Решение № 2437 от 03.06.2019, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 15206/2018
- Вид
- Решение № 2437
- Подписан
- 03.06.2019
- В сила
- 12.11.2019
- Състав
- ЙОАНА НИКОЛАЕВА ВАНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И
Е
№ гр. Варна, 03.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА при участието на секретаря Христинка Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 15206 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 50 ЗЗД.
Ищецът И.Д.И. твърди, че на 26.01.2018 г. около 11:00 часа се разхождал с кучето си, което било с поставен нашийник, по ул. „Г.В.“ в с. Приселци, общ. Аврен. Посочва, че домашният му любимец е порода японски шпиц и е законно регистриран на името на дъщеря му. Излага, че минали покрай къщата на С.Ж.Б., където живеела ответницата Й.Н.Й.. В двора последната държала собственото си куче порода канадски вълк, което не било вързано. Без да е предизвикано, кучето на ответницата станало агресивно, щом усетило кучето на ищеца. При това то прескочило високата около метър и половина телена ограда на къщата, излязло на улицата и го нападнало. И.И. опитал да предпази своя домашен любимец и бил нахапан по двете ръце. Ответницата и нейният съсед Д.А., който правел ремонт в къщата, чули виковете на ищеца и лая на кучетата и излезли навън. Те успели да извикат кучето и да го приберат в двора.
Ищецът твърди, че веднага след инцидента бил откаран в болница, където обработили раните му поставили му ваксина против тетанус и го насочили към инфекционист за поставяне на ваксина против бяс. За нанесените травми му било издадено съдебно-медицинско удостоверение, като при прегледа били констатирани множество по интензитет и дълбоки разкъсвания и разкъсно-контузни рани и наранявания по пръстите на двете ръце. И двете му ръце били изцяло нахапани и нямало незасегната част от тях.
Кучето му също веднага било заведено на ветеринар, който извършил операция на предната му лапа, по която имало множество рани от ухапванията. Дори след операцията обаче животното не би могло да възстанови напълно функционалността на своята наранена лапа.
Ищецът посочва, че след случилото се депозирал жалба в полицията, като проверката приключила с отказ за образуване на досъдебно производство. За инцидента бил съставен и АУАН на основание чл. 15, ал. 5 от Наредба за обществения ред на Община Аврен.
Твърди, че причинените му рани били болезнени и затруднили за известен период движението на двете му ръце, като един от пръстите му и до сега е обездвижен. Освен болките и страданията от физическите наранявания преживял силна уплаха, като и към момента изпитвал страх от кучета. Изпитал болка и състрадание и поради раните, причинени на неговия домашен любимец. Заявява, че периодът, необходим за зарастване на неговите рани и тези на кучето му бил около две седмици.
Отправя искане до съда за осъждане на ответницата да му заплати следните суми:
1) сумата от 884.60 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, която сума включва 40 лева за издаване на съдебно-медицинско удостоверение и 844.60 лева за оперативно лечение на кучето на ищеца, и
2) сумата от 2000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени вследствие на ухапване от куче, собственост на ответницата, на 26.01.2018 г. в с. Приселци, общ. Аврен.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата е депозирала писмен отговор, в който изцяло оспорва предявените искове. Развива подробни доводи за липса на материалноправните предпоставки за ангажиране на нейната гражданска отговорност. Оспорва както че ищецът е собственик на куче порода японски шпиц, така и че тя самата е собственик на куче порода „немска овчарка“. Оспорва и наличието на пряка причинно-следствена връзка между уврежданията, описани в представените от ищеца съдебно-медицинското удостоверение и епикриза и поведението на кучето, за което се твърди, че ги е причинило. Поддържа, че описаният в исковата молба инцидент не се е състоял, а в условията на евентуалност твърди, че поведението на кучето порода японски шпиц е предизвикало немската овчарка. Заявява, че процесното куче порода немска овчарка до този момент не е проявявало зъл нрав и агресия към други кучета и хора. Счита, че липсват доказателства за причинени имуществени вреди на ищеца.
Позовава се на ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., които определят кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за вреди от непозволено увреждане, довело до смърт на техен близък. Посочва, че съгласно константната съдебна практика при телесно увреждане, което не е довело до смърт, право на обезщетение има само увреденото физическо лице, но не и близките му. Предвид изложеното счита, че да се присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пострадал домашен любимец там, където не би могло да се присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пострадал близък човек, противоречи на морала.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното към исковата молба медицинско удостоверение № 91/29.01.2018 г. /л. 5/ става ясно, че на 29.01.2018 г. при преглед на ищеца И.И. са установени дълбоки ожулвания и разкъсно-контузни рани в областта на пръстите на лявата и дясната ръка, обусловили в своята съвкупност временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Отразено е, че същите са резултат от действието на твърди, тъпи предмети с подчертан ръб, и могат да бъдат получени по начина, описан от пострадалия, а именно – от нахапване от куче. Представен е и фискален бон от същата дата, видно от който за издаването на удостоверението ищецът е заплатил сумата от 40 лева.
Към писмените доказателства по делото е приобщена епикриза от 08.02.2019 г., изготвена от д-р Н.К., ветеринарен лекар. От нейното съдържание става ясно, че на 26.01.2018 г. във ветеринарния му кабинет е прието в шоково състояние куче на име Р., порода немски шпиc. При преглед е констатирана деформация на гръден крайник и кървящи рани с неправилна форма и дълбочина. На 29.01.2018 г. кучето е оперирано планово.
