Решение № 727 от 09.08.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 727 гр. Бургас, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20242100500649 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от Р. И. Р. и Н. А. Т. чрез адв. Марио Златарев против Решение №318/15.02.2024г. по гр.д.

№1460/2023г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателите против Е.Н.Б. - В., В. Д. В. и К. Д. В. негаторен иск за преустановяване на прякото и неоснователно въздействие и посегателство на ответниците върху правото на собственост на ищците върху ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас, целият с площ от 280 кв.м., което пречи на допустимото и пълноценно ползване на имота, както и за осъждането им да премахнат последиците от това въздействие, възстановявайки положението на подхода - стълбището към жилището им с идент. №***, съществуващо отпреди извършеното от тях нарушение, съгласно проектната документация на сградата. С решението ищците са осъдени да заплатят на ответниците сумата от 1 100 лв. стоР. по делото съдебно-деловодни разноски.

Жалбоподателите са недоволни от така постановеното решение. Сочат, че за да отхвърли предявения иск, районният съд приел приел, че въпреки осъщественото незаконно изграждане - разширяване на подхода - стълбището към жилището на ответниците, нарушението било прекалено малко, за да обуслови създаването на каквито и да е пречки, препятствия или трудности на 1 собствениците на земята /собственици и на апартаменти - СОС в сградата/ да използват същата. В мотивите на решението си, съдът приел и това, че извършеното от ответниците преустройство на стълбището към собственото им жилище не е необосновано, нито противоправно, което водело до противоречие в изводите на съда. Оспорва се извода, че за ищците не били създадени пречки по-големи от обикновените за упражняване правото им на собственост и не бил налице един от кумулативно необходимите елементи от фактическия състав на негаторния иск. В конкретния случай ищците не оспорвали правото на преминаване на ответниците и достъпа им до жилището им, но твърдят, че посредством изграждането по същество на ново стълбище, ведно с нова площадка към него и усвояване на стария подход - стълбище към жилището си, в пълно противоречие с плановете на сградата и жилището им, и без каквито и да е строителни книжа и разрешения пряко и непосредствено ответниците са извършили и осъществяват и поддържат действия, с които създават сериозни пречки за ищците да упражняват правото си на собственост, според предназначението на имота, и в съответствие с обема на това свое право. Неприложими в случая били разпоредбите на ЗУТ и Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони за определяне на прилежащия терен, които касаели единствено квартали с комплексно застрояване, какъвто не бил настоящия случай, поради което и заключението на вещото лице било оспорено в тази му част. Сочи се, че посредством въпросното ново стълбище - подход, не само се заемала физически част от дворното място, но несъмнено и безспорно се увеличавал т.н. прилежащ терен за достъп до това стълбище, като пряко, непосредствено и сериозно се засягало и правото на собственост върху недвижимия имот на въззивниците. Това обстоятелство от значение за правилното разрешаване на спора било пренебрегнато и невзето предвид от БРС, а то било съществено, тъй като съгласно разпоредбата на чл.64 от ЗС "собственикът на постройката, в случая на СОС - жилище, може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото на строеж не е постановено друго.“ Това не давало право на ответниците да разширяват площта на жилището си, посредством усвояване на стария подход - стълбище и посредством изграждането на нов подход стълбище и площадка към него в ПИ - дворно място, върху което нямали собственост и при това без каквито и да е разрешения. Посредством тези свои противоправни действия ответниците - въззиваеми по незаконосъобразен и недопустим начин са направили така, че да ползват дворното място, което не им принадлежи за достъп до имота им, в много по-голям обем от полагащото им се, като са създали и създават пречки по-големи от обикновените на титулярите на правото на собственост. По отношение на извършената от Община Бургас проверка, съгласно която по образуваната административна преписка е установено, че не са налице нарушения на строителните книжа и не са нарушени нормите на ЗУТ, се заявява, че същата била основана изцяло и 2 единствено на обстоятелството, че в акта за собственост на въззиваемите действително било записано и отразено стълбище, което обаче съгласно първоначалния проект е осигурявало достъп от две външни стъпала, а впоследствие било разширено и към момента било с пет външни стъпала и площадка пред тях, попадаща в двора, със съответното пълно усвояване на старото стълбище в обема на жилището на ответниците. Счита се, че са установени всички елементи от фактическия състав на негаторния иск, поради което се моли първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени субективно съединените петиторни претенции. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е допустима, подадена от пълномощника на процесуално легитимирани лица против подлежащ на обжалване акт.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция страните не се явяват лично, но се представляват от упълномощените им процесуални представители, като адв. Д. С. (пълномощник на въззиваемите) представя писмена защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС.

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по искова молба на Р. И. Р. и Н. А. Т., представлявани от адвокат М. З., против Е. Н. Б. - В., В.

