Определение № 3788 от 23.10.2026, Административен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3788

Плевен, 23.10.2026 г.

Административният съд - Плевен - I състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА ДИЛОВА като разгледа докладваното от съдията Даниела Дилова административно дело № 939/2026 г. на Административен съд - Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал.2 и ал.4 във вр. с чл.60, ал.5 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.25, ал.3 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАХВ/.

Образувано е въз основа на жалба от „С. КОМЕРС“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.1, ап.19, представлявано от управителя М. А. М., чрез адв. Д. Д. от АК-Плевен, срещу Предписание № 0004351 от 19.10.2026 г. на Р. Б. и С. П. – инспектори към ОДБХ-Плевен, съгласно които по отношение на описаните храни в издадените Разпореждане за забрана № 0006235/19.10.2026 г. и Разпореждане за насочване за унищожаване № 0001209/19.10.2026г. да се извърши обезвреждане чрез унищожаване в наше присъствие след предварително уведомление на ОДБХ- Плевен.“ В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на предписанието.Прави особено искане за спиране изпълнението на предписанието, поради товна че в атакувания ИАА - предписание в нарушение на административно процесуалните права на жалбоподателя не е посочено, че обжалването на ИАА по чл. 25, ал.1, т.1 от ЗУАВ, съгласно чл.25, ал.3 от същия закон не спира неговото изпълнение, като по- този начин е ограничил правото на защита на жалбоподателя.Твърди се, че ако бъде изпълнено предписанието - обезвреждане чрез унищожаване на храни от неживотински произход без идентификационна маркировка - 480 кг.; С информация на български език и в срок на годност - 54192, 7 кг; без информация на български 15254, 875 кг; и напитки 31274,9 л. на обща стойност 345 402,43 евро без ДДС би причинило на „С. комерс“ ЕООД значителни и трудно поправими вреди изразяващи се в загуба на материални активи - стоки в обръщение, които са годни за употреба, и не биха довели до застрашаване здравето на потребителите.

Твърди се, че в хода на проверката не са изискани от проверяващите инспектори, доказателства за произход, фактури и сертификати за срок на годност, които са нови обстоятелства и доказват, че стоките не са с изтекъл срок на годност. Твърди се, че спрямо посочените по-горе храни от неживотински произход би могло да бъдат предприети мерки по чл.138, §2 б.“В“ от Регламент (ЕС) 2017/625: „извършване на обработки на стоките, промяна на етикета или предоставяне на коригираща информация на потребителите.“, то тази мярка е съразмерна с констатираното нарушение и след прилагането им тези храни биха били годни за търговия и пускане на пазара.Твърди, че предварителното изпълнение на Разпореждане за насочване е форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели обаче е в противоречие с принципа на съразмерност на наложеното административно наказания с извършеното нарушение и прилагането на по-благоприятните мерки с цел постигане на целта на закона респективно Регламент (ЕС) 2017/ 625.Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентира като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Твърди, че в случая не се обосновава необходимост от предварителното изпълнение на атакуваното Разпореждане за насочване, предвид тежестта на установеното нарушение. Счита, че общественият интерес от спиране на предварителното изпълнение не би бил засегнат в значима степен и не би довело до непоправими вреди за обществото.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, представените по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

От приложената от ОДБХ преписка е видно, че на 19.10.2026 г. в 09:50 часа е извършена проверка от служители на ОДБХ - Плевен, във връзка със Заповед № 1970/19.10.2026 г., относно постъпило Уведомително писмо в ОДБХ - Плевен с вх. № 3400/19.10.2026 г. за извършване на съвместна проверка със служители на Областна дирекция на ОДМВР - Плевен на територията на област Плевен. При извършената съвместна проверка в 09:50 часа, в обект - складово помещение, находящо се в [населено място], [улица], с представители на ОД на МВР-Плевен, е установено следното:

След извършена справка в Регистрите на ОДБХ Плевен и Националния регистър на бизнес операторите, извършващи търговия или дистрибуция на храни е установено, че същият не е вписан и не е регистриран. Установено е, че бизнес операторът на фирма „Силвана Комерс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. 1, ап. 19, представлявано от лицето М. А. М. в качеството си на управител не е подавал заявление за регистрация на обект - Склад за търговия на едро с храни на горепосочения адрес. По време на извършеното посещение, лицето М. А. М. се е намирало в обекта, по негови думи е използвало складовото помещение под наем, но за същото не са предоставени документи. При извършената инспекция в обекта се установи съхранение на храни от неживотински произход, поставени в кашони и стекове на палета, съхранявани в обект, без надлежна регистрация или одобрение по Закона за храните и без дейността му да е вписана в публичния национален регистър на БАБХ за дистрибуция на храни по чл. 24 от Закона за храните. В резултат на извършената физическа проверка се установиха следните храни от неживотински произход, както следва: При проверката е установено, че с налична информация на български език върху етикета, но с изтекъл срок на годност: 16 вида храни /индивидуализирани/;без информация на български език и с изтекъл срок на годност: 4 вида храни /индивидуализирани/;без етикет и/или идентификационна маркировка: 1 вид храна /индивидуализирана/;с налична информация на български език и в срок на годност: 54 вида храни; без информация на български език и в срок на годност: 16 вида храни /индивидуализирани/. Посочено е, че общото количество на установените храни от неживотински произход са, както следва:

С изтекъл срок на годност -10 158 кг;

Без етикет и/или идентификационна маркировка - 480 кг.

