Определение № 762 от 14.03.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 762 гр. София, 06.03.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица М.а

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев като разгледа докладваното от Петър Стоицев Въззивно частно наказателно дело № 20221100603021 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.249, ал.3 вр. чл.341-345 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при СРП срещу определение от разпоредително заседание на СРС, НО, 96 с-в от 28.06.22 г. по НОХД №4327/22 г., с което съдът е прекратил съдебното производство на основание чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуални правила и е върнал на делото на прокурора за отстраняване на нарушенията.

В протеста се твърди, че атакуваното определение на първоинстанционния съд е незаконосъобразно. Изложени са съображения, че съдът неправилно е констатирал допуснато съществено процесуално нарушение при изготвянето на обвинителния акт, във връзка с посочения период на извършване на продължаваното престъпление, като в тази връзка се излагат доводи относно правното естество на престъплението измама по чл.209 от НК като резултатно такова, поради което същото се явява довършено едва с причиняването на имотна вреда на пострадалия или на другиму, а дотогава е налице само опит към измама. Направено е искане атакуваното определение на СРС да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззивният съд, като съобрази изложеното в протеста, материалите 1 по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Производството по НОХД №4327/22 г. на СРС, НО, 96 с-в е образувано по обвинителен акт, внесен срещу подс. А. М. С. за извършено престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК – за това, че в периода от 17.06.16 г. до 17.01.17 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, при условията на продължавано престъпление – с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, е възбудил заблуждение у И.Г.К. – служител в ЗД „Б.“ АД и у В.А.Д. – служител на ЗАД „А.“ АД, че са настъпили застрахователни събития – ПТП-а, за които са дължими обезщетения, с които е била причинена на 29.09.16 г. на ЗД „Б.“ АД и на 17.01.17 г. на ЗАД „А.“ АД имотна вреда в общ размер 726.23 лв., както следва:

На 17.06.16 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у И.Г.К. – служител в ЗД „Б.“ АД, че на 16.06.16 г. в 08.05 ч. е настъпило застрахователно събитие – ПТП в гр. София, ул.

„Българска морава“ 2, между л.а. „Мерцедес С 200Е“ с рег.№СО **** ВМ, с водач П.Д.П. и л.а. „Шевролет Нубира“ с рег.№СВ **** АТ, с водач А.С. С.а – съпруга на А. М. С., за което е дължимо обезщетение, като с това причинил на 29.09.16 г. на ЗД „Б.“ АД имотна вреда в размер на 373.28 лв.;

На 27.12.16 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у В.А.Д. – служител на ЗАД „А.“ АД, че на 23.12.16 г. в 18.45 ч. е настъпило застрахователно събитие – ПТП в гр. София, ул.

„Шандор Петьофи“ , между л.а. „Ауди 80“ с рег.№СО **** КА, с водач П.Д.П. и л.а. „Шевролет Нубира“ с рег.№СВ **** АТ, с водач А. М. С., за което е дължимо обезщетение, като с това причинил на 17.01.17 г. на ЗАД „А.“ АД имотна вреда в размер на 352.95 лв.

За да постанови атакуваното определение, районният съд е приел, че при така формулираното в обвинителния акт обвинение, е допуснато противоречие в обвинителната теза, тъй като при общото описание на продължаваното престъпление е посочено, че същото е осъществено в 2 периода от 17.06.16 г. до 17.01.17 г., а същевременно при отделното изброяване на деянията е посочено, че първото е извършено на 17.06.16 г., а второто на 27.12.16 г., като това противоречие е ограничило процесуалните права на подсъдимия и налага връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение.

Въззивният съд намира горния извод на първата инстанция, за неправилен.

Съгласно разпоредбата на чл.249, ал.4, т.1 от НПК, тълкувана вр. чл.249, ал.1 от НПК и чл.248, ал.1, т.3 от НПК, основание за съда да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, е налице тогава, когато нарушенията са ограничили възможността на подсъдимия да научи за какво престъпление е привлечен към наказателна отговорност. В настоящия случай, в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт са посочени конкретните дати на извършване на всяко от деянията, включени в продължаваното престъпление /17.06.16 г. и 27.12.16г./ и също така са посочени конкретните дати, на които са настъпили общественоопасните последици - имотна вреда за пострадалите от престъплението /29.09.16 г. и 17.01.17 г./. При това положение, на подсъдимия е била предоставена информация за всички съществени и значими за обвинението дати, като не се установява и противоречие по отношение на тях между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт.

Следователно, подсъдимият е имал възможност да узнае в какво престъпление е обвинен и правото му на защита не е било ограничено.

Що се отнася до това, за коя дата подсъдимият /евентуално/ следва да бъде признат за виновен да е извършил престъплението, това е въпрос по същество – на тълкуване и прилагане на наказателния закон, поради което по този въпрос съдът следва да вземе отношение в крайния си съдебен акт.

Доколкото въззивният съд не констатира възприетите от първата инстанция съществени нарушения на процесуални правила, атакуваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, Софийски градски съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от разпоредително заседание на СРС, НО, 96 с-в от 28.06.22 г. по НОХД №4327/22 г., с което съдът е прекратил съдебното производство на основание чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуални правила и е върнал на делото на прокурора за отстраняване на нарушенията.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението се подписва с особено мнение от съдия Ралица М.а.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОСОБЕНО МНЕНИЕ към Определение 762/06.03.2023 на Ралица М.а, Член на състав

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Ралица М.а към определение по НЧД № 3021/2022г. по описа на СГС, НК, 8 състав

С определение от 06.03.2023г., постановено по НЧД № 3021/2022г., СГС, НО, 6 въззивен състав отмени определение на СРС, НО, 96 състав,, постановено по НОХД № 4327/2022г., с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство.

За да отмени определението на СРС, мнозинството от съдебния състав на СГС е приел, че в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт са посочени конкретните дати на извършване на всяко от деянията, включени в продължаваното престъпление и датите, на които са настъпили общественоопасните последици - имотната вреда. Предвид това, на подсъдимото лице е била предоставена цялата информация за всички съществени и значими за обвинението дати, без да е налице противоречие между тях.

Не споделям становището на мнозинството от съдебния състав, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като напълно се солидаризирам със становището на първостепенния съд, че е налице смесване на периода на извършване на престъплението, изпълнителното деяние на първото такова, включено в продължаваната престъпна дейност и периода й, посочвайки датата на която е довършено второто деяние, а не датата на която е осъществено второто деяние. Това несъмнено води до противоречие в обвинителната теза, а оттам и до неяснота, която ограничава правата на подсъдимото лице, поради което считам, че протестираното определение на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

1