Определение № 279 от 11.06.2024, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 211/2024
- Вид
- Определение № 279
- Подписан
- 11.06.2024
- В сила
- 11.06.2024
- Състав
- ВАСИЛ АНАСТАСОВ, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.183, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.243, ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.137, ал.4 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 279 гр. Ловеч, 11.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ВАСИЛ АНАСТАСОВ
Членове:
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно частно наказателно дело № 20244300600211 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази :
С определение № 181/30.04.2024 г. постановено по ЧНД № 357/2024 г.
Ловешкият районен съд, осми състав е отменил Постановление на РП-Ловеч от 08.04.2024 г. за прекратяване на наказателно производство /изх. № РП № 2823/2-23 г. от 09.04.2024 г./, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 363/2023 г. по описа на РУ на МВР Ловеч, преписка № 2823/2023 г. на РП - Ловеч, образувано за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като необосновано и незаконосъобразно.
Срещу цитирания съдебен акт е подаден въззивен протест от Красимир Йоловски - прокурор при РП-Ловеч, в който заявява становище, че счита определението за неправилно и необосновано, като моли настоящия състав за неговата отмяна. Сочи, че с процесното постановление досъдебното производство е било прекратено, тъй като е прието, че не е налице състав на извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, тъй като обвиняемата Ц. Д.
Т. не е имала умисъл за извършване на деянието неплащане на издръжка на децата си.
Твърди, че с посоченото определение съдът е приел, че извода на наблюдаващия прокурор, че липсва умисъл и вина за извършено престъпление е неоснователен, както и, че съдът е приел, че въз основа на събраните доказателства може да се приеме, че Ц. Д. Т. с бездействието си е извършила въпросното престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
1
Заявява, че споделя становището изложено в определението на съда, че съобразно чл.143, ал.2 от СК : „Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.“ Твърди, че в цитирания текст от СК е посочено, че е без значение дали родителят може да се издържа от имуществото си. Счита, че за да се направи преценка дали може да се издържа от имуществото си или не, то следва да се установи дали задълженият родител има имущество, като в конкретния случай по делото е установено, че обвиняемата Т. няма имущество.
Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява безспорно, че обвиняемата е работоспособна, тъй като е започвала работа с трудов договор. Излага, че по делото е установено, че когато е започвала работа е имала парични средства и е плащала издръжка, а след като е оставала без работа не е плащала издръжка. Твърди, че въз основа на изложеното е приел, че при нея е налице липса на умисъл за извършване на деянието, тъй като когато е имала парични средства е плащала издръжката, а когато е оставала без пари не е плащала. Счита, че за да е налице престъпление по чл.183 ал.1 от НК е необходимо лицето да има парични средства или други някакви доходи и въпреки това да не плаща издръжка, като по делото е установено, че това не е така.
Счита, че от друга страна следва да се има предвид и, че при създаване на текста на чл.183, ал.1 от НК обществените отношения са били едни /задължително всеки е бил на работа с трудов договор/, а към настоящия момент това задължение е отпаднало и не всеки е на работа. Заявява, че в този случай приема, че когато едно лице е безработно и няма парични средства, на него не следва да му се вменява във вина, че виновно не е изпълнило задължението си да издържа непълнолетните си деца. Сочи, че тъй като умисълът е форма на вината, а тя е основен елемент от субективния състав на престъплението при липса на умисъл липсва и вина и в този случай деянието е несъставомерно и следва да бъде прекратено поради липса на престъпление.
В заключение предлага на въззивната инстанция да отмени обжалваното определение със законовите последици от това.
Срещу горецитирания протест на РП - Ловеч е постъпило възражение от пострадалата В. Д. В., в което същата заявява становище, че счита протеста за неправилен, необоснован и незаконосъобразен, излага аргументи в тази 2 връзка. Предлага на настоящата инстанция да потвърди обжалваното определение със законовите последици от това.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилите протест, възражение и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :
Досъдебно производство № 363/2023 г. по описа на РУ МВР - Ловеч е било образувано на 13.09.2023 г., за това, че в периода месец ноември 2016 г. до месец ноември 2023 г. в град Ловеч, след като е осъден да издържа свой низходящ - децата си Т.А. В., ЕГН ********** - дъщеря и В.А.В., ЕГН ********** - син, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Св. А.Т.В. и обв. Ц. Д. Т. заживели на семейни начала през 2008 г. През 2009 г. се родила тяхната дъщеря Т.А. В., с ЕГН **********, а през 2011 г. се родил синът им В.А.В. с ЕГН **********. Децата били отглеждани основно от Ц. Т. и майката на А.В. - В. Д. В.. Св. А.В. работил като автобусен шофьор в столичния автотранспорт. В последствие св. А.Т.В. и обв. Ц. Д. Т. се разделили и децата останали при бабата по бащина линия В. Д. В., където в последствие били настанени със съдебни решения.
На 08.11.2016 г. с Определение № 1085/08.11.2016 г. по гр. дело № 1438/2016 г. по описа на РС - Ловеч било постигнато съдебно споразумение между В. Д. В. в качеството й на лице, осъществяващо заместваща грижа по чл.137, ал.4 от СК на малолетните деца Т.А. В. и В.А.В. и ответниците Ц. Д.
