Решение № 44 от 06.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Пловдив, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско дело № 20215000500505 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260011/15.01.2020 г. по гр.д. № 641/2020 г. на О.С.-Х., П. на Р.Б. и О.С. - С.З. са осъдени да заплатят солидарно на З. ВЛ. Д. с ЕГН – **********, адрес: **** сумата в размер на 10000-десет хиляди лева – обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на нарушаване на правото й на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателно производство, образувано като досъдебно производство № 688/2013 год. по описа на Р. - Д. и прокурорска преписка № 1917/2013 год. по описа на Р.П - Д. преобразувано в следствено дело № 23/2014 год. по описа на ОСлО при О. Х. и приключило с решение № 141 от 23.11.2018 год., постановено по ВНОХД № 1111/2017 год. по описа на О.С. - С.З., ведно със законната лихва, считано от 05.08.2019 год. до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата в останалата част до предявения размер от 35000 лева е отхвърлен.

П. на Р.Б. и О.С. - С.З. са осъдени да заплатят солидарно на З. ВЛ. Д. с ЕГН – ********** с адрес: **** сума в размер на 515.29-петстотин и петнадесет лева и двадесет и девет стотинки – деловодни разноски.

1

Недоволна от така постановеното решение е останала З. ВЛ. Д., която е внесла въззивна жалба вх. № 260952/01.02.2021 г. в частта му за разликата над 10000 лева до пълния размер на предявения иск от 35000 лева. Решението се обжалва и частично по отношение на присъдените разноски. Според жалбоподателката решението е неправилно, незаконосъобразно и е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Счита, че дори първоначално предявената сума не може да покрие стреса и напрежението й през петте години на наказателното производство, имало напрежение и обяснения на над 300 разпитани свидетели, но все пак се доближавала до справедливо обезщетение за оставяне без работа, уронване на престиж и прекратяване на полезни връзки. Именно наказателно производство е било пречка за пълноценна реализация на трудовия пазар.

Твърди се нарушаване от прокуратурата на принципа на невиновност до доказване на противното чрез медийни публикации и разпространяване на данни в обществото. В жалбата се обръща внимание на действията на Р.П - Д. а именно твърди се предубеденост, предварителна разгласа на обстоятелства от разследването, психически натиск. Иска се уважаване на иска изцяло и присъждане на разноски в пълен размер.

Постъпила е въззивна жалба № 260674/25.01.2021 г. от П. на Р.Б., представлявана от О.П. - Х., допълнена с жалба вх.№ 261076/03.02.2021 г. от Р.П. - Х ., Т.О. - Д.д против Решение № 260011/15.01.2020 г. по гр.д. № 641/2020 г. по описа на О.С.-Х. в осъдителната му част, с която П. на Р.Б. е осъдена да заплати на З. ВЛ. Д. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.08.2019 год. до окончателното изплащане.

Според този жалбоподател, окръжният съд не е отчел процесуалното поведение на ищцата, както и това на нейния защитник в приключилия наказателен процес. Позовава се на писмо и констативен протокол на Инспектората към В.С.С., в който не е установено надхвърляне на разумния срок на наказателния процес. Не били отчетени в обжалваното решение предишните осъждания на ищцата, както и наложените от В.Д.С. дисциплинарни наказания свързани с лишаване от право да упражнява адвокатска професия, с отписването й от А.К. - Х. като адвокат и други доказателства свързани с доброто й име и професионална репутация, които продължителността на наказателното производство не е накърнила. Цитират 2 се седем решения на ВКС, с които са потвърждавани решения на В.А.С. за откази на различни А.К. в страната да впишат ищцата като адвокат с мотив непритежаване на необходими нравствени и професионални качества съгласно Закона за адвокатурата, като воденото наказателно производство не е било основание за тези откази. Твърди се, че ищцата продължава да упражнява адвокатска професия без да има това право и през периода на наказателното производство. Излагат се доводи, че ако обвинението по чл.

