Решение № 3624 от 18.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3624 гр. София, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

П. Попова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20221100504553 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ответника П. Е. Н., чрез надлежно упълномощения адв. А. И. Л. от САК, срещу решение № 20002458/11.01.2022г. по гр. дело № 8095/2021 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 91 състав. Съдебното решение се обжалва изцяло. В жалбата се твърди, че решението е неправилно.

Поддържа се, че съдебното решение на първата инстанция е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Излагат се съображения. Направени са доказателствени искания. Иска се съдът да постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло исковата молба, а при условия на евентуалност да постанови адекватен режим на лични отношения на бабата и дядото.

В открито съдебно заседание, въззивницата лично и чрез пълномощника си поддържа въззивната жалба, както и изразява съгласие за уреждане предмета на въззивния спор с постигане на споразумение с другата страна. След възобновяване производството по делото, отново поддържа въззивната жалба. В хода на устните състезания пледира за уважаване на въззивната жалба, а режимът на виждане на бабата и дядото да бъде редуциран до един път месечно. Претендира разноски.

Въззиваемата страна С. В. К. е представил отговор на въззивната жалба, с който 1 я оспорва, като неоснователна. Не сочи доказателства.

Въззиваемата страна Е. М. К. е подала отговор на въззивната жалба, с който също я оспорва по основателност. Не сочи доказателства.

В открито съдебно заседание въззиваемите, лично и чрез представителя си по пълномощие, изразяват съгласие за постигане на споразумение по предмета на спора.

В хода на устните състезания пледират да се отхвърли въззивната жалба. Представят писмена защита, в която поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба.

Считат за недопустимо да се определя лично време на бабата и дядото във времето на бащата. Претендират разноски.

Заинтересованата страна М. С. К., редовно призован, поддържа становище за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Софийският градски съд, в настоящия си състав, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:

С обжалваното решение № 20002458/11.01.2022г., постановено по гр. д. № 8095/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 91 състав, на основание чл. 128, ал. 1 от СК е определил режим на лични отношения на бабата Е. М. К. и дядото С. В. К. с малолетното дете Е.

М. К., с родители майка: П. Е.Ж. Н. и баща М. С. К., както следва: същите да имат право да виждат и вземат детето при себе си на територията на Република България всяка нечетна седмица от месеца от четвъртък 17,00 часа /или след приключване на учебните или извънкласните занимания/ до петък в 18,00 часа с преспиване, както и 15 /петнадесет/ дни през лятото, и по 3 /три/ дни през официално определените от Министерството на образованието и науката зимна и пролетна ваканции, които не съвпадат с годишния отпуск на майката. Отхвърлил е претенциите на страните за присъждане на разноски като неоснователни.

Видно от приетите от първоинстанционния съд удостоверения за раждане се установява, че Е. М. К. и С. В. К. са родители на М. С. К., а детето Е. М. К. е родено на ****г. с родители майка: П. Е.Ж. Н. и баща М. С. К..

Пред първата инстанция не е представен социален доклад.

Във въззивното производство е приет социален доклад от ДСП- Младост, изготвен на основание чл. 21, ал. 1, т. 15, вр. с чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет на 02.10.2023г. От извършеното социално проучване е установено, че детето Е. М. К. се отглежда и живее при майка си и посещава предучилищна група в 36 ДГ, а бащата М. С. К. в жилище под наем в кв. Горубляне. В заключителната на доклада е отразено, че в интерес на детето е да се осигури отглеждането му в условия, осигуряващи физически, психически и емоционален комфорт.

Във въззивното производство е приет и социален доклад от ДСП- Слатина, изготвен на основание чл. 21, ал. 1, т. 15, вр. с чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, в който след проведеното социално проучване се сочи, че детето Е. М. К. живее с майка си в гр.

София, ж.к. ****, като поддържа контакт с баща си в определения режим на лични отношения, а се вижда и с неговите родители, когато е при баща си. Срещите на детето с Е. М. К. и С. В. К. се осъществяват в жилището на бабата и дядото, където е осигурено всичко необходимо за детето. При социалното проучване се сочи, че Е. М.

К. работи като учител по български език и литература в частно училище „Веда“, а С.

К. е пенсионер. Детето посещава и допълнителни занимания по народни танци и художествена гимнастика.

Във въззивното производство и с оглед дадените указания с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, е 2 прието заключението на служебно допусната съдебно психологична експертиза на вещото лице З. В. М.. От заключението се установява, че детето Е. К. има изградена емоционална връзка с баба си и дядо си по бащина линия. Детето демонстрира добра свързаност, внимание, изразено уважение и любезност. Отношението на детето към бабата и дядото по бащина линия е характерно за връзка с близък човек, каквото е отношението между баба, дядо и внуче. Не се наблюдават белези на отхвърляне или на неприемане на бабата и дядото. Установява се също, че детето Е. е контактно, ориентирано с подредено поведение, като няма налични фиксирани травматични емоционални преживявания. От заключението се установява, че не се наблюдава конфликт на лоялност по отношение на никой от родителите, а детето е със съхранена връзка и сигурна привързаност с двамата родители. След раздялата на родителите майката е тази, която полага основно грижи, но бащата участва често и извън определения режим в грижата за детето. От направените изследвания е дадено заключение, че и двамата родители са с добър родителски капацитет. При детето Е. К. се наблюдава силно изградена връзка с двамата родители и с разширеното семейство, бабата и дядото по бащина линия. Родителите са успели да не въвлекат детето в родителския конфликт след раздялата. От историята на семейството се разбира, че роля за това имат и изследваните баба и дядо – Е. К. и С. К.. Вещото лице предлага родителите на бащата М. К. да имат отделен режим от този на бащата, като не се нарушава времето за общуване на детето с неговата майка. В заключението си вещото лице дава примерен режим на лични отношения на бабата и дядото – Е. К. и С. К. с детето Е. К..

В съдебно заседание вещото лице конкретизира заключението си като излага, че примерният режим на лични отношения с бабата и дядото може да бъде спазван до навършване на 14 годишна възраст на детето, след което то само ще си регулира отношенията и ще се договаря с баба си и дядо си кога да се виждат. Примерният режим не изисква съдействие от страна на майката на детето, защото е в седмицата, когато бащата има режим на лични отношения и един ден по-рано ще се предава детето на бабата и дядото, като по този начин няма да се засегне майката. Уточнява, че времето за контакт с бабата и дядото не е достатъчно, тъй като детето има много добра връзка особено с дядо си и имат свои занимания, които детето очаква с нетърпение, затова има нужда от повече време. Детето Е. е общувало с баба си и дядо си достатъчно, за да изградят добри отношения, но времето не е достатъчно за поддържането на тези добри отношения между детето и бабата и дядото. Вещото лице конкретизира, че от всички възрастни, които участват в живота на детето, най-вече бабата се занимава с него. Детето познава буквите, знае да чете, има предварителна училищна подготовка (лист 144-145 от делото).

Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице, като обективно, безпристрастно дадено и кореспондиращо със събраните доказателства и приложените социални доклади.

Други относими към спора доказателства не са представени във въззивното производство.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена по сметка на СГС. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което 3 следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решението – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Въззивната жалба е частично основателна.

Съгласно чл. 128, ал. 1 от СК, мерки за лични отношения с дядото и бабата се определят, ако това е в интерес на детето. Интересът на детето изисква да бъдат преценени всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като съзнателна личност. Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието „интерес на детето“, но от тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 от СК, вр. чл.

124, чл. 125 и др. от СК се налага извод, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което е приложимо и при действащия СК, под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на въззиваемите с детето, съобразно чл. 128, ал. 1 от СК, е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето (в същия смисъл е и съдебната практика на ВКС – напр. решение № 249 от 06.01.2020 г. по гр. д. № 351/2019 г. на ВКС, IV г. о., ГК; решение № 92 от 27.03.2019 г. по гр. д. № 4353/2018 г. на ВКС, IV г. о., ГК и др.). Интересът на детето подлежи на преценка за всеки конкретен случай, тъй като е интерес на отделната личност, която се променя с времето. Съдът следва да съобрази интереса на детето Е., което е в ранна детска възраст (навършени 6 години към датата на въззивното съдебно решение). Съгласно § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. Мерките за лични отношения на дядото и бабата с детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства. Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува максимално с родителите си и регулярно с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от бащина страна не е в интерес на детето, освен когато тя вреди на развитието и възпитанието му. Всеки от двамата въззиваеми е 4 мотивиран да полага грижи за отглеждане и възпитание на внучето си и то в негов найдобър интерес. В съдебната практика (напр. решение № 140 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 3356/2014 г. на ВКС, ІV г. о.) понятието „интерес на детето“ се определя като осигурена възможност то да расте, да се отглежда и възпитава в сигурна и спокойна среда, заобиколено от близки хора, по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси. Прието е, че при определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с дядо и баба следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към дядото и бабата, качествата да го отглеждат и възпитават, влиянието, което могат да оказват за развитието на неговата личност. При определяне на конкретен режим на лични отношения на детето Е. с въззиваемите следва да се съобрази необходимостта детето да посещава съответното учебно заведение (в случая детска градина № 36 „Пеперуда“), да се отчете обстоятелството, че двамата му родител живеят разделени, работят, и че на всеки от тях е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Но също следва да се съобрази и създадената неблагоприятна среда в отношенията между майката на детето и въззиваемите, след разделянето на родителите на детето. Конкретният режим по чл. 128, ал. 1 от СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и на общуването с родителя, който не упражнява родителските права, както и на емоционалните потребности на детето навършило шест години, живеещо само с майка си. Едно от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на подходящ режим на лични отношения е и постоянното местоживеене на детето, съответно на дядото и бабата по бащина линия. Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на родителите на бащата и това налага пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни от седмицата и/или в друг период от годината (напр. летните месеци, когато детето не е ангажирано с учебни занимания). Цитираната съдебна практика напълно се споделя и от въззивния съдебен състав.