Т. и А.Т.В.. С това споразумение обв. Ц. Д. Т. се съгласила да плаща на двете си деца, чрез лицето осъществяващо заместваща грижа В. Д. В., издръжка от по 120 лева на всяко дете, до 30 число на всеки месец.
С Решение № 616/23.12.2019 г. по гр. дело № 1999/ 2019 г. по описа на РС - Ловеч е изменена сумата от 120 лв. за всяко дете както следва : на Т.А. В. с ЕГН ********** да се заплащат по 200 лв. месечно, а на В.А.В. ЕГН ********** сумата от 180 лв. месечно.
С Решение № 12 от 11.01.2023 г., по гр. дело № 1233/2022 г. по описа на РС-Ловеч издръжката на В.А.В. е била увеличена на 195 лева.
С горецитираните решения бил осъден и А.Т.В. да плаща издръжка на децата си, но според В. В., той си плащал редовно всичко и дори оставял повече пари за децата си.
В. В. депозирала жалба в РП - Ловеч, с оплаквания, че обв. Ц. Т. не е 3 изплащала издръжката на децата си, вследствие на което било образувано настоящото досъдебно производство.
От доказателствата събрани по ДП е установено, че процесната сума, която обв. Т. е следвало да изплаща за издръжка на децата си е в общ размер 27 211,75 лева. Установено е било, че обв. Т. е изплатила лично суми в размер на 3 384, 18 лева за периода 06.08.2016 г. до 25.09.2023 г., както и, че Община Ловеч била платила издръжка на двете деца за периода 03.08.2016 г. до 31.12.2022 г. в размер на 10 880 лева, общо за двете деца.
От събраните в хода на ДП писмени доказателства /справка от ДСИ, отговор на кмета на Община Разград, писмо на кмета на Община Ловеч, отговор от Агенцията по вписванията гр. Разлог, отговор от НАП/ безспорно се установява, че обв. Ц. Д. Т. не е била регистрирана като безработна и не е получавала парични обезщетения за безработица, както и обезщетения за временна нетрудоспособност, не е подпомагана от ДСП - Разлог и няма регистрирани трудови доходи, както и че на нейно име няма регистрирано движимо и недвижимо имущество.
След съвкупна оценка на доказателствения материал по делото, прокурорът е преценил, че деянието е несъставомерно от субективна страна, тъй като за да е налице престъпление по чл.183, ал.1 от НК е необходимо лицето да има парични средства и съзнателно да не изпълни задължението си.
С оглед събраните в хода на разследването доказателства представителят на РП – Ловеч е счел, че не може да се установи по безспорен и категоричен начин, че обвиняемата Т. умишлено не изплащала дължимата на децата си издръжка, тъй като от представените справки било видно, че същата е безработна, не получавала доходи и помощи, както и, че на нейно име няма регистрирано движимо и недвижимо имущество.
Решаващият съд не е приел тезата на представителя на държавното обвинение, като е преценил, че съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК :
„Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.“, което означава, че в периода месец ноември 2016 г. до месец ноември 2023 г. в град Ловеч, обв. Ц. Т. след като е била осъдена да издържа свой низходящ- децата си Т.А. В., ЕГН ********** - дъщеря и В.А.В., ЕГН ********** - син, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, от които не може да бъде 4 освободена, дори да няма никакви доходи. Контролираният съд е приел, че обв. Т. се е отнесла безотговорно към вмененото и от закона и влязло в сила съдебно решение, задължение, да издържа двете си деца - Т.В.. и В.В., и че действителната причина за неплащане на дължимите издръжки се явява нейното нежелание да го стори.
Въззивната инстанция не приема гореизложените изводи на първостепенния съд и счита същите за неправилни.
Съгласно правната доктрина и съдебната практика, за доказване на субективните измерения на инкриминираното поведение по чл.183, ал.1 от НК е необходимо да се установи обективната възможност за изпълнение на задълженията и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на издръжка. В конкретния случай обстоятелствата, че през инкриминирания период обвиняемата Т. не е била трудово ангажирана и не е разполагала с движимо или недвижимо имущество, нейна собственост водят до единствено възможния и логичен извод, че на същата не може да й бъде вменено от субективна страна съзнателно неизпълнение на задължението й за издръжка. В тази връзка настоящият състав съобразява и това, че по делото е установено, че когато обвиняемата е започвала работа на трудов договор е имала парични средства и е плащала дължимата издръжка, а след като е оставала без работа съответно не е плащала процесната издръжка.
При тези обстоятелства, настоящият състав намира, че следва да бъде отменено атакуваното определение, като необосновано и незаконосъобразно, ведно със законните последици от това.
Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.8 от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 181/30.04.2024 г. постановено по ЧНД № 357/2024 г. от Ловешкия районен съд, осми състав.
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура - Ловеч от 08.04.2024 г. за прекратяване на наказателно производство /изх. № РП № 2823/2-23 г. от 09.04.2024 г./, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 363/2023 г. по описа на РУ на МВР Ловеч, преписка № 2823/2023 г. на РП - Ловеч, образувано за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
5
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6