С информация на български език и в срок на годност - 54 492,7 кг.

Без информация на български език - 15 254,875 кг.

Безалкохолни напитки - 31 274,9 л.

Проверката е продължила до 22.00 часа.

Констатациите от проверката са отразени в констативен протокол № 0033834/19.10.2026 г. Издадени са: Разпореждане за Забрана № 0006235/19.10.2026 и Разпореждане за насочване № 0001209/19.10.2026 г., както и Предписание с № 0004351/19.10.2026, което е предмет на оспорване по делото по отношение на т. 1-установените храни, описани в разпореждане за Забрана № 0006235/19.10.2026 и Разпореждане за насочване № 0001209/19.10.2026 г., е разпоредено да се извърши тяхното обезвреждане чрез унищожаване, в присъствие на служители на ОДБХ, след предварително уведомление на ОДБХ Плевен и ОД на МВР-Плевен, както и да се представи документ за ползване на обекта от фирмата, в качеството си на наемател.

С посоченото разпореждане за забрана е забранена търговията и пускането на пазара на посочените храни, а с разпореждането за насочване, за същите храни е разпоредено обезвреждане чрез унищожение след предварително уведомление на ОДБХ Плевен. По делото е представена счетоводна справка /л.л.19-23/, от която е видно, че стоките в срок на годност с български етикети са на стойност 222 338,06 евро, а тези без етикети в срок на годност са на стойност 123 064,37 евро.

Представени са фактури, стокови разписки, сертификати за качество и безопасност на продуктите /л.л.24-96/, част от които са представени на английски език, а съгласно чл. 185 от ГПК документите представени на чужд език, следва да бъдат придружени с точен превод на български език.

Съдът приема, че оспореното предписанието представлява индивидуален административен акт, който съгласно чл.25, ал.3, изр.второ от ЗУАХВ подлежи на предварително изпълнение.

Иска се спиране на предварителното изпълнение на същото по отношение на храните, които са в срок на годност.

Съдът отбелязва, че няма пречка да се иска спиране на предварителното изпълнение само по отношение на част от разпореденото с административния акт.

В случая е приложима разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, която предвижда, че при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Според чл. 166, ал. 2, изр. 2 АПК изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Изискването за влязло в сила разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК, посочено в чл. 166, ал. 2 АПК, обосновава извод, че законодателят урежда хипотеза за спиране на изпълнението при наличието на вече изминал период от време след образуване на делото и не обхваща случая на искане за спиране на изпълнението, направено най-късно с подаване на жалбата срещу административния акт, каквато е настоящата хипотеза. Не случайно законодателят предвижда възможност за обжалване на разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК в 3 – дневен срок от съобщаването му, преди образуването на дело по жалба срещу административния акт, без да се доказва настъпването на нови обстоятелства, защото житейски е невъзможно за такъв кратък период от време, да настъпят трайни промени във фактическото положение по случая. Едва при влязло в сила разпореждане за предварително изпълнение, законодателят поставя изискване за настъпване на нови обстоятелства.

Правната защита срещу предварително изпълнение на административен акт, допуснато с влязло в сила разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК и срещу предварително изпълнение на административен акт, допуснато по силата на закона, трябва да се осигурява еднакво. Ето защо чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК не следва автоматично да се прилага в хипотеза, когато е изминал кратък период от издаване на акта до подаване на жалбата, с която обективно е съединено искане за спиране предварителното изпълнение на акта, тъй като подобно тълкуване би обезсмислило съществуването на тази разпоредба. В този смисъл е Определение № 2975 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1999/2020 г.

В случая предписанието е издадено на 19.10.2026 г., а жалбата до съда и искането за спиране на изпълнението е от 22.10.2026 г., през който кратък период от време не би могло да се промени фактическата обстановка, съществувала към момента на издаване на заповедите.

Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК съдът може да спре предварителното изпълнение на акта, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Съдът отбелязва, че в случая с искането за спиране не се оспорва цялостното спиране на предписанието. С искането за спиране се оспорва същото само по отношение на храните, които са в срок на годност. Не се оспорва и разпореденото да се представи документ за ползване на обекта.

От представените по делото фактури и счетоводна справка, както и от описанието на установените храни в констативния протокол е видно, че същите са в значително количество, а по твърдения на жалбоподателя тези в срок на годност са и на значителна стойност – общо в размер на 345 402,43 евро. Съдът намира, че срокът на годност на продуктите не следва да бъде установяван със счетоводна справка. Срокът на годност (или срокът на минимална трайност) се определя от производителя въз основа на лабораторни, микробиологични и сензорни изследвания и задължително се изписва върху опаковката или етикета на продукта съгласно европейското и българското законодателство (Регламент (ЕС) № 1169/2011, Закон за храните. Счетоводната справка или складовият модул в счетоводната програма могат само да проследяват или отчитат срока на годност, въведен от партидите при доставка (например чрез справки за стоки с изтичащ срок), или да документират брак при изтекъл срок за данъчни цели (по реда на ЗКПО и ЗДДС). Самата счетоводна справка няма качеството да доказва или променя физическата, биологичната или законната годност на една храна – за това се следи физически на място върху стоката и чрез първични документи/етикети.