Д. В. и К. Д. В.. В същата се твърди, че ищцата Р. И. Р. е собственик на СОС с идент. 107079.613.130.1.2, представляващ апартамент, находящ се на втори жилищен етаж от сграда с идент. ***, разположена в поземлен имот с идент. *** по КККР на гр. Бургас, както и на 94/280 кв.м. идеални части от поземления имот, с адрес: ***, целият с площ от 280 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно на ползване: ниско застрояване до 10 метра, а ищецът Н. А. Т. е собственик на СОС с идент. № ***, находящ се на първия етаж от сградата, както и на 47/280 кв.м. идеални части от поземления имот. Ответниците, от своя страна, са собственици на апартамент, находящ се в югоизточната част на първи –партерен етаж от сградата, с вход откъм двора, ведно със съответните ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот и от общите части на сградата. Сочи се, че последните без съгласието на останалите съсобственици на дворното място, променили входа/подхода към собствения си апартамент от дворното място и изградили стълбище с нови външни стъпала, заемащи и отнемащи част от собственото на ищците дворно място, променили съществуващия подход към апартамента си и разширили собствения си апартамент, обособявайки ново входно помещение, като по този начин 3 засегнали и общи части на сградата - външни стени, без за това да са налице каквито и да е разрешения, съгласие от собствениците на поземления имот и на сградата, респективно без наличие на каквито и да е строителни разрешения и проекти. С тези си действия ответниците възпрепятствали възможността на ищците да упражняват правото си на собственост върху дворното място в пълен обем въпреки, макар да нямали право на собственост, учредено ограничено вещно или облигационно право върху него. Същите отказвали разговори с ищците по този въпрос, което обуславяло и нуждата от търсене на защита по съдебен ред. От съда е поискано ответниците да бъдат осъдени да преустановят прякото и неоснователно въздействие и посегателство върху правото на собственост на ищците върху поземления имот, както и да бъдат осъдени да премахнат последиците от това въздействие и да възстановят положението по отношение на подхода - стълбището към собствения им апартамент, съществуващо отпреди извършеното от тях нарушение, съгласно проектната документация на сградата. Ангажирани са доказателства.

С постъпилия от ответниците отговор исковата молба е оспорена като неоснователна. Изложено е, че всъщност настоящото производство е провокирано от предприетите от ответницата Е. Б. законни действия (по административен и съдебен ред) по премахване на осъществен от ищцата Р. Р. допълнителен вход от вътрешен двор към избени помещения, прилежащи към апартамента й в същата сграда, а не от действително пречене на правото на собственост на ищците. Твърди се, че съществуващото на място външно стълбище осигурява единствения достъп до жилището на ответниците, че същото не е незаконно, а е предвидено с одобрена проектна документация от 07.05.1959г. за процесната сграда, което обстоятелство е констатирано през 2017г. и при извършена проверка от служители на Община Бургас по сигнал на ищците и във връзка с която ищците са уведомени, че не са налице основания за премахване на стълбището. От друга страна, ищците са придобили собствеността си върху имотите години след одобрения проект и при знание за съществуващото на място фактическо положение. Наведени са доводи, че собственикът на дворното място около жилищната сграда не може да създава ограничения за суперфициарния собственик в т.нар. „прилежаща площ“ на сградата и в този смисъл не може да се претендира, че за действия, извършвани от него в тази зона се създават пречки за използването на дворното място по-големи от обикновените по смисъла на чл. 50 от ЗС.

Поискано е от съда отхвърляне на претенцията на ищците като неоснователна.

Също са ангажирани доказателства.

Установява се от представените актове за собственост - Нотариален акт за продажба на недвижим имот №123, том 2, рег. №2241, дело №231 от 10.09.2016г. и Нотариален акт за даР.е на недвижим имот №165, том 2, рег.

№2431, дело №310 от 16.12.2022г., че ищцата Р. И. Р. е собственик на апартамент, с идент. № 107079.613.130.1.2, находящ се на втория жилищен етаж от сградата, намираща се в поземлен имот с идент. №*** по 4

КККР на гр. Бургас, както и на 94/280 кв.м. ид.ч. от него, а също така и че ищецът Н. А. Т. е собственик на самостоятелен обект с идент.

№***, находящ се на първи жилищен етаж от сградата, както и на 47/280 кв.м. ид. ч. от дворното място. Не е спорно между страните, а и видно от приложените нотариални актове (за замяна от 17.12.1984г., за продажба от 25.07.1994г. и за замяна от 25.07.1994г.) и представеното удостовеР.е за наследници е, че ответниците също са собственици на апартамент от сградата, с площ от 42 кв.м., разположен в югоизточната част на първи - партерен етаж, с вход към двора, ведно със съответните идеални част от общите части на сградата, както и с 47/282 ид.ч. от правото на строеж върху държавна земя.

По делото е представено писмо от Община Бургас от 29.03.2018г., видно от което по повод подадена от ищците жалба относно стълбището на ответниците служители на общината са извършили проверка на място и по документи, въз основа на което е установен наличен одобрен проект от 07.05.1959г. за сградата, в който е предвидено изграждане на външно стълбище към жилището, находящо се на първи жилищен етаж в югоизточната част на сградата, като е отказано премахването на външното стълбище по реда на ЗУТ, поради липса на основания за това.

От назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че жилището на ответниците е разположено в югозападната част на имота като единственият вход към него е от юг – от изграденото външно стълбище, разположено в най-западната част на имота. При извършената съпоставка между проекта от 1959г. и настоящото фактическо състояние на стълбището, вещото лице е констатирало, че по проект достъпът до жилището следва да се осигурява от външно двураменно стълбище от 8 стъпала, три от които извън обема на сградата (на мястото на сегашното стълбище) и пет стъпала в обема на сградата (под еркера на втория етаж). В момента стъпалата под еркера са премахнати, плочата в този участък е продължена и оформена като остъклена тераса с допълнително изградени стени под остъкляването от юг и запад и е изградено външно еднораменно стълбище с 5 стъпала с ширина на стълбището 1,06м. и дължина на рамото 1,45м.(по проект 0,55м.) като завзетата от имота незастроена част за удължаване на стълбището е около 1кв.м. Стъпалата са с дълбочина 29 см. и височина от 15 до 19 см., (при норматив еднаква височина),като последното стъпало е с височина 34 см., което предполага липсващо стъпало. Вещото лице е посочило, че така реконструирано стълбището не препятства достъпа до жилищата на останалите собственици в сградата.