На л. 14 от делото е приложена фактура от 07.02.2018 г., издадена от „Д.“ ЕООД за операция и лечение на кучето Р. на стойност 684.60 лева. Като получател във фактурата е отразена Р.И.И.. Представени са и фискални бонове за заплащане на сумата по така издадената фактура, както и на сумата от общо 80 лева за ветеринарни услуги, храни и аксесоари.
По делото е приета и приложена преписка № 2444/2018 г. по описа на РП-Варна, образувана във връзка с процесния инцидент. Сред тях е и сведение, подписано лично от ответницата Й.Й. /л. 72/. Посоченият документ, доколкото носи подписа на страната, следва да се цени като признание на изложените в него неизгодни факти. От неговото съдържание става ясно, че ответницата живее с приятеля си С.Ж.Б.в с. Приселци. На 26.01.2018 г. около обяд чула кучето им да лае в близост до телената ограда на къщата. Когато излязла на двора, видяла кучето да прескача оградата и да се насочва към намиращо се на улицата куче.
Собственикът на другото куче опитал да ги разтърве, а тя от разстояние започнала да вика по име нейното куче и то се прибрало. За прибиране на кучето ѝ помогнал Д.А., който отворил външната врата на имота.
Останалите приложени по делото писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани като неотносими към предмета на спора.
От събраните по делото гласни доказателствени средства се установяват следните обстоятелства:
Свидетелят Д.А. посочва, че по времето на процесния инцидент работел в дома на ответницата и нейния приятел в с. Приселци. Той се намирал зад къщата, когато чул кучешки лай, а след това и виковете на Й.Й.. След това излязъл и видял, че кучето на ответницата прескочило оградата и нападнало воденото от ищеца куче. Докато Й. се опитвала да извика нейното куче, той отворил портите на двора, за да може то да влезе вътре. Малко след това кучето се прибрало, а той си продължил работата. От неговите показания става ясно, че ответницата и нейният приятел са се грижили за кучето и винаги, когато е посещавал дома им, кучето било в двора.
От показанията на св. Румяна Илиева, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, става ясно, че ищецът е неин баща и живеят в общо домакинство. Самата тя не е присъствала на инцидента, но е видяла И. непосредствено след това, като по ръцете му имало множество рани. Кучето също имало наранявания, поради което се наложило да му бъде извършена операция. От изложеното от свидетелката се установява, че месеци след инцидента баща ѝ бил изплашен, плачел, не можел да спи, вдигал кръвно, като и досега не се е възстановил напълно от преживяното. Страхувал се да извежда кучето, за да не бъде отново нападнат. Наред с това още не можел да свива пръстите на едната си ръка там, където били ухапванията. По отношение на кучето Р. свидетелката посочва, че то е на цялото семейство и всички се грижат за него.
По делото са ангажирани специални знания посредством проведената съдебномедицинска експертиза, заключението по която съдът кредитира като компетентно изготвено, подробно и аргументирано. Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на ищцата за необоснованост на заключението. Обстоятелството, че в него не е формиран категоричен извод дали констатираните увреждания са нанесени от ухапвания от куче е обусловено от факта, че вещото лице не е очевидец на инцидента. Експертът, на базата на притежаваните специални знания, може да съди за механизма на причиняване на травмите от тяхното естество и особености, но от него не може да се очаква категоричност относно конкретните обстоятелства, при които са нанесени уврежданията.
Вещото лице е констатирало, че ищецът е получил множество дълбоки разкъсно-контузни рани и ожулвания по ръцете, вследствие на което по пръстите на дясната му ръка са останали белези. Съгласно заключението подобни наранявания обичайно се получават от многократно притискане, стискане, разкъсване и тангенциално действие /триене/ с или върху предмети с ограничена повърхност и добре изразени ръбове, каквито са зъбите, вкл. и на куче. Вещото лице изразява становище, че описаните в приложеното по делото медицинско удостоверение наранявания, както и установените при прегледа белези след заздравяване на раните добре отговарят да са били причинени от ухапване от животно и в частност – куче. Посочва, че захапванията са били по-силни в областта на дясната ръка, където са причинили разкъсно-контузните рани и сравнително по-слаби по пръстите на лявата ръка, където са установени дълбоките ожулвания.
Съгласно заключението така описаните увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочено е, че при подобни наранявания оздравителният период обикновено трае 2-3 седмици, през които пострадалият е бил с ограничение на фините движения на пръстите на ръцете, изпитвал е болки и страдания. Изключение прави нараняването в основата на нокътното ложе на четвърти пръст на дясната ръка, от което е последвало слабо ограничение на сгъвната функция на междуфалангеалната става на средна-долна фаланги, без данни за пълно възстановяване.
В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното заключение, като пояснява, че няма изгледи за пълно възстановяване на фините хватателни функции на четвърти пръст на дясната ръка на ищеца.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл. 50 ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Отговорността по чл. 50 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция и е обективна.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 50 ЗЗД, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) претърпени вреди; 2) същите да са причинени от вещ, собственост на ответника.
Разпечатката съдържа 37 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/56a91755-3bcd-4417-be3a-a1526de00d2f