Решение № 75 от 11.07.2024, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Търговско дело 145/2023
- Вид
- Решение № 75
- Подписан
- 11.07.2024
- В сила
- 12.11.2025
- Състав
- Светослав Неделчев Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.108, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.113, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.113, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.114 · Закон за движението по пътищата
- чл.116 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.15 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 75 гр. гр. Добрич, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светослав Н. Тодоров при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Търговско дело № 20233200900145 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Н. Н. Н., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр. Ш., общ. Ш., обл. Добрич, ул. „К.“ № 3А, чрез пълномощника адв. М. Я. – АК Добрич срещу „****“ АД, с ЕИК **** н седалище и адрес на управление гр. С., район „И.“, ж.к. „ДиА.бад“, бул. „Г.
М. Д.“ № 1, бл.0, вх.0, ет.0, с която е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 80000 /осемдесет хиляди/ лева, претендирА. като част от застрахователно обезщетение в общ размер на 100000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 29.05.2023г., около 20:20 часа в гр. Ш., по ул. „Ч.“ № 4 по вина на водача на лек автомобил марка и модел „**“ с ДКН **** който към момента на произшествието е бил застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.09.2023г. до окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.05.2023г. около 20:20 часа в гр. Ш. по ул. „Ч.“ № 4 били причени телесни увреждания на ищеца Н. Н. Н., изразяващи се в счупване на вътрешния /медиален/ малеолус на лява подбедрица, закрито изкълчване на 1 лява глезенна става, счупване на първа метакарпална кост на лява ръка, закрито.
Произшествието настъпило след като лек автомобил марка и модел „**“ с ДКН **** управляван от М. Е. М., при потегляне в гр. Ш. по ул. „Ч.“ удря с предната си част движещият се по същата улица пешеходец Н. Н. Н., тялото на който след удара се качва на предния капак и след изминаване на известно разстояние пада встрани от дясната част на автомобила.
За събитието било образувано досъдебно производство № 76 от 2023г. по описа на РУ Каварна при ОД на МВР – Добрич. По описа на Районна прокуратура – Добрич била образувА. прокурорска преписка № **г., производството по която не било приключило.
Ищецът поддържа, че причината за настъпване на ПТП била виновното и противоправно поведение на водача на МПС, който нарушил разпоредбите на чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП и чл.116 ЗДвП.
Непосредствено след произшествието пострадалият постъпил за лечение в Ортопедично отделение при „****“ АД. При постъпването на Н. Н. се оплаквал от палпаторна болка в областта на глезенната става и медиален малеол. Наблюдавали се умерено изразен отток и видима деформация на мястото на фрактурата. След проведени изследвания и консулти била направена мануална репозиция на лявата глезенна става и стъпало с поставена гипсова имобилизация. Такава била поставена и на фрактурата на първата метакарпална кост на лявата ръка.
На 29.05.2023г. била извършена операция на ищеца – закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация, тибия и фибула, като под локална анестезия била извършена мануална репозиция и гипсова имобилизация.
Ищецът твърди, че въпреки изминалото време от датата на инцидента все още не се е възстановил напълно. Предвид получените травми в областта на левите крайници, той не бил в състояние да извършва каквато и да е физическа дейност, движенията му били ограничени и изпитвал болки в крака и ръката. До инцидента ищецът бил ангажиран ежедневно, работейки в семейния бизнес, ръководен от неговия баща. От инцидента и за целия период на възстановяването си ищецът бил неработоспособен, а неговите близки в голяма степен разчитали на помощта му. Поради изпитваните силни болки, 2 които на моменти пречели на съня му, ищецът приемал обезболяващи медикаменти. Физическото състояние на пострадалия, трудностите които изпитал и шока от преживяното произшествие се отразили и върху психиката на ищеца.
Към момента на произшествието автомобилът на виновния водач бил застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Пред застрахователя била заведена претенция и била образувА. преписка при ответното дружество, но липсвало произнасяне в законоустановения тримесечен срок.
Ищецът счита, че справедливия размер на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди е 100000 лева, като предявява частичен иск до размер от 80000 лева. Моли за уважаване на исковата претенция, като поддържа, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК, с който се оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказА..
В условията на евентуалност се твърди, че е налице съпричиняване на вредите от стрА. на ищеца, който не се е движел по тротоара или банкета на пътното платно, като преди да навлезе, внезапно при ограничена видимост на платното за движение, не се съобразил с приближаващите се пътни превозни средства и удължил ненужно пътя и времето за преминаването си по пътното платно.
Отделно претендираното обезщетение било преК.ерно завишено и не съответствало на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД, практиката на съдилищата по А.логични случаи и характера и степента на причинените от процесното ПТП травматични увреждания.
Оспорват се твърденията в исковата молба, че водачът М. Е. М. е нарушил императивни разпоредби на ЗДвП и Правилника за неговото прилагане и с това е причинил процесното ПТП.
От представените писмени документи се установявало, че ищецът, след битов конфликт с М. Е. М., сам се качил на предния капак на приведеното в 3 движение МПС и така съзнателно се поставил в опасност. Поведението на ищеца било рисково, тъй като съзнателно и целенасочено се покатерил върху потеглящо МПС. Пострадалото лице съзнателно и свободно формирало своя избор като по този начин предвидил и реално очаквания риск и неоправдано го игнорирал. Това поведение на ищеца съставлявало обективен принос, който е противоправен и в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Въвеждат се доводи за съпричиняване на вредите от стрА. на ищеца, който нарушил разпоредите на чл.108, ал.1, чл.113, ал.1, т.1 и т.2 и чл.114 ЗДвП. Нарушенията от стрА. на ищеца се намирали в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните му последици, поради което справедливото обезщетение следвало да се намали поне с ½. Твърди се още, че ищецът е получил незначителни по вид и степен телесни наранявания, от които се възстановил бързо и без усложнения. Процесното ПТП било случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, тъй като водачът на лекия автомобил не могъл и не бил длъжен да предвиди общественоопасните последици, тъй като ПТП било технически непредотвратимо.
Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В допълнителна искова молба, ищецът поддържа исковата молба и изразява подробно становище за неоснователност на въведените от ответника възражения.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника, с който заявява, че поддържа всички искания и възражения направени в отговора на исковата молба и прави искане за спиране на производството по делото.
В открито съдебно заседание страните поддържат изложеното в исковата молба, допълнителната искова молба и отговорите по тях и претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено следното от фактическа стрА.:
На 29.05.2023г. около 20:20 часа в гр. Ш. по ул. „Ч.“ пред дом №4 е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка и модел „**“, с ДКН **** 4 управляван от М. Е. М. и пешеходеца Н. Н. Н., като произшествието е посетено от автоконтрольор при РУ – Каварна и е съставен констативен протокол с пострадали лица № 06/30.05.2023 /л.5/.
С протоколно определение от 16.04.2024г. изготвения с определение № 41/01.02.2024г. проект за доклад е приет за окончателен, с което е обявено за безспорно между страните, че към 29.05.2023г. по отношение на лек автомобил марка и модел „**“ с ДКН **** е бил сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, по силата на полица № ****, валидна от 24.05.2023г. до 24.05.2024г., както и пред ответното дружество е отправена претенция от ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от процесното ПТП вреди и образувА. при ответника застрахователна преписка.
За изясняване на спорните по делото факти относно механизма на настъпване на произшествието и уврежданията на ищеца са ангажирани специални знания посредством назначени съдебна автотехническа експертиза, повторна съдебна автотехническа експертиза и съдебна медицинска експертиза, както и са разпитани свидетелите М. Е. М., А. АтА.сов И. и Г. Н.а Н.а.
В показанията си св. М. твърди, че в деня на произшествието му позвънил И. И., който бил личен майстор на автомобила му. Свидетелят отишъл с автомобила си до гаража, но при самото му пристигане видял, че в гаража били няколко човека и кака му Р. С. започнала да му крещи за предходни случки и да го напада. В гаража били 6-7 човека, а ищецът Н. бил отстрани на гаража. Р. С. попречила на свидетеля да се качи в колата, а А. през това време викал „ела да видиш какво ще ти се случи“. След това Р. отстъпила място на свидетеля, той се качил в колата, запалил я и при самото тръгване Н. се изсилил и скочил върху капака на автомобила. Задните гуми на колата били спрени в калта и свидетелят тръгнал по-бавно, при което ищецът скочил върху капака, легнал по корем върху предното стъкло и двете му ръце били на тавА..
Според свидетеля, ищецът се намирал 4-5 метра от автомобила и се хвърлил върху капака след потегляне на автомобила, който се движел бавно с не повече от 5-10 км/ч заради калта и въртенето на гуми. Автомобилът се намирал вече върху асфалта при скачането на ищеца, но се движел бавно заради полепнала по гумите кал. Свидетелят видял ищеца едва когато бил легнал на предното 5 стъкло, защото при качването си в автомобила и потеглянето гледал да не удари братовчедка си Р., която била бременна и се намирала вляво от колата.
Когато свидетелят извъртял поглед напред ищецът вече скачал и за свидетеля не остА.ло време за реакция. След това колата изминала между 7 и 10 метра с ищеца върху предния капак и се движела със скоростта на потегляне.
Свидетелят А. И. твърди, че в деня на инцидента бил заедно с ищеца и поправяли един автомобил в гаража. М. М. пристигнал с автомобила си, паркирал го в банкета, зад друг автомобил и леко насочен към платното, след което разговарял нещо с братовчедка си Р., която била бременна. Между гаража и паркирания автомобил на М. се намирала тясна улица с едно платно с ширина около 3 метра. Свидетелят и ищеца чули крясъци и тръгнали към колата на М. М., при което последният се уплашил, избутал Р., качил се в автомобила, запалил и потеглил срещу ищеца. Свидетелят и ищеца опитали да спрат М.. Първо тръгнали спокойно към автомобила, а след това започнали да бягат. При потегляне на автомобила, ищецът се намирал леко по средата пред колата, а свидетелят отишъл до пасажерската врата и се опитал да я отвори.
Автомобилът потеглил доста бързо и имало дири от въртене на гуми. Ищецът нямало на къде да избяга тъй като от дясната му стрА. имало автомобил, а от лявата бил свидетеля И.. Ищецът бил пред колата на М. и нямало къде да избяга, поради което се хвърлил върху капака. За около стотина метра ищецът се возил върху капака, след което паднал на земята. След това линейка взела ищеца от улицата и го откарала до болница в гр. Добрич. Ищецът получил счупване на ляв крак и на лява ръка и имал нужда от чужда помощ за тоалетна, за баня, за хрА.. В болницата остА.л с майка си, която продължила да се грижи за него и след изписването му. Ищецът стА.л малко по-затворен след инцидента, но след това се възстановил. Зимата се оплаквал, че го наболява крака. Имал тикове, които преди инцидента нямал.