се е грижела за брат й, който не бил добре психически. В деня на инцидента, майка 4 й била на пазар, изчаквайки зад автогарата други лица, с които да се приберат с такси. В това време, автомобил, придвижвайки се на заден ход я е блъснал.

Свидетелката видяла майка си в болницата. Не се чувствала добре. Имала болки. Не можела да става от леглото. След изписването й от болницата, грижите за пострадала, останала на легло за период от три месеца, били поети изцяло от свидетелката, полагани и понастоящем. След това се предвижвала с проходилка. Провеждали физиотерапия в продължение на един месец. След време майка й си изгубила паметта от притеснение и от болки. Не си спомняла и за инцидента. Не била добре с „акъла“ си. Преди инцидента описва майка си като „оправна жена“, а след това животът й се превърнал в ад.

От показанията на свидетеля А. се установява, че в деня на инцидента, заедно с негов приятел дошли в гр.Хасково, на пазар.