Решение № 223 от 25.08.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Варна, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20253001000227 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от адв.В. Д. К. от АК – Добрич в качеството му на особен представител на ответника по иска С. Н. Й. с ЕГН ********** от ***** против решение № 66/20.03.25г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 520/24г., с което е признато за установено на основание на чл. 422, ал. 1 от ГПК в отношенията между ищеца „Банка ДСК“ АД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“№19, и ответника С. Н. Й. с ЕГН ********** от *****, *****, че ответникът С. Н. Й. дължи на ищеца „Банка ДСК“ АД сумата от 49 602.91 лева представляваща непогасена главница по договор за кредит за текущо потребление от 06.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение -31.10.2023г., до окончателното плащане; сумата от 3 867.52лева представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода 25.05.2022 г.- 03.09.2023г.; сумата от 323.31лева представляваща лихвена надбавка за забава, начислена за периода 25.05.2022г.- 03.09.2023г; сумата от 1030.41лева представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 04.09.2023г.- 30.10.2023г.; сумата от 120лева разходи при изискуем кредит, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.

№2820/2023г.на ДРС. Със същото решение на осн.чл.78, ал.1 от ГПК С. Н. Й. е осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“№19, разноски в заповедното производство - общо 1

1148.88лева, от които 1098.88лева държавна такса и 50лева юрисконсултско възнаграждение; разноски в първоинстанционното производство - общо 5216.59лева, от които за държавна такса 1202.59лева, за възнаграждение за вещо лице 400лева, за възнаграждение на особен представител на ответника 3254лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева.

Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли за неговата отмяна. Излага подробни съображения, свеждащи се основно до това, че клаузите на процесния договор за кредит за текущо потребление от 06.04.2022г. са неясни и двусмислени и от тях не може да се направи категоричен извод какво точно се включва в общия размер на кредита, как точно се формира ГПР, от какви точно елементи и пера и какво се включва в него. В крайна сметка потребителят не е наясно какво му се предлага и какво ще заплаща, както и защо допълнително му се начисляват такси, вкл. и за оценка на риска и защо тези такси и лихвите на са включени в ГПР, което прави договора нищожен на осн.чл.21 ал.1 ЗПК и чл.22 ЗПК. Връчването на изявлението на банката за предсрочната изискуемост не е валидно и надлежно и не е породило правно действие, тъй като не са спазени изискванията на чл.47 ал.1 ГПК. Договорът за потребителски кредит и всички документи към него са изготвени едностранно от кредитора и предварително попълнени от негов служител.

Ответникът няма никаква правна възможност да влияе на тези клаузи.

Договорът няма задължителните реквизити по чл.11 от ЗПК, а клаузите му са нищожни като противоречащи на закона. Клаузите, установяващи размера на договорната лихва, законна лихва, мораторна лихви, такси и др. са нищожни на осн.чл.26 ЗЗД поради противоречието им със закона и морала, както и поради това, че на практика водят до неоснователно обогатяване. Съгласно чл.146 ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, като водят и до нищожност на целия договор. Освен това договорът е недействителен на осн.чл.20-24 от ЗПК, чл.143-148 от ЗЗП и чл.26 ЗЗД. Той не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.10 води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл.22 от ЗПК. Потребителят трябва да е наясно по какъв начин се формира неговото задължение, в частност – ГПР, който включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Потребителят трябва да е наясно с всички тези разходи, които оскъпяват кредита, а не да ги тълкува и да преценява кои суми ще дължи. В случая е посочено, че ГПР е 6,28 %, но не е ясно по какъв начин е формиран. Следва да бъде съобразен и чл.19 ал.4 от ЗПК, в който е указано, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с ПМС. При неизпълнение на това изискване на закона съответните клаузи в договора се считат за нищожни.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, както и да потвърди обжалвания съдебен акт като 2 правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключения между тях на 06.04.22г., при действието на Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление/ОУ/, Договор за кредит за текущо потребление за сумата от 50 000лева, с кредитодател Банка ДСК, ЕАД и кредитополучател ответника С. Н.

Й., със срок за усвояване– еднократно до 30дни от датата на сключване на договора и със задължение за връщане на кредита - в срок от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, с месечни вноски /главница и лихва/ съгласно Погасителен план /Приложение №1 към договора/, с падежна дата 25-то число на месеца. Кредитът се олихвява с променлив годишен лихвен процент – 5.77%, формиран от стойността на референтен лихвен процент/РЛП/, представляващ индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 до 2 години“ - 0.006%, който индикатор се публикуван на интернет страницата на БНБ и който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5.710% при изпълнение на условията на програма „ДСК партньори плюс“, подробно описани в Приложение №2 към договора /при приложима преференциална надбавка без отстъпка за програмата 7.44%/, като при нарушаване на условията по програмата правото за ползване на преференциалните условия отпада изцяло и приложимия лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката. Методиката за определяне на възнаградителната лихва е ясно и точно разписана, разбираема и зависеща от обективни фактори, а не едностранно от субективната воля на банката. Тези фактори са изрично посочени в договора – лихвен процент, който се публикува на страницата на БНБ и фиксирана надбавка от 5.710% при изпълнение на условията на програма „ДСК партньори плюс“ и надбавка без отстъпка за програмата 7.44%/. При това положение при обичайната средна съобразителност и осведоменост на кредитополучателя възнаградителната лихва може да бъде отнапред изчислена от него, поради което и клаузите на тази част от договора не се явяват неравноправни.

Съгласно чл.9 от договора Годишният процент на разходите /ГПР/, изразяващ общите разходи като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, е 6,28 %, като същият е посочен в Погасителния план, неразделна част от договора и включва изброените елементи в т.7.1 от ОУ.

Видно от Погасителния план, подписан от кредитополучателя, ГПР включва : месечна вноска /вноска по главницата + дължима лихва/, вноска по застраховка и такса ГПР.

Съгласно чл.16.1 и чл.16.2 от ОУ при допусната забава в плащанията на 3 главницата и/или лихвата над 90 дни целият непогасен остатък от кредита става предсрочно изискуем, а частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент с надбавка от 10 пункта.

Предсрочната изискуемост настъпва автоматично - след уведомление до кредитополучателя и съдлъжника, изпратено на посочените от тях адреси за кореспонденция.

От заключението на ССчЕ се установи, че договорената кредитна сума от 50 000лв е усвоена в деня на подписването на договора за кредит – 25.04.22г. от кредитополучателя Й. по безкасов път, по разплащателната му сметка, посочена в чл.4 от договора. Извършени са следните погашения от негова страна : пълен размер на месечна вноска с падеж 25.04.22г. и частично лихва по месечна вноска с падеж 25.05.22г. Последващи плащания не са направени.

Предвид осъществяването на хипотезата на забава в плащанията на главницата и/или лихвата над 90 дни, банката е упражнила правото си по чл.16.2 от ОУ да трансформира в предсрочно изискуемо цялото си остатъчно вземане, като с покана-уведомление изх.№01-20-16396/12.07.2023г.- л.13, е обявила на длъжника изявлението си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, с настъпване на законовите последици от това. Уведомлението е връчено на ответника чрез ЧСИ Николай Ников с рег.№810, с район на действие ОС-Добрич, по възлагане по смисъла на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ. В протокола за установяване на извършените посещения от връчителя е отбелязано посещение на посочения в уведомлението адрес/идентичен на посочения в договора за кредит адрес за кореспонденция, при промяна на който е поето и задължение за уведомяване на кредитора чл.11, б.“е“ от ОУ/, на датите 31.07.2023г., 09.08.2023г. и 19.08.2023г. Отбелязано е още, че живущи на адреса не са установени, проведен е разговор със съсед от ап.1, който не познава лице с търсените данни да живее на адреса. Съобразно справка в НБД Население липса друг адрес, посочен за ответника, липсва и регистриран действащ трудов договор. При последното посещение е залепено и уведомление по чл. 47 ал.1 ГПК. Доколкото съобщението е залепено от ЧСИ, не се изисква разпореждане на съда за това. 14-двеният срок по чл.47 ал.5 ГПК е изтекъл на 03.09.23г.

Въз основа на гореустановеното съдът намира връчването на уведомлението на банката за настъпила предсрочна изискуемост на кредита за редовно, като всички оплаквания на въззивника в тази насока се явяват неоснователни. Задължението на връчителя за три посещения в рамките на един месец в случая не се прилага, доколкото са събрани данни, че ответникът не живее на адреса, като е посочен и източника на тези данни – съсед от ап.1 на същия адрес.

Предвид наличието на обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока – забава в погасяването на кредита повече от 90 дни и валидно достигнало до длъжника волеизявлението на банката, че счита 4 кредита за предсрочно изискуем, установен по делото се явява и моментът, в който е настъпила предсрочната изискуемост на процесния кредит

03.09.2023г.

На 31.10.23г. банката е подала заявление до ДРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т.2 от ГПК срещу ответника за сумата от 49 602.91 - непогасена главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането; за сумата от 3 867.52лева представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода 25.05.2022 г.03.09.2023г.; за сумата от 323.31лева представляваща лихвена надбавка за забава за периода 25.05.2022 г. 03.09.2023г.; за сумата от 1030.41лева представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 04.09.2023г. 30.10.2023г.; за сумата от 120лева разходи при изискуем кредит. Заявлението е уважено изцяло и издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №1282/01.11.2023г. срещу ответника Й. за заплащане на заявените вземания, ведно със сторените съдебно-деловодни разноски: 1098.88лева заплатена държавна такса и 50лева юрисконсултско възнаграждение.

Доколкото заявлението за издаване на ЗНИ е подадено след настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, спазено се явява и изискването на т.