311 от НК в приключилото наказателно производство е свързано с неподаване на данъчна декларация за дължими 18000 лева, то сега дължимите публични вземания към Н. от ищцата са над 100000 лева. Иска се бъде постановено друго решение, с което да се отхвърли изцяло предявения против Прокуратурата иск или алтернативно – да се намали размера на присъденото обезщетение и присъдените разноски.

Внесена е и въззивна жалба № 261148/04.02.2021 г. от О.С. - С.З. против Решение № 260011/15.01.2020 г. по гр.д. № 641/2020 г. по описа на О.С.-Х., с която се иска отмяна изцяло на Решението и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен иска като неоснователен и недоказан. Алтернативно се моли да се отмени Решение № 260011/15.01.2020 г. по гр.д. № 641/2020 г. по описа на О.С.-Х. в частта, с която О.С. - С.З. е осъден да заплати на З. ВЛ. Д. сумата от 10000 лева като обезщетение за неимуществени вреди. Евентуално се моли да бъде намален размера на присъденото обезщетение като прекомерно и несъобразено с относимите обстоятелства. Претендират се разноски. Излагат се доводи в смисъл, че наказателното производство в съдебна фаза е протекло в разумен срок, като се коментира процесуалното поведение на З.Д. – нейни неявявания в насрочени открити съдебни заседания, сочи се продължителен отпуск на съдията-докладчик по болест.

Сочи се, че делото е било изпращано по повод инстанционен контрол във ВКС в твърдения в ИМ период на забава. Твърди се фактическа и правна сложност на делото, особено фактическа – само доказателствата по досъдебното производство са събрани в 25 тома. Коментира се липсата на доказване от ищцата на претърпени вреди, свързани с продължителността на приключилия наказателен процес, които да са в причинно-следствена връзка с твърдяното в ИМ забавяне.

По делото е внесена частна жалба с № 265372/19.08.2021 г. от П. на Р.Б.

3 против Определение № 260347 от 05.08.2021 г. по гр.д. № 641/2020 г. по описа на О.С.-Х., с което е оставена без уважение молба за изменение на решение № 260011 от 15.01.2021 год., постановено по гр.д. № 641/2020 год. по описа на О.С. - Х. в частта за разноските, инкорпорирана във въззивна жалба с вх.№ 260674 от 25.01.2021 год., подадена от О.П. - Х.. Счита се, че присъдените разноски в полза на ищцата са завишени прекомерно. Моли се да бъде отменено определението и да бъде постановено друго, с което евентуално да се намали размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в производството.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирани лица – страни по делото, засягат изцяло неблагоприятни за тях последици от първоинстанционното решение, откъм съдържание са редовни, поради което се явяват допустими.

Предмет на въззивно разглеждане е предявен иск с правно основание чл.2б от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди за сума в размер на 35000 лева. С присъда, постановена по НОХД № 1336/2016 год. по описа на Р.С. - С.З. ищцата З.Д. е призната за виновна за престъпления по чл.

313, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 324, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Присъдата е отменена с решение, постановено по ВНОХД № 1111/2018 год. по описа на О.С. - С.З. и наказателното производство – прекратено, поради изтичане на абсолютна давност. Решението на въззивния съд е влязло в законна сила на 15.12.2018 год.

Първото процесуално следствено действие - претърсване и изземване на налична документация, електронни носители и техника – компютър и принтер, открити в офиса на Д., намиращ се в ****, по повод образувано досъдебно производство № 688/2013 год. и прокурорска преписка № 1917/2013 год. по описа на РП - Д. е било извършено на 19.11.2013 г., а привличането й като обвиняем е станало на 09.01.2015 г. за престъпления по чл. 324, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 313, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Взета й е мярка за неотклонение „подписка“. На 04.03.2015 год. – 09.03.2015 год. е извършено предявяване на разследването. Материалите по досъдебното производство са събрани в 25 тома, издирвани и разпитвани са стотици свидетели, назначавани експертизи, събирани са веществени доказателства, изисквани и приобщавани са документи. Поради сложността си досъдебното 4 производство е преобразувано в следствено дело.

На 25.09.2015 год. в Р.С. - Д. е бил внесен обвинителен акт по досъдебно производство № 23/2014 год. по описа на ОСлО - Х. по обвинението на З. ВЛ.

Д. – по чл. 324, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 313, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, въз основа на който е образувано НОХД № 577/2015 год., производството по което е прекратено с определение от 26.10.2015 год., поради невъзможност да бъде формиран състав за разглеждането му, с оглед направен отвод от всички съдии в РС - Д.. Делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд. С определение от 23.11.2015 год., постановено по дело № 1448/2015 год. на ВКС, делото е изпратено за разглеждане на Р.С. - С.З., по описа на който съд е образувано НОХД № 2998/2015 год. С определение от 28.01.2016 г. по нохд 2898/15 г. Р.С. - С.З. е прекратил съдебното производство по внесения обвинителен акт, поради допусната техническа грешка и е изпратил делото за отстраняването й на Районна прокуратура – Д..

След извършване на съответни процесуално-следствени действия е внесен в Р.С. - С.З. обвинителен акт против ищцата на 27.05.2016 год. При внасянето на акта РП Д. е редуцирала исканите за разпит пред съда свидетели на брой – 102, посочила е 2 вещи лица, внесени са веществени доказателства – 15 на брой. В първо открито съдебно заседание на 07.07.2016 г. пред СтЗРС по образуваното нохд 1336/16 г. е прието разглеждане на делото при условията на чл. 371, ал. 1 от НПК по реда на съкратеното съдебно следствие, като настоящата ищца и подсъдима в това нохд Д. е направила искане за допускане разпит на трима свидетели, един от които неразпитван в досъдебното производство и едно вещо лице.

В открито съдебно заседание по нохд 1336/16 г. на СтЗРС на 15.09.2016 г., не са се явили свидетелите, поради което делото е отложено за 09.11.2016 г.

На 09.11.2016 г. Д. не се е явила в съдебната зала, поради заболяване.

На 14.12.2016 г. в открито съдебно заседание (ОСЗ) по посоченото нохд пред СтЗРС не се е явила посочената от Д. свидетелка Г.Ш., на която Д. е държала да бъде извършен разпит.

В следващо ОСЗ пред СтЗРС по нохд 1336/16 г. на 26.01.2017 г. свидетелката Ш. е разпитана, но Д. е направила искане да бъдат изискани 5 документи от Н.. Съдът е уважил правото на защита на Д. и искането й.

На 09.03.2017 г. нохд 1336/2016 г. по описа на Р.С. - С.З. е приключило с осъдителна присъда № 60 от 09.03.2017 год. като ищцата Д. е призната за виновна в това, че в периода от месец януари 2010 год. до месец ноември 2013 год., включително в град Д., при условията на продължавано престъпление упражнявала адвокатска професия, без да има съответната правоспособност по Закона за адвокатурата, оказвайки правно съдействие на различни лица, във връзка с изготвянето на молби, искови молби, жалби, писмени отговори, заявления и други документи по граждански, наказателни и административни дела, до различни институции и давайки устни консултации по въпроси на правото, поради което и на основание чл. 324, ал.

1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 от НК й е наложено наказание „Глоба“ в размер на 300 лева. Със същата присъда, подсъдимата - ищца в настоящото производство е призната за виновна в това, че на 29.04.2011 год. в град Х. е потвърдила неистина в Годишна данъчна декларация за 2010 год., която по силата на закон – чл. 50, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, се дава пред орган на властта – Н.А.П., за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – за получените доходи и размера на осигурителния доход през съответната година, като декларирала неверни обстоятелства, а именно – получен доход от упражняване на свободна професия – адвокат, във връзка с извършена адвокатска дейност, с цел да избегне заплащане на дължими данъци в размер на 1500 лева, поради което и на основание чл. 313, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК й е наложено наказание „Глоба“ в размер на 700 лева. На основание чл. 23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание „Глоба“ в размер на 